България: Изборите минаха, да се готвим ли вече за следващите?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ново държавно управление на ГЕРБ, подкрепено от други двама политически играчи, програмен кабинет с стеснен във времето мандат или нови избори скоро: кой е най-вероятният от трите вероятни разновидността? Анализ на Ясен Бояджиев.
Окончателните резултати от тези избори, несъмнено, още не са ясни, само че с огромна доза сигурност може да се каже, че след тях към този момент нищо няма да е същото. Един над 10-годишен модел на ръководство си отива. Вероятно (поне за известно време) дружно с някои от водещите му лица. Какво ще ги замести обаче още не се вижда. Тъй че - тези избори започнаха генералната смяна, от която обществото от дълго време има потребност, само че не я довършиха. Ето по какъв начин и за какво стана по този начин.
Партиите на досегашното статукво
За ГЕРБ, партията, която от 2009-а насам, с малко спиране, ръководи страната повече от 10 години в една или друга композиция, тези избори донесоха една добра и две неприятни вести.
Добрата вест е, че тя още веднъж е първа политическа мощ – освен това с огромна разлика пред втората. Този резултат е впечатляващ (а ненапълно и мъчно обясним) като се има поради срутва в доверието към партията през предходната година около грандиозните кавги, всеобщите митинги и очевидния ѝ неуспех в оправянето с коронавирусната рецесия.
Първата неприятна вест е, че спрямо предходните избори ГЕРБ получава към 8 % по-малко – разлика, която се мери с близо 400 хиляди гласа. По-неприятна за партията обаче несъмнено е втората неприятна вест – тя към този момент няма да има с кого и по какъв начин да ръководи както до момента, доколкото съвсем всички останали участници в 45-ото Народно заседание заявяват, че не желаят да се коалират с нея.
За Българска социалистическа партия добра вест от тези избори няма. Почти двойният спад в броя на извоюваните от нея гласове и пропадането ѝ до третото място са гръмовен неуспех. Той демонстрира, че, отвън все по-смаляващото се нейно твърдо ядро, гласоподавателите не припознават тази партия като опция на статуквото, а по-скоро като част от него. Това е резултат от към този момент потвърдената ѝ некадърност да извърви пътя към модерното европейско прогресивно ляво. Вместо това тя все по-отчетливо се декларира като национал-консервативна, соцносталгична и проруска мощ.
От своя страна истинските националисти (независимо дали Вътрешна македонска революционна организация в последна сметка ще влезе в Народното събрание или не) също се провалиха. Първата явна причина за това е, че този път се явиха поотделно и, конкурирайки се за еднакъв електорат, се потопиха взаимно. Сигурно е обаче, че резултатът им е израз и на насъбраните негативи от 4-годишното наличие в ръководството.
В количествено отношение Движение за права и свободи леко усъвършенства резултата си спрямо предходните избори, само че в различен смисъл загуби доста повече. Движението е единственият поливалентен състезател в бъдещия парламент, който евентуално с подготвеност би се присъединил в най-различни властови комбинации. Проблемът му обаче е, че няма да има кой да го предложения. Същевременно към този момент няма да има и опция да взе участие прикрито във властта както до момента.
Новите играчи
Реалните спечелили в тези избори са партиите на протестния избор. В най-голяма степен това се отнася за „ Има подобен народ”, която идва безусловно от политическото „ нищо”, а към този момент е втора политическа мощ. Нейният триумф обаче е въплъщение на отдавнашна присъща линия на една, както наподобява към момента прекомерно забележителна част от българските гласоподаватели – готовността да се гласоподава за партия, чиито съответни политически визии и планове тънат в дълбока неопределеност. Сега от тази неопределеност напълно директно ще зависи дали и какво ръководство ще има България.
Твърде разнообразни са гласоподавателите на другите две „ протестни” партии - " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! ", които явно търсят ясните, съответни и поредни политически послания. Особено впечатляващ е триумфът на „ Демократична България”, чийто резултат доста надвиши предварителните прогнози.
Кой ще ръководи?
Както излиза наяве от разпределението на мандатите в бъдещия парламент, с цел да се сформира ръководещо болшинство в него, ще са нужни минимум 3 партии. Заради извънредно непримиримите предварителни заявления на множеството партии обаче на практика всички математически вероятни разновидности за сформиране на управническа коалиция наподобяват невъзможни от политическа позиция. Както стана дума, да вземем за пример, ГЕРБ е изцяло изключвана като сътрудник от всички като се изключи Вътрешна македонска революционна организация и (може би) Движение за права и свободи. И трите нови партии в Народното събрание пък отхвърлят Българска социалистическа партия като вероятен съдружен сътрудник.
Като че ли по-реалистичен наподобява някакъв вид на държавно управление от вида експертно, програмно или „ на националното спасение”, ползващо се с необятна парламентарна поддръжка с стеснен във времето мандат, в името на незабавни задания като превъзмогване на пандемията, подготовка и задвижване на възстановителния проект и, да кажем, корекции в изборните правила.
Този вид обаче също би влезнал в тежко несъгласие с предварителните заявления на партиите и би претендирал взаимни отстъпки, които за някои ще са на ръба на политическото самоубийство. Тъй че няма да е по никакъв начин чудно, в случай че след някой и различен месец се окажем изправени пред изключителни парламентарни избори.
Най-неприемливият вид
Разбира се, не трябва изцяло да изключваме още един вид – някой/и тихомълком да се отметне от досегашната си неотстъпчивост. Досега сме се нагледали на неспазени предизборни обети и обещания, както и на извършване на покупки на обособени депутати и цели парламентарни групи. Тогава предстоящата генерална смяна ще се отсрочи още повече.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Ново държавно управление на ГЕРБ, подкрепено от други двама политически играчи, програмен кабинет с стеснен във времето мандат или нови избори скоро: кой е най-вероятният от трите вероятни разновидността? Анализ на Ясен Бояджиев.
Окончателните резултати от тези избори, несъмнено, още не са ясни, само че с огромна доза сигурност може да се каже, че след тях към този момент нищо няма да е същото. Един над 10-годишен модел на ръководство си отива. Вероятно (поне за известно време) дружно с някои от водещите му лица. Какво ще ги замести обаче още не се вижда. Тъй че - тези избори започнаха генералната смяна, от която обществото от дълго време има потребност, само че не я довършиха. Ето по какъв начин и за какво стана по този начин.
Партиите на досегашното статукво
За ГЕРБ, партията, която от 2009-а насам, с малко спиране, ръководи страната повече от 10 години в една или друга композиция, тези избори донесоха една добра и две неприятни вести.
Добрата вест е, че тя още веднъж е първа политическа мощ – освен това с огромна разлика пред втората. Този резултат е впечатляващ (а ненапълно и мъчно обясним) като се има поради срутва в доверието към партията през предходната година около грандиозните кавги, всеобщите митинги и очевидния ѝ неуспех в оправянето с коронавирусната рецесия.
Първата неприятна вест е, че спрямо предходните избори ГЕРБ получава към 8 % по-малко – разлика, която се мери с близо 400 хиляди гласа. По-неприятна за партията обаче несъмнено е втората неприятна вест – тя към този момент няма да има с кого и по какъв начин да ръководи както до момента, доколкото съвсем всички останали участници в 45-ото Народно заседание заявяват, че не желаят да се коалират с нея.
За Българска социалистическа партия добра вест от тези избори няма. Почти двойният спад в броя на извоюваните от нея гласове и пропадането ѝ до третото място са гръмовен неуспех. Той демонстрира, че, отвън все по-смаляващото се нейно твърдо ядро, гласоподавателите не припознават тази партия като опция на статуквото, а по-скоро като част от него. Това е резултат от към този момент потвърдената ѝ некадърност да извърви пътя към модерното европейско прогресивно ляво. Вместо това тя все по-отчетливо се декларира като национал-консервативна, соцносталгична и проруска мощ.
От своя страна истинските националисти (независимо дали Вътрешна македонска революционна организация в последна сметка ще влезе в Народното събрание или не) също се провалиха. Първата явна причина за това е, че този път се явиха поотделно и, конкурирайки се за еднакъв електорат, се потопиха взаимно. Сигурно е обаче, че резултатът им е израз и на насъбраните негативи от 4-годишното наличие в ръководството.
В количествено отношение Движение за права и свободи леко усъвършенства резултата си спрямо предходните избори, само че в различен смисъл загуби доста повече. Движението е единственият поливалентен състезател в бъдещия парламент, който евентуално с подготвеност би се присъединил в най-различни властови комбинации. Проблемът му обаче е, че няма да има кой да го предложения. Същевременно към този момент няма да има и опция да взе участие прикрито във властта както до момента.
Новите играчи
Реалните спечелили в тези избори са партиите на протестния избор. В най-голяма степен това се отнася за „ Има подобен народ”, която идва безусловно от политическото „ нищо”, а към този момент е втора политическа мощ. Нейният триумф обаче е въплъщение на отдавнашна присъща линия на една, както наподобява към момента прекомерно забележителна част от българските гласоподаватели – готовността да се гласоподава за партия, чиито съответни политически визии и планове тънат в дълбока неопределеност. Сега от тази неопределеност напълно директно ще зависи дали и какво ръководство ще има България.
Твърде разнообразни са гласоподавателите на другите две „ протестни” партии - " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! ", които явно търсят ясните, съответни и поредни политически послания. Особено впечатляващ е триумфът на „ Демократична България”, чийто резултат доста надвиши предварителните прогнози.
Кой ще ръководи?
Както излиза наяве от разпределението на мандатите в бъдещия парламент, с цел да се сформира ръководещо болшинство в него, ще са нужни минимум 3 партии. Заради извънредно непримиримите предварителни заявления на множеството партии обаче на практика всички математически вероятни разновидности за сформиране на управническа коалиция наподобяват невъзможни от политическа позиция. Както стана дума, да вземем за пример, ГЕРБ е изцяло изключвана като сътрудник от всички като се изключи Вътрешна македонска революционна организация и (може би) Движение за права и свободи. И трите нови партии в Народното събрание пък отхвърлят Българска социалистическа партия като вероятен съдружен сътрудник.
Като че ли по-реалистичен наподобява някакъв вид на държавно управление от вида експертно, програмно или „ на националното спасение”, ползващо се с необятна парламентарна поддръжка с стеснен във времето мандат, в името на незабавни задания като превъзмогване на пандемията, подготовка и задвижване на възстановителния проект и, да кажем, корекции в изборните правила.
Този вид обаче също би влезнал в тежко несъгласие с предварителните заявления на партиите и би претендирал взаимни отстъпки, които за някои ще са на ръба на политическото самоубийство. Тъй че няма да е по никакъв начин чудно, в случай че след някой и различен месец се окажем изправени пред изключителни парламентарни избори.
Най-неприемливият вид
Разбира се, не трябва изцяло да изключваме още един вид – някой/и тихомълком да се отметне от досегашната си неотстъпчивост. Досега сме се нагледали на неспазени предизборни обети и обещания, както и на извършване на покупки на обособени депутати и цели парламентарни групи. Тогава предстоящата генерална смяна ще се отсрочи още повече.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ