Пари и глупости
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В Прага побързаха да разгласят, че поради измисления от тях скандал с гърмежите през 2014 год. изключват «Росатом» от търга за строителството на петия енергоблок на АЕЦ «Дуковани». По-рано до конкуренцията не бе позволена и китайската компания CGN. Мотивът бе, че активността ѝ би заплашила чешката националната сигурност.
Силните участници бяха прогонени със смехотворни пояснения и по този начин бе обезпечено поле за почтена и транспарантна битка сред «правилните» претенденти. Сега те са трима... KHNP е поделение на южнокорейската корпорация KEPCO. Предлага реактори от по-старото потомство «III». Има непретенциозен интернационален опит. Оказва експертна помощ на румънската АЕЦ «Черна вода». Участвала е в консорциума, построил АЕЦ «Барака» в Абу Даби... Там, апропо, стремежът за икономии докара до нарушение на техническите правила - в бетонните фундаменти на два от блоковете откриха кухини и пукнатини. Фирмата се е показала несполучливо на търга за построяването на египетската централа «Ел Дабаа».
Сравнително до неотдавна EDF («Електрисите дьо Франс») се е занимавала с употребата на атомни електроцентрали, само че не и с тяхното строителство. За тази задача е отговаряла друга френска компания с държавно присъединяване – «Арева», но тя с тъга заобикаля банкрута през 2017 год. Тогава я преименуват на «Orano» и предават технологиите ѝ на EDF. Французите оферират на пазара своя реактор EPR. Твърдят, че оборудването е качествено, въпреки че то не е употребявано доста. За негова реклама може да послужи АЕЦ «Олкилуото» във Финландия. Изграждането на третия енергоблок там е било предоставено на консорциума «Арева»/ «Сименс», а EDF е трябвало да бъде оператор. Работата стартира през 2005 год. и тогава експертите с удивление схващат, че планът е подготвен едвам на 25 %. В такава обстановка е обикновено да се обърка всичко. Въвеждането на обекта в употреба е било планувано за 2010 година, но понастоящем чакат това да стане през февруари 2022 год. (този април завърши зареждането с нуклеарно гориво). Първоначалният бюджет от 3 милиарда евро по публични данни през 2019 год. е бухнал до 8,5 милиарда. Сравнително сполучлив е планът на EDF за китайската АЕЦ «Тайшан».
Той е приключен с тригодишно забавяне, породено от неприятно ръководство и неуредици с материално – техническото поръчителство. Нещата потръгват откакто клиентът се намесва. Интересно е да се означи, че корпусите на двата европейски реактора EPR са създадени в Южна Корея. Продължителната липса на поръчки за френската атомна индустрия води до нейния крах. В момента «Електрисите дьо Франс» се мъчи с «Фламанвил – 3» («Flamanville 3») във Франция. Там първият бетон е бил излят на 3.12.2007 год. Тогава са считали, че 3,3 милиарда евро ще стигнат за построяването на обекта, само че по последни сметки разноските към този момент доближават 19,1 милиарда. И тук не минава без кавги.
През 2015 год. откриват нараснало наличие на въглерод в стоманата в горната и долната част на реактора, а това значи, че здравината на корпуса му не подхожда на нормите. През 2021 год. са регистрирани проблеми с основната циркулационна помпа. От 2016 год. EDF взе участие в разширението на британската АЕЦ «Хинкли пойнт Си» («Hinkley Point C»). Тридесет % от парите за това начинание са обезпечени от Китай. За разлика от комплексираните чехи техните господари не се гнусят от взаимоизгодното съдействие с съперниците. За последното десетилетие «Уестингхаус електрик» («Westinghouse Electric», WHE) взе участие единствено в три плана в родните Съединени щати и не е приключила сполучливо нито един от тях.
Действията ѝ са съпроводени от кавги, огромни закъснения и финансов провал. Компанията е измежду водачите в атомната енергетика, но неналичието на нови задания води до неточности и загуба на опит. Предвиждало се е WHE да инсталира два свои реактора вид AP – 1000 (поколение III+) на АЕЦ «Ви Си Съмър» («Virgil C.Summer»). Работата стартира през 2012 година, само че поради зародилите затруднения, превишаването на бюджета и дългия период за издаване на лиценз през 2017 год. компанията афишира банкрут.
Строителството остава незавършено. Под натиска на войнстващите «зелени» е взето решение да бъдат разрушени построените уреди на площадките. Строителството на трети и четвърти блок на АЕЦ «Воугъл» (Plant Vogtle) (също с реактори AP – 1000) стартира през 2013 год. Стойността му доближава 27 милиарда щатски $. WHE и сътрудниците им спорят кой да поеме непредвидените разноски и завеждат каузи един против различен.
Очаква се трети блок да бъде пуснат в деяние през есента на 2021 год., а четвърти – през 2022. Единственият неотдавнашен триумф на «Уестингхаус електрик» е в Китай – два реактора AP – 1000 работят на площадката на АЕЦ «Санмен». Докато тече строителството, се случва повредата във «Фукушима – 1» и условията към сигурността на новите нуклеарните уреди са изменени. Американците внасят 18000 ремонти в документите, с цел да я приведат в сходство с новите правила.
Проектът завършва със забавяне от пет години през 2018. Планираният бюджет от 6,12 милиарда щ. д. е надхвърлен единствено с 1,53 милиарда. Но месец след стартирането в комерсиална употреба вторият енергоблок е наложително спрян заради проблем в една от основните циркулационни помпи и ремонтът лишава цяла година. Между другото към момента няма информация дали новите притежатели на WHE имат намерение да се занимават с създаване на реактори, или ще се съсредоточат върху производството на нуклеарно гориво.
Затова е мъчно да се дефинира какво целят Съединени американски щати, оказвайки напън върху уредниците на търга за «Дуковани – 5»... Търсят скъпоплатени задания за своите хора? А може би считат да провалят плана, както стана с нашата АЕЦ «Белене» и чешката «Темелин»? И няколко думи за без виновност изгонените... В своята богата история «Росатом» няма неизпълнени задължения. На чехите корпорацията предлага актуален реактор вид ВВЕР – 1200 (поколение III+), който е потвърдил на процедура своите благоприятни условия в Русия и чужбина.
Средната стойност на това оборудване е 5 – 6 милиарда щатски $, до момента в който продукцията на съперниците е двойно по-скъпа. В съветската оферта с изключение на построяването и въвеждането в употреба на енергоблока и доставката на нуклеарно гориво, е обезпечено също и извозването на радиоактивните боклуци. Французите оферират сходен пакет. Американците – не. Москва и Прага от дълго време работят дружно в региона на атомната енергетика, междинното и тежкото машиностроене, построили са постоянни връзки между тях. Затова, в случай че на «Росатом» бе разрешено да се пребори за «Дуковани – 5», чешките предприятия щяха да получат до 70 % от поръчките по плана. Послушните евроатлантици се отхвърлиха от преференциалното за страната им предложение. И евентуално след това ще им се наложи да поемат всички разноски на «правилния» претендент.
В Прага побързаха да разгласят, че поради измисления от тях скандал с гърмежите през 2014 год. изключват «Росатом» от търга за строителството на петия енергоблок на АЕЦ «Дуковани». По-рано до конкуренцията не бе позволена и китайската компания CGN. Мотивът бе, че активността ѝ би заплашила чешката националната сигурност.
Силните участници бяха прогонени със смехотворни пояснения и по този начин бе обезпечено поле за почтена и транспарантна битка сред «правилните» претенденти. Сега те са трима... KHNP е поделение на южнокорейската корпорация KEPCO. Предлага реактори от по-старото потомство «III». Има непретенциозен интернационален опит. Оказва експертна помощ на румънската АЕЦ «Черна вода». Участвала е в консорциума, построил АЕЦ «Барака» в Абу Даби... Там, апропо, стремежът за икономии докара до нарушение на техническите правила - в бетонните фундаменти на два от блоковете откриха кухини и пукнатини. Фирмата се е показала несполучливо на търга за построяването на египетската централа «Ел Дабаа».
Сравнително до неотдавна EDF («Електрисите дьо Франс») се е занимавала с употребата на атомни електроцентрали, само че не и с тяхното строителство. За тази задача е отговаряла друга френска компания с държавно присъединяване – «Арева», но тя с тъга заобикаля банкрута през 2017 год. Тогава я преименуват на «Orano» и предават технологиите ѝ на EDF. Французите оферират на пазара своя реактор EPR. Твърдят, че оборудването е качествено, въпреки че то не е употребявано доста. За негова реклама може да послужи АЕЦ «Олкилуото» във Финландия. Изграждането на третия енергоблок там е било предоставено на консорциума «Арева»/ «Сименс», а EDF е трябвало да бъде оператор. Работата стартира през 2005 год. и тогава експертите с удивление схващат, че планът е подготвен едвам на 25 %. В такава обстановка е обикновено да се обърка всичко. Въвеждането на обекта в употреба е било планувано за 2010 година, но понастоящем чакат това да стане през февруари 2022 год. (този април завърши зареждането с нуклеарно гориво). Първоначалният бюджет от 3 милиарда евро по публични данни през 2019 год. е бухнал до 8,5 милиарда. Сравнително сполучлив е планът на EDF за китайската АЕЦ «Тайшан».
Той е приключен с тригодишно забавяне, породено от неприятно ръководство и неуредици с материално – техническото поръчителство. Нещата потръгват откакто клиентът се намесва. Интересно е да се означи, че корпусите на двата европейски реактора EPR са създадени в Южна Корея. Продължителната липса на поръчки за френската атомна индустрия води до нейния крах. В момента «Електрисите дьо Франс» се мъчи с «Фламанвил – 3» («Flamanville 3») във Франция. Там първият бетон е бил излят на 3.12.2007 год. Тогава са считали, че 3,3 милиарда евро ще стигнат за построяването на обекта, само че по последни сметки разноските към този момент доближават 19,1 милиарда. И тук не минава без кавги.
През 2015 год. откриват нараснало наличие на въглерод в стоманата в горната и долната част на реактора, а това значи, че здравината на корпуса му не подхожда на нормите. През 2021 год. са регистрирани проблеми с основната циркулационна помпа. От 2016 год. EDF взе участие в разширението на британската АЕЦ «Хинкли пойнт Си» («Hinkley Point C»). Тридесет % от парите за това начинание са обезпечени от Китай. За разлика от комплексираните чехи техните господари не се гнусят от взаимоизгодното съдействие с съперниците. За последното десетилетие «Уестингхаус електрик» («Westinghouse Electric», WHE) взе участие единствено в три плана в родните Съединени щати и не е приключила сполучливо нито един от тях.
Действията ѝ са съпроводени от кавги, огромни закъснения и финансов провал. Компанията е измежду водачите в атомната енергетика, но неналичието на нови задания води до неточности и загуба на опит. Предвиждало се е WHE да инсталира два свои реактора вид AP – 1000 (поколение III+) на АЕЦ «Ви Си Съмър» («Virgil C.Summer»). Работата стартира през 2012 година, само че поради зародилите затруднения, превишаването на бюджета и дългия период за издаване на лиценз през 2017 год. компанията афишира банкрут.
Строителството остава незавършено. Под натиска на войнстващите «зелени» е взето решение да бъдат разрушени построените уреди на площадките. Строителството на трети и четвърти блок на АЕЦ «Воугъл» (Plant Vogtle) (също с реактори AP – 1000) стартира през 2013 год. Стойността му доближава 27 милиарда щатски $. WHE и сътрудниците им спорят кой да поеме непредвидените разноски и завеждат каузи един против различен.
Очаква се трети блок да бъде пуснат в деяние през есента на 2021 год., а четвърти – през 2022. Единственият неотдавнашен триумф на «Уестингхаус електрик» е в Китай – два реактора AP – 1000 работят на площадката на АЕЦ «Санмен». Докато тече строителството, се случва повредата във «Фукушима – 1» и условията към сигурността на новите нуклеарните уреди са изменени. Американците внасят 18000 ремонти в документите, с цел да я приведат в сходство с новите правила.
Проектът завършва със забавяне от пет години през 2018. Планираният бюджет от 6,12 милиарда щ. д. е надхвърлен единствено с 1,53 милиарда. Но месец след стартирането в комерсиална употреба вторият енергоблок е наложително спрян заради проблем в една от основните циркулационни помпи и ремонтът лишава цяла година. Между другото към момента няма информация дали новите притежатели на WHE имат намерение да се занимават с създаване на реактори, или ще се съсредоточат върху производството на нуклеарно гориво.
Затова е мъчно да се дефинира какво целят Съединени американски щати, оказвайки напън върху уредниците на търга за «Дуковани – 5»... Търсят скъпоплатени задания за своите хора? А може би считат да провалят плана, както стана с нашата АЕЦ «Белене» и чешката «Темелин»? И няколко думи за без виновност изгонените... В своята богата история «Росатом» няма неизпълнени задължения. На чехите корпорацията предлага актуален реактор вид ВВЕР – 1200 (поколение III+), който е потвърдил на процедура своите благоприятни условия в Русия и чужбина.
Средната стойност на това оборудване е 5 – 6 милиарда щатски $, до момента в който продукцията на съперниците е двойно по-скъпа. В съветската оферта с изключение на построяването и въвеждането в употреба на енергоблока и доставката на нуклеарно гориво, е обезпечено също и извозването на радиоактивните боклуци. Французите оферират сходен пакет. Американците – не. Москва и Прага от дълго време работят дружно в региона на атомната енергетика, междинното и тежкото машиностроене, построили са постоянни връзки между тях. Затова, в случай че на «Росатом» бе разрешено да се пребори за «Дуковани – 5», чешките предприятия щяха да получат до 70 % от поръчките по плана. Послушните евроатлантици се отхвърлиха от преференциалното за страната им предложение. И евентуално след това ще им се наложи да поемат всички разноски на «правилния» претендент.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ