Нови архиви доказват, че македонски лидери след 1945г. се определят като българи
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Двама от водачите на основаната след 1945 година Македония са желали да станат български учители, демонстрират новооткрити документи. Първият министър на правораздаването на Народна федеративна република Македония Павел Шатев и заместник-председателят на Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония /АСНОМ/ Панко Брашнаров са отправили през 1912 година молби до Българската Екзархия с искане да бъдат назначени за учители.
Ценните документи са открити от историка и архивист Евгений Еков, който е основен специалист в дирекция “Централен държавен архив” при Държавна организация “Архиви”. „ Попаднах инцидентно на двете неповторими молби, отправени до Екзарх Йосиф I, до момента в който правех инспекция за един различен преподавател на Екзархията Георги Иванов от Неврокопско. Едната от юли, а другата от октомври 1912 година Те не са били оповестени или обнародвани от откриватели “, споделя пред БГНЕС Еков.
Първата молба е написана с калиграфски правопис от видния деятел на националноосвободителното придвижване в Македония и Одринско доктор Павел Шатев /1882-1951 г./– единствения оживял гемиджия. През 1903 година той дружно със своите приятели правят атентати против кораба „ Гвадалкивир “ в пристанището на Солун и клона на Отоманската банка. Шатев оцелява по знамение и е изпратен на изгнание. Впоследствие през 1904 година с помощта на Григор Начович получава прошка и след освобождението си отпътува да учи право в Брюксел.
„ След довеждане докрай на висшето си обучение през лятото на 1912 година Павел Шатев се завръща в Македония и насочва молба на един парещ българин, както е написано в писмото, до Българския Екзарх Йосиф I в Цариград. В писмото си той показва, че неговият дълг на българин, който е получил високо за времето си обучение в университета в Брюксел, му повелява да продължи да работи за просперитета на българите в Османската империя. Шатев моли да бъде назначен на уместно място – учителско в Солун или Цариград, което подхожда на добитото високо обучение “, съобщи Евгений Еков.
Молбата на Павел Шатев е чута, за което свидетелства един различен документ.
„ Такъв вид документи – постановления на Българската Екзархия са доста редки в добре съхранения архивен фонд на Екзархията. Този документ е неповторим и с това, че в първа точка се постановява Павел Шатев да стартира работа като преподавател по български език и литература. Цялата преписка, която е водена по това време е на правописната норма на българския език “, акцентира историкът.
Другото неповторимо прошение е написано от Панко Брашнаров /1883-1951 г./, родом от Велес – прилежащ град на Кратово, откъдето е Шатев. „ Писмото е написано на 3 октомври 1912 година, безусловно два дни преди започването на Първата балканска война /1912-1913 г./, което изяснява, за какво остава без последици.
В него той желае от Екзарх Йосиф I да бъде назначен за уместно место в някое от поверените му учебни заведения. По това време единствено екзархът е имал правото да назначава за по една година учителите “, означи Евгений Еков. Брашнаров търси избавление в България след окупирането на Вардарска Македония от сръбските кралски войски.
През 1914-1915 година приключва Висш педагогичен курс, след което е мобилизиран в редовете на българската войска и взе участие в боевете против съглашенските войски на Дойран. След демобилизацията се завръща в родния си град Велес, само че отхвърля сръбското предложение да стане преподавател и се занимава с разнообразни действия като самонает. „ Постепенно Панко Брашнаров се обвързва с комунистическото придвижване. Комунистическата партия е единствената в кралството на сърби, хървати и словенци, която приказва за правото на самоопределяне на популацията на Вардарска Македония, третирано от управляващите в Белград като сърби.
Впоследствие Брашнаров се включва и във Вътрешна македонска революционна организация обединена, основана с цел да пропагандира концепцията за македонска нация, която е обособена от българската “, изяснява Еков.
Така се стига до 2 август 1944 година, Брашнаров взе участие в съвещанието на АСНОМ и е определен за негов заместник-председател. На този пост той остава до свалянето си през 1948 година Виждайки протичащото се в страната през 1948 година Панко Брашнаров и Павел Шатев, който по това време е първият министър на правораздаването на Народна федеративна република Македония и народен представител от Куманово, пишат писмо до Централен комитет на Българска комунистическа партия. То е предадено посредством български посланик. В него те приканват България да предприеме незабавни ограничения за отбрана на българите в НФРМ, тъй като българският детайл е подложен на тотално изтребване посредством противозаконни убийства, изпращане в лагери и затвори.
Писмото става притежание на югославските служби за сигурност на диктатора Тито. Двамата създатели са арестувани. Панко Брашнаров е изпратен през 1950 година в злокобния концентрационен лагер Голи Оток, където умира година по-късно. Трагична е ориста и на Павел Шатев. Той е освободен от заеманите постове и изпратен под домакински арест в Битоля. Една заран го намират умрял на градското бунище от апетит и тормоз.
„ Сделката, която и двамата подписват с адептите на македонизма и Югославия, е платена с най-високата цена – техния живот. Панко Брашнаров и Павел Шатев остават потвърдени българи през целия си живот – от раждането си, през 1912 година, когато пишат на Екзарха, до трагичната си крах “, акцентира Евгени Еков.
Двама от водачите на основаната след 1945 година Македония са желали да станат български учители, демонстрират новооткрити документи. Първият министър на правораздаването на Народна федеративна република Македония Павел Шатев и заместник-председателят на Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония /АСНОМ/ Панко Брашнаров са отправили през 1912 година молби до Българската Екзархия с искане да бъдат назначени за учители.
Ценните документи са открити от историка и архивист Евгений Еков, който е основен специалист в дирекция “Централен държавен архив” при Държавна организация “Архиви”. „ Попаднах инцидентно на двете неповторими молби, отправени до Екзарх Йосиф I, до момента в който правех инспекция за един различен преподавател на Екзархията Георги Иванов от Неврокопско. Едната от юли, а другата от октомври 1912 година Те не са били оповестени или обнародвани от откриватели “, споделя пред БГНЕС Еков.
Първата молба е написана с калиграфски правопис от видния деятел на националноосвободителното придвижване в Македония и Одринско доктор Павел Шатев /1882-1951 г./– единствения оживял гемиджия. През 1903 година той дружно със своите приятели правят атентати против кораба „ Гвадалкивир “ в пристанището на Солун и клона на Отоманската банка. Шатев оцелява по знамение и е изпратен на изгнание. Впоследствие през 1904 година с помощта на Григор Начович получава прошка и след освобождението си отпътува да учи право в Брюксел.
„ След довеждане докрай на висшето си обучение през лятото на 1912 година Павел Шатев се завръща в Македония и насочва молба на един парещ българин, както е написано в писмото, до Българския Екзарх Йосиф I в Цариград. В писмото си той показва, че неговият дълг на българин, който е получил високо за времето си обучение в университета в Брюксел, му повелява да продължи да работи за просперитета на българите в Османската империя. Шатев моли да бъде назначен на уместно място – учителско в Солун или Цариград, което подхожда на добитото високо обучение “, съобщи Евгений Еков.
Молбата на Павел Шатев е чута, за което свидетелства един различен документ.
„ Такъв вид документи – постановления на Българската Екзархия са доста редки в добре съхранения архивен фонд на Екзархията. Този документ е неповторим и с това, че в първа точка се постановява Павел Шатев да стартира работа като преподавател по български език и литература. Цялата преписка, която е водена по това време е на правописната норма на българския език “, акцентира историкът.
Другото неповторимо прошение е написано от Панко Брашнаров /1883-1951 г./, родом от Велес – прилежащ град на Кратово, откъдето е Шатев. „ Писмото е написано на 3 октомври 1912 година, безусловно два дни преди започването на Първата балканска война /1912-1913 г./, което изяснява, за какво остава без последици.
В него той желае от Екзарх Йосиф I да бъде назначен за уместно место в някое от поверените му учебни заведения. По това време единствено екзархът е имал правото да назначава за по една година учителите “, означи Евгений Еков. Брашнаров търси избавление в България след окупирането на Вардарска Македония от сръбските кралски войски.
През 1914-1915 година приключва Висш педагогичен курс, след което е мобилизиран в редовете на българската войска и взе участие в боевете против съглашенските войски на Дойран. След демобилизацията се завръща в родния си град Велес, само че отхвърля сръбското предложение да стане преподавател и се занимава с разнообразни действия като самонает. „ Постепенно Панко Брашнаров се обвързва с комунистическото придвижване. Комунистическата партия е единствената в кралството на сърби, хървати и словенци, която приказва за правото на самоопределяне на популацията на Вардарска Македония, третирано от управляващите в Белград като сърби.
Впоследствие Брашнаров се включва и във Вътрешна македонска революционна организация обединена, основана с цел да пропагандира концепцията за македонска нация, която е обособена от българската “, изяснява Еков.
Така се стига до 2 август 1944 година, Брашнаров взе участие в съвещанието на АСНОМ и е определен за негов заместник-председател. На този пост той остава до свалянето си през 1948 година Виждайки протичащото се в страната през 1948 година Панко Брашнаров и Павел Шатев, който по това време е първият министър на правораздаването на Народна федеративна република Македония и народен представител от Куманово, пишат писмо до Централен комитет на Българска комунистическа партия. То е предадено посредством български посланик. В него те приканват България да предприеме незабавни ограничения за отбрана на българите в НФРМ, тъй като българският детайл е подложен на тотално изтребване посредством противозаконни убийства, изпращане в лагери и затвори.
Писмото става притежание на югославските служби за сигурност на диктатора Тито. Двамата създатели са арестувани. Панко Брашнаров е изпратен през 1950 година в злокобния концентрационен лагер Голи Оток, където умира година по-късно. Трагична е ориста и на Павел Шатев. Той е освободен от заеманите постове и изпратен под домакински арест в Битоля. Една заран го намират умрял на градското бунище от апетит и тормоз.
„ Сделката, която и двамата подписват с адептите на македонизма и Югославия, е платена с най-високата цена – техния живот. Панко Брашнаров и Павел Шатев остават потвърдени българи през целия си живот – от раждането си, през 1912 година, когато пишат на Екзарха, до трагичната си крах “, акцентира Евгени Еков.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ