България е била не само фашистка, но и нацистка държава
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Аз персонално не съм склонен България да бъде определяна като фашистка. По това време България няма фашистко ръководство. Тя е монархия и има парламент. България е била съдружен сътрудник на нацистка Германия и фашистка Италия ".
Това съобщи съпредседателят на македоно-българската комисия по исторически въпроси Драги Георгиев, а думите му провокираха реакция в Северна Македения.
Ето какво написа " Нова Македония " по тематиката:
Според десетки събеседници, историци и професори, с които сме се съветвали, изказването на съпредседателя на комисията от македонска страна е надълбоко спорно в няколко връзки. Първо те открояват позицията, че „ самият той споделя, че това е неговото персонално усещане, а не от позиция на македонската и международната историография “. Според събеседниците " нещата не могат да бъдат опростени в смисъл, че България няма фашистки режим, тъй като е била монархия и е имала парламент?! "
Историческите тези постоянно би трябвало да се основават на изчерпателен разбор и деликатно изследване на документи и исторически източници. Ако желаеме да твърдим, че България няма или има фашистки режим, би трябвало да определим какво тъкмо е фашизъм и дали българската страна в този интервал има или няма детайли на фашистката идеология и в случай че да, дали те имат решаващо значение въздействие върху политическата същина на България през този интервал.
Несъмнено фашистката идеология е надълбоко вкоренена в България
Какво в действителност е фашизмът? Най-простото определение е, че фашизмът е коренно десен властнически ултранационализъм. Фашистката идеология се характеризира с принудително угнетяване на опозицията, тирания, фетиш към нацията и страната, антидемокрация, антилиберализъм, протекционизъм и интервенционизъм в стопанската система, потребление на насилието като законно средство във вътрешната и външната политика, милитаризация на обществото, териториална агресия и други Нека разгледаме същността на България в предвоенния и военния интервал! На 19 май 1934 година в България се прави прелом, прочут като Деветнадесетомайски. Новото държавно управление стопира Търновската конституция, разпуска Народното събрание и не разрешава политическите партии. С този акт България стартира да се трансформира в властническа страна и в този дух е основаването на така наречен Главна дирекция за възобновяване, която управлява печата, кината, радиото, театрите и обществените събирания. През 1935 година българският цар Борис III съумява да смъкна новото държавно управление, само че не възвръща демокрацията. Той връща конституцията, само че политическите партии остават неразрешени. Премиерът и държавното управление се назначават непосредствено от българския цар, който задълбочава авторитаризма и непосредствено управлява по-голямата част от политическия и публичен живот, сходно на фашистка Италия и нацистка Германия.
След Първата международна война в България се появява и ускорява радикалната десница, характеризираща се с крайнодясна идеология, рисков шовинизъм, фашизъм и нацизъм. В края на 30-те години радикалната десница стартира да въздейства върху главните политически групи в българската страна. След поемането на властта от Борис III представителите на радикалната десница заемат високи позиции в страната, а държавното управление толерира техните крайни идеологически възгледи, които след време ще станат неразделна част от политическия и публичен живот на България. Има няколко политически групи с фашистка и нацистка идеология. Сред тях са Български национален съюз " Кубрат ", Съюз на борците, Съюз " Българска отбрана на родината ", Съюз на българските фашисти, Националният фашистки съюз, Съюзът на българските национални легиони, Националсоциалистическата българска работническа партия, Народното обществено придвижване и Съюзът прогрес на България. Някои от тези политически групи стават всеобщи организации и измежду тях е пронацисткият Съюз на българските национални легиони, който има към 200 000 членове.
Националсоциализмът, расизмът и антисемитизмът са били заложени в държавните политики на България
Съществуването на фашистки и пронацистки организации не значи автоматизирано, че България е фашистка страна. В този интервал има сходни организации в Съединени американски щати и Англия, само че упоменатите страни в никакъв случай не могат да бъдат наречени фашистки страни. За разлика от тях фашистките и пронацистки организации в България имат огромна маса и се характеризират с политическо въздействие в страната и провеждането на държавни политики. Например Петър Габровски - министър на вътрешните работи и Александър Белев - комисар по еврейските въпроси, са членове и ръководители на Съюза на борците за напредъка на България. Съюзът се характеризира с националсоциализъм, расизъм и антисемитизъм. Очевидно е, че фашистите и поддръжниците на националсоциализма играят основна роля в политиките на България. В този дух са съдействието и съучастието на България в Холокоста.
Българските управляващи одобряват няколко расови и антиеврейски закони, в това число Закона за отбрана на нацията, Закона за еднократния налог върху имуществото на лица от еврейски генезис, Закона, допускащ на Министерския съвет да предприеме всички ограничения за разрешаване на " еврейския въпрос " и други... Българската страна не разрешава бракове сред българи и евреи, на евреите е неразрешено да извършват избрани специалности, въведени са изключителни налози върху имуществото на еврейското население, евреите са принудени да носят така наречен Звезда на Давид, евреите купуват самун единствено в избрани пекарни, има избрани улици, по които евреите нямат право да се движат, мъжете евреи се изпращат в " трудови " лагери и така нататък Всички антиеврейски ограничения са изпълнявани от Комисариата по еврейските въпроси към Министерския съвет.
Ако деликатно проучваме историческите документи, България в упоменатия интервал е освен фашистка страна, само че и националсоциалистическа, т.е. нацистка. Една от дилемите на историята е непрекъснато да ни припомня за предишното, тъй че закононарушенията да не бъдат забравени и повторени. Ето за какво би трябвало да покажем същинската същина на нещата.
В подобен подтекст, в границите на историческите обстоятелства и истини, открити от безчет исторически източници, фашисткото минало на източната ни съседка, колкото и да се пробва да ревизира, ретушира и разкраси предишното си, не може да бъде подценено. Това, че България е била от неверната страна на историята, не значи, че този факт би трябвало да бъде прикрит. България би трябвало да покаже, че е затворила онази черна страница от своята история и че я е оставила след себе си. Очевидно е, че тя освен не е затворила тази глава.. Със своите ходове и отношение към Македония България удостоверява генезиса, развиването и трансформацията на най-мрачните идеологии като фашизма.
„ Аз персонално не съм склонен България да бъде определяна като фашистка. По това време България няма фашистко ръководство. Тя е монархия и има парламент. България е била съдружен сътрудник на нацистка Германия и фашистка Италия ".
Това съобщи съпредседателят на македоно-българската комисия по исторически въпроси Драги Георгиев, а думите му провокираха реакция в Северна Македения.
Ето какво написа " Нова Македония " по тематиката:
Според десетки събеседници, историци и професори, с които сме се съветвали, изказването на съпредседателя на комисията от македонска страна е надълбоко спорно в няколко връзки. Първо те открояват позицията, че „ самият той споделя, че това е неговото персонално усещане, а не от позиция на македонската и международната историография “. Според събеседниците " нещата не могат да бъдат опростени в смисъл, че България няма фашистки режим, тъй като е била монархия и е имала парламент?! "
Историческите тези постоянно би трябвало да се основават на изчерпателен разбор и деликатно изследване на документи и исторически източници. Ако желаеме да твърдим, че България няма или има фашистки режим, би трябвало да определим какво тъкмо е фашизъм и дали българската страна в този интервал има или няма детайли на фашистката идеология и в случай че да, дали те имат решаващо значение въздействие върху политическата същина на България през този интервал.
Несъмнено фашистката идеология е надълбоко вкоренена в България
Какво в действителност е фашизмът? Най-простото определение е, че фашизмът е коренно десен властнически ултранационализъм. Фашистката идеология се характеризира с принудително угнетяване на опозицията, тирания, фетиш към нацията и страната, антидемокрация, антилиберализъм, протекционизъм и интервенционизъм в стопанската система, потребление на насилието като законно средство във вътрешната и външната политика, милитаризация на обществото, териториална агресия и други Нека разгледаме същността на България в предвоенния и военния интервал! На 19 май 1934 година в България се прави прелом, прочут като Деветнадесетомайски. Новото държавно управление стопира Търновската конституция, разпуска Народното събрание и не разрешава политическите партии. С този акт България стартира да се трансформира в властническа страна и в този дух е основаването на така наречен Главна дирекция за възобновяване, която управлява печата, кината, радиото, театрите и обществените събирания. През 1935 година българският цар Борис III съумява да смъкна новото държавно управление, само че не възвръща демокрацията. Той връща конституцията, само че политическите партии остават неразрешени. Премиерът и държавното управление се назначават непосредствено от българския цар, който задълбочава авторитаризма и непосредствено управлява по-голямата част от политическия и публичен живот, сходно на фашистка Италия и нацистка Германия.
След Първата международна война в България се появява и ускорява радикалната десница, характеризираща се с крайнодясна идеология, рисков шовинизъм, фашизъм и нацизъм. В края на 30-те години радикалната десница стартира да въздейства върху главните политически групи в българската страна. След поемането на властта от Борис III представителите на радикалната десница заемат високи позиции в страната, а държавното управление толерира техните крайни идеологически възгледи, които след време ще станат неразделна част от политическия и публичен живот на България. Има няколко политически групи с фашистка и нацистка идеология. Сред тях са Български национален съюз " Кубрат ", Съюз на борците, Съюз " Българска отбрана на родината ", Съюз на българските фашисти, Националният фашистки съюз, Съюзът на българските национални легиони, Националсоциалистическата българска работническа партия, Народното обществено придвижване и Съюзът прогрес на България. Някои от тези политически групи стават всеобщи организации и измежду тях е пронацисткият Съюз на българските национални легиони, който има към 200 000 членове.
Националсоциализмът, расизмът и антисемитизмът са били заложени в държавните политики на България
Съществуването на фашистки и пронацистки организации не значи автоматизирано, че България е фашистка страна. В този интервал има сходни организации в Съединени американски щати и Англия, само че упоменатите страни в никакъв случай не могат да бъдат наречени фашистки страни. За разлика от тях фашистките и пронацистки организации в България имат огромна маса и се характеризират с политическо въздействие в страната и провеждането на държавни политики. Например Петър Габровски - министър на вътрешните работи и Александър Белев - комисар по еврейските въпроси, са членове и ръководители на Съюза на борците за напредъка на България. Съюзът се характеризира с националсоциализъм, расизъм и антисемитизъм. Очевидно е, че фашистите и поддръжниците на националсоциализма играят основна роля в политиките на България. В този дух са съдействието и съучастието на България в Холокоста.
Българските управляващи одобряват няколко расови и антиеврейски закони, в това число Закона за отбрана на нацията, Закона за еднократния налог върху имуществото на лица от еврейски генезис, Закона, допускащ на Министерския съвет да предприеме всички ограничения за разрешаване на " еврейския въпрос " и други... Българската страна не разрешава бракове сред българи и евреи, на евреите е неразрешено да извършват избрани специалности, въведени са изключителни налози върху имуществото на еврейското население, евреите са принудени да носят така наречен Звезда на Давид, евреите купуват самун единствено в избрани пекарни, има избрани улици, по които евреите нямат право да се движат, мъжете евреи се изпращат в " трудови " лагери и така нататък Всички антиеврейски ограничения са изпълнявани от Комисариата по еврейските въпроси към Министерския съвет.
Ако деликатно проучваме историческите документи, България в упоменатия интервал е освен фашистка страна, само че и националсоциалистическа, т.е. нацистка. Една от дилемите на историята е непрекъснато да ни припомня за предишното, тъй че закононарушенията да не бъдат забравени и повторени. Ето за какво би трябвало да покажем същинската същина на нещата.
В подобен подтекст, в границите на историческите обстоятелства и истини, открити от безчет исторически източници, фашисткото минало на източната ни съседка, колкото и да се пробва да ревизира, ретушира и разкраси предишното си, не може да бъде подценено. Това, че България е била от неверната страна на историята, не значи, че този факт би трябвало да бъде прикрит. България би трябвало да покаже, че е затворила онази черна страница от своята история и че я е оставила след себе си. Очевидно е, че тя освен не е затворила тази глава.. Със своите ходове и отношение към Македония България удостоверява генезиса, развиването и трансформацията на най-мрачните идеологии като фашизма.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ