Русофобията - неизлечимият бацил на прехода
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Режимът на Борисов си отива, само че русофобията, която маркира неговото ръководство продължава да процъфтява.
Ето образците .
През последната година и половина, България стана европейски, в случай че не и международен първенец по случаи на преследване на съветски дипломати. „ Шпионствали”, както декларира някогашният министър председател Борисов, само че до момента няма нито един потвърден и наказан завербуван български жител от съветски дипломати. Което е нож с две остриета, тъй като Русия надлежно гони същият брой български дипломати, към този момент открили се в страната, опознали я, открили контакти и вършещи потребна за страната ни работа в региона на двустранните връзки.
Преди към седмица избраният от Бойко Борисов за възможен предстоящ министър председател, политическият бродяга Даниел Митов съобщи по отношение на 9 май- ден на успеха за Русия (а за България 8 май- Ден на Европа), че от съветска страна имало опит за пренаписване на пакта ”Молотов- Рибентроп”. И изрече една неистина: руските и немските войски са марширували дружно и са правели взаимни паради след разделянето на Полша по линия на пакта „ Молотов- Рибентроп”.
Ето каква е истината за тези „ взаимни паради”:
Според някои фалшификатори на историята, подобен взаимен церемониал се е състоял на 22 септември 1939г. в белоруския град Брест, намиращ се тогава в рамките на Полша. Градът е бил част от съветската империя от 1795г., само че към края на първата международна война, Русия е принудена да подпише с Германия контракт за помирение, по силата на който Русия губи забележителна част от териториите в Украйна и Белорусия. Град Брест става част от Полша. Пакта „ Молотов- Рибентроп” от 1939г.обаче планува връщане на Съветския съюз на отнетите в миналото територии, в това число на град Брест, като надлежно е съгласувана демаркационна линия. Германските войски обаче първи навлизат в Полша и окупират Брест. Когато руските войски идват в този град, немските военни елементи са принудени да изоставен града и съществува къс филм, на който се вижда по какъв начин те под строй и марш го вършат, под надзора на наблюдаващи ги руски военни елементи. Това е „ взаимният парад”. Същите фалшификатори на историята настояват, и че е имало такива „ взаимни паради” (ако е имало щяха да открити в немските архиви документални филми, които да ги показват) и в други градове като Лвов, което според съветският историк Вишлов е било невероятно, тъка като след инцидентни престрелки сред немски и съветски военни елементи, съветското военно командуване е наредило на своите войскови елементи да стоят на отдалеченост от 10 до 12 километра от немските и те навлизат в Лвов едвам откакто немските военни подразделения напущат града.
Крайната русофобия на Даниел Митов не е загадка, на нейна основа той от години построява своята политическа кариера. С последното си изказване за Русия той просто следва драговолно посоката и тонът, заложени от някогашния министър председател Борисов, който се хвалеше, че е спрял персонално няколко крупни руско- български енергийни планове, а преди няколко години съобщи, че при война сред НАТО и Русия, сме щели да се бием с Русия на страната на НАТО. И предплати милиарди за съществуващи единствено на хартия американски изтребители, сякаш „ най- положителните,” а в действителност към този момент излезли от приложимост в Съединени американски щати, с цел да „ надделявали” нашите водачи в борбите в небето, подразбира се против една от най- мощните авиации в света.
Високо ценената от Борисов и извънредно вярната му външна министърка Екатерина Захариева, притежаваща неповторими многостранни качества, заемала най- разнообразни министерски постове: на районното развиване, на капиталовото планиране,на правораздаването, на външните работи и като вице министър председател, във връзка със известие на съветското посолство, че на 9 септември открива в Руския културно информативен център в София галерия, отдадена на 75-та годишнина от освобождението на Източна Европа от нацизма, застана зад декларация на външното ни министерство, че щиковете на Съветската войска донесли частност и на България репресии и деформирано икономическо развиване. В антируската декларация на Захариева се обвиняваше някогашният Съветски съюз, че оповестил война на България, която била оповестила неутралитет, и в която на власт е имало демократично правителство- грозно деформиране на историческата истина, тъй като директно преди оповестяването на война на България от Съветския съюз, в България, включила се към нацистка Германия във Втората международна война, към момента са се намирали немски войски, и че това „ демократично” държавно управление е плащало по 50,000 лв. за отрязана партизанска глава и е приело преди този момент антиеврейски закони.
А неотдавна, се прощален път, група върли русофоби, обединени от небезизвестният Иво Инджев, отначало желаеха разглобяване на паметника на Съветската войска. Членът на групата Горан Благоев дори предложи нещо още по-крайно - промяна на името на главния православен храм в София, който носи името на съветския военачалник Александър Невски. За такива хора народът е измислил подобаваща пословица-„ вманиачен за връзване”. Как другояче да се окачестви налудничавото му предложение за преименуване на една от най- българските светини, построена с подаяния от български народ като признателност за освобождението от турско иго. Нищо чудно, в случай че му се даде власт да отстрани и паметникът на Цар Освободител пред Народното събрание.
В гласовития русофобски хор интензивно се вписват Соломон Паси, който преди време прикани на Балканите- подразбира се и в България- да бъдат конфигурирани нуклеарни оръжия за противопоставяне на Русия, както и приютената при него изловена да изнася скрита неплатена стока от безмитния магазин на летището във Варшава някогашна посланичка в Съединени американски щати Елена Поптодорова, която през август предходната година съобщи в предаване по Българска национална телевизия, че с Русия би трябвало да се отнасяме твърдо, без такива сантименталности като вяра, русофилство, славянство и така нататък
Из сред най- дейните русофоби у нас през годините на прехода е политологът Огнян Минчев, който тези дни писа, че в своите хибридни войни против Запада Русия обръщала особено внимание на България, като най- едва звено и в този момент се очаквало да образува спомагателни про- московски партии придвижвания, които да допълвали така и така богатата палитра на политическата пета колона на Русия у нас. Целта на тези обединения била да провокират дестабилизация, безпорядък и съсипия.
Най- дейните български русофоби са забавни със своите биографии. Иво Инджев е някогашен руски ученик и конфиденциален помощник към първо основно ръководство на Държавна сигурност (агент Ивайло). Огнян Минчев до 1989 година, постоянен член на Българската комунистическа партия (БКП) е бил помощник в катедра „ Научен комунизъм “ на Софийския университет. Соломон Паси произлиза от видно комунистическо семейство- татко му проф. Исак Паси е бил учител в катедрата по марксизъм- ленинизъм към Философския факултет на СУ, бил е и консултант на Тодор Живков. Елена Поптодорова е някогашна персонална преводачка на Тодор Живков. Един различен русофоб- Евгени Дайнов, наследник на сътрудник на Работническо дело в Лондон е от фамилия на дейни борци срещу фашизма и капитализъма. През 1982г. е причислен като постоянен аспирант в Института по история на Българска комунистическа партия а през 1984 година пази дисертация отдадена на френската комунистическа партия. Минаващият за „ извънредно десен ” Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система, наследник на член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и руски ученик, в изявление пред организация „ Фокус” от 13 февруари 2021г. назова външният министър на Русия Лавров „ нахален тип” и изрази мнение, че в България политиците може да бъдат подкупвани от Русия.
Ако не беше пристигнала демокрацията, тези хора щяха да имат блестяща кариера и при комунизма. Умни, само че мощно амбициозни и с уместно родословие и контакти, хора като Минчев, Дайнов и Станчев несъмнено щяха да бъдат професори в региона на научния комунизъм, Инджев би могъл да стане сътрудник на Работническо дело в примерно в Лондон, доближената до Тодор Живков Поптодорова би израснала до дипломат.
Има ли пояснение русофобията на тези хора? Има, и ето каква е.
През единадесетият век, папската институция стартира да издава/продава индулгенции за опрощаване на грехове. Греховните вярващи се опасяват, че като минат в отвъдният свят, вместо в парадайса, може да отидат в пъкъла, и по тази причина си откупват прибързано греховете.
У нас, след 1989г. се минава от един свят в различен, в който се осъждат прегрешенията на комунизма. В този нов свят някои от тези, които са венцехвалели и служели на комунистическата идеология и власт, както и тези с изтъкнат прокомунистически генезис вземат решение, че нямат бъдеще, само че пък имат неугасваща упоритост за реализация и при новите условия. И си купуват един тип индулгенция за опрощаване на греховете, цената която заплащат е обществено заклеймяване на комунизма и някогашната комунистическа власт в България, като ръка за ръка върви и заклеймяването на Москва, която е натресла комунизма на страната ни. Пламенният им антикомунизъм и русофобия им обезпечава забележително политическо бъдеще, като десни социолози, политолози, атлантици, създатели на всякакви десни институции за разбори и тем сходни. Един от тях, Иван Костов, учител по политическа спестовност във ВИИ „ Карл Маркс” дори се издига до ръководител на Съюз на демократичните сили и министър- ръководител. Макар и излязъл от политиката, той твърди, че най- огромната заплаха за България е въздействието на Русия в страната ни.
Фобията, каквато и да е тя, е неприемлива за един политик или политически анализатор. Политическата уплаха не е рационална, а прочувствена категория, тя го лишава от обективност, прави го преднамерен в оценките си. Конкретно, що се отнася до България по време на прехода, русофобията е изключително нездравословна, когато е част от политическата философия и управническа процедура на такива висши държавници като Иван Костов и Бойко Борисов. И двамата, единият преподавал марксизъм, а другият някогашен болшевик, отказал се да се деполитизира директно след 1989г., също си купиха индулгенция, която да им опрости тези „ грехове”, като възприеха русофобията (като допълнение към крайния антикомунизъм) като идеология и процедура и взеха политически решения по връзки на Русия, не постоянно отговарящи на националния ни интерес.
Като оставим настрани историческите корени сред нашите две страни, славянската ни, езикова и религиозна непосредственост, а най- значимото политическите пристрастия, повлияни от русофобския микроб, Русия е значима за нас, бидейки заинтригуван вложител, когато не и се основават изкуствени спънки, като източник на енергийни първични материали и пазар за нашите артикули и като значим източник на доходи за туризма, по тази причина и връзките с нея би трябвало да се управляват от здрав прагматизъм. Многократно ни се повтаря от русофобите политици и политолози, че страната ни не би трябвало да бъде енергийно подвластна от Русия във връзка с нуклеарните централи и газ, само че ни се оферират централи от наскоро излязлата от банкрут американска Уестингхаус и по-скъп течен американски газ, т.е. нов вид взаимозависимост. Докато страни като Финландия, която е била в предишното част от съветската империя (която води война с Червената войска през зимата на 1939-1940г. ) и Турция, която има ред изгубени войни с Русия като последната и лишава владенията н Балканите и освобождава България, би могло да се намерения, че страдат от непримирима русофобия, само че такова нещо няма, предишното е загърбено, Финландия обезпечава до 90% от енергийните си първични материали от Русия, Турция внася към 60 % от газта, строи съветски нуклеарни централи, което ще докара до прекъсване на вноса на електрическа енергия от България един ден. Борисов както е известно забатачи градежа на АЕЦ Белене и спря „ Южен Поток” през България, и беше сменен от ” Турски поток”, тъй че предвидимото прекъсване в бъдеще на газопровода през Украйна, газта за България ще минава през Турция, която ще държи кранчето и по- огромен геополитически и икономическо лост във връзка с България в нейни ръце мъчно може да се откри. Турция от дълго време и ни „ краде” от съветските туристи, които в миналото избраха нашата страна, като организира държавна политика за привличането им.
" Русофобията на българския министър председател пролича и във връзка с концепцията да се закупи съветска ваксина против ковид. Това не можело да стане, сподели той, без позволение на Европейската комисия по медикаментите, а такова нямало. Което беше лъжа- според инструкция на Европейска комисия от 18 февруари 2021г. ( https://euobserver.com/science/150967 ) страните членки имат право да внасят ваксини създадени отвън Европейски Съюз при изключителни условия и тъкмо това направи Унгария. " Който губи време, губи човешки живот. Който печели време, печели човешки живот ”- съобщи по този мотив унгарският министър председател Орбан. "
" Интереса клати феса,” споделя турската сентенция и макар петвековното ни „ съжителство” нашите политолози, социолози и политици, съкрушени от русофобския микроб не са научили тази мъдрост.
С изключение може би на един различен наш общественик, някогашния министър председател Симеон Сакскобургготски, който за разлика от Костов и Борисов би трябвало да има основателно въодушевление против Русия. Но той е доста по- интелигентен и най- значимото не разреши да бъде инфектиран от русофобския микроб. Вижте и сравнете общителната му и не инцидентна среща с съветската посланичка Митрофанова и русофобията на външната ни министърка, Екатерина Захариева, един инцидентен човек заел подобен върховен държавен пост единствено поради безграничната си лоялност и смирение към Бойко Борисов (няма нейно изявление без „ както сподели нашия премиер”), която извика Митрофанова във Външно министерство, не с цел да разиска по какъв начин да се развиват в общ интерес двустранните ни връзки, а с цел да и държи сметка за „ шпионстването” на Русия в България.
Режимът на Борисов си отива, само че русофобията, която маркира неговото ръководство продължава да процъфтява.
Ето образците .
През последната година и половина, България стана европейски, в случай че не и международен първенец по случаи на преследване на съветски дипломати. „ Шпионствали”, както декларира някогашният министър председател Борисов, само че до момента няма нито един потвърден и наказан завербуван български жител от съветски дипломати. Което е нож с две остриета, тъй като Русия надлежно гони същият брой български дипломати, към този момент открили се в страната, опознали я, открили контакти и вършещи потребна за страната ни работа в региона на двустранните връзки.
Преди към седмица избраният от Бойко Борисов за възможен предстоящ министър председател, политическият бродяга Даниел Митов съобщи по отношение на 9 май- ден на успеха за Русия (а за България 8 май- Ден на Европа), че от съветска страна имало опит за пренаписване на пакта ”Молотов- Рибентроп”. И изрече една неистина: руските и немските войски са марширували дружно и са правели взаимни паради след разделянето на Полша по линия на пакта „ Молотов- Рибентроп”.
Ето каква е истината за тези „ взаимни паради”:
Според някои фалшификатори на историята, подобен взаимен церемониал се е състоял на 22 септември 1939г. в белоруския град Брест, намиращ се тогава в рамките на Полша. Градът е бил част от съветската империя от 1795г., само че към края на първата международна война, Русия е принудена да подпише с Германия контракт за помирение, по силата на който Русия губи забележителна част от териториите в Украйна и Белорусия. Град Брест става част от Полша. Пакта „ Молотов- Рибентроп” от 1939г.обаче планува връщане на Съветския съюз на отнетите в миналото територии, в това число на град Брест, като надлежно е съгласувана демаркационна линия. Германските войски обаче първи навлизат в Полша и окупират Брест. Когато руските войски идват в този град, немските военни елементи са принудени да изоставен града и съществува къс филм, на който се вижда по какъв начин те под строй и марш го вършат, под надзора на наблюдаващи ги руски военни елементи. Това е „ взаимният парад”. Същите фалшификатори на историята настояват, и че е имало такива „ взаимни паради” (ако е имало щяха да открити в немските архиви документални филми, които да ги показват) и в други градове като Лвов, което според съветският историк Вишлов е било невероятно, тъка като след инцидентни престрелки сред немски и съветски военни елементи, съветското военно командуване е наредило на своите войскови елементи да стоят на отдалеченост от 10 до 12 километра от немските и те навлизат в Лвов едвам откакто немските военни подразделения напущат града.
Крайната русофобия на Даниел Митов не е загадка, на нейна основа той от години построява своята политическа кариера. С последното си изказване за Русия той просто следва драговолно посоката и тонът, заложени от някогашния министър председател Борисов, който се хвалеше, че е спрял персонално няколко крупни руско- български енергийни планове, а преди няколко години съобщи, че при война сред НАТО и Русия, сме щели да се бием с Русия на страната на НАТО. И предплати милиарди за съществуващи единствено на хартия американски изтребители, сякаш „ най- положителните,” а в действителност към този момент излезли от приложимост в Съединени американски щати, с цел да „ надделявали” нашите водачи в борбите в небето, подразбира се против една от най- мощните авиации в света.
Високо ценената от Борисов и извънредно вярната му външна министърка Екатерина Захариева, притежаваща неповторими многостранни качества, заемала най- разнообразни министерски постове: на районното развиване, на капиталовото планиране,на правораздаването, на външните работи и като вице министър председател, във връзка със известие на съветското посолство, че на 9 септември открива в Руския културно информативен център в София галерия, отдадена на 75-та годишнина от освобождението на Източна Европа от нацизма, застана зад декларация на външното ни министерство, че щиковете на Съветската войска донесли частност и на България репресии и деформирано икономическо развиване. В антируската декларация на Захариева се обвиняваше някогашният Съветски съюз, че оповестил война на България, която била оповестила неутралитет, и в която на власт е имало демократично правителство- грозно деформиране на историческата истина, тъй като директно преди оповестяването на война на България от Съветския съюз, в България, включила се към нацистка Германия във Втората международна война, към момента са се намирали немски войски, и че това „ демократично” държавно управление е плащало по 50,000 лв. за отрязана партизанска глава и е приело преди този момент антиеврейски закони.
А неотдавна, се прощален път, група върли русофоби, обединени от небезизвестният Иво Инджев, отначало желаеха разглобяване на паметника на Съветската войска. Членът на групата Горан Благоев дори предложи нещо още по-крайно - промяна на името на главния православен храм в София, който носи името на съветския военачалник Александър Невски. За такива хора народът е измислил подобаваща пословица-„ вманиачен за връзване”. Как другояче да се окачестви налудничавото му предложение за преименуване на една от най- българските светини, построена с подаяния от български народ като признателност за освобождението от турско иго. Нищо чудно, в случай че му се даде власт да отстрани и паметникът на Цар Освободител пред Народното събрание.
В гласовития русофобски хор интензивно се вписват Соломон Паси, който преди време прикани на Балканите- подразбира се и в България- да бъдат конфигурирани нуклеарни оръжия за противопоставяне на Русия, както и приютената при него изловена да изнася скрита неплатена стока от безмитния магазин на летището във Варшава някогашна посланичка в Съединени американски щати Елена Поптодорова, която през август предходната година съобщи в предаване по Българска национална телевизия, че с Русия би трябвало да се отнасяме твърдо, без такива сантименталности като вяра, русофилство, славянство и така нататък
Из сред най- дейните русофоби у нас през годините на прехода е политологът Огнян Минчев, който тези дни писа, че в своите хибридни войни против Запада Русия обръщала особено внимание на България, като най- едва звено и в този момент се очаквало да образува спомагателни про- московски партии придвижвания, които да допълвали така и така богатата палитра на политическата пета колона на Русия у нас. Целта на тези обединения била да провокират дестабилизация, безпорядък и съсипия.
Най- дейните български русофоби са забавни със своите биографии. Иво Инджев е някогашен руски ученик и конфиденциален помощник към първо основно ръководство на Държавна сигурност (агент Ивайло). Огнян Минчев до 1989 година, постоянен член на Българската комунистическа партия (БКП) е бил помощник в катедра „ Научен комунизъм “ на Софийския университет. Соломон Паси произлиза от видно комунистическо семейство- татко му проф. Исак Паси е бил учител в катедрата по марксизъм- ленинизъм към Философския факултет на СУ, бил е и консултант на Тодор Живков. Елена Поптодорова е някогашна персонална преводачка на Тодор Живков. Един различен русофоб- Евгени Дайнов, наследник на сътрудник на Работническо дело в Лондон е от фамилия на дейни борци срещу фашизма и капитализъма. През 1982г. е причислен като постоянен аспирант в Института по история на Българска комунистическа партия а през 1984 година пази дисертация отдадена на френската комунистическа партия. Минаващият за „ извънредно десен ” Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система, наследник на член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и руски ученик, в изявление пред организация „ Фокус” от 13 февруари 2021г. назова външният министър на Русия Лавров „ нахален тип” и изрази мнение, че в България политиците може да бъдат подкупвани от Русия.
Ако не беше пристигнала демокрацията, тези хора щяха да имат блестяща кариера и при комунизма. Умни, само че мощно амбициозни и с уместно родословие и контакти, хора като Минчев, Дайнов и Станчев несъмнено щяха да бъдат професори в региона на научния комунизъм, Инджев би могъл да стане сътрудник на Работническо дело в примерно в Лондон, доближената до Тодор Живков Поптодорова би израснала до дипломат.
Има ли пояснение русофобията на тези хора? Има, и ето каква е.
През единадесетият век, папската институция стартира да издава/продава индулгенции за опрощаване на грехове. Греховните вярващи се опасяват, че като минат в отвъдният свят, вместо в парадайса, може да отидат в пъкъла, и по тази причина си откупват прибързано греховете.
У нас, след 1989г. се минава от един свят в различен, в който се осъждат прегрешенията на комунизма. В този нов свят някои от тези, които са венцехвалели и служели на комунистическата идеология и власт, както и тези с изтъкнат прокомунистически генезис вземат решение, че нямат бъдеще, само че пък имат неугасваща упоритост за реализация и при новите условия. И си купуват един тип индулгенция за опрощаване на греховете, цената която заплащат е обществено заклеймяване на комунизма и някогашната комунистическа власт в България, като ръка за ръка върви и заклеймяването на Москва, която е натресла комунизма на страната ни. Пламенният им антикомунизъм и русофобия им обезпечава забележително политическо бъдеще, като десни социолози, политолози, атлантици, създатели на всякакви десни институции за разбори и тем сходни. Един от тях, Иван Костов, учител по политическа спестовност във ВИИ „ Карл Маркс” дори се издига до ръководител на Съюз на демократичните сили и министър- ръководител. Макар и излязъл от политиката, той твърди, че най- огромната заплаха за България е въздействието на Русия в страната ни.
Фобията, каквато и да е тя, е неприемлива за един политик или политически анализатор. Политическата уплаха не е рационална, а прочувствена категория, тя го лишава от обективност, прави го преднамерен в оценките си. Конкретно, що се отнася до България по време на прехода, русофобията е изключително нездравословна, когато е част от политическата философия и управническа процедура на такива висши държавници като Иван Костов и Бойко Борисов. И двамата, единият преподавал марксизъм, а другият някогашен болшевик, отказал се да се деполитизира директно след 1989г., също си купиха индулгенция, която да им опрости тези „ грехове”, като възприеха русофобията (като допълнение към крайния антикомунизъм) като идеология и процедура и взеха политически решения по връзки на Русия, не постоянно отговарящи на националния ни интерес.
Като оставим настрани историческите корени сред нашите две страни, славянската ни, езикова и религиозна непосредственост, а най- значимото политическите пристрастия, повлияни от русофобския микроб, Русия е значима за нас, бидейки заинтригуван вложител, когато не и се основават изкуствени спънки, като източник на енергийни първични материали и пазар за нашите артикули и като значим източник на доходи за туризма, по тази причина и връзките с нея би трябвало да се управляват от здрав прагматизъм. Многократно ни се повтаря от русофобите политици и политолози, че страната ни не би трябвало да бъде енергийно подвластна от Русия във връзка с нуклеарните централи и газ, само че ни се оферират централи от наскоро излязлата от банкрут американска Уестингхаус и по-скъп течен американски газ, т.е. нов вид взаимозависимост. Докато страни като Финландия, която е била в предишното част от съветската империя (която води война с Червената войска през зимата на 1939-1940г. ) и Турция, която има ред изгубени войни с Русия като последната и лишава владенията н Балканите и освобождава България, би могло да се намерения, че страдат от непримирима русофобия, само че такова нещо няма, предишното е загърбено, Финландия обезпечава до 90% от енергийните си първични материали от Русия, Турция внася към 60 % от газта, строи съветски нуклеарни централи, което ще докара до прекъсване на вноса на електрическа енергия от България един ден. Борисов както е известно забатачи градежа на АЕЦ Белене и спря „ Южен Поток” през България, и беше сменен от ” Турски поток”, тъй че предвидимото прекъсване в бъдеще на газопровода през Украйна, газта за България ще минава през Турция, която ще държи кранчето и по- огромен геополитически и икономическо лост във връзка с България в нейни ръце мъчно може да се откри. Турция от дълго време и ни „ краде” от съветските туристи, които в миналото избраха нашата страна, като организира държавна политика за привличането им.
" Русофобията на българския министър председател пролича и във връзка с концепцията да се закупи съветска ваксина против ковид. Това не можело да стане, сподели той, без позволение на Европейската комисия по медикаментите, а такова нямало. Което беше лъжа- според инструкция на Европейска комисия от 18 февруари 2021г. ( https://euobserver.com/science/150967 ) страните членки имат право да внасят ваксини създадени отвън Европейски Съюз при изключителни условия и тъкмо това направи Унгария. " Който губи време, губи човешки живот. Който печели време, печели човешки живот ”- съобщи по този мотив унгарският министър председател Орбан. "
" Интереса клати феса,” споделя турската сентенция и макар петвековното ни „ съжителство” нашите политолози, социолози и политици, съкрушени от русофобския микроб не са научили тази мъдрост.
С изключение може би на един различен наш общественик, някогашния министър председател Симеон Сакскобургготски, който за разлика от Костов и Борисов би трябвало да има основателно въодушевление против Русия. Но той е доста по- интелигентен и най- значимото не разреши да бъде инфектиран от русофобския микроб. Вижте и сравнете общителната му и не инцидентна среща с съветската посланичка Митрофанова и русофобията на външната ни министърка, Екатерина Захариева, един инцидентен човек заел подобен върховен държавен пост единствено поради безграничната си лоялност и смирение към Бойко Борисов (няма нейно изявление без „ както сподели нашия премиер”), която извика Митрофанова във Външно министерство, не с цел да разиска по какъв начин да се развиват в общ интерес двустранните ни връзки, а с цел да и държи сметка за „ шпионстването” на Русия в България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ