Залезът на популистите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Доста по-често, в сравнение с си мислим, историята ни сервира " значими съвпадения " от вида, оценен от Карл Юнг: две географски отдалечени едно от друго събития, които нямат причинно-следствена връзка между тях, само че имат смислова такава. Synchronicity е интернационално признатата дума за това, породила се от немския вид Synchronizität, аргументиран от Юнг в самото начало на 1950-те години. Оттогава и до през днешния ден използването на думата пораства стремглаво. Може би това отбелязва несъмнено помъдряване на човечеството, все по-способно да вижда общото трето, което лежи под забележимите две.
Сетих се за Юнг заради скорошното значимо съвпадане сред две феномени, разграничени от хиляди километри: турбулентната загуба на Доналд Тръмп на изборите в Съединени американски щати и арестуването на Алексей Навални в Русия. Тези две забележими събития са подбудени от трето, по-малко очевидно: залезът на властническите популисти на 21-ви век.
Слуховете за гибелта на демократичната цивилизация се оказаха мощно пресилени
Съвсем до неотдавна, като че ли беше през вчерашния ден, те и техните придворни интелектуалци ни гледаха със състрадание и ни обясняваха с известно пренебрежение, че демократичната цивилизация - и ние дружно с нея - е обречена. Че бъдещето не е на достолепието, уважението, мира и разбирателството, а е на унижението, омразата, спора и войната.
Това беше през вчерашния ден. Днес такива неща най-вече не чуваме. Чуваме все неща, оповестени от властническите популисти за отмиращи: Зелена договорка (ЕС), завършек на " негражданската война " (от Байдън), човешки права и свободи (по мотив ареста на Навални).
Точно тази смяна в духа на времето е това трето, което лежи под и дава смисъл на синхронизма сред рухването на Тръмп и арестуването на Навални. Тези две събития бележат не началото, а края на интервала, през който властническият популизъм изглеждаше хегемонен в западната цивилизация. Ако перифразираме известната фраза на Чърчил: това не е краят на началото; това е началото на края.
" Европейската джунгла " по този начин и не се състоя
Не по този начин изглеждаха нещата месеци преди изборите за Европейски парламент от 2019 година. Виктор Орбан, още през 2014 година оповестил Унгария за " нелиберална страна ", заплашваше с огромен пробив на крайната десница, която по-късно да подчини Европейски Съюз на личната си идеология. Тази идеология, на собствен ред, бе общително разкрита от негов триумфиращ български сподвижник, сегашен зам.-министър на просветата (Петър Николов - б.р.), по този начин: "...вече е хубаво да започнете да се подготвяте за естетическия потрес. Европа на реакционерите ще бъде арогантна и тромава, само че доста, доста по-жизнена и достоверна от днешната бюрократична плява… ще върне обичайните ни полезности и ще види света подобен, какъвто от дълго време е. Политическа джунгла със зверове и рискове, а не игрище за голф с коктейли Мохито... "
Обещанието да ни вкарат в джунгла, цялостна със зверове, не се извърши, защото не крайната десница направи пробив на евроизборите от 2019 година. Пробивът пристигна от демократи и либерали (АЛДЕ), които събраха с 40 депутата повече от предходните избори, както и от зелените, които набъбнаха със 17, с цел да стигнат до 69 представителя. По-левите, даже овехтяло изглеждащите социалдемократи, също се стабилизираха. За властническите популисти пристигна времето на отстъплението. Все повече действителна власт в Европейски Съюз стартира да се оттича към ляво-либерално-зеления Европарламент, който от своя страна стартира да усилва натиска върху авторитаристите, до неотдавна бленували за европейска джунгла.
Краят на ерата на крайната властническа десница, станал забележим в синхронизма Тръмп-Навални, бе от дълго време подготвян. Още до момента в който новите " консерватори " заплашваха почтените хора със закона на джунглата, против тях към този момент се подреждаха силите на цивилизацията. Веднага след референдума за Брекзит и избирането на Тръмп за Президент, привидяни като окончателния успех на адептите на джунглата, пристигна отпорът. Мястото на действието беше, закономерно, Франция, която няколко месеца по-късно избра Еманюел Макрон за собствен Президент. За разлика от други европейски водачи като да вземем за пример Дейвид Камерън, Макрон отхвърли да гради своята акция към тематиката за примирие с последователите на джунглата и на националната самоизолация. Напротив, той победи с послания за европейски единение, демократични полезности и зелено бъдеще. И победи локалната привърженичка на джунглата - Марин льо Пен.
Франция, за разлика от Америка, не падна. Последва опозиция в самото сърце на новия авторитаризъм.
Хегемонията даже на дълго управлявалите " зверове " се пропуква
През 2018 година, малко над година след избирането на Макрон, в искрено реакционна Полша се организират локални избори. Управляващата партия съумява да вземе единствено четири огромни града, до момента в който демократичната съпротива побеждава в 19, в това число в столицата. В " нелиберална " Унгария на Орбан, локални избори се организират през есента на 2019 година, седмици след изборите за Европейски парламент. Унгарските авторитаристи губят столицата Будапеща, както и 10 от 23-те най-големи града. Извън същинска Европа, през същата година в Турция Ердоган губи най-големите градове, включително Истанбул и Анкара. През 2020 година, на сходни избори даже Путин, най-дълго управлявалият звяр в джунглата, губи Новосибирск, Томск и Тамбов, като резервира Москва с минимална разлика пред опозицията.
Междувременно европейските жители, наблюдавайки хаоса, съпровождащ английското излизане от Общността, възвърнаха своето доверие в Европейски Съюз, както и в дълготрайната вероятност на федериране на страните членки. Националният изолационизъм на властническите режими в Европа стартира да наподобява като реликт от предишното, а не като предвестител на бъдещето.
От Тулуза до Томск и от Босфора до Балтийско море обществата алармираха, че не желаят да бъдат натиквани в властническа джунгла. А към този момент натиканите - че не им харесва. Демонстрираха своето желание към мирни и сговорни общества, където не се чака Мохитото да ти бъде отнето със мощ, или да бъдеш ударен по главата с голф стик от някой минаващ в близост звяр. Това беше и посланието на американците към Тръмп: стига джунгла, стига ненавист и стига разделяне. Подобно беше и посланието на руснаците, излезнали из цялата своя необятна страна да стачкуват против ареста на Навални: стига зверове са ни тормозили от името на основния звяр, притаил се в леговището си в Кремъл.
Авторитарните зверове отстъпват. Полша и Унгария не съумяха да подчинят на себе си Европарламента и се провалиха в опита си да спрат оформянето на бюджета на Европейски Съюз, тъй че той да санкционира страни джунгли като тях. Словакия и Словения на собствен ред тихомълком престанаха да се увъртат към полските и унгарските вождове. Европарламентът не отслабва натиска върху пишман-диктатора Бойко Борисов и неговата свита. От Турция, Ердоган ненадейно стартира да излъчва лъчезарни послания към Брюксел, откакто години наред наричаше европейските водачи нацисти. В Москва, Путин се оправдава пред камера, че не има нотариални актове за никакви дворци.
Макар ранени и отслабени, зверовете ще се борят
Въпросът в този момент е силите на цивилизацията да завземат назад териториите, отстъпвани от зверовете на джунглата. Това по никакъв начин няма да е елементарно, в случай че се съди по метода, по който Доналд Тръмп се опита да не напусне властта. Веднъж смъртно ранени, по-опитни диктатори като Орбан и Путин ще са в положение да създадат доста по-големи бели, в сравнение с бе обещано на Тръмп с неговия карикатурен опит за бунт. Дори Борисов, колкото и да е по-дребна фигура от изброените, няма по какъв начин да си разреши да отстъпи властта без опозиция.
Вятърът обаче се обърна. Оттук насетне следва да чакаме от ден на ден случаи на Synchronicity, които да илюстрират този поврат.
Доста по-често, в сравнение с си мислим, историята ни сервира " значими съвпадения " от вида, оценен от Карл Юнг: две географски отдалечени едно от друго събития, които нямат причинно-следствена връзка между тях, само че имат смислова такава. Synchronicity е интернационално признатата дума за това, породила се от немския вид Synchronizität, аргументиран от Юнг в самото начало на 1950-те години. Оттогава и до през днешния ден използването на думата пораства стремглаво. Може би това отбелязва несъмнено помъдряване на човечеството, все по-способно да вижда общото трето, което лежи под забележимите две.
Сетих се за Юнг заради скорошното значимо съвпадане сред две феномени, разграничени от хиляди километри: турбулентната загуба на Доналд Тръмп на изборите в Съединени американски щати и арестуването на Алексей Навални в Русия. Тези две забележими събития са подбудени от трето, по-малко очевидно: залезът на властническите популисти на 21-ви век.
Слуховете за гибелта на демократичната цивилизация се оказаха мощно пресилени
Съвсем до неотдавна, като че ли беше през вчерашния ден, те и техните придворни интелектуалци ни гледаха със състрадание и ни обясняваха с известно пренебрежение, че демократичната цивилизация - и ние дружно с нея - е обречена. Че бъдещето не е на достолепието, уважението, мира и разбирателството, а е на унижението, омразата, спора и войната.
Това беше през вчерашния ден. Днес такива неща най-вече не чуваме. Чуваме все неща, оповестени от властническите популисти за отмиращи: Зелена договорка (ЕС), завършек на " негражданската война " (от Байдън), човешки права и свободи (по мотив ареста на Навални).
Точно тази смяна в духа на времето е това трето, което лежи под и дава смисъл на синхронизма сред рухването на Тръмп и арестуването на Навални. Тези две събития бележат не началото, а края на интервала, през който властническият популизъм изглеждаше хегемонен в западната цивилизация. Ако перифразираме известната фраза на Чърчил: това не е краят на началото; това е началото на края.
" Европейската джунгла " по този начин и не се състоя
Не по този начин изглеждаха нещата месеци преди изборите за Европейски парламент от 2019 година. Виктор Орбан, още през 2014 година оповестил Унгария за " нелиберална страна ", заплашваше с огромен пробив на крайната десница, която по-късно да подчини Европейски Съюз на личната си идеология. Тази идеология, на собствен ред, бе общително разкрита от негов триумфиращ български сподвижник, сегашен зам.-министър на просветата (Петър Николов - б.р.), по този начин: "...вече е хубаво да започнете да се подготвяте за естетическия потрес. Европа на реакционерите ще бъде арогантна и тромава, само че доста, доста по-жизнена и достоверна от днешната бюрократична плява… ще върне обичайните ни полезности и ще види света подобен, какъвто от дълго време е. Политическа джунгла със зверове и рискове, а не игрище за голф с коктейли Мохито... "
Обещанието да ни вкарат в джунгла, цялостна със зверове, не се извърши, защото не крайната десница направи пробив на евроизборите от 2019 година. Пробивът пристигна от демократи и либерали (АЛДЕ), които събраха с 40 депутата повече от предходните избори, както и от зелените, които набъбнаха със 17, с цел да стигнат до 69 представителя. По-левите, даже овехтяло изглеждащите социалдемократи, също се стабилизираха. За властническите популисти пристигна времето на отстъплението. Все повече действителна власт в Европейски Съюз стартира да се оттича към ляво-либерално-зеления Европарламент, който от своя страна стартира да усилва натиска върху авторитаристите, до неотдавна бленували за европейска джунгла.
Краят на ерата на крайната властническа десница, станал забележим в синхронизма Тръмп-Навални, бе от дълго време подготвян. Още до момента в който новите " консерватори " заплашваха почтените хора със закона на джунглата, против тях към този момент се подреждаха силите на цивилизацията. Веднага след референдума за Брекзит и избирането на Тръмп за Президент, привидяни като окончателния успех на адептите на джунглата, пристигна отпорът. Мястото на действието беше, закономерно, Франция, която няколко месеца по-късно избра Еманюел Макрон за собствен Президент. За разлика от други европейски водачи като да вземем за пример Дейвид Камерън, Макрон отхвърли да гради своята акция към тематиката за примирие с последователите на джунглата и на националната самоизолация. Напротив, той победи с послания за европейски единение, демократични полезности и зелено бъдеще. И победи локалната привърженичка на джунглата - Марин льо Пен.
Франция, за разлика от Америка, не падна. Последва опозиция в самото сърце на новия авторитаризъм.
Хегемонията даже на дълго управлявалите " зверове " се пропуква
През 2018 година, малко над година след избирането на Макрон, в искрено реакционна Полша се организират локални избори. Управляващата партия съумява да вземе единствено четири огромни града, до момента в който демократичната съпротива побеждава в 19, в това число в столицата. В " нелиберална " Унгария на Орбан, локални избори се организират през есента на 2019 година, седмици след изборите за Европейски парламент. Унгарските авторитаристи губят столицата Будапеща, както и 10 от 23-те най-големи града. Извън същинска Европа, през същата година в Турция Ердоган губи най-големите градове, включително Истанбул и Анкара. През 2020 година, на сходни избори даже Путин, най-дълго управлявалият звяр в джунглата, губи Новосибирск, Томск и Тамбов, като резервира Москва с минимална разлика пред опозицията.
Междувременно европейските жители, наблюдавайки хаоса, съпровождащ английското излизане от Общността, възвърнаха своето доверие в Европейски Съюз, както и в дълготрайната вероятност на федериране на страните членки. Националният изолационизъм на властническите режими в Европа стартира да наподобява като реликт от предишното, а не като предвестител на бъдещето.
От Тулуза до Томск и от Босфора до Балтийско море обществата алармираха, че не желаят да бъдат натиквани в властническа джунгла. А към този момент натиканите - че не им харесва. Демонстрираха своето желание към мирни и сговорни общества, където не се чака Мохитото да ти бъде отнето със мощ, или да бъдеш ударен по главата с голф стик от някой минаващ в близост звяр. Това беше и посланието на американците към Тръмп: стига джунгла, стига ненавист и стига разделяне. Подобно беше и посланието на руснаците, излезнали из цялата своя необятна страна да стачкуват против ареста на Навални: стига зверове са ни тормозили от името на основния звяр, притаил се в леговището си в Кремъл.
Авторитарните зверове отстъпват. Полша и Унгария не съумяха да подчинят на себе си Европарламента и се провалиха в опита си да спрат оформянето на бюджета на Европейски Съюз, тъй че той да санкционира страни джунгли като тях. Словакия и Словения на собствен ред тихомълком престанаха да се увъртат към полските и унгарските вождове. Европарламентът не отслабва натиска върху пишман-диктатора Бойко Борисов и неговата свита. От Турция, Ердоган ненадейно стартира да излъчва лъчезарни послания към Брюксел, откакто години наред наричаше европейските водачи нацисти. В Москва, Путин се оправдава пред камера, че не има нотариални актове за никакви дворци.
Макар ранени и отслабени, зверовете ще се борят
Въпросът в този момент е силите на цивилизацията да завземат назад териториите, отстъпвани от зверовете на джунглата. Това по никакъв начин няма да е елементарно, в случай че се съди по метода, по който Доналд Тръмп се опита да не напусне властта. Веднъж смъртно ранени, по-опитни диктатори като Орбан и Путин ще са в положение да създадат доста по-големи бели, в сравнение с бе обещано на Тръмп с неговия карикатурен опит за бунт. Дори Борисов, колкото и да е по-дребна фигура от изброените, няма по какъв начин да си разреши да отстъпи властта без опозиция.
Вятърът обаче се обърна. Оттук насетне следва да чакаме от ден на ден случаи на Synchronicity, които да илюстрират този поврат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ