Мокрите обувки и кирливите ризи
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В метростанциите очевидно към този момент е неразрешено да пребиваваш напразно. Това го разбрах преди няколко дни, до момента в който чаках другарка да ме вземе с колата си. Излязох от метрото и открих, че сходно на пейките и масите в моловете, в метростанцията бяха оградили празното пространство. Стори ми се доста необичайно да оградиш празно пространство, само че какво да върша – излязох в „ Голямото захлаждане “.
В София в никакъв случай няма тапи, моята другарка не попадна в такова, просто някак закъсня. Последваха трийсет минути отрезвителен мраз, огромна забава. Беше студено да си дълбая в телефона и тъй като не гледах Бойко, гледах хората към себе си.
Първо ми направиха усещане една жена и един мъж. Жената беше с гумени обувки, викаше. Може би беше пияна, може би не. Мъжът или се опитваше да открие скришно място, където тя да повърне, или търсеше място да извърши все някоя потребност. По едно време я замъкна зад метространцията, след това още веднъж се появиха.
След това забелязах едно момче. Откривам, че евентуално ми е чудноват табиет да виждам хората в обувките, само че и него забелязах поради това, което носеше на краката си – типичен бежови мъжки боти, реплика на една марка с „ т “. Дясната бота беше спукана при дребния пръст.
А на открито – кучешки мраз. Вятърът хапе, вали и сняг. В топлата метространция празното пространство се охранява. Задръстването е петъчно софийско, рейсовете посещават спирката по щастлива случайност, не по разписание.
И се замислих за контрастите. Докато някои неща вървят с 200-та, други (ваксинацията против COVID) се влачат. Докато едни деца „ у дома реват “, други ги удря ток. Докато едни се топлят в скъпо яке на марка с буквата „ м “, други носят скъсани обувки измежду зима. И до момента в който хората с яке на марка с буквата „ м “ ни поучават да вървим пешком, други хора, джапайки с мокрите обувки… Апосиопеза.
Апосиопезата обаче е построена от точки. Точката, откъдето и да я гледаш, ни оповестява за край. По-скоро и нека вечно.
В метростанциите очевидно към този момент е неразрешено да пребиваваш напразно. Това го разбрах преди няколко дни, до момента в който чаках другарка да ме вземе с колата си. Излязох от метрото и открих, че сходно на пейките и масите в моловете, в метростанцията бяха оградили празното пространство. Стори ми се доста необичайно да оградиш празно пространство, само че какво да върша – излязох в „ Голямото захлаждане “.
В София в никакъв случай няма тапи, моята другарка не попадна в такова, просто някак закъсня. Последваха трийсет минути отрезвителен мраз, огромна забава. Беше студено да си дълбая в телефона и тъй като не гледах Бойко, гледах хората към себе си.
Първо ми направиха усещане една жена и един мъж. Жената беше с гумени обувки, викаше. Може би беше пияна, може би не. Мъжът или се опитваше да открие скришно място, където тя да повърне, или търсеше място да извърши все някоя потребност. По едно време я замъкна зад метространцията, след това още веднъж се появиха.
След това забелязах едно момче. Откривам, че евентуално ми е чудноват табиет да виждам хората в обувките, само че и него забелязах поради това, което носеше на краката си – типичен бежови мъжки боти, реплика на една марка с „ т “. Дясната бота беше спукана при дребния пръст.
А на открито – кучешки мраз. Вятърът хапе, вали и сняг. В топлата метространция празното пространство се охранява. Задръстването е петъчно софийско, рейсовете посещават спирката по щастлива случайност, не по разписание.
И се замислих за контрастите. Докато някои неща вървят с 200-та, други (ваксинацията против COVID) се влачат. Докато едни деца „ у дома реват “, други ги удря ток. Докато едни се топлят в скъпо яке на марка с буквата „ м “, други носят скъсани обувки измежду зима. И до момента в който хората с яке на марка с буквата „ м “ ни поучават да вървим пешком, други хора, джапайки с мокрите обувки… Апосиопеза.
Апосиопезата обаче е построена от точки. Точката, откъдето и да я гледаш, ни оповестява за край. По-скоро и нека вечно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ