Защо БСП се сгромоляса така?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След триумфа с кандидатурата на Румен Радев, Корнелия Нинова реши да влезе в разнообразни функции - от правоверна комунистка до дясна популистка. Всички те се оказаха неудачни.
Очаквано, гласоподавателите използваха парламентарните избори, с цел да санкционират ГЕРБ и Движение за права и свободи – оня тандем, който откри и дълго време поддържаше сегашната феодално-гангстерска конструкция на държавната власт в България. Анализът на залеза на тези партии би могъл да се сведе до констатацията, че приличните хора в България съумяха да се активизират против безобразниците. Защо обаче в калабалъка го отнесе и Българска социалистическа партия - това е много по-интересен въпрос и изисква малко по-подробен разбор.
Българска социалистическа партия пропиля всички благоприятни условия, които митингът ѝ даде
Както постоянно е повтарял болшевишкият идеолог Владимир Ленин, нещата се виждат по-ясно от разстояние. Да погледнем на обстановката дистанцирано, с цел да придобием по-релефна визия за мащаба на злополуката, в която се оказа единствената в България наследствена стогодишна партия.
В последните три десетилетия София (и от време на време - България) от време на време избухваше в митинги против ръководства, ръководени от Българска социалистическа партия. Поколения израснаха с визията, че щом хората са на улицата, това значи, че смъкват Българска социалистическа партия от власт. През 2020 година обаче се случи немислимото. Хората излезнаха на улицата, с цел да смъкват от власт Бойко Борисов, който дълги години заемаше позата на национален охранител, пазещ нацията от " комунистите ".
Това беше напълно нова историческа обстановка, бликаща от политически благоприятни условия. Една от тях беше Българска социалистическа партия, за пръв път не като цел на митингите, да откри своето място в тях. Да стане изразител на някакъв бранш от извънредно разнообразния в идейно отношение митинг и, до момента в който броди из улиците един до друг с въстаналите жители, да смъкне остарялата си кожа и влезе в 21-ви век като лява социалистическа мощ.
Това беше допустимо, защото в предните две-три години към този момент беше станало ясно, че политическата посока в Европа се обръща: от националпопулизъм и неонацизъм в посоката на леви хрумвания, популяризирани из Стария континент от зелени, либерали и социалисти. Именно социалистът Тимерманс, в качеството си на заместник-председател на Европейската комисия, измисли и наложи в Европейски Съюз целия пакет, станал прочут като " Зелената договорка ". В този подтекст Българска социалистическа партия даже нямаше потребност да измисля нещо ново със лични сили. Новото ѝ беше към този момент предоставено.
В Европа, обръщането на политиката в зелено-розово-червена посока беше плод на предишно катурване в областта на концепциите и визиите. Ако Българска социалистическа партия умееше да усеща накъде духат ветровете на историята, тя би прекарала 2020-та в усвояването на новия абстрактен материал, с цел да влезе в 2021-ва като съответна политическа мощ.
Пред погледа на потресената аудитория, както и на разнородни анализатори, Българска социалистическа партия не направи нищо сходно. На нито един стадий не поддържа митинга, зад който застанаха към 65 на 100 от всички българи. Вместо да натрупа сила и нови хрумвания, Корнелия Нинова употребява протестната пушилка, с цел да води вътрешнопартийни борби, лишени от всякакво идейно измерение.
Това политическо държание беше, несъмнено, плод на предишно асимилиране на избрани хрумвания.
Неуспешните функции на Нинова - от правоверна комунистка до дясна популистка
Важна такава концепция беше ненадейно зародилото съмнение към експертния метод към нещата. С помощта на специалисти Нинова съумя да построи облика на претендента за президент, който би могъл да реализира резултат над нормалното за Българска социалистическа партия и по този начин да влее сила на партията. За удивление на всички, тя съумя и да откри подобен човек в лицето на Румен Радев. Месеци по-късно, вместо да употребява специалисти, с цел да задържи инерцията от неговите съвсем два и половина милиона гласа, тя без да пита реши да се направи на правоверна комунистка (каквато в никакъв случай не е била) пред членовете на партията си, която продължаваше да не познава. Оттук се появиха тези скандални реплики ( " демокрацията ни лиши доста " ), които още веднъж смъкнаха гласовете за Българска социалистическа партия на изборите през 2017 година до прилягащите ѝ равнища под един милион. Вместо да отвори партията си, тъй че да задържи някои от гласовете за Румен Радев, Корнелия я сведе до " ядро плюс ".
Някъде по това време Нинова, доколкото може да се съди в профил, престана да употребява експертна помощ и полуосъзнато постави специалистите в категорията на безполезни " джендъри ". Очевидно усещайки обаче, че влиза в задънена улица, Корнелия Нинова реши да промени внезапно посоката в областта на идеологията. Но вместо да направи внезапен ляв завой, тя реши да завие към крайната популистка десница. Традиционната ѝ поръчка да бъде " Виктор Орбан в пола " се облече в идейните облекла на полунацисткия балкански популизъм. Последва громенето на " джендър идеологията " и на Истанбулската спогодба, заклеймяването на демократични и левичарски хрумвания, както и прегръщането на " обичайните български полезности ".
Проблемите със завоя вдясно бяха няколко. Първо, на тази територия в България към този момент имаше по-убедителни играчи като Вътрешна македонска революционна организация, Атака и сходни. Второ, самата територия на полунацисткия популизъм към този момент се свиваше като шагренова кожа даже в България, да не приказваме за Европа. Нито публичното мнение, нито хората вътре в Българска социалистическа партия схванаха, какъв е този абстрактен трик. Никой не взе насериозно " консервативния социализъм " на Нинова. Резултатът бе, че на политическия тепих тя се свлече от категория " тежка ", каквато се беше оказала след успеха на Радев на президентските избори, към категория " комар "
Едно ново ляво потомство търси своето посланичество
Неубедителна съпротива в Народното събрание, пропуснала да взе участие във всенародния митинг против безобразията на ръководещите, с изцяло неразбираема идейна физиономия, привиждана като част от омразното статукво - нямаше по какъв начин сходна партия да не загуби на изборите през 2021 година. Онова обаче, което се случи бе не просто загуба, а зрелищен разгром - заплащане на цената освен за несъответстващите дейности на Нинова, само че и за дейности на нейните прародители. След 2001 година Българска социалистическа партия не е била трета мощ на парламентарни избори. И в никакъв случай не е имала толкоз слаб резултат.
А през цялото това време на всички беше ясно, че образованите младежи под 25-годишна възраст са едно цяло ново ляво потомство. Никой от Българска социалистическа партия не се оказа кадърен да приказва с него. Но то продължава да е тук и да търси своето посланичество.
Очакваме появяването на прилична и съвременна лява партия, въпреки и с 30 години забавяне.
След триумфа с кандидатурата на Румен Радев, Корнелия Нинова реши да влезе в разнообразни функции - от правоверна комунистка до дясна популистка. Всички те се оказаха неудачни.
Очаквано, гласоподавателите използваха парламентарните избори, с цел да санкционират ГЕРБ и Движение за права и свободи – оня тандем, който откри и дълго време поддържаше сегашната феодално-гангстерска конструкция на държавната власт в България. Анализът на залеза на тези партии би могъл да се сведе до констатацията, че приличните хора в България съумяха да се активизират против безобразниците. Защо обаче в калабалъка го отнесе и Българска социалистическа партия - това е много по-интересен въпрос и изисква малко по-подробен разбор.
Българска социалистическа партия пропиля всички благоприятни условия, които митингът ѝ даде
Както постоянно е повтарял болшевишкият идеолог Владимир Ленин, нещата се виждат по-ясно от разстояние. Да погледнем на обстановката дистанцирано, с цел да придобием по-релефна визия за мащаба на злополуката, в която се оказа единствената в България наследствена стогодишна партия.
В последните три десетилетия София (и от време на време - България) от време на време избухваше в митинги против ръководства, ръководени от Българска социалистическа партия. Поколения израснаха с визията, че щом хората са на улицата, това значи, че смъкват Българска социалистическа партия от власт. През 2020 година обаче се случи немислимото. Хората излезнаха на улицата, с цел да смъкват от власт Бойко Борисов, който дълги години заемаше позата на национален охранител, пазещ нацията от " комунистите ".
Това беше напълно нова историческа обстановка, бликаща от политически благоприятни условия. Една от тях беше Българска социалистическа партия, за пръв път не като цел на митингите, да откри своето място в тях. Да стане изразител на някакъв бранш от извънредно разнообразния в идейно отношение митинг и, до момента в който броди из улиците един до друг с въстаналите жители, да смъкне остарялата си кожа и влезе в 21-ви век като лява социалистическа мощ.
Това беше допустимо, защото в предните две-три години към този момент беше станало ясно, че политическата посока в Европа се обръща: от националпопулизъм и неонацизъм в посоката на леви хрумвания, популяризирани из Стария континент от зелени, либерали и социалисти. Именно социалистът Тимерманс, в качеството си на заместник-председател на Европейската комисия, измисли и наложи в Европейски Съюз целия пакет, станал прочут като " Зелената договорка ". В този подтекст Българска социалистическа партия даже нямаше потребност да измисля нещо ново със лични сили. Новото ѝ беше към този момент предоставено.
В Европа, обръщането на политиката в зелено-розово-червена посока беше плод на предишно катурване в областта на концепциите и визиите. Ако Българска социалистическа партия умееше да усеща накъде духат ветровете на историята, тя би прекарала 2020-та в усвояването на новия абстрактен материал, с цел да влезе в 2021-ва като съответна политическа мощ.
Пред погледа на потресената аудитория, както и на разнородни анализатори, Българска социалистическа партия не направи нищо сходно. На нито един стадий не поддържа митинга, зад който застанаха към 65 на 100 от всички българи. Вместо да натрупа сила и нови хрумвания, Корнелия Нинова употребява протестната пушилка, с цел да води вътрешнопартийни борби, лишени от всякакво идейно измерение.
Това политическо държание беше, несъмнено, плод на предишно асимилиране на избрани хрумвания.
Неуспешните функции на Нинова - от правоверна комунистка до дясна популистка
Важна такава концепция беше ненадейно зародилото съмнение към експертния метод към нещата. С помощта на специалисти Нинова съумя да построи облика на претендента за президент, който би могъл да реализира резултат над нормалното за Българска социалистическа партия и по този начин да влее сила на партията. За удивление на всички, тя съумя и да откри подобен човек в лицето на Румен Радев. Месеци по-късно, вместо да употребява специалисти, с цел да задържи инерцията от неговите съвсем два и половина милиона гласа, тя без да пита реши да се направи на правоверна комунистка (каквато в никакъв случай не е била) пред членовете на партията си, която продължаваше да не познава. Оттук се появиха тези скандални реплики ( " демокрацията ни лиши доста " ), които още веднъж смъкнаха гласовете за Българска социалистическа партия на изборите през 2017 година до прилягащите ѝ равнища под един милион. Вместо да отвори партията си, тъй че да задържи някои от гласовете за Румен Радев, Корнелия я сведе до " ядро плюс ".
Някъде по това време Нинова, доколкото може да се съди в профил, престана да употребява експертна помощ и полуосъзнато постави специалистите в категорията на безполезни " джендъри ". Очевидно усещайки обаче, че влиза в задънена улица, Корнелия Нинова реши да промени внезапно посоката в областта на идеологията. Но вместо да направи внезапен ляв завой, тя реши да завие към крайната популистка десница. Традиционната ѝ поръчка да бъде " Виктор Орбан в пола " се облече в идейните облекла на полунацисткия балкански популизъм. Последва громенето на " джендър идеологията " и на Истанбулската спогодба, заклеймяването на демократични и левичарски хрумвания, както и прегръщането на " обичайните български полезности ".
Проблемите със завоя вдясно бяха няколко. Първо, на тази територия в България към този момент имаше по-убедителни играчи като Вътрешна македонска революционна организация, Атака и сходни. Второ, самата територия на полунацисткия популизъм към този момент се свиваше като шагренова кожа даже в България, да не приказваме за Европа. Нито публичното мнение, нито хората вътре в Българска социалистическа партия схванаха, какъв е този абстрактен трик. Никой не взе насериозно " консервативния социализъм " на Нинова. Резултатът бе, че на политическия тепих тя се свлече от категория " тежка ", каквато се беше оказала след успеха на Радев на президентските избори, към категория " комар "
Едно ново ляво потомство търси своето посланичество
Неубедителна съпротива в Народното събрание, пропуснала да взе участие във всенародния митинг против безобразията на ръководещите, с изцяло неразбираема идейна физиономия, привиждана като част от омразното статукво - нямаше по какъв начин сходна партия да не загуби на изборите през 2021 година. Онова обаче, което се случи бе не просто загуба, а зрелищен разгром - заплащане на цената освен за несъответстващите дейности на Нинова, само че и за дейности на нейните прародители. След 2001 година Българска социалистическа партия не е била трета мощ на парламентарни избори. И в никакъв случай не е имала толкоз слаб резултат.
А през цялото това време на всички беше ясно, че образованите младежи под 25-годишна възраст са едно цяло ново ляво потомство. Никой от Българска социалистическа партия не се оказа кадърен да приказва с него. Но то продължава да е тук и да търси своето посланичество.
Очакваме появяването на прилична и съвременна лява партия, въпреки и с 30 години забавяне.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ