Морската ударна ракета не е обикновена противокорабна ракета
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Спорно е, само че за начало на модерната епоха във военноморската война и потреблението на ракети в морето се смята октомври 1967 година, когато израелският унищожител „ Ейлат “, плаващ на четиринадесет благи от брега на Порт Саид, попада в засада на два ракетни катера с управляеми ракетни комплекса клас „ Оса “. Ракетните катери изстрелват четири ракети, три от които покосяват някогашния унищожител на Кралския флот, водейки до потъването му и гибелта на четиридесет и седем моряци.
Потъването на „ Ейлат “ прекатурва визията за водене на военноморска война и слага началото на конкуренцията във въоръжаването в региона на противокорабните ракети. За по-малко от 10 години всички основни военноморски сили към този момент разполагат със лични противокорабни ракети, и това съревнование продължава до края на Студената война. Сега, когато следим възраждането на китайския и съветския флот, доста страни (включително САЩ) се стремят да заменят остарелите си противокорабни ракетни боекомплекти с въоръжение от нов и съвременен вид.
Една от най-новите тактически разработки на ракети е тази на норвежката компания Kongsberg. Норвегия граничи с Русия и има доста дълга брегова линия и се нуждае от съвременна ракета, способна да я отбрани. Резултатът е Морската ударна ракета Naval Strike Missile (NSM), проектирана от нулата, или както Kongsberg я разказва „ единствената прецизна високообхватна ударна ракета от пето потомство на пазара “.
Ракетата NSM се изстрелва от вертолет или корабна платформа със стартов ракетен мотор на твърдо гориво, който бързо форсира ракетата до крейсерска скорост. Секунди по-късно турбореактивният мотор се задейства и ракетата продължава към задачата. Обсегът на ракетата NSM е малко над 100 благи.
За разлика от свръхзвуковите ракети като съветската П-800 „ Оникс “, която е способна да доближи оптималната скорост Числото на Мах 2,5, ракетата NSM е много под свръхзвуковите скорости. Според представител на промишлеността, интервюиран по време на ревюто DSEI през 2013 година в Лондон, Англия, Kongsberg има вяра в „ интелигентни ракети, а не в бързи ракети “. Тази философия води до основаването на изцяло друга ракета от към този момент съществуващите. Вместо да се опита да преодолее отбраната на врага с бърза ракета, Kongsberg прави ракетата си по-трудна за разкриване и затова по-трудна за събаряне.
Ракетата NSM е проектирана с ниска радарна видимост - не е изцяло невидима, като Kongsberg взема решение да понижи радарния отпечатък на ракетата. Други противокорабни ракети като американската Harpoon и френската Exocet въобще не разполагат с режим на непрозрачност. Ракетата NSM комбинира тази своя дарба със способността за скимиране на морето, летейки ниско над водната повърхнина, с цел да не може да бъде засечена от вражеския радар до последния миг.
Повечето противокорабни ракети на международния оръжеен пазар употребяват дейна радиолокационна глава за самонасочване, с цел да уловят задачите си. Макар и дейно, излъчването на радарен сигнал разрешава входящата ракета да бъде открита, употребявайки оборудването за ограниченията за електронна отбрана. Ракетата NSM употребява инфрачервени датчици за пасивно обрисуване, които не излъчват идентифицируем сигнал.
Пасивните противопоставяния не са единственият набор от принадлежности на NSM. Ракетата е способна на маневри при висока гравитация по време на работа на маршевия мотор, което прави траекторията ѝ мъчно предвидима. Това е изключително потребно против зенитно-артилерийски комплекси от вида Phalanx CIWS или китайския Type 730, които стрелят по планувани ракетни траектории.
Секунди преди попадението автоматизираното различаване на задачата на ракетата търси измежду вражеските оперативни групи точния кораб, към който би трябвало да се прицели. Освен това, ракетата NSM разполага с алтернатива за избираема точка на попадение, което значи, че може да бъде програмирана да нанася удар по избрана част от вражеския транспортен съд, като да вземем за пример мостика. При попадение се взривява 276-килограмова високоексплозивна бойна глава. Бойната глава има програмируем предпазител, който ѝ разрешава да се взриви при контакт с вражеския транспортен съд или когато доближи надълбоко навътре в вражеския транспортен съд. Ракетата притежаваща титаниева бойна глава и евентуално това би ѝ помогнало да пробие корпусите на вражеските плавателни съдове.
В момента NSM е на въоръжение в норвежкия флот като боекомплект на фрегатите Aegis от клас Fridtjolf Nansen и ракетните катери Skjold. Също по този начин полският брегови ракетен комплекс употребява версията ракети, инсталирани на наземни транспортни средства. Американският флот, търсейки сурогат на Harpoon, се интересува доста от тази универсална ракета, която може да се употребява за въоръжаване на хеликоптерите Seahawk, крайцери, разрушители и крайбрежни бойни кораби (LCS). Ракетата NSM е била изпитана от USS Coronado през 2014 година, поразявайки преносима цел тестови кораб край крайбрежията на Калифорния. Видно е, че Kongsberg има вяра в светлото бъдеще на ракетите NSM в Съединените щати, защото към този момент е удостоверила проектите си да ги създава в Кентъки в съдействие с Raytheon.
Kongsberg е създала вид на, прочут като Joint Strike Missile (JSM). Ракетата JSM е предопределена за високообхватен удар както по наземни цели, по този начин и по кораби. Ракетата JSM е проектирана по този начин, че да се побере в оръжейния отсек на F-35. За да се реализира това, въздухозаборникът на турбореактивния мотор е изместен от дъното на ракетата към двете страни на въздухоплавателното средство, като и витлови снаряди са били изменени.
Това, че ракетата JSM може да се побере във F-35, я прави съвместима с установката за отвесен пуск Mk.41. УВП Mk. 41 е общоприетият ракетен силоз за американските, натовските и други съюзнически военноморски кораби. Ракетите, употребявани преди като Harpoon, са били закрепяни към ходовата рубка или палубата на кораба, там където мястото разрешава. Това освен лимитира броя на ракетите, които могат да бъдат носени, само че и вреди на ефикасната повърхнина на разпръскване на кораба. Повечето кораби с УВП Mk.41 имат десетки от тях, което значи, че даже унищожител клас Arleigh Burke теоретично може да транспортира до деветдесет ракети.
Ракетата NSM към момента не е необятно публикувана, само че сигурно има ярко бъдеще. Почти несъмнено е приемането ѝ на въоръжение от американската войска, въпреки и единствено като допълнение на по-голямата, по-тежката и по-високообхватната противокорабна ракета на Lockheed. Щом това се случи, други военноморски сили ще последват този образец и евентуално на ракетните фабрики в Кентъки ще им се наложи да работят и през нощта.
Кайл Мизоками
The National Interest
Спорно е, само че за начало на модерната епоха във военноморската война и потреблението на ракети в морето се смята октомври 1967 година, когато израелският унищожител „ Ейлат “, плаващ на четиринадесет благи от брега на Порт Саид, попада в засада на два ракетни катера с управляеми ракетни комплекса клас „ Оса “. Ракетните катери изстрелват четири ракети, три от които покосяват някогашния унищожител на Кралския флот, водейки до потъването му и гибелта на четиридесет и седем моряци.
Потъването на „ Ейлат “ прекатурва визията за водене на военноморска война и слага началото на конкуренцията във въоръжаването в региона на противокорабните ракети. За по-малко от 10 години всички основни военноморски сили към този момент разполагат със лични противокорабни ракети, и това съревнование продължава до края на Студената война. Сега, когато следим възраждането на китайския и съветския флот, доста страни (включително САЩ) се стремят да заменят остарелите си противокорабни ракетни боекомплекти с въоръжение от нов и съвременен вид.
Една от най-новите тактически разработки на ракети е тази на норвежката компания Kongsberg. Норвегия граничи с Русия и има доста дълга брегова линия и се нуждае от съвременна ракета, способна да я отбрани. Резултатът е Морската ударна ракета Naval Strike Missile (NSM), проектирана от нулата, или както Kongsberg я разказва „ единствената прецизна високообхватна ударна ракета от пето потомство на пазара “.
Ракетата NSM се изстрелва от вертолет или корабна платформа със стартов ракетен мотор на твърдо гориво, който бързо форсира ракетата до крейсерска скорост. Секунди по-късно турбореактивният мотор се задейства и ракетата продължава към задачата. Обсегът на ракетата NSM е малко над 100 благи.
За разлика от свръхзвуковите ракети като съветската П-800 „ Оникс “, която е способна да доближи оптималната скорост Числото на Мах 2,5, ракетата NSM е много под свръхзвуковите скорости. Според представител на промишлеността, интервюиран по време на ревюто DSEI през 2013 година в Лондон, Англия, Kongsberg има вяра в „ интелигентни ракети, а не в бързи ракети “. Тази философия води до основаването на изцяло друга ракета от към този момент съществуващите. Вместо да се опита да преодолее отбраната на врага с бърза ракета, Kongsberg прави ракетата си по-трудна за разкриване и затова по-трудна за събаряне.
Ракетата NSM е проектирана с ниска радарна видимост - не е изцяло невидима, като Kongsberg взема решение да понижи радарния отпечатък на ракетата. Други противокорабни ракети като американската Harpoon и френската Exocet въобще не разполагат с режим на непрозрачност. Ракетата NSM комбинира тази своя дарба със способността за скимиране на морето, летейки ниско над водната повърхнина, с цел да не може да бъде засечена от вражеския радар до последния миг.
Повечето противокорабни ракети на международния оръжеен пазар употребяват дейна радиолокационна глава за самонасочване, с цел да уловят задачите си. Макар и дейно, излъчването на радарен сигнал разрешава входящата ракета да бъде открита, употребявайки оборудването за ограниченията за електронна отбрана. Ракетата NSM употребява инфрачервени датчици за пасивно обрисуване, които не излъчват идентифицируем сигнал.
Пасивните противопоставяния не са единственият набор от принадлежности на NSM. Ракетата е способна на маневри при висока гравитация по време на работа на маршевия мотор, което прави траекторията ѝ мъчно предвидима. Това е изключително потребно против зенитно-артилерийски комплекси от вида Phalanx CIWS или китайския Type 730, които стрелят по планувани ракетни траектории.
Секунди преди попадението автоматизираното различаване на задачата на ракетата търси измежду вражеските оперативни групи точния кораб, към който би трябвало да се прицели. Освен това, ракетата NSM разполага с алтернатива за избираема точка на попадение, което значи, че може да бъде програмирана да нанася удар по избрана част от вражеския транспортен съд, като да вземем за пример мостика. При попадение се взривява 276-килограмова високоексплозивна бойна глава. Бойната глава има програмируем предпазител, който ѝ разрешава да се взриви при контакт с вражеския транспортен съд или когато доближи надълбоко навътре в вражеския транспортен съд. Ракетата притежаваща титаниева бойна глава и евентуално това би ѝ помогнало да пробие корпусите на вражеските плавателни съдове.
В момента NSM е на въоръжение в норвежкия флот като боекомплект на фрегатите Aegis от клас Fridtjolf Nansen и ракетните катери Skjold. Също по този начин полският брегови ракетен комплекс употребява версията ракети, инсталирани на наземни транспортни средства. Американският флот, търсейки сурогат на Harpoon, се интересува доста от тази универсална ракета, която може да се употребява за въоръжаване на хеликоптерите Seahawk, крайцери, разрушители и крайбрежни бойни кораби (LCS). Ракетата NSM е била изпитана от USS Coronado през 2014 година, поразявайки преносима цел тестови кораб край крайбрежията на Калифорния. Видно е, че Kongsberg има вяра в светлото бъдеще на ракетите NSM в Съединените щати, защото към този момент е удостоверила проектите си да ги създава в Кентъки в съдействие с Raytheon.
Kongsberg е създала вид на, прочут като Joint Strike Missile (JSM). Ракетата JSM е предопределена за високообхватен удар както по наземни цели, по този начин и по кораби. Ракетата JSM е проектирана по този начин, че да се побере в оръжейния отсек на F-35. За да се реализира това, въздухозаборникът на турбореактивния мотор е изместен от дъното на ракетата към двете страни на въздухоплавателното средство, като и витлови снаряди са били изменени.
Това, че ракетата JSM може да се побере във F-35, я прави съвместима с установката за отвесен пуск Mk.41. УВП Mk. 41 е общоприетият ракетен силоз за американските, натовските и други съюзнически военноморски кораби. Ракетите, употребявани преди като Harpoon, са били закрепяни към ходовата рубка или палубата на кораба, там където мястото разрешава. Това освен лимитира броя на ракетите, които могат да бъдат носени, само че и вреди на ефикасната повърхнина на разпръскване на кораба. Повечето кораби с УВП Mk.41 имат десетки от тях, което значи, че даже унищожител клас Arleigh Burke теоретично може да транспортира до деветдесет ракети.
Ракетата NSM към момента не е необятно публикувана, само че сигурно има ярко бъдеще. Почти несъмнено е приемането ѝ на въоръжение от американската войска, въпреки и единствено като допълнение на по-голямата, по-тежката и по-високообхватната противокорабна ракета на Lockheed. Щом това се случи, други военноморски сили ще последват този образец и евентуално на ракетните фабрики в Кентъки ще им се наложи да работят и през нощта.
Кайл Мизоками
The National Interest
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ