България днес: изолирана и без истински приятели. Факт
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За да възникне България на картата на света не е задоволително да измисляме туристическо лого с розички и плажни чадъри. Държавите натрупат авторитет и другарства, когато се ангажират с морални дела, напомня Ивайло Дичев.
След една рекордно скучна предизборна акция, целяща очевидно да отблъсне гласоподавателя от урните, хайде да поразсъждаваме за бъдещето. Да оставим вътрешния разпад, да се погледнем извън.
България е изолирана
Най-сериозният проблем на България е печалната ѝ изолираност – и освен поради скорошната резолюция на Европарламента или острите рецензии откъм Америка. Не знам дали си давате сметка, че ние нямаме нито един същински другар в Европейски Съюз. По времето на Желю Желев се правехме на франкофони, с цел да се сближим с французите, но май към този момент няма кой да има вяра. Националистите напомнят военните съюзи с германците през 20-и век, за тях обаче сходни мемоари не са от най-приятните и резултатът е противоположен на упования. Гърците не обичаме, тъй като ни експлоатират; румънците презираме, тъй като са като нас, но по-добре; за Вишеградската група не сме задоволително антиевропейски.
Провалът ни в битката против пакета подвижност, за привличане на задгранични вложения или в шантажа на Северна Македония красноречиво приказват за статута ни на новобранци. Въздишахме за това, че европейски организации ни подминават, на следващия ден може да страдаме за евромилиардите от Фонда за възобновяване. Не ни питат, не се сещат за нас, пък и ние не се знае какво тъкмо желаеме.
За да възникнем на картата не е задоволително да измисляме туристически лога с розички и плажни чадъри. Както в междучовешките връзки е: страните натрупат авторитет и другарства, когато се ангажират с морални дела. Спомнете си по какъв начин брутално отказахме да проявим взаимност във времето на бежанската рецесия. За разлика от комшиите гърци, които демонстрираха човечност и затвърдиха облика си на европейци - един запас, който за тях е доста по-голям от узото и калмарите. Избягваме да заемаме ясна позиция по путиновия режим в Русия – за разлика от също по този начин бедните балтийски страни, които през днешния ден са по-близо до Брюксел и Вашингтон, макар историята си. Дори когато го създадем, все наподобява, че ни натискат американците или че ръководещите играят избирателен спектакъл, както стана при последния шпионски скандал. Няма ни нито във втвърдяващия се атлантически фронт, нито в задаващата се европейска отбранителна тактика – евентуално си мислим, че сме се откупили с нелепата договорка за F-16, подредена от Тръмп. Впрочем къде сме в растящия спор сред Съединени американски щати и Китай, знаем ли въобще кои са уйгурите и какво се случва с човешките им права?
Това може България, само че е нереалистично
Но да оставим огромната политика - нито ще сме мост към Русия, нито пазач на Турция, тъй като сме прекомерно дребни, а тези остарели империи си имат по-преки пътища за другарство със Запада. С какво бихме могли да покажем, че споделяме полезностите на европейската цивилизация?
Зелената договорка ни дава прелестна опция да намерим място на международната сцена, прескачайки цялостен един стадий на индустриално развиване, в което сме поизостанали. „ Зелено “ значи не просто да се откажем от въглеродните излъчвания, само че и да заложим на един нов вид качество на живота – по-прост, по-спокоен, по-смислен. Умни градове, доставки с дронове, младежи, които работят за далечни цифрови колоси измежду девствена природа.
България, като се изключи че има превъзходен сдържан климат, е измежду най-рядко обитаемоте южноевропейски страни, което от една страна е тъжно, от друга обаче може да се трансформира в преимущество. Представяте ли си милиардите, които ще потекат към нас, да се изразходват за срутване на блоковете, с които е осеяно Черноморието, за унищожаване на бутафорните туристически атракции, за регенериране на дюни, гори, биологически типове?
Не, аз не си го представям. Защото Зелените у нас са с под 1 % поддръжка и даже в случай че прибавим към тях неотдавна позеленялото Движение за права и свободи (с което в този момент всички враждуват по други причини), отново няма да се събере сериозна маса за реализиране на обрата. Хората се усещат небогати и считат, че екологията е не запас и опция за развиване, а неправда, която ни постановат едни неприятни чичковци от Брюксел, както докторът ни постанова да вършим диета, когато сме най-гладни. Усещането за полезността на природата идва едвам когато си я изгубил, а у нас още си мечтаем за фабрики и димящи комини. Накратко: те търсете в България същото еко-съзнание, каквото има в една Германия, да вземем за пример. Тъжно, само че факт.
Още пропуснати шансове за поява на европейската карта
Не чух и предизборни диспути за климатичните промени, които към този момент несъмнено усещаме - от ден на ден суша, от ден на ден наводнения. Страна, която разчита на селско стопанство, би трябвало да има проект за това какво ще сади, по какъв начин ще напоява. За доста туристически дейци пък цялото стопляне е една интрига на съперниците, които желаят да ни лишават бизнеса. Затова сечи, строй хотели, пръскай неестествен сняг…!
Важна роля в Европа можехме да играем като мотор в интеграцията на Западните Балкани – беше си я избрал господин Борисов и му се възхищаваха както у нас, по този начин и на открито. Подходящи за тази роля ни правеше освен централното ни състояние на полуострова, само че и вярата, че му познаваме бакиите и от вътрешната страна ще можем да намерим сили да ги изметем. И какво стана? Уплашен че ще падне от власт и че ще го проверяват за злоупотреби, министър председателят заряза Балканите и се вкопчи в креслото си. И под натиска на патериците си блокира освен Северна Македония, само че и Албания, и района, за чието приемане таман се бяха кандърдисали западните ни сътрудници. България потъна в черната дупка на личния си нарцисизъм, елементарни се - може би вечно - с ролята си на балкански водач. Защото да си водач, значи да си великодушен, да разбираш другите, да даваш, освен да взимаш. С една дума изчезнахме и от тази карта.
Не приказвам просто за хармония и облици, а за неспособността ни да концентрираме напъните си в една посока. Дали не е по-перспективно да намерим характерната си роля вътре в НАТО и да станем най-хубави в едно нещо, наместо да се мъчим да покрием всичките типове въоръжение? Вземете стопанската система – какво е това, в което сме най-хубави, най-малко една марка, едно произвеждане? Или от моята сфера – университетите, науката. Има ли мощ, която да насочи напъните в една област, където да реализираме международни триумфи?
А пък след това се сърдим...
Ами не, всеки желае и неговото, вследствие на което вършим по малко от всичко и най-после нищо. А след това се сърдим, че никой не е чувал за нас. Дано в края на тази година, като дойдат отново избори, най-малко да поговорим – не за обезсмислената бюрократична дума „ цели “, а за това накъде желаеме да вървим.
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
За да възникне България на картата на света не е задоволително да измисляме туристическо лого с розички и плажни чадъри. Държавите натрупат авторитет и другарства, когато се ангажират с морални дела, напомня Ивайло Дичев.
След една рекордно скучна предизборна акция, целяща очевидно да отблъсне гласоподавателя от урните, хайде да поразсъждаваме за бъдещето. Да оставим вътрешния разпад, да се погледнем извън.
България е изолирана
Най-сериозният проблем на България е печалната ѝ изолираност – и освен поради скорошната резолюция на Европарламента или острите рецензии откъм Америка. Не знам дали си давате сметка, че ние нямаме нито един същински другар в Европейски Съюз. По времето на Желю Желев се правехме на франкофони, с цел да се сближим с французите, но май към този момент няма кой да има вяра. Националистите напомнят военните съюзи с германците през 20-и век, за тях обаче сходни мемоари не са от най-приятните и резултатът е противоположен на упования. Гърците не обичаме, тъй като ни експлоатират; румънците презираме, тъй като са като нас, но по-добре; за Вишеградската група не сме задоволително антиевропейски.
Провалът ни в битката против пакета подвижност, за привличане на задгранични вложения или в шантажа на Северна Македония красноречиво приказват за статута ни на новобранци. Въздишахме за това, че европейски организации ни подминават, на следващия ден може да страдаме за евромилиардите от Фонда за възобновяване. Не ни питат, не се сещат за нас, пък и ние не се знае какво тъкмо желаеме.
За да възникнем на картата не е задоволително да измисляме туристически лога с розички и плажни чадъри. Както в междучовешките връзки е: страните натрупат авторитет и другарства, когато се ангажират с морални дела. Спомнете си по какъв начин брутално отказахме да проявим взаимност във времето на бежанската рецесия. За разлика от комшиите гърци, които демонстрираха човечност и затвърдиха облика си на европейци - един запас, който за тях е доста по-голям от узото и калмарите. Избягваме да заемаме ясна позиция по путиновия режим в Русия – за разлика от също по този начин бедните балтийски страни, които през днешния ден са по-близо до Брюксел и Вашингтон, макар историята си. Дори когато го създадем, все наподобява, че ни натискат американците или че ръководещите играят избирателен спектакъл, както стана при последния шпионски скандал. Няма ни нито във втвърдяващия се атлантически фронт, нито в задаващата се европейска отбранителна тактика – евентуално си мислим, че сме се откупили с нелепата договорка за F-16, подредена от Тръмп. Впрочем къде сме в растящия спор сред Съединени американски щати и Китай, знаем ли въобще кои са уйгурите и какво се случва с човешките им права?
Това може България, само че е нереалистично
Но да оставим огромната политика - нито ще сме мост към Русия, нито пазач на Турция, тъй като сме прекомерно дребни, а тези остарели империи си имат по-преки пътища за другарство със Запада. С какво бихме могли да покажем, че споделяме полезностите на европейската цивилизация?
Зелената договорка ни дава прелестна опция да намерим място на международната сцена, прескачайки цялостен един стадий на индустриално развиване, в което сме поизостанали. „ Зелено “ значи не просто да се откажем от въглеродните излъчвания, само че и да заложим на един нов вид качество на живота – по-прост, по-спокоен, по-смислен. Умни градове, доставки с дронове, младежи, които работят за далечни цифрови колоси измежду девствена природа.
България, като се изключи че има превъзходен сдържан климат, е измежду най-рядко обитаемоте южноевропейски страни, което от една страна е тъжно, от друга обаче може да се трансформира в преимущество. Представяте ли си милиардите, които ще потекат към нас, да се изразходват за срутване на блоковете, с които е осеяно Черноморието, за унищожаване на бутафорните туристически атракции, за регенериране на дюни, гори, биологически типове?
Не, аз не си го представям. Защото Зелените у нас са с под 1 % поддръжка и даже в случай че прибавим към тях неотдавна позеленялото Движение за права и свободи (с което в този момент всички враждуват по други причини), отново няма да се събере сериозна маса за реализиране на обрата. Хората се усещат небогати и считат, че екологията е не запас и опция за развиване, а неправда, която ни постановат едни неприятни чичковци от Брюксел, както докторът ни постанова да вършим диета, когато сме най-гладни. Усещането за полезността на природата идва едвам когато си я изгубил, а у нас още си мечтаем за фабрики и димящи комини. Накратко: те търсете в България същото еко-съзнание, каквото има в една Германия, да вземем за пример. Тъжно, само че факт.
Още пропуснати шансове за поява на европейската карта
Не чух и предизборни диспути за климатичните промени, които към този момент несъмнено усещаме - от ден на ден суша, от ден на ден наводнения. Страна, която разчита на селско стопанство, би трябвало да има проект за това какво ще сади, по какъв начин ще напоява. За доста туристически дейци пък цялото стопляне е една интрига на съперниците, които желаят да ни лишават бизнеса. Затова сечи, строй хотели, пръскай неестествен сняг…!
Важна роля в Европа можехме да играем като мотор в интеграцията на Западните Балкани – беше си я избрал господин Борисов и му се възхищаваха както у нас, по този начин и на открито. Подходящи за тази роля ни правеше освен централното ни състояние на полуострова, само че и вярата, че му познаваме бакиите и от вътрешната страна ще можем да намерим сили да ги изметем. И какво стана? Уплашен че ще падне от власт и че ще го проверяват за злоупотреби, министър председателят заряза Балканите и се вкопчи в креслото си. И под натиска на патериците си блокира освен Северна Македония, само че и Албания, и района, за чието приемане таман се бяха кандърдисали западните ни сътрудници. България потъна в черната дупка на личния си нарцисизъм, елементарни се - може би вечно - с ролята си на балкански водач. Защото да си водач, значи да си великодушен, да разбираш другите, да даваш, освен да взимаш. С една дума изчезнахме и от тази карта.
Не приказвам просто за хармония и облици, а за неспособността ни да концентрираме напъните си в една посока. Дали не е по-перспективно да намерим характерната си роля вътре в НАТО и да станем най-хубави в едно нещо, наместо да се мъчим да покрием всичките типове въоръжение? Вземете стопанската система – какво е това, в което сме най-хубави, най-малко една марка, едно произвеждане? Или от моята сфера – университетите, науката. Има ли мощ, която да насочи напъните в една област, където да реализираме международни триумфи?
А пък след това се сърдим...
Ами не, всеки желае и неговото, вследствие на което вършим по малко от всичко и най-после нищо. А след това се сърдим, че никой не е чувал за нас. Дано в края на тази година, като дойдат отново избори, най-малко да поговорим – не за обезсмислената бюрократична дума „ цели “, а за това накъде желаеме да вървим.
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ