2020: поуките от една турбулентна година
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
През 2020 се случиха главно неща, които не бихме желали различен път да ни се случват. Или в случай че въпреки всичко се случат, да се надяваме, че ще сме по-подготвени за тях. И че ще сме си научили уроците от 2020, написа Даниел Смилов.
Хората настояват, че се учат от опита си, само че нормално не го вършат. Или го вършат доста постепенно, с повторение на неудачите, връщания обратно и забравяне на към този момент наученото. От позиция на хилядолетията, този развой може да се назова еволюция или даже напредък, въпреки че от вероятността на един съответен човешки живот по-скоро наподобява като комедия от неточности с неизбежни детайли на покруса.
2020 година ще остане в историята като извънредно просветителна както в международен, по този начин и в български проект. В нея се случиха главно неща, за които може единствено да се надяваме, че различен път няма да се случват. Или пък, че ще сме по-подготвени за тях, в случай че въпреки всичко се случат. Т.е. вярата, която 2020 година носи, е че ще сме си научили уроците от нея.
Какви са тези уроци обаче? Ето един къс лист, който няма рекламация да е обстоен, нито да е изключително непоколебим в отделянето на еволюционно съдбовното от конюнктурно мимолетното:
Пандемии има и те могат да предизвикват ненужна и непредвидена гибел в огромни мащаби;
При всяка пандемия има хора, които се появяват, с цел да оповестят, че пандемия няма и никой не е починал от нея, а единствено “с нея”;
Когато тези хора се докопат до властта и съумеят да овладеят публичното мнение, нещата излизат от надзор и гибелта се популяризира в великански мащаби. Съединени американски щати и Обединеното кралство демонстрираха този феномен – и Доналд Тръмп и Борис Джонсън в последна сметка трябваше да се откажат от първичния си бодряшки оптимизъм и да вкарат строги антиепидемични мерки;
Това, че някои страни се оправиха добре с първата вълна на рецесията, не бе гаранция, че ще създадат същото и при втората. България избегна удачно нещастието първия път напролет, само че през есента направи всички вероятни неточности и доближи рекордна смъртност;
Като цяло демокрациите се показаха в случай че не по-добре, то най-малко не по-зле от диктатурите в “извънредната ситуация”. От диктатури, които овладяха рецесията, единствено Китай би трябвало да се отличи. От демокрациите Южна Корея и изключително Австралия станаха образец за сполучлива отбрана на популацията. Европа и Съединени американски щати реагираха на рецесията без вреди по демократичната уредба. Дори в Унгария, където Виктор Орбан се заигра с безкрайно във времето “извънредно положение”, в действителност нищо трагично не се случи и страната не се трансформира в приключена тирания (по причина на Ковид). Изводът от този бърз обзор е, че политическата независимост не беше пожертвана и не трябва да се жертва в името на оцеляването;
Популистите по света не натрупаха актив по време на рецесията с ковид, а доста от тях просто не се оправиха добре с нея. Доналд Тръмп в действителност загуби президентските избори главно поради неприятното ръководство на изключителната обстановка. Орбан и Качински няма доста с какво да се похвалят във връзка с Ковид-19. Борис Джонсън се раздели с огромна част от самочувствието и доверието, насъбрани при безапелационната му победа на парламентарните избори в края на 2019 година Германците се уплашиха и се консолидираха зад " стандартните” политици - Ангела Меркел най-много. Популистката " Алтернатива за Германия " се “сви” като социална поддръжка. Путин “откри” ваксина, чийто резултат и до момента остава незнаен, забърка се в следващ противен скандал с отравянето на Навални и с право стартира да се замисля за отдръпване от поста. Регионалните бабаити и башбакани – от Ердоган до Вучич и Борисов – схванаха, че коронавирусът не се впечатлява от хулигански речник и балкански тарикатлък;
Световните залитания от 2016 година – Брекзит и избирането на Доналд Тръмп – бяха отчасти преодолени. Тръмп освен загуби президентските избори с над 7 милиона гласа, само че и стана презрян с изказванията си, че вотът е бил манипулиран – изказвания, за които не съумя да откри нито едно правосъдно годно доказателство. Брекзит в последна сметка бе " осъществен”, само че главно напук и с цялостното схващане, че не носи някакви позитиви за съвсем никого. Самата договорка сред Англия и Европейски Съюз, която бе реализирана в края на годината, е показателна. Според нея свободната търговия ще се резервира, до момента в който нито една от двете страни не се отклони значително от европейските правила. При отклоняване Обединеното кралство рискува цени и мита за достъп до пазара на Европейски Съюз. Т.е. “суверенитетът”, сякаш даден от Брекзит, е просто разтуха – че можеш теоретично да промениш нещо, което обаче не смяташ да променяш и внимаваш да си остане същото. Брекзит ще има и доста непредвидени последствия обаче – услугите, които са голямата част от английската стопанска система, не се покриват от съглашението за свободен достъп до европейските пазари. А и ориста на Шотландия е неразбираема, до момента в който Северна Ирландия остава по-интегрирана в Европейски Съюз. Тази нерадостна картина не е черен пиар за евроскептиците – тя е неподправената реалност;
Науката, за разлика от магиите и медийните заклинания, е потребна. Ако не лекува, тя най-малко ваксинира популацията. Създаването в къс период на ваксини против Ковид-19 е един дребен успех на човечеството;
Обществата, които влагат в просвета и обучение, имат запаси да се оправят с кризи;
Европейски Съюз се оказа извънредно ефикасен в пандемията. В къси периоди беше направен невиждан ексклузивен и взаимен фонд за справяне с икономическите последствия от рецесията (близо трилион евро). Макар и по-малък от тласъците, признати от Конгреса на Съединени американски щати, този фонд е демонстрация на доста сериозна фискална интеграция в Европа. Също по този начин имунизациите за всички европейци бяха закупени общо от Европейска комисия и имунизациите започнаха на една и съща дата – с пренебрежимо закъснение по отношение на Англия и Съединени американски щати. Приказките, че в рецесията " всяка страна била оставена да се оправя сама за себе си” станаха просто раздумки за глупаци;
Членството на България в ERM II и банковия съюз, както и участието на страната в Европейски Съюз се откроиха като главен стопански стабилизиращ фактор в пандемията. Европейски Съюз ни даде и късмет да се сдобием с ваксини наедно с най-развитите нации по света;
Протестите са имунната реакция на обществата във връзка с безобразията на ръководещите. Българската имунна система се оказа задоволително здрава. Натрупаните кавги можеха да доведат и до по-висока температура, само че най-малко до цитокинова стихия не се стигна. Но и заболяването не си отпътува – управническият вирус остана да живурка в България и дори се готви за реванш на изборите напролет;
Отчаянието е нездравословен консултант, само че българите постоянно прибягват до него. Към края на годината мнозина като че ли се помириха, че по-добро ръководство у нас не е допустимо. С такова примирие никой народ не е постигнал нищо положително, само че опитите у нас продължават;
Интелигенцията е виновна за груповия разсъдък на обществото и за превъзмогване на примирението. Тази година тя –чрез редица свои представители - не извърши задължението си и се надпреварваше да изяснява по какъв начин страната е обречена на шкафчета, загуби за бюджета от 700 милиона лв. и прочие Че другояче не може и всяка опция е по-лоша от статуквото.
Има неща, които не се вършат освен сред страни, само че и сред хора – близки или по-далечни. Едно такова нещо е да прецакаш съседа си и след това да го обвиниш, че не те обича. България го направи във връзка с Северна Македония и каквото и да реализира с дейностите си, то няма да е нито обич, а още по-малко ще е уважение;
2020 беше и годината, в която мнозина в България демонстрираха, че сме общество, че имаме грижа един за различен, че се вълнуваме от общите каузи (res publica), че каквото и да става, има вяра да се оправим. Тези хора са в действителност голямото болшинство в страната. Те направиха по този начин, че държавните институции, лечебните заведения, учебните заведения, университетите и всички институции – обществени или частни – които са значими за метода ни на живот, продължиха да действат. Правилата (с естествената доза отклонения) в действителност се съблюдаваха. Това е здрава основа, на която може да се стъпи и да се надгражда, изключително в случай че се вземат поради и поуките на миналата странна година.
През 2020 се случиха главно неща, които не бихме желали различен път да ни се случват. Или в случай че въпреки всичко се случат, да се надяваме, че ще сме по-подготвени за тях. И че ще сме си научили уроците от 2020, написа Даниел Смилов.
Хората настояват, че се учат от опита си, само че нормално не го вършат. Или го вършат доста постепенно, с повторение на неудачите, връщания обратно и забравяне на към този момент наученото. От позиция на хилядолетията, този развой може да се назова еволюция или даже напредък, въпреки че от вероятността на един съответен човешки живот по-скоро наподобява като комедия от неточности с неизбежни детайли на покруса.
2020 година ще остане в историята като извънредно просветителна както в международен, по този начин и в български проект. В нея се случиха главно неща, за които може единствено да се надяваме, че различен път няма да се случват. Или пък, че ще сме по-подготвени за тях, в случай че въпреки всичко се случат. Т.е. вярата, която 2020 година носи, е че ще сме си научили уроците от нея.
Какви са тези уроци обаче? Ето един къс лист, който няма рекламация да е обстоен, нито да е изключително непоколебим в отделянето на еволюционно съдбовното от конюнктурно мимолетното:
Пандемии има и те могат да предизвикват ненужна и непредвидена гибел в огромни мащаби;
При всяка пандемия има хора, които се появяват, с цел да оповестят, че пандемия няма и никой не е починал от нея, а единствено “с нея”;
Когато тези хора се докопат до властта и съумеят да овладеят публичното мнение, нещата излизат от надзор и гибелта се популяризира в великански мащаби. Съединени американски щати и Обединеното кралство демонстрираха този феномен – и Доналд Тръмп и Борис Джонсън в последна сметка трябваше да се откажат от първичния си бодряшки оптимизъм и да вкарат строги антиепидемични мерки;
Това, че някои страни се оправиха добре с първата вълна на рецесията, не бе гаранция, че ще създадат същото и при втората. България избегна удачно нещастието първия път напролет, само че през есента направи всички вероятни неточности и доближи рекордна смъртност;
Като цяло демокрациите се показаха в случай че не по-добре, то най-малко не по-зле от диктатурите в “извънредната ситуация”. От диктатури, които овладяха рецесията, единствено Китай би трябвало да се отличи. От демокрациите Южна Корея и изключително Австралия станаха образец за сполучлива отбрана на популацията. Европа и Съединени американски щати реагираха на рецесията без вреди по демократичната уредба. Дори в Унгария, където Виктор Орбан се заигра с безкрайно във времето “извънредно положение”, в действителност нищо трагично не се случи и страната не се трансформира в приключена тирания (по причина на Ковид). Изводът от този бърз обзор е, че политическата независимост не беше пожертвана и не трябва да се жертва в името на оцеляването;
Популистите по света не натрупаха актив по време на рецесията с ковид, а доста от тях просто не се оправиха добре с нея. Доналд Тръмп в действителност загуби президентските избори главно поради неприятното ръководство на изключителната обстановка. Орбан и Качински няма доста с какво да се похвалят във връзка с Ковид-19. Борис Джонсън се раздели с огромна част от самочувствието и доверието, насъбрани при безапелационната му победа на парламентарните избори в края на 2019 година Германците се уплашиха и се консолидираха зад " стандартните” политици - Ангела Меркел най-много. Популистката " Алтернатива за Германия " се “сви” като социална поддръжка. Путин “откри” ваксина, чийто резултат и до момента остава незнаен, забърка се в следващ противен скандал с отравянето на Навални и с право стартира да се замисля за отдръпване от поста. Регионалните бабаити и башбакани – от Ердоган до Вучич и Борисов – схванаха, че коронавирусът не се впечатлява от хулигански речник и балкански тарикатлък;
Световните залитания от 2016 година – Брекзит и избирането на Доналд Тръмп – бяха отчасти преодолени. Тръмп освен загуби президентските избори с над 7 милиона гласа, само че и стана презрян с изказванията си, че вотът е бил манипулиран – изказвания, за които не съумя да откри нито едно правосъдно годно доказателство. Брекзит в последна сметка бе " осъществен”, само че главно напук и с цялостното схващане, че не носи някакви позитиви за съвсем никого. Самата договорка сред Англия и Европейски Съюз, която бе реализирана в края на годината, е показателна. Според нея свободната търговия ще се резервира, до момента в който нито една от двете страни не се отклони значително от европейските правила. При отклоняване Обединеното кралство рискува цени и мита за достъп до пазара на Европейски Съюз. Т.е. “суверенитетът”, сякаш даден от Брекзит, е просто разтуха – че можеш теоретично да промениш нещо, което обаче не смяташ да променяш и внимаваш да си остане същото. Брекзит ще има и доста непредвидени последствия обаче – услугите, които са голямата част от английската стопанска система, не се покриват от съглашението за свободен достъп до европейските пазари. А и ориста на Шотландия е неразбираема, до момента в който Северна Ирландия остава по-интегрирана в Европейски Съюз. Тази нерадостна картина не е черен пиар за евроскептиците – тя е неподправената реалност;
Науката, за разлика от магиите и медийните заклинания, е потребна. Ако не лекува, тя най-малко ваксинира популацията. Създаването в къс период на ваксини против Ковид-19 е един дребен успех на човечеството;
Обществата, които влагат в просвета и обучение, имат запаси да се оправят с кризи;
Европейски Съюз се оказа извънредно ефикасен в пандемията. В къси периоди беше направен невиждан ексклузивен и взаимен фонд за справяне с икономическите последствия от рецесията (близо трилион евро). Макар и по-малък от тласъците, признати от Конгреса на Съединени американски щати, този фонд е демонстрация на доста сериозна фискална интеграция в Европа. Също по този начин имунизациите за всички европейци бяха закупени общо от Европейска комисия и имунизациите започнаха на една и съща дата – с пренебрежимо закъснение по отношение на Англия и Съединени американски щати. Приказките, че в рецесията " всяка страна била оставена да се оправя сама за себе си” станаха просто раздумки за глупаци;
Членството на България в ERM II и банковия съюз, както и участието на страната в Европейски Съюз се откроиха като главен стопански стабилизиращ фактор в пандемията. Европейски Съюз ни даде и късмет да се сдобием с ваксини наедно с най-развитите нации по света;
Протестите са имунната реакция на обществата във връзка с безобразията на ръководещите. Българската имунна система се оказа задоволително здрава. Натрупаните кавги можеха да доведат и до по-висока температура, само че най-малко до цитокинова стихия не се стигна. Но и заболяването не си отпътува – управническият вирус остана да живурка в България и дори се готви за реванш на изборите напролет;
Отчаянието е нездравословен консултант, само че българите постоянно прибягват до него. Към края на годината мнозина като че ли се помириха, че по-добро ръководство у нас не е допустимо. С такова примирие никой народ не е постигнал нищо положително, само че опитите у нас продължават;
Интелигенцията е виновна за груповия разсъдък на обществото и за превъзмогване на примирението. Тази година тя –чрез редица свои представители - не извърши задължението си и се надпреварваше да изяснява по какъв начин страната е обречена на шкафчета, загуби за бюджета от 700 милиона лв. и прочие Че другояче не може и всяка опция е по-лоша от статуквото.
Има неща, които не се вършат освен сред страни, само че и сред хора – близки или по-далечни. Едно такова нещо е да прецакаш съседа си и след това да го обвиниш, че не те обича. България го направи във връзка с Северна Македония и каквото и да реализира с дейностите си, то няма да е нито обич, а още по-малко ще е уважение;
2020 беше и годината, в която мнозина в България демонстрираха, че сме общество, че имаме грижа един за различен, че се вълнуваме от общите каузи (res publica), че каквото и да става, има вяра да се оправим. Тези хора са в действителност голямото болшинство в страната. Те направиха по този начин, че държавните институции, лечебните заведения, учебните заведения, университетите и всички институции – обществени или частни – които са значими за метода ни на живот, продължиха да действат. Правилата (с естествената доза отклонения) в действителност се съблюдаваха. Това е здрава основа, на която може да се стъпи и да се надгражда, изключително в случай че се вземат поради и поуките на миналата странна година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ