ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ На последно място сме по % имунизирани – съгласно мен освен в Европейския съюз, само че и в Европа. Когато стана ясно, че “АстраЗенека” има някакви проблеми – било с произвеждане, било с политика на приоритизиране на избрани доставки за сметка на други, то страната трябваше да вземе съответни ограничения, тъй че този недостиг, който се обрисуваше напълно ясно, да бъде преодолян. Включително посредством двустранно съглашение сред България и производителите на ваксини, вместо да си измиваме ръцете с това, че сме заложили на Европейската комисия да договаря вместо нас. Провален беше също самият имунизационен проект. Тези „ зелени коридори “ не бяха планувани в проекта и по този метод доста възрастни хора, които нямат силите и опциите да чакат часове наред на опашка като за банани от времето на късния соц, в действителност останаха без ваксина на този стадий. Според предварителния проект, съгласно моралните и юридически правила те, като най-уязвими, трябваше да са преди тези, които съумяха да ги прередят в „ зелените коридори “.

Това сподели юрист Михаил Екимджиев пред ФАКТИ по отношение на имунизационния развой в България и за какво съгласно него той се е провалил. Свързахме се с юрист Екимджиев, с цел да приказваме точно за имунизирането у нас, за това юридически вероятни ли са имунизационните паспорти и по отношение на опцията работодателят ни да въздейства на решението ни за имунизиране.

„ Ваксинирането се провали и поради този безпорядък, неналичието на вид „ Б “, тази нелепост с доставката на първите РНК ваксини, които бяха карани с камиони за кренвирши. Това не са нелепости единствено от позиция на репутационни вреди и доверие във управляващите, които организират тази акция. Това са вреди и от позиция на юридическата обезпеченост на акцията, тъй като тези производители имат извънредно прецизни правила по какъв начин да бъдат доставени и съхранявани РНК имунизациите. Начинът, по който бяха доставени тези ваксини – с камиони за кренвирши, в допълнение смути и вся съмнение в хората за това дали тези ваксини са съхранявани както би трябвало в особено оборудвани транспортни средства, каквито безспорно производителите имат, или които компаниите, профилирани в доставката на ваксини, а не на месо, имат.

Всяка стъпка беше неуспех. Доставката на имунизациите – неуспех, пиар акцията – провалена от камиони с реклами на кренвирши, също и „ зелените коридори “, които въобще не бяха включени във имунизационната тактика и не се знае от юридическа позиция по какъв начин е взето това решение, тъй като за него няма данни във имунизационния календар, утвърден от Министерски съвет. Това, което направиха нашите ръководещи с този метод на снабдяване на РНК имунизациите с камион за кренвирши, на практика освобождава от отговорност производителите и вероятно компаниите, които са били ангажирани с превоза до България. При този превоз с несертифицирани камиони за кренвирши, в случай че възникне проблем, производителят и доставчикът ще кажат, че казусът се дължи на това, че доставката до крайния консуматор не е осъществена със сертифицирана техника.

Като стартираме от планирането, изборът на ваксина, доставките и крайния резултат – към момента сме с минимум имунизирани, това са все доказателства за неуспеха на имунизационната акция. Към тях се прибавя и неналичието на вид „ Б “ – какъв е нашият ход, в случай че “АстраЗенека” продължава да бави доставките и да доставя по-малко “, разяснява още юрист Екимджиев.

Разговорът мина към имунизационните документи, които биха служили като имунизационни паспорти – биха ни давали избрани преимущества, в случай че сме имунизирани против Covid-19 и надлежно биха ни лимитирали в дадена степен, в случай че не сме. По тази тематика, юрист Екимджиев сподели: „ Европа в никакъв случай не е била сложена пред такава алтернатива. Няма подготвен протокол по какъв начин да се работи в такива обстановки на толкоз огромна територия с едно население от 500 милиона души. Това е едно извънредно предизвикателство – и юридическо, и политическо, и етично, и икономическо, тъй като в края на краищата от това зависи по какъв начин ще се развива туризмът най-малко през 2021 година, който е главен бранш в доста южноевропейски страни. Категоричен отговор още не е фиктивен “.

„ Ваксинацията не е наложителна. Тя е една целесъобразна политика на държавите-членки на Европейски Съюз. Възниква въпросът, откакто тя не е наложителна, може ли и в каква степен, нежеланието на един човек да се имунизира, да води до ограничение на някои негови съществени права като свободата на напредване и правото на персонален живот. Макар и съществени тези права не са безспорни. Те могат да бъдат ограничавани в публичен интерес, какъвто безспорно е здравето и в полза на други самостоятелни права като правото на живот и правото на здраве.

Възниква и въпросът до каква степен могат да бъдат лимитирани тези права. Несъмнено не можем да кажем, както във времето на социализма или в някои диктаторски режими, че всички би трябвало да бъдат имунизирани или ще пътуват единствено тези, които са имунизирани. Първият подвъпрос е за какво да се дават тези преимущества при пътешестване единствено на имунизираните, а не и на тези, които имат антитела. Тоест дали да се вкарат имунизационни или имунизационни паспорти. В края на краищата в случай че резултатът е, че и имунизацията, и преболедуването водят до понижаване на риска човек да болести другите, тогава тези преимущества би трябвало да важат и за хората, които са преболедували и имат антитела.

Следващият подвъпрос, който се слага е в случай че съответната страна не е осигурила задоволителен брой ваксини на всички хора, които желаят да се имунизират, би ли било възможно на тях да се откаже опцията да пътуват, да работят и учат в чужбина поради пропуск на страната. Тоест тези хора са добросъвестни, само че нямат опция да се имунизират. Не приказваме за антиваксърите, които могат да предпочетат да не пътуват, да не работят и учат в чужбина, да не се имунизират.

Възниква също и подвъпроса за тези хора, които не биха могли да се имунизират поради медицински противопоказания “, изясни той.

„ Всички тези хипотези са доста значими и не могат да бъдат изолирани от общия диалог. Именно тъй като такива ограничения не са били вземани в подобен мащаб в границите на цяла Европа, всички тези фактори би трябвало да бъдат регистрирани. Тези ограничения, съгласно правилата на европейското право, като ограничения, ограничаващи правата ни на напредване и персонален живот, те би трябвало да бъдат уравновесени. Това значи да се вземат допустимо най-меките, допустимо най-гъвкавите, допустимо най-кратковременните ограничения. Може да има някакви имунизационни или имунизационни документи, само че не може да се каже, че пътуването ще бъде допустимо единствено при съществуване на подобен документ.

Според мен би трябвало да има една гъвкава осведомителна система и добра съгласуваност сред държавните управления и медицинските служби в държавите-членки на Европейски Съюз, тъй че според от заболеваемостта, от районите с най-вече болни, да се вземат гъвкави ограничения и условието за имунизационен документ да е краткотрайно и единствено за тези зони. Не става дума за цели страни, а единствено за мощно засегнатите области. Идеалният вид е въз основата на една осведомителна координация сред другите страни “, сподели още юрист Екимджиев.

„ Всичко това обаче ще е една нова европейска политика, защото Европа не се е сблъсквала с подобен феномен. Това значи, че отвън това мое добре благопожелание, което би могло да бъде решение, обособените страни, до момента в който се вземе такова решение, могат да договарят въз основата на двустранни контракти и други ограничения, в това число за страни в Европейски Съюз и отвън него. Има опция за Европейски Съюз да бъде взето едно общо решение, само че това не може да е твърдо и непрекъснато. То би трябвало да е динамично, краткотрайно и да варира съгласно ситуацията, другояче би се стигнало до една прекаленост на ограниченията. Целта – опазването на публичното здраве, не би оправдавала икономическите и морални загуби, които би провокирало едно стагниране на пътуването в обединена Европа за няколко месеца. В края на краищата една от главните свободи в Европейски Съюз е свободата на придвижване на хора. Ако загубим тази независимост - изключително на фона на миграционната рецесия от преди няколко години или на този здравен нарцисизъм, който видяхме през февруари и март м.г., това евентуално ще бъде края на Европейския съюз “, добави той.

Тема в диалога беше и държанието на работодателите по отношение на имунизирането - биха ли могли работодателите да ни принудят да се имунизираме или да ни оказват помощ за по-бързо и елементарно имунизиране. „ Когато на равнище страна няма императивно обвързване за слагане на ваксина, несъмнено, работодателите не биха могли да изискват настоятелно имунизиране от своите служащи “, сподели юрист Екимджиев и добави: „ Това обаче не пречи на работодателите да имат избрани политики на стимулиране на имунизирането. Това, с изключение на в полза на общото богатство, е в интерес и на икономическото положение на съответната компания – по-малко хора боледуват, активността на компанията се развива без тежки разтърсвания. Всеки шеф би могъл да дава известни, само че наблягам – меки, бонуси и преимущества за тези, които желаят да се имунизират без да има, несъмнено, какъвто и да е детайл на насила “.

Примери за такива меки ограничения, юрист Екимджиев даде с: „ Работодатели биха могли да договорят с някои имунизационни центрове, в случай че това подхожда на имунизационния проект, да се прави групово имунизиране на техни чиновници. Работодатели биха могли да слагат условия на някакви фирмени празненства и тиймбилдинг да участват единствено техни чиновници, които ще се имунизират. Служителите може да не губят дни от отпуските си за дните, в които ще се имунизират, а тези дни да се смятат за направени дни. В някои компании има детски градини за децата на чиновниците – би могло в тях да се позволяват единствено деца на имунизирани чиновници “.

„ Категорично не биха могли обаче да дават такива привилегии, които да са свързани със сърцевината на трудовите взаимоотношения като работно време, заплата, време и място на работата. Не може да се удържа от заплатите на тези, които не са имунизирани да вземем за пример. Аз приказвам за едни по-леки, по-периферни политики на стимулиране на имунизирането в полза на публичното здраве, само че и на икономическото благоденствие на съответното комерсиално сдружение “, посочи той.

На въпроса дали такива меки ограничения обаче не биха се приели като дискриминативни, той отговори: „ Не всяко неравно отнасяне е дискриминация. Самата философия на дискриминирането допуска опция за неравно отнасяне, когато то е в публичен интерес, когато с помощта на него се реализират общественозначими цели като по-малка смъртност, като опазване на публичното здраве. Тоест тук концепцията за някаква социалистическа уравниловка не работи. Гъвкави, меки ограничения могат да бъдат налагани. Именно поради условието за пропорция на ограничаващите ограничения не може да се стигне до наложително имунизиране. Хората могат да имат рационални, ирационални, етични и други аргументи да се не имунизират. В никакъв случай имунизацията - особено при подобен вирус като Covid-19, не би трябвало и не може да бъде наложителна, за разлика от извънредно смъртоносни вируси като Ебола – при него, с цел да не загине цялото популацията по един бърз, непосилен и безалтернативен метод, би могло да се стигне до наложително имунизиране.

Тук, когато сме изправени пред един дълъг, тежък, чужд, само че въпреки всичко не толкоз гибелен вирус, демокрацията и правовата страна изискват ограниченията, които се подхващат в действителност да бъдат меки, гъвкави, пропорционални. Колкото по-тежка е обстановката с пандемията, толкоз по-ограничаващи могат да бъдат ограниченията и противоположното – колкото повече напредваме с имунизациите, с естествения имунитет, тези ограничения толкоз по-освобождавани би трябвало да бъдат, с цел да се върнат правата и свободите на хората в цялостния им размер.

В края на диалога юрист Екимджиев посочи: „ Изходната точка е, че имунизирането не цели единствено персонална защита, а е ориентирано и към опазване на живота и здравето на общността. От тази позиция, хората, които са се ваксинирали, имали са обществено отговорно държание и са създали нужното, нужното освен за отбрана на своето здраве, само че и за опазване на живота и здравето на близките, те биха били дискриминирани, в случай че не им се даде известно преимущество при пътуването да вземем за пример с издаването на тези имунизационни документи – точно тъй като са имали обществено отговорно държание и тъй като те са безвредни за хората, с които ще влизат в контакт. Това е логиката на имунизационните паспорти. Би могла да я има и така наречен непряка дискриминация. Това се случва, когато хора, които са в обективно друго състояние, биват третирани по еднакъв метод. Ако всички могат да пътуват, неимунизираните могат да заразяват други, а ваксинираните - не, явно е, че ще бъдат злепоставени тези хора, които са се редили на опашки, изпитали са страха, безпокойството, свързани с имунизациите точно с цел да бъдат безвредни за останалите. Уважавам избора на хората да не се имунизират, само че той в избрани обстановки може да носи ограничавания на хората, които са го създали “.