Там те пречупват - Навални го очакват унижения и пълна изолация
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Бой по петите, изолираност, унижения - за всичко това споделя Константин Котов, прекарал година и половина в съветски трудов лагер със непоколебим режим. Това ли чака и Алексей Навални?
Алексей Навални най-вероятно ще изтърпи наказването си в поправителната колония N2 в град Покров, Владимирска област. Официално удостоверение за това няма, само че пък от Федералната работа за осъществяване на наказванията дават обещание, че „ Навални ще обитава в естествени условия и опасност за живота и здравето му няма “. Колония N2 в Покров е измежду зоните с най-строг режим, в които „ пречупват “ арестантите. Както тъкмо го вършат – споделя деятелят Константин Котов, прекарал там 1,5 година за организирането на неразрешени манифестации.
Наричат колония N2 в Покров „ алена “. Какво значи това?
К. Котов: Това значи, че администрацията дефинира всичко – вътрешния ред, режима и ориста на хората. При това всекидневно не се работи непосредствено, а посредством другите наказани - така наречен „ актив “. Тези хора извършват нарежданията на администрацията, дефинират режима, наблюдават останалите и дори могат да употребяват физическа мощ по отношение на тях. Другият тип зони са „ черните “, където всичко се взема решение от самите арестанти.
През какви процедури минават арестантите при идване?
К. Котов: Процедурата по влизането в колонията е много неприятна: оглеждат те, събличат те и би трябвало да облечеш затворническата униформа. Освен това ти бръснат главата. Има обзор при психиатър, където арестантът би трябвало да реши един обикновен тест, а също така той минава и през един лекомислен лекарски обзор. На финала е диалогът със сътрудниците на оперативната работа, който е решителен за ориста на пандизчията – от него зависи дали присъдата ще мине релативно леко и дали ще е допустимо предварително излизане на независимост.
Какъв психически напън се оказва в колонията?
К. Котов: Ще ви дам един образец през цялото време. Отвеждат всички новопристигнали в малко затворено помещение. Дават ти метла, карат те да метеш и да кажеш, че не поддържаш арестантските порядки и се задължаваш да вършиш работа по благоустройството на територията. При това те снимат на видео – доста е унизително. А тези, които не изпълнят условията, са застрашени с физическа кавга.
Мен персонално не са ме били, само че съм чувал задоволително такива истории от останалите арестанти. Най-разпространеното наказване е боят по петите – да вземем за пример с отчупен крайник от дървен стол. Много е мъчително, а следите от багра не личат – в случай че ти пристигна някой на рандеву, не си показваш краката. Затова този тип наказване се ползва доста постоянно. Иначе съм бил глобен шест пъти с „ порицания “, които в действителност вършат предварителното освобождение невероятно – за това, че един път различен наказан ми услужи с ръкавиците си в студа; за това, че един път не съм поздравил един от чиновниците в колонията; както и за това, че не ми беше закопчано най-горното копче.
А какви са опциите за другарство в тази колония?
К. Котов: Не са доста. Разрешени са писма, само че единствено на хартия, до момента в който в множеството съветски колонии е възможно да се пишат и писма в интернет. По телефон може да се беседва по 15 минути един път на две седмици - и то след издаването на особено позволение, което може да отнеме няколко месеца. Освен това един път на два месеца е позволено малко рандеву.
В първите две седмици, по време на така наречен „ карантина “ не е допустимо да се поддържа връзка и с другите пандизчии – можеш да приказваш единствено с разпоредителите, с „ актива “. Те ти подреждат както да правиш, би трябвало да получиш тяхното позволение и за визитата на тоалетна. Оттам нататък режимът последователно се облекчава, само че даже и в елементарния отряд никой не говореше с мен – разбрах, че са им забранили.
Какво би могло да чака Навални в тази колония?
К. Котов: Не считам, че ще употребяват физическо принуждение по отношение на него – споделям го въз основата на личния си опит. Но сигурно го чака цялостна изолираност – вътрешна и външна, а това е доста тежко. Още повече за Алексей, който е обществена фигура. Но мисля, че ще се оправи. Това, че попада тъкмо в тази колония, е неприятно за него. Но е добре от позиция на това, че целият свят ще разбере за тукашните порядки и те може и да се подобрят.
Бой по петите, изолираност, унижения - за всичко това споделя Константин Котов, прекарал година и половина в съветски трудов лагер със непоколебим режим. Това ли чака и Алексей Навални?
Алексей Навални най-вероятно ще изтърпи наказването си в поправителната колония N2 в град Покров, Владимирска област. Официално удостоверение за това няма, само че пък от Федералната работа за осъществяване на наказванията дават обещание, че „ Навални ще обитава в естествени условия и опасност за живота и здравето му няма “. Колония N2 в Покров е измежду зоните с най-строг режим, в които „ пречупват “ арестантите. Както тъкмо го вършат – споделя деятелят Константин Котов, прекарал там 1,5 година за организирането на неразрешени манифестации.
Наричат колония N2 в Покров „ алена “. Какво значи това?
К. Котов: Това значи, че администрацията дефинира всичко – вътрешния ред, режима и ориста на хората. При това всекидневно не се работи непосредствено, а посредством другите наказани - така наречен „ актив “. Тези хора извършват нарежданията на администрацията, дефинират режима, наблюдават останалите и дори могат да употребяват физическа мощ по отношение на тях. Другият тип зони са „ черните “, където всичко се взема решение от самите арестанти.
През какви процедури минават арестантите при идване?
К. Котов: Процедурата по влизането в колонията е много неприятна: оглеждат те, събличат те и би трябвало да облечеш затворническата униформа. Освен това ти бръснат главата. Има обзор при психиатър, където арестантът би трябвало да реши един обикновен тест, а също така той минава и през един лекомислен лекарски обзор. На финала е диалогът със сътрудниците на оперативната работа, който е решителен за ориста на пандизчията – от него зависи дали присъдата ще мине релативно леко и дали ще е допустимо предварително излизане на независимост.
Какъв психически напън се оказва в колонията?
К. Котов: Ще ви дам един образец през цялото време. Отвеждат всички новопристигнали в малко затворено помещение. Дават ти метла, карат те да метеш и да кажеш, че не поддържаш арестантските порядки и се задължаваш да вършиш работа по благоустройството на територията. При това те снимат на видео – доста е унизително. А тези, които не изпълнят условията, са застрашени с физическа кавга.
Мен персонално не са ме били, само че съм чувал задоволително такива истории от останалите арестанти. Най-разпространеното наказване е боят по петите – да вземем за пример с отчупен крайник от дървен стол. Много е мъчително, а следите от багра не личат – в случай че ти пристигна някой на рандеву, не си показваш краката. Затова този тип наказване се ползва доста постоянно. Иначе съм бил глобен шест пъти с „ порицания “, които в действителност вършат предварителното освобождение невероятно – за това, че един път различен наказан ми услужи с ръкавиците си в студа; за това, че един път не съм поздравил един от чиновниците в колонията; както и за това, че не ми беше закопчано най-горното копче.
А какви са опциите за другарство в тази колония?
К. Котов: Не са доста. Разрешени са писма, само че единствено на хартия, до момента в който в множеството съветски колонии е възможно да се пишат и писма в интернет. По телефон може да се беседва по 15 минути един път на две седмици - и то след издаването на особено позволение, което може да отнеме няколко месеца. Освен това един път на два месеца е позволено малко рандеву.
В първите две седмици, по време на така наречен „ карантина “ не е допустимо да се поддържа връзка и с другите пандизчии – можеш да приказваш единствено с разпоредителите, с „ актива “. Те ти подреждат както да правиш, би трябвало да получиш тяхното позволение и за визитата на тоалетна. Оттам нататък режимът последователно се облекчава, само че даже и в елементарния отряд никой не говореше с мен – разбрах, че са им забранили.
Какво би могло да чака Навални в тази колония?
К. Котов: Не считам, че ще употребяват физическо принуждение по отношение на него – споделям го въз основата на личния си опит. Но сигурно го чака цялостна изолираност – вътрешна и външна, а това е доста тежко. Още повече за Алексей, който е обществена фигура. Но мисля, че ще се оправи. Това, че попада тъкмо в тази колония, е неприятно за него. Но е добре от позиция на това, че целият свят ще разбере за тукашните порядки и те може и да се подобрят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ