Белградско издание: Български терористи от ВМРО изтриват сръбското наследство в Македония
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Изтриването на имената на сръбските светини върху стенописите в манастира “Св. Йоан Осоговски” в Северна Македония е прочут способ за напън и заплашване, който постоянно е употребен от българските терористи от Вътрешна македонска революционна организация.
Така стартира обширната обява в близкия до управляващите в Белград в. “Новости”. Статията е илюстрирана със фотография от манастира, която е разказана като “Драмата на цивилизацията на Стара Сърбия”.
“Експертите считат, че става въпрос за нескончаем развой за систематично заличаване на сръбското културно завещание и насилствената асимилация на сърбите”, написа изданието. Историкът доктор Славенко Терзич от Сръбската академия на науките и изкуствата споделя следното пред “Новости”: Няма никакво подозрение, че този невъобразим акт е дело на великобългарските среди, които не одобряват съществуващите граници на Балканите и не престават с изтриването на сръбското културно завещание в някогашната югославска република Македония, което стартира в средата на 19 век.
Според него “примери за сходни груби набези има още по това време /19 век – бел.ред./, както и след българската окупация по време на Първата и Втората международни войни”.
“За страдание македонските републикански управляващи след 1945 година продължиха с отричането на сръбското завещание и с насилствената асимилация на останалия сръбски народ, който бе изпъден от българите незабавно след окупацията, а югославските управляващи му не разрешиха да се върне назад след 1945-1946 година И това става при обстоятелството, че Сърбия е единственият комшия, който не оспорва македонската еднаквост и страната Северна Македония. Сърбите в Северна Македония не престават да се намират в нежелано състояние. Новите, по-мащабни геополитически планове, в които се упорства за “пришиването” на техните западни и източни съседи, са огромно предизвикателство пред бъдещето на тази държава”, споделя още сръбският историк.
“В капиталното си проучване в монографията “Стара Сърбия – драмата на една цивилизация” Терзич разкри една от темите-табу на Титова Югославия – нещастието на сърбите от южната средновековна страна, за чиято еднаквост и завещание са правени безуспешни опити за унищожаването и, както от османците, по този начин и от техните арнаутски прислужници, българските терористи и окупатори. Сърбите от Стара Сърбия, днешна Северна Македония, Косово и Метохия са победени от югославския комунистически връх след 1945 година, написа още изданието.
“Българската агитация представяше всички сръбски монументи като част от “сръбската окупация” на Македония, което бе признато от по-голямата част от македонския режим в Титова Югославия. От 1945 година до отделянето на Македония през 1991 година се прави систематична дълготрайна политика, преди всичко за изтласкването на сърбите от македонската федерална единица, а по-късно и за денационализацията на тези, които са останали да живеят в своите вековни огнища”, споделя доктор Терзич.
Властите на новата македонска нация, основана през 1943 година с решението на АВНОЮ в Яйце, не дадоха покой и на умрелите сърби, те по един безчовечен метод унищожаваха гробовете на сръбските бойци и цивилни жители, които са потърпевши по време на Балканските и международните войни”, написа “Новости”.
“Въпреки препоръчаните материални средства от страна на сръбското държавно управление за поддържането на тези монументи и гробове, македонските управляващи настойчиво се противопоставяха. Всеки един по-сериозен опит за възобновяване на тези гробове от македонските управляващи и от публичните медии бе представяно като демонстрация на сръбски шовинизъм, твърди Терзич.
“За разрешаването на “сръбския въпрос” се не разрешава завръщането на сръбските църковни дейци и монаси в храмовете, откъдето бяха изгонени от българите. Югославското управление, дружно с македонските комунисти взе решение за основаване на така наречен Македонска православна черква за македонизиране на сръбското наследство”, се споделя още в обявата.
“Това бе директно продължение на практиката на българските терористи и окупатори, които унищожаваха имената на сръбските ктитори и светци от стенописите, с цел да ги българизират”, споделя редакторът на етнографската библиотека “Саборник” Борислав Челикович.
“Политическата македонска черква в никакъв случай и от никого в православния свят не е приета, само че за сметка на това си присвои сръбското културно завещание, в това число и Осоговския манастир в Крива паланка, който е византийски, само че неговите възстановители и ктитори са сръбските крале Стефан Милутин, неговият наследник Стефан Дечански и велможата Константин Драгаш Деянович. Как се употребяват през днешния ден излиза наяве от търсачката Google, когато се изписва името на манастира.
Сред първите резултати е рекламата за хотела “Осоговски манастир”. Бях в този манастир, чийто комплекс има тип на първокласен център за отмора и се управлява от духовник от църквата, която никой не признава. Това е илюстрацията за въображението на хората в рецесия на идентичността, които се пробват да основат лична основа върху непознато наследство”, споделя Челикович в края на обявата на проправителственото белградско издание “Новости”.
Източник: БГНЕС
Изтриването на имената на сръбските светини върху стенописите в манастира “Св. Йоан Осоговски” в Северна Македония е прочут способ за напън и заплашване, който постоянно е употребен от българските терористи от Вътрешна македонска революционна организация.
Така стартира обширната обява в близкия до управляващите в Белград в. “Новости”. Статията е илюстрирана със фотография от манастира, която е разказана като “Драмата на цивилизацията на Стара Сърбия”.
“Експертите считат, че става въпрос за нескончаем развой за систематично заличаване на сръбското културно завещание и насилствената асимилация на сърбите”, написа изданието. Историкът доктор Славенко Терзич от Сръбската академия на науките и изкуствата споделя следното пред “Новости”: Няма никакво подозрение, че този невъобразим акт е дело на великобългарските среди, които не одобряват съществуващите граници на Балканите и не престават с изтриването на сръбското културно завещание в някогашната югославска република Македония, което стартира в средата на 19 век.
Според него “примери за сходни груби набези има още по това време /19 век – бел.ред./, както и след българската окупация по време на Първата и Втората международни войни”.
“За страдание македонските републикански управляващи след 1945 година продължиха с отричането на сръбското завещание и с насилствената асимилация на останалия сръбски народ, който бе изпъден от българите незабавно след окупацията, а югославските управляващи му не разрешиха да се върне назад след 1945-1946 година И това става при обстоятелството, че Сърбия е единственият комшия, който не оспорва македонската еднаквост и страната Северна Македония. Сърбите в Северна Македония не престават да се намират в нежелано състояние. Новите, по-мащабни геополитически планове, в които се упорства за “пришиването” на техните западни и източни съседи, са огромно предизвикателство пред бъдещето на тази държава”, споделя още сръбският историк.
“В капиталното си проучване в монографията “Стара Сърбия – драмата на една цивилизация” Терзич разкри една от темите-табу на Титова Югославия – нещастието на сърбите от южната средновековна страна, за чиято еднаквост и завещание са правени безуспешни опити за унищожаването и, както от османците, по този начин и от техните арнаутски прислужници, българските терористи и окупатори. Сърбите от Стара Сърбия, днешна Северна Македония, Косово и Метохия са победени от югославския комунистически връх след 1945 година, написа още изданието.
“Българската агитация представяше всички сръбски монументи като част от “сръбската окупация” на Македония, което бе признато от по-голямата част от македонския режим в Титова Югославия. От 1945 година до отделянето на Македония през 1991 година се прави систематична дълготрайна политика, преди всичко за изтласкването на сърбите от македонската федерална единица, а по-късно и за денационализацията на тези, които са останали да живеят в своите вековни огнища”, споделя доктор Терзич.
Властите на новата македонска нация, основана през 1943 година с решението на АВНОЮ в Яйце, не дадоха покой и на умрелите сърби, те по един безчовечен метод унищожаваха гробовете на сръбските бойци и цивилни жители, които са потърпевши по време на Балканските и международните войни”, написа “Новости”.
“Въпреки препоръчаните материални средства от страна на сръбското държавно управление за поддържането на тези монументи и гробове, македонските управляващи настойчиво се противопоставяха. Всеки един по-сериозен опит за възобновяване на тези гробове от македонските управляващи и от публичните медии бе представяно като демонстрация на сръбски шовинизъм, твърди Терзич.
“За разрешаването на “сръбския въпрос” се не разрешава завръщането на сръбските църковни дейци и монаси в храмовете, откъдето бяха изгонени от българите. Югославското управление, дружно с македонските комунисти взе решение за основаване на така наречен Македонска православна черква за македонизиране на сръбското наследство”, се споделя още в обявата.
“Това бе директно продължение на практиката на българските терористи и окупатори, които унищожаваха имената на сръбските ктитори и светци от стенописите, с цел да ги българизират”, споделя редакторът на етнографската библиотека “Саборник” Борислав Челикович.
“Политическата македонска черква в никакъв случай и от никого в православния свят не е приета, само че за сметка на това си присвои сръбското културно завещание, в това число и Осоговския манастир в Крива паланка, който е византийски, само че неговите възстановители и ктитори са сръбските крале Стефан Милутин, неговият наследник Стефан Дечански и велможата Константин Драгаш Деянович. Как се употребяват през днешния ден излиза наяве от търсачката Google, когато се изписва името на манастира.
Сред първите резултати е рекламата за хотела “Осоговски манастир”. Бях в този манастир, чийто комплекс има тип на първокласен център за отмора и се управлява от духовник от църквата, която никой не признава. Това е илюстрацията за въображението на хората в рецесия на идентичността, които се пробват да основат лична основа върху непознато наследство”, споделя Челикович в края на обявата на проправителственото белградско издание “Новости”.
Източник: БГНЕС
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ