Пет сценария за промяна в България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
ГЕРБ и сътрудниците им няма по какъв начин да убедят хората, че не е нужна промяна на властта. Има единствено един вид, в който настоящето управническо статукво се резервира след вота. Но той наподобява на контракт за политическо самоубийство.
В началото на парламентарната акция сме очевидци на политическо мъртвило, което се дължи на два фактора. Първо: социологическите организации доближиха консенсус, че ни следва да забележим фрагментиран парламент с до седем партии в него, като най-вероятно ГЕРБ ще успее да бие Българска социалистическа партия, само че ще има надалеч по-малко депутати, в сравнение с има в настоящето Народно събрание. Вторият фактор за затишието е политиката на главните малките екрани. В тях с мотив и без мотив в най-гледаното време се точат министри от ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация, които изясняват триумфите на ръководещите. В останалото време, измежду политически екзотики като Пената и Петър Жеков може да се провре и някой опозиционер, едвам удостовери разпределението на силите, предвиждано от социолозите.
Това конструирано мъртвило обаче може да се окаже предвестител на огромна и непредвидима като последствия електорална стихия. Това е по този начин, тъй като в обществото се е натрупало съществено напрежение за политическа смяна, което търси канали да изригне. Белезите на това напрежение са многочислени. Първо: нито една от аргументите за експлоадирането на всеобщите митинги от предходната година не е отпаднала. Скандалите, които ги провокираха, не получиха безапелационен институционален отговор, а по-скоро беше изработен опит да се заметат под медийното килимче. Вятърът на предизборната акция обаче може да духне черджето и тогава шкафчето, записите, парите от Васил Божков и така нататък да лъснат още веднъж. Второ: страната веселяшки навлиза в нов сериозен растеж на болестите с ковид, което може да се трансформира и във вълнá тъкмо по време на изборите. В една такава вълнá хората няма по какъв начин да видят образец за положително ръководство. Трето: изкривяванията* в медиите в интерес на ръководещите все още наподобяват толкоз огромни, че могат да стартират да нервират хората и да засилят протестния избор.
Най-важният знак за вероятната електорална стихия е различен обаче. Това е, че ГЕРБ и сътрудниците им няма по какъв начин да убедят хората, че управническа смяна не би трябвало да има. Както и медийно да се масажират обстоятелствата, в действителност, единственият вид, в който настоящето управническо статукво се резервира след 4-ти април е следният:
Управление на ГЕРБ+ДПС+ВМРО
Това все още наподобява е единствената формула, която може да се осъществя с Борисов като министър председател и да даде централно място на ГЕРБ във образуване на коалиция, като да резервира мощното въздействие на Движение за права и свободи и спомагателния статус на хората на Каракачанов. Т.е. да възпроизведе сегашния модел съвсем едно към едно.
Тази формула обаче има един значителен минус - тя е невъзможна от позиция на публични усещания и легитимност. И тук не става дума за това, че най-вероятно Вътрешна македонска революционна организация ще останат под чертата, макар прехвърлянията на хора, материали и тематики ( " Северна Македония " ), които ГЕРБ им обезпечават. Дори и да си представим, че Вътрешна македонска революционна организация успее да се промуши в идващия парламент и на трите партии общо им се съберат над 121 гласа, казусът с една такава коалиция би бил следният: макар поддръжката за трите партии поотделно, обединението ще започва с негативен заем на доверие още през цялото време.
В нея ГЕРБ ще станат още по-уязвими от корупционните кавги на Борисов, тъй като ще се затвърди усещането, че ДПС-прокурорският чадър над него се резервира. Като цяло, връзката на ГЕРБ с Движение за права и свободи, за която всички по този начин или другояче знаят, ще получи образно удостоверение. Вътрешна македонска революционна организация пък ще се саморазкрие напълно безапелационно като патерица на тандема ГЕРБ-ДПС.
От тази позиция една открита коалиция ГЕРБ-ДПС-ВМРО наподобява като контракт за политическо самоубийство, въпреки че Движение за права и свободи към този момент направиха някои хигиенизиращи действия, които да приготвят неговото подписване. Отпадането на Делян Пеевски от листите и продаването на неговите медии наподобява са част от опитите на Движение за права и свободи да се приведе във тип, приспособен за открит съдружен сътрудник на ГЕРБ. Доколко новото отдръпване на господин Пеевски е действителност или спектакъл следва да забележим, само че той и до момента се е оттеглял няколко пъти от политиката (и продавал медиите си) без нещо изключително да се случи. А пък Топлоелектрическа централа " Варна ", пристанището и студеният запас си остават, даже и отдръпването на господин Пеевски да е действителност: тъй че хигиенизацията в най-хубавия случай е частична и няма да свърши отредената ѝ катарзисна функционалност.
Каква смяна би могла да настъпи?
Сигурно ще отнеме известно време на хората да осъзнаят ясно, че запазването на настоящето статукво минава през една единствена и то политически самоубийствена и (затова) съвсем невъзможна формула. Още един месец акция обаче е доста време и сигурно мнозина ще стигнат до този извод. А идната стъпка по-късно е разумна: в случай че запазването на статуквото е невероятно, то би трябвало да се избере някакъв вид на смяна.
И тук гласоподавателите ще изпаднат в съществено усложнение. " Алфа Рисърч " откриват, че за момента към 400 000 са в сходна обстановка - те споделят, че ще гласоподават, само че още не са решили за кого.
Вариантите на вероятната смяна са следните, като изброяването е от по-малка смяна към по-голяма:
1) Вариант на държавно управление с поддръжка на ГЕРБ, само че без Борисов в него (програмно, експертно и т.н.);
2) Вариант на държавно управление с поддръжка на ГЕРБ и отдръпване на Борисов от дейната политика;
3) Промяна а ла " Демократична България ". Без Движение за права и свободи и Борисов, България резервира евроатлантически курс, приключва се заиграването с съветски енергийни планове, трансформира се правосъдната система, с цел да се вдигне прокурорския чадър над високите етажи на властта;
4) Промяна а ла " ИТН ": трансформира се изборната система и се опитва с хрумвания като директно определен основен прокурор, директно определени шефове на полиция. Много висока степен на неизясненост по останалите измерения на промяната;
5) Промяна а ла Българска социалистическа партия. Смяна на данъчна система, национализация на лечебни заведения, интензивни връзки с Русия (енергетика, ваксини), социален-консерватизъм в жанр Нинова, евроскептицизъм (в жанр Велизар Енчев и проф. Иво Христов);
Удържането на настоящето статукво е невероятно
Идеите на " Изправи се! Мутри вън! " също могат да бъдат поместени на тази канара, може би някъде сред 4 и 5 (с акцент върху ролята на президента Румен Радев). Обикновено, когато има толкоз доста разнообразни (и несъвместими) разновидности за смяна, най-крайните и радикални разновидности първи отпадат. Но въпреки всичко ориста на другите разновидности ще зависи и от електоралното показване на техните съществени носители. Към момента сходни прогнози биха били спекулативни.
Управляващите доста разчитаха до момента на аргумента за неналичието на ясна и еднопосочна тяхна опция. Но в предизборната динамичност евентуално скоро ще се разбере, че удържането на настоящето статукво е на процедура невероятно и минава през политическа коалиция - и то една единствена, която публично и намерено не може да се осъществя.
Неизбежното публично осъзнаване на неудържимостта на статуквото ще формулира и главният въпрос на идните избори: " Какъв тип смяна желаете? ". Този въпрос може да се окаже със сеизмични последствия за партийната ни система. По различен метод казано: една сериозна електорална стихия, смущаваща инструментите на социолозите, въобще не може да бъде изключена.
ГЕРБ и сътрудниците им няма по какъв начин да убедят хората, че не е нужна промяна на властта. Има единствено един вид, в който настоящето управническо статукво се резервира след вота. Но той наподобява на контракт за политическо самоубийство.
В началото на парламентарната акция сме очевидци на политическо мъртвило, което се дължи на два фактора. Първо: социологическите организации доближиха консенсус, че ни следва да забележим фрагментиран парламент с до седем партии в него, като най-вероятно ГЕРБ ще успее да бие Българска социалистическа партия, само че ще има надалеч по-малко депутати, в сравнение с има в настоящето Народно събрание. Вторият фактор за затишието е политиката на главните малките екрани. В тях с мотив и без мотив в най-гледаното време се точат министри от ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация, които изясняват триумфите на ръководещите. В останалото време, измежду политически екзотики като Пената и Петър Жеков може да се провре и някой опозиционер, едвам удостовери разпределението на силите, предвиждано от социолозите.
Това конструирано мъртвило обаче може да се окаже предвестител на огромна и непредвидима като последствия електорална стихия. Това е по този начин, тъй като в обществото се е натрупало съществено напрежение за политическа смяна, което търси канали да изригне. Белезите на това напрежение са многочислени. Първо: нито една от аргументите за експлоадирането на всеобщите митинги от предходната година не е отпаднала. Скандалите, които ги провокираха, не получиха безапелационен институционален отговор, а по-скоро беше изработен опит да се заметат под медийното килимче. Вятърът на предизборната акция обаче може да духне черджето и тогава шкафчето, записите, парите от Васил Божков и така нататък да лъснат още веднъж. Второ: страната веселяшки навлиза в нов сериозен растеж на болестите с ковид, което може да се трансформира и във вълнá тъкмо по време на изборите. В една такава вълнá хората няма по какъв начин да видят образец за положително ръководство. Трето: изкривяванията* в медиите в интерес на ръководещите все още наподобяват толкоз огромни, че могат да стартират да нервират хората и да засилят протестния избор.
Най-важният знак за вероятната електорална стихия е различен обаче. Това е, че ГЕРБ и сътрудниците им няма по какъв начин да убедят хората, че управническа смяна не би трябвало да има. Както и медийно да се масажират обстоятелствата, в действителност, единственият вид, в който настоящето управническо статукво се резервира след 4-ти април е следният:
Управление на ГЕРБ+ДПС+ВМРО
Това все още наподобява е единствената формула, която може да се осъществя с Борисов като министър председател и да даде централно място на ГЕРБ във образуване на коалиция, като да резервира мощното въздействие на Движение за права и свободи и спомагателния статус на хората на Каракачанов. Т.е. да възпроизведе сегашния модел съвсем едно към едно.
Тази формула обаче има един значителен минус - тя е невъзможна от позиция на публични усещания и легитимност. И тук не става дума за това, че най-вероятно Вътрешна македонска революционна организация ще останат под чертата, макар прехвърлянията на хора, материали и тематики ( " Северна Македония " ), които ГЕРБ им обезпечават. Дори и да си представим, че Вътрешна македонска революционна организация успее да се промуши в идващия парламент и на трите партии общо им се съберат над 121 гласа, казусът с една такава коалиция би бил следният: макар поддръжката за трите партии поотделно, обединението ще започва с негативен заем на доверие още през цялото време.
В нея ГЕРБ ще станат още по-уязвими от корупционните кавги на Борисов, тъй като ще се затвърди усещането, че ДПС-прокурорският чадър над него се резервира. Като цяло, връзката на ГЕРБ с Движение за права и свободи, за която всички по този начин или другояче знаят, ще получи образно удостоверение. Вътрешна македонска революционна организация пък ще се саморазкрие напълно безапелационно като патерица на тандема ГЕРБ-ДПС.
От тази позиция една открита коалиция ГЕРБ-ДПС-ВМРО наподобява като контракт за политическо самоубийство, въпреки че Движение за права и свободи към този момент направиха някои хигиенизиращи действия, които да приготвят неговото подписване. Отпадането на Делян Пеевски от листите и продаването на неговите медии наподобява са част от опитите на Движение за права и свободи да се приведе във тип, приспособен за открит съдружен сътрудник на ГЕРБ. Доколко новото отдръпване на господин Пеевски е действителност или спектакъл следва да забележим, само че той и до момента се е оттеглял няколко пъти от политиката (и продавал медиите си) без нещо изключително да се случи. А пък Топлоелектрическа централа " Варна ", пристанището и студеният запас си остават, даже и отдръпването на господин Пеевски да е действителност: тъй че хигиенизацията в най-хубавия случай е частична и няма да свърши отредената ѝ катарзисна функционалност.
Каква смяна би могла да настъпи?
Сигурно ще отнеме известно време на хората да осъзнаят ясно, че запазването на настоящето статукво минава през една единствена и то политически самоубийствена и (затова) съвсем невъзможна формула. Още един месец акция обаче е доста време и сигурно мнозина ще стигнат до този извод. А идната стъпка по-късно е разумна: в случай че запазването на статуквото е невероятно, то би трябвало да се избере някакъв вид на смяна.
И тук гласоподавателите ще изпаднат в съществено усложнение. " Алфа Рисърч " откриват, че за момента към 400 000 са в сходна обстановка - те споделят, че ще гласоподават, само че още не са решили за кого.
Вариантите на вероятната смяна са следните, като изброяването е от по-малка смяна към по-голяма:
1) Вариант на държавно управление с поддръжка на ГЕРБ, само че без Борисов в него (програмно, експертно и т.н.);
2) Вариант на държавно управление с поддръжка на ГЕРБ и отдръпване на Борисов от дейната политика;
3) Промяна а ла " Демократична България ". Без Движение за права и свободи и Борисов, България резервира евроатлантически курс, приключва се заиграването с съветски енергийни планове, трансформира се правосъдната система, с цел да се вдигне прокурорския чадър над високите етажи на властта;
4) Промяна а ла " ИТН ": трансформира се изборната система и се опитва с хрумвания като директно определен основен прокурор, директно определени шефове на полиция. Много висока степен на неизясненост по останалите измерения на промяната;
5) Промяна а ла Българска социалистическа партия. Смяна на данъчна система, национализация на лечебни заведения, интензивни връзки с Русия (енергетика, ваксини), социален-консерватизъм в жанр Нинова, евроскептицизъм (в жанр Велизар Енчев и проф. Иво Христов);
Удържането на настоящето статукво е невероятно
Идеите на " Изправи се! Мутри вън! " също могат да бъдат поместени на тази канара, може би някъде сред 4 и 5 (с акцент върху ролята на президента Румен Радев). Обикновено, когато има толкоз доста разнообразни (и несъвместими) разновидности за смяна, най-крайните и радикални разновидности първи отпадат. Но въпреки всичко ориста на другите разновидности ще зависи и от електоралното показване на техните съществени носители. Към момента сходни прогнози биха били спекулативни.
Управляващите доста разчитаха до момента на аргумента за неналичието на ясна и еднопосочна тяхна опция. Но в предизборната динамичност евентуално скоро ще се разбере, че удържането на настоящето статукво е на процедура невероятно и минава през политическа коалиция - и то една единствена, която публично и намерено не може да се осъществя.
Неизбежното публично осъзнаване на неудържимостта на статуквото ще формулира и главният въпрос на идните избори: " Какъв тип смяна желаете? ". Този въпрос може да се окаже със сеизмични последствия за партийната ни система. По различен метод казано: една сериозна електорална стихия, смущаваща инструментите на социолозите, въобще не може да бъде изключена.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ