България днес: шест парадокса
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Скандали, митинги, неуспех в пандемията: в една естествена народна власт би следвало ГЕРБ да бъдат " изметени " от електората. Но ето, че те се готвят да бъдат още веднъж първа политическа мощ. Какви са аргументите за този абсурд?
Коментар от Даниел Смилов:
Парадокс 1
През лятото на предходната година 60-70% от хората в страната подкрепяха митингите, които упорстваха за оставките на премиера Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев. Скандалите, довели до тези митинги, не получиха съответен отговор и не бяха обширно разследвани. Въпреки това ГЕРБ се готвят да бъдат още веднъж първа политическа мощ след изборите на 4 април: прогнозите към този момент им дават преднина по отношение на Българска социалистическа партия. Какви са аргументите за това парадоксално развиване? В една естествена демократична конкуренция ГЕРБ би следвало да бъдат “изметени” от електората, по този начин както Българска социалистическа партия бяха редуцирани до 39 депутати след ръководството на Орешарски.
Изборите на 4 април не са предрешени и на тях всичко може да се случи - просто те се организират в невиждана обстановка, заради което одобрените обяснителни модели не са използвани. Важен фактор ще е страхът от незнайното, който нормално кара хората да се консолидират към властта. Този резултат основава усещане за стабилизиране на ГЕРБ, които бяха в свободно рухване през лятото и есента на 2020 година.
Втората причина за относителната стабилизация на ГЕРБ е фрагментацията на опозицията против тях. Недоволството против ръководството се канализира през разнообразни партии, само че Българска социалистическа партия, " Демократична България ", Има Такъв Народ и " Изправи се! Мутри вън! " мъчно могат да бъдат разказани като обединен фронт. А това дава опция на Борисов да търси и акцентира разделянето в опозицията против него.
И най-после: Българска социалистическа партия не съумя да се трансформира в европейска левица и продължава да битува в национал-популистката си еднаквост. За изненада на всевъзможни интернационалните наблюдаващи нашата левица е хомофобска, антиимигрантска, про-путинска и обича да употребява антиевропейска изразителност. Вътре в страната всичко това отдалечава левицата както от младите, по този начин и от по-динамичната бизнес-ориентирана част на обществото и затваря поддръжката ѝ в провинцията и измежду възрастните.
Парадокс 2
Скандалите със 700-те милиона пропуснати приходи в бюджета от хазарт, с шкафчето, със записа на премиера и така нататък нито бяха съществено разследвани, нито бяха съществено обяснени от участниците в тях. Въпреки това медиите, най-много главните малките екрани, на процедура стопираха да питат за тези кавги. В момента текат предизборни студия, изявленията с водачи, “лексиконови” въпроси от рода на “кога плакахте за финален път”. Скандалите от 2020 обаче не влизат в интереса на питащите публицисти. Защо е по този начин? В една естествена медийна среда всеки представител на ГЕРБ, който влиза в телевизионно студио, би трябвало да бъде питан за скандалните проблеми. И би трябвало да не се минава към други тематики, преди да отговори свястно на тези въпроси.
Този абсурд няма елементарно пояснение. И обществената, и комерсиалните малките екрани са прекомерно “толерантни”, да не кажем услужливи към ръководещите. И явно просто отхвърлят да извършват контролните си функционалности.
Парадокс 3
Управляващите не се оправят с Ковид-кризата. Ваксинационната акция е цялостен неуспех - България е твърдо на последното място в Европейски Съюз. И виновността за това не е на Европейска комисия: просто нашето държавно управление не се е застраховало и не е поръчало квотата си от ваксини. Организацията също куца. И в последна сметка смъртността в България е рекордна. Пикът на третата вълна бе подкрепят от ръководещите (с “либералните” им мерки), с цел да съвпадне с изборите на 4 април. Това е задоволително, с цел да се обоснове заключението за несправянето на властта. Въпреки това обаче този факт не е натрапен като неоспорим в обществената сфера, а Борисов даже се хвали с “българския модел” против ковид. Обяснения за този абсурд няма.
Парадокс 4
Движение за права и свободи подпомагаше ръководството на ГЕРБ по най-различни способи. Медиите на Делян Пеевски - народен представител от Движението - бяха най-проправителствените. Движение за права и свободи не напусна Народното събрание дружно с Българска социалистическа партия и като цяло постоянно даваше по едно рамо на ГЕРБ, когато обстановката ставаше доста напечена. Така да вземем за пример Движение за права и свободи изиска оставката на Борисов, само че дружно с оставката на Румен Радев, което в действителност си беше поддръжка за премиера. И в Народното събрание Движение за права и свободи се държеше по-скоро като част от ръководещото болшинство при гласуването на доста закони, назначения в регулатори и питания към ръководещите. Въпреки това при разпускането на 44-то Народно заседание Движение за права и свободи излезе със мощно сериозна декларация за цялостното ръководство на ГЕРБ.
Парадоксалното държание на Движението има своите пояснения. На първо място Движение за права и свободи се готви по този метод да смени коня ГЕРБ с Българска социалистическа партия като вероятен съдружен сътрудник. Българска социалистическа партия - и най-много Корнелия Нинова - също наподобява работят по този сюжет, тъй като стопираха да подлагат на критика основния прокурор Иван Гешев. Отваряйки вратата към Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи са и в по-добра преговорна позиция по отношение на ГЕРБ. Движението желае да стане формален съдружен участник във властта и да излезе от положението на полу-легитимен конкубинат с ръководещите. Борисов знае обаче, че открита коалиция с Движение за права и свободи ще е неговият политически край. Точно тези комплицирани и не толкоз комплицирани сметки изясняват политическите пируети на Движение за права и свободи.
Парадокс 5
" Демократична България " (ДБ) съумя да смени езика и посланията на опозицията против ГЕРБ. Сега всички - даже Българска социалистическа партия - повтарят главните рецензии на Демократична България против властта: политизираната и пристрастна прокуратура, “скритата” коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, патриотичните патерици на властта, срастването на политиката с избрани бизнес ползи. Но макар тази дискурсивна доминация Демократична България не се трансформира в главната опозиционна партия. На какво се дължи това?
Демократична България е на процедура мечтан от всички съдружен сътрудник (без “Патриотите”), тъй като тя комбинира обръщение за рационализация плюс антикорупционен заряд. Същевременно обаче Демократична България остава най-вече градска партия на разрастващата се междинна класа, която има компликации да притегля по-широк електорат.
Парадокс 6
Повечето от обединенията след 4 април ще наподобяват невъзможни и все пак държавно управление най-вероятно ще бъде формирано. " Невъзможните” обединения включват най-малко следните комбинации:
- ГЕРБ, Движение за права и свободи, “Патриоти”. Дори някои от “Патриотите” да влязат в Народното събрание на гърба на в действителност напоителните си и постоянно безвкусни акции, триумвиратът им с ГЕРБ и Движение за права и свободи би бил политическо самоубийство. За разлика от 44-то Народно събрание, в 45-то няма да има по какъв начин да се крие поддръжката на Движение за права и свободи и тяхното участие;
- Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Изправи се! Мутри вън! " и Слави Трифонов. Една такава коалиция също би била извънредно уязвима и би се сторила на мнозина най-малкото безпринципна;
- ГЕРБ, “Патриоти”, плюс част от депутатите на " ИТН " със скрита поддръжка от Движение за права и свободи. Този вид разчита на прекупуване на депутати от Слави Трифонов и на досегашното задкулисие, което изначално го прави едва законен.
Въпреки това държавно управление най-вероятно ще бъде формирано. То няма да е класическа коалиция, а по-скоро ще е конструирано към стратегия за използване на Зелената договорка, излизане от Ковид-кризата и осъществяване на правосъдна промяна. Опозицията - Българска социалистическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ, " Изправи се! " - все още има нежно математическо преимущество пред ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Патриотите”, което дава на опозиционерите и по-голям късмет да сформират такова държавно управление.
Скандали, митинги, неуспех в пандемията: в една естествена народна власт би следвало ГЕРБ да бъдат " изметени " от електората. Но ето, че те се готвят да бъдат още веднъж първа политическа мощ. Какви са аргументите за този абсурд?
Коментар от Даниел Смилов:
Парадокс 1
През лятото на предходната година 60-70% от хората в страната подкрепяха митингите, които упорстваха за оставките на премиера Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев. Скандалите, довели до тези митинги, не получиха съответен отговор и не бяха обширно разследвани. Въпреки това ГЕРБ се готвят да бъдат още веднъж първа политическа мощ след изборите на 4 април: прогнозите към този момент им дават преднина по отношение на Българска социалистическа партия. Какви са аргументите за това парадоксално развиване? В една естествена демократична конкуренция ГЕРБ би следвало да бъдат “изметени” от електората, по този начин както Българска социалистическа партия бяха редуцирани до 39 депутати след ръководството на Орешарски.
Изборите на 4 април не са предрешени и на тях всичко може да се случи - просто те се организират в невиждана обстановка, заради което одобрените обяснителни модели не са използвани. Важен фактор ще е страхът от незнайното, който нормално кара хората да се консолидират към властта. Този резултат основава усещане за стабилизиране на ГЕРБ, които бяха в свободно рухване през лятото и есента на 2020 година.
Втората причина за относителната стабилизация на ГЕРБ е фрагментацията на опозицията против тях. Недоволството против ръководството се канализира през разнообразни партии, само че Българска социалистическа партия, " Демократична България ", Има Такъв Народ и " Изправи се! Мутри вън! " мъчно могат да бъдат разказани като обединен фронт. А това дава опция на Борисов да търси и акцентира разделянето в опозицията против него.
И най-после: Българска социалистическа партия не съумя да се трансформира в европейска левица и продължава да битува в национал-популистката си еднаквост. За изненада на всевъзможни интернационалните наблюдаващи нашата левица е хомофобска, антиимигрантска, про-путинска и обича да употребява антиевропейска изразителност. Вътре в страната всичко това отдалечава левицата както от младите, по този начин и от по-динамичната бизнес-ориентирана част на обществото и затваря поддръжката ѝ в провинцията и измежду възрастните.
Парадокс 2
Скандалите със 700-те милиона пропуснати приходи в бюджета от хазарт, с шкафчето, със записа на премиера и така нататък нито бяха съществено разследвани, нито бяха съществено обяснени от участниците в тях. Въпреки това медиите, най-много главните малките екрани, на процедура стопираха да питат за тези кавги. В момента текат предизборни студия, изявленията с водачи, “лексиконови” въпроси от рода на “кога плакахте за финален път”. Скандалите от 2020 обаче не влизат в интереса на питащите публицисти. Защо е по този начин? В една естествена медийна среда всеки представител на ГЕРБ, който влиза в телевизионно студио, би трябвало да бъде питан за скандалните проблеми. И би трябвало да не се минава към други тематики, преди да отговори свястно на тези въпроси.
Този абсурд няма елементарно пояснение. И обществената, и комерсиалните малките екрани са прекомерно “толерантни”, да не кажем услужливи към ръководещите. И явно просто отхвърлят да извършват контролните си функционалности.
Парадокс 3
Управляващите не се оправят с Ковид-кризата. Ваксинационната акция е цялостен неуспех - България е твърдо на последното място в Европейски Съюз. И виновността за това не е на Европейска комисия: просто нашето държавно управление не се е застраховало и не е поръчало квотата си от ваксини. Организацията също куца. И в последна сметка смъртността в България е рекордна. Пикът на третата вълна бе подкрепят от ръководещите (с “либералните” им мерки), с цел да съвпадне с изборите на 4 април. Това е задоволително, с цел да се обоснове заключението за несправянето на властта. Въпреки това обаче този факт не е натрапен като неоспорим в обществената сфера, а Борисов даже се хвали с “българския модел” против ковид. Обяснения за този абсурд няма.
Парадокс 4
Движение за права и свободи подпомагаше ръководството на ГЕРБ по най-различни способи. Медиите на Делян Пеевски - народен представител от Движението - бяха най-проправителствените. Движение за права и свободи не напусна Народното събрание дружно с Българска социалистическа партия и като цяло постоянно даваше по едно рамо на ГЕРБ, когато обстановката ставаше доста напечена. Така да вземем за пример Движение за права и свободи изиска оставката на Борисов, само че дружно с оставката на Румен Радев, което в действителност си беше поддръжка за премиера. И в Народното събрание Движение за права и свободи се държеше по-скоро като част от ръководещото болшинство при гласуването на доста закони, назначения в регулатори и питания към ръководещите. Въпреки това при разпускането на 44-то Народно заседание Движение за права и свободи излезе със мощно сериозна декларация за цялостното ръководство на ГЕРБ.
Парадоксалното държание на Движението има своите пояснения. На първо място Движение за права и свободи се готви по този метод да смени коня ГЕРБ с Българска социалистическа партия като вероятен съдружен сътрудник. Българска социалистическа партия - и най-много Корнелия Нинова - също наподобява работят по този сюжет, тъй като стопираха да подлагат на критика основния прокурор Иван Гешев. Отваряйки вратата към Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи са и в по-добра преговорна позиция по отношение на ГЕРБ. Движението желае да стане формален съдружен участник във властта и да излезе от положението на полу-легитимен конкубинат с ръководещите. Борисов знае обаче, че открита коалиция с Движение за права и свободи ще е неговият политически край. Точно тези комплицирани и не толкоз комплицирани сметки изясняват политическите пируети на Движение за права и свободи.
Парадокс 5
" Демократична България " (ДБ) съумя да смени езика и посланията на опозицията против ГЕРБ. Сега всички - даже Българска социалистическа партия - повтарят главните рецензии на Демократична България против властта: политизираната и пристрастна прокуратура, “скритата” коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, патриотичните патерици на властта, срастването на политиката с избрани бизнес ползи. Но макар тази дискурсивна доминация Демократична България не се трансформира в главната опозиционна партия. На какво се дължи това?
Демократична България е на процедура мечтан от всички съдружен сътрудник (без “Патриотите”), тъй като тя комбинира обръщение за рационализация плюс антикорупционен заряд. Същевременно обаче Демократична България остава най-вече градска партия на разрастващата се междинна класа, която има компликации да притегля по-широк електорат.
Парадокс 6
Повечето от обединенията след 4 април ще наподобяват невъзможни и все пак държавно управление най-вероятно ще бъде формирано. " Невъзможните” обединения включват най-малко следните комбинации:
- ГЕРБ, Движение за права и свободи, “Патриоти”. Дори някои от “Патриотите” да влязат в Народното събрание на гърба на в действителност напоителните си и постоянно безвкусни акции, триумвиратът им с ГЕРБ и Движение за права и свободи би бил политическо самоубийство. За разлика от 44-то Народно събрание, в 45-то няма да има по какъв начин да се крие поддръжката на Движение за права и свободи и тяхното участие;
- Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Изправи се! Мутри вън! " и Слави Трифонов. Една такава коалиция също би била извънредно уязвима и би се сторила на мнозина най-малкото безпринципна;
- ГЕРБ, “Патриоти”, плюс част от депутатите на " ИТН " със скрита поддръжка от Движение за права и свободи. Този вид разчита на прекупуване на депутати от Слави Трифонов и на досегашното задкулисие, което изначално го прави едва законен.
Въпреки това държавно управление най-вероятно ще бъде формирано. То няма да е класическа коалиция, а по-скоро ще е конструирано към стратегия за използване на Зелената договорка, излизане от Ковид-кризата и осъществяване на правосъдна промяна. Опозицията - Българска социалистическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ, " Изправи се! " - все още има нежно математическо преимущество пред ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Патриотите”, което дава на опозиционерите и по-голям късмет да сформират такова държавно управление.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ