Как излиза от властта политическата самоизмама...
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Когато един управник внезапно схваща, че е свален от власт и осъзнава това пределно и безпощадно ясно, той наподобява презрян. И постоянно когато някой е презрян, той най-малко в минимална степен поражда възприятие на жалост.
Но в случай че един политик внезапно схваща, че е свален от власт, само че отхвърля да повярва в това и не може да прозре тази пределно и безпощадно ясна истина, той става комичен. И не поражда нищо, с изключение на подбив.
В първия случай политикът е в огромна степен реалист, той си е давал сметка каква е действителността, само че е надценявал качествата си да управлява обстановката и да ръководи процесите.
Във втория случай политикът става жертва на своята безгранична политическа илюзия и на взелата застрашителни размери своя податливост да живее в паралелна действителност, в която той е всьо и вся, в която той е незаместим и най-хубав, единствен и несравним, пътеводна за своя народ и избавление за страната си.
И когато паралелната му действителност се сблъска челно и съкрушително с действителната действителност, той се оказва безпомощен да повярва в неуспеха на измисления свят, в който е живял и се демонстрира изцяло некадърен да си даде сметка, че неуспехът му е финален и необратим.
Ето за какво той наподобява за всички толкоз неуместен, толкоз странен, толкоз смешен и толкоз безразсъден. И точно за това не може да се откри нищо друго, с изключение на общонационално прихване – това ли бе този, който до през вчерашния ден самонадеяно и самовлюбено ипотекираше нашето настояще и капарираше нашето бъдеще!?
Но в случай че сме умни и рационални като общество и почтени и откровени пред себе си, рано или късно и колкото по-рано, толкоз по-добре, би трябвало да осъзнаем, че нашият подбив е колкото над този политик, толкоз и над себе си.
Защото политиците идват и си отиват, само че дълбоката ценностна и ментална рана, че сме разрешили да станем за смях като общество, доста дълго ще ни изтезава и ще ни лишава от сън и покой. Тя години наред ще е като фантомната болежка от отрязания крайник. Когато кракът го няма, само че продължава да ни боли…
А аз не от 4 април, а от 10 години задавам все един и същи въпрос – на себе си и на сънародниците си – Господи, по какъв начин можахме да допуснем това, за какво си го причинихме???
И нямам отговор на този въпрос.
А може би имам, само че не желая да си го призная, тъй като ще стане ясно, че ме е позор от личния ми народ.
*Заглавието е на ФАКТИ
Когато един управник внезапно схваща, че е свален от власт и осъзнава това пределно и безпощадно ясно, той наподобява презрян. И постоянно когато някой е презрян, той най-малко в минимална степен поражда възприятие на жалост.
Но в случай че един политик внезапно схваща, че е свален от власт, само че отхвърля да повярва в това и не може да прозре тази пределно и безпощадно ясна истина, той става комичен. И не поражда нищо, с изключение на подбив.
В първия случай политикът е в огромна степен реалист, той си е давал сметка каква е действителността, само че е надценявал качествата си да управлява обстановката и да ръководи процесите.
Във втория случай политикът става жертва на своята безгранична политическа илюзия и на взелата застрашителни размери своя податливост да живее в паралелна действителност, в която той е всьо и вся, в която той е незаместим и най-хубав, единствен и несравним, пътеводна за своя народ и избавление за страната си.
И когато паралелната му действителност се сблъска челно и съкрушително с действителната действителност, той се оказва безпомощен да повярва в неуспеха на измисления свят, в който е живял и се демонстрира изцяло некадърен да си даде сметка, че неуспехът му е финален и необратим.
Ето за какво той наподобява за всички толкоз неуместен, толкоз странен, толкоз смешен и толкоз безразсъден. И точно за това не може да се откри нищо друго, с изключение на общонационално прихване – това ли бе този, който до през вчерашния ден самонадеяно и самовлюбено ипотекираше нашето настояще и капарираше нашето бъдеще!?
Но в случай че сме умни и рационални като общество и почтени и откровени пред себе си, рано или късно и колкото по-рано, толкоз по-добре, би трябвало да осъзнаем, че нашият подбив е колкото над този политик, толкоз и над себе си.
Защото политиците идват и си отиват, само че дълбоката ценностна и ментална рана, че сме разрешили да станем за смях като общество, доста дълго ще ни изтезава и ще ни лишава от сън и покой. Тя години наред ще е като фантомната болежка от отрязания крайник. Когато кракът го няма, само че продължава да ни боли…
А аз не от 4 април, а от 10 години задавам все един и същи въпрос – на себе си и на сънародниците си – Господи, по какъв начин можахме да допуснем това, за какво си го причинихме???
И нямам отговор на този въпрос.
А може би имам, само че не желая да си го призная, тъй като ще стане ясно, че ме е позор от личния ми народ.
*Заглавието е на ФАКТИ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ