5G: митове, факти и правни рамки – адв. Никола Стойчев пред ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дебатът за или срещу въвеждането на 5G мобилна мрежа напоследък като че ли не стопира, а към днешна дата е изключително настоящ след оповестяването на последователното въвеждане на първата 5G мрежа у нас. Докато от едната страна на дебата са хората, които считат, че 5G мрежата има своите софтуерни изгоди, свързани с, само че освен, по-високата скорост на връзката, от другата страна на дебата са хората, които считат, че мрежата би предизвикала вреди върху здравето им и хора, които намират мястото на 5G в разнообразни тайни проекти.
По какви способи обаче европейското и националното право обезпечават отбраната на персоналните ни данни ни в 5G мрежата, по какъв начин правните рамки третират въпроса със здравето в обстановка на разнообразни лъчения и има ли мотиви за терзания – от ФАКТИ се свързахме с юрист Никола Стойчев, с цел да приказваме по тези въпроси. Освен в административното и конституционното право, юрист Стойчев специализира и в региона на телекомуникационното право, правото на осведомителните и информационни технологии, медийното право.
“Всяка мрежа е уязвима. Няма мрежа, която да не е уязвима и податлива на пробиви в своята сигурност. Човешкият фактор в допълнение ускорява тези проблеми. Със сигурност 5G мрежата няма да се разграничава от всичко, което е съществувало до момента. В последна сметка приказваме за съоръжение, за хора, които работят с това съоръжение. Неизбежно е да има пробиви в сигурността, само че това не значи, че 5G мрежите няма да са сигурни. Още повече, че в подтекста на обстановката, която се развива в международен мащаб във връзка с някои снабдители на съоръжение, особено в Европейския съюз се подхващат задоволително ограничения, осигуряващи допустимо най-високо равнище отбраната на 5G мрежите, които занапред ще се вкарват.
Така да вземем за пример още 2019 година бяха дадени нови пълномощия на Агенцията на Европейски Съюз за киберсигурност (ENISA), която ще играе значима роля при създаването на годни за целия Европейски Съюз схеми за узаконяване на киберсигурността, в т. ч. на 5G мрежите. От няколко години в действие е Директивата за мрежова и осведомителна сигурност, която е транспонирана в България в Закона за киберсигурността. С този закон се вкараха специфични правила, в това число механически, за това на какви условия би трябвало да дават отговор дадени мрежи и системи, с цел да могат да бъдат сигурни.
Има и редица други актове, които имат за цел да подсигуряват сигурността на мрежите. Така да вземем за пример още предходната година беше издадена Препоръка (ЕС) 2019/534, която зададе общи насоки във връзка с киберсигурността на 5G мрежите. Нещо повече – при започване на тази година още веднъж на европейско равнище беше признат така наречен „ 5G Toolbox”. Въпросният toolbox касае 5G и дава едни ясни рамки по отношение на условията, на които би трябвало да дават отговор 5G мрежите. Този документ планува стратегически и механически ограничения, които касаят напълно сигурността на 5G мрежите. Той не е наложителен, само че на процедура мисля, че съвсем всички страни в Европейски Съюз ще се съобразят с него и ще го следват при правене на своите вътрешни правила по отношение на построяването на 5G мрежи.
В края на юли 2020 година излезе и отчет на Европейска комисия за напредъка на страните членки по въвеждането на toolbox-a, който даде спомагателни насоки за това по какъв начин да се пояснява и ползва той. Предстоят и редица други законодателни промени на европейско равнище, които ще имат своето отражение.
По отношение на въвеждането на нови правила за построяването на 5G мрежи досега има информация, че другите страни, в това число страните членки, ще подходят друго. Едни страни одобряват едни подходи, други страни – други. Тепърва следва да забележим обаче какъв метод ще одобри България.
В най-скоро време се чака България да вкара и условията на Европейския кодекс за електронни известия. Законопроектът за изменение на националния ни Закон за електронни известие към този момент е признат на първо четене от Народното събрание и в него се плануват промени, касаещи с изключение на всичко друго и сигурността на мрежите. Очакват се и промени в подзаконовата нормативна уредба “.
Това сподели юрист Никола Стойчев във връзка сигурността на 5G мрежите, на персоналните ни данни в тях. Главното терзание в дебата за или срещу 5G обаче се отнася по-скоро до сигурността на здравето ни след въвеждането на тази нова технология.
По тази тематика, юрист Стойчев сподели: „ Говорейки за сигурността на здравето, в България има доста, наблягам доста строги предели на допустимата мощ на лъчение от съоръжение. От 1999 година е в действие Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета по отношение на ограничение излагането на популацията на електромагнитни полета. Тя не е наложителна за страните членки, само че като цяло те се преценяват с нея, а упоменатият Европейски кодекс за електронни известия също се базира на нея и приканва страните членки да обезпечат поредното му използване.
Препоръката дефинира строги ограничавания, които са в сходство с насоките на Международната комисия за отбрана от нейонизиращи лъчения (ICNIRP). Това са предели, при които не се откриват нездравословни последствия върху човешкото здраве. ICNIRP е независима организация, която е приета от Световната здравна организация като референтна организация в региона на нейонизиращите лъчения и редица интернационалните организации следват точно нейните рекомендации по тези въпроси. През март 2020 година ICNIRP разгласява нови рекомендации за лъчение на устройства за мобилни мрежи от пето потомство, които удостоверяват целесъобразността на съществуващите ограничавания с избрани акомодации.
В България тези ограничавания са още по-строги. В насоките на ICNIRP лимитите са разнообразни за обособените честотни обхвати, само че в България те са на едно равнище, несъмнено в Наредба № 9 от 1991 година. За радиочестотен обсег 2.1 GHz, да вземем за пример, нормата на пределно допустимите равнища на електромагнитни полета в България е близо 100 пъти по-строга от тези, които Международната комисия за отбрана от нейонизиращи лъчения приема за такива, при които не би следвало да има проблеми за здравето. Ако няма промени в законодателството, тези предели ще се ползват и за 5G мрежите “.
На въпроса дали има мотиви за терзания от здравен темперамент, свързани с 5G мрежата, юрист Стойчев отговори: „ Аз персонално не бих могъл да отговоря, тъй като това са въпроси, на които здравните управляващи би трябвало да отговорят. Това е нещото, което провокира неизясненост и то освен в България. Притеснения има в целия свят, тъй като се касае за нова технология, която ще засегне всички. Все отново терзания има постоянно, когато се вкарват новости. Ако погледнем в исторически проект, ще забележим, че това се е случвало както при 4G, по този начин и при 3G, при основаването на мобилните телефони и така нататък
За себе си нямам терзания по отношение на разгръщането на 5G мрежите, само че е належащо да има малко по-ясна информация от здравните управляващи, в това число на европейско равнище, които да вземем за пример да излязат със мнение и да кажат дали има или няма проблем. Това, което е обществено налично към сегашния миг да вземем за пример на европейско равнище е, че Европейската комисия на няколко пъти е споделяла, че при съблюдаване на насоките на Международната комисия за отбрана от нейонизиращи лъчения не се чакат проблеми за човешкото здраве с изключение на резултатите, които са присъщи на всички нейонизиращи лъчения “.
„ Това, което може би липсва за обществеността в цялата обстановка, е малко по-категорично мнение от страна на институциите. В България виновен орган за публичното здраве и допустимите равнища на електромагнитни полета в обитаемоте територии е Министерството на здравеопазването. Друг орган, който също е забъркан в процеса на регулирането на радиочестотния набор и неговото потребление, е Комисията за контролиране на известията. Би било хубаво да се направи по-широка осведомителна акция има ли проблеми, какви са, от кое място могат да произлязат и за какво. Все отново е разбираемо и изчакването от тяхна страна, защото има разнообразни диспути по тематиката. Това, което се появява в по-достоверни източници в народен и интернационален проект е, че при спазването на настоящите правила за ограничение на предавания не би следвало да се следят проблеми в резултат на действието на 5G. Все отново аз персонално се надявам най-малкото на равнище Европейски Съюз да се дадат ясни отговори на противоречивите въпроси и това да постави завършек на спекулациите по тематиката “, сподели още той.
„ Допълнителни въпроси пораждат и по отношение на това, че за 5G мрежата се планува в даден миг да се употребяват и по-високи честоти от тези, които са употребявани досега. Това са радиочестотите от диапазона на 26 GHz, само че за момента, най-малко доколкото на мен ми е известно, в България няма да се употребява този набор. Засега поръчките са за 5G мрежи да се употребяват обхватите, които и сега се употребяват и за 4G”, добави юристът.
„ Едно от главните неща, които се приказва във връзка с 5G мрежите е, че ще се употребява по-гъста мрежа. Самите кафези ще са ситуирани по-близо една до друга. Понякога се пояснява, че тъй като клетките ще са по-близо ще има и по-вредни резултати за хората. Ефектът обаче може да е и противоположен. Поне моето схващане е, че от една страна оборудването ще излъчва с по-слаба мощ, а от друга – заради спецификите на оборудването самият сигнал, който се излъчва ще бъде по-насочен. Ще е радващо, в случай че виновните институции дадат повече обяснение по този и други въпроси “, сподели още той.
„ Друг любопитен въпрос е, че в действителност всички ние имаме най-малко по няколко дребни излъчватели в домовете си. Това са да вземем за пример рутерите, микровълнови уреди, смарт тв приемниците, часовници, пречистватели за въздух и друга домашна техника, употребяващи технологии за безжично свързване, които работят с разнообразни радиочестоти (например Wi-Fi). Wi-Fi технологията работи всекидневно в обхвати 2.4 GHz и 5 GHz, като първият е доста непосредствен до този, който ще се употребява отчасти и за 5G. Микровълновите уреди също работят със спектъра в обсег 2.4 GHz.
Всичко това е забавно и, съгласно мен, е нещо, което не се осъзнава – че ние нонстоп сме изложени на електромагнитни лъчения. Откакто се употребяват технологии за безжично свързване, ние непрекъснато биваме облъчвани – дали ще е от един диапазон на спектъра или от различен, доколкото е от нейонизиращата част на спектъра и се съблюдават всички правила за допустимите равнища, не би трябвало да има проблеми. Поне това сочат обществено наличните и по-достоверни проучвания и изследвания до момента. Вече дали фактически е по този начин, мисля, че е мъчно да се отговори. Особено в ерата на дезинформацията “, счита юристът.
С юрист Никола Стойчев говорихме и за последните краткотрайни спирания първо на работата на Twitter, Instagram и Messenger на 10 декември, а по-късно и на YouTube и продуктите на Гугъл на 14 декември. Ако имаме терзания или подозрение за персоналните си данни след краткотрайните сривове, той поучава: „ Ако потребителите имат терзания за приключването на техни персонални данни, способният орган е Комисията за отбрана на персоналните данни, която дава отговор тъкмо за такива случаи. Ако има нарушаване на сигурността на персоналните данни на консуматори, потребителите имат право да сезират Комисията за отбрана на персоналните данни, в случай че считат, че има вероятно нарушаване на персоналните им данни.
Потребителите могат да се извърнат и към доставчика на услугата си когато и да е, в случай че имат подозрения, че има проблем с техните персонални данни. Те имат право да насочат запитване към така наречен админи на персонални данни, т.е. този, който дава услугата и обработва данните им. В случая Фейсбук или Twitter да вземем за пример.
Разбира се, в случай че е имало някакъв проблем за сигурността на данните на потребителите, всички админи на персонални данни са длъжни да уведомят в България отново Комисията за отбрана на персоналните данни, а и самите физически лица, чиито данни са наранени от пробив в сигурността. Длъжни са по принцип да уведомят – както направи да вземем за пример една от кредитните институции по този ред предходната година. Разбира се, Комисията за отбрана на персоналните данни постоянно може и да се самосезира и да реши да организира произвеждане, в което да откри има ли проблем, какъв е той и за какво се е случил – както се случи с Национална агенция за приходите. Някои специфични субекти пък имат и спомагателни отговорности по реда на упоменатия по-рано Закона за киберсигурността “.
Дебатът за или срещу въвеждането на 5G мобилна мрежа напоследък като че ли не стопира, а към днешна дата е изключително настоящ след оповестяването на последователното въвеждане на първата 5G мрежа у нас. Докато от едната страна на дебата са хората, които считат, че 5G мрежата има своите софтуерни изгоди, свързани с, само че освен, по-високата скорост на връзката, от другата страна на дебата са хората, които считат, че мрежата би предизвикала вреди върху здравето им и хора, които намират мястото на 5G в разнообразни тайни проекти.
По какви способи обаче европейското и националното право обезпечават отбраната на персоналните ни данни ни в 5G мрежата, по какъв начин правните рамки третират въпроса със здравето в обстановка на разнообразни лъчения и има ли мотиви за терзания – от ФАКТИ се свързахме с юрист Никола Стойчев, с цел да приказваме по тези въпроси. Освен в административното и конституционното право, юрист Стойчев специализира и в региона на телекомуникационното право, правото на осведомителните и информационни технологии, медийното право.
“Всяка мрежа е уязвима. Няма мрежа, която да не е уязвима и податлива на пробиви в своята сигурност. Човешкият фактор в допълнение ускорява тези проблеми. Със сигурност 5G мрежата няма да се разграничава от всичко, което е съществувало до момента. В последна сметка приказваме за съоръжение, за хора, които работят с това съоръжение. Неизбежно е да има пробиви в сигурността, само че това не значи, че 5G мрежите няма да са сигурни. Още повече, че в подтекста на обстановката, която се развива в международен мащаб във връзка с някои снабдители на съоръжение, особено в Европейския съюз се подхващат задоволително ограничения, осигуряващи допустимо най-високо равнище отбраната на 5G мрежите, които занапред ще се вкарват.
Така да вземем за пример още 2019 година бяха дадени нови пълномощия на Агенцията на Европейски Съюз за киберсигурност (ENISA), която ще играе значима роля при създаването на годни за целия Европейски Съюз схеми за узаконяване на киберсигурността, в т. ч. на 5G мрежите. От няколко години в действие е Директивата за мрежова и осведомителна сигурност, която е транспонирана в България в Закона за киберсигурността. С този закон се вкараха специфични правила, в това число механически, за това на какви условия би трябвало да дават отговор дадени мрежи и системи, с цел да могат да бъдат сигурни.
Има и редица други актове, които имат за цел да подсигуряват сигурността на мрежите. Така да вземем за пример още предходната година беше издадена Препоръка (ЕС) 2019/534, която зададе общи насоки във връзка с киберсигурността на 5G мрежите. Нещо повече – при започване на тази година още веднъж на европейско равнище беше признат така наречен „ 5G Toolbox”. Въпросният toolbox касае 5G и дава едни ясни рамки по отношение на условията, на които би трябвало да дават отговор 5G мрежите. Този документ планува стратегически и механически ограничения, които касаят напълно сигурността на 5G мрежите. Той не е наложителен, само че на процедура мисля, че съвсем всички страни в Европейски Съюз ще се съобразят с него и ще го следват при правене на своите вътрешни правила по отношение на построяването на 5G мрежи.
В края на юли 2020 година излезе и отчет на Европейска комисия за напредъка на страните членки по въвеждането на toolbox-a, който даде спомагателни насоки за това по какъв начин да се пояснява и ползва той. Предстоят и редица други законодателни промени на европейско равнище, които ще имат своето отражение.
По отношение на въвеждането на нови правила за построяването на 5G мрежи досега има информация, че другите страни, в това число страните членки, ще подходят друго. Едни страни одобряват едни подходи, други страни – други. Тепърва следва да забележим обаче какъв метод ще одобри България.
В най-скоро време се чака България да вкара и условията на Европейския кодекс за електронни известия. Законопроектът за изменение на националния ни Закон за електронни известие към този момент е признат на първо четене от Народното събрание и в него се плануват промени, касаещи с изключение на всичко друго и сигурността на мрежите. Очакват се и промени в подзаконовата нормативна уредба “.
Това сподели юрист Никола Стойчев във връзка сигурността на 5G мрежите, на персоналните ни данни в тях. Главното терзание в дебата за или срещу 5G обаче се отнася по-скоро до сигурността на здравето ни след въвеждането на тази нова технология.
По тази тематика, юрист Стойчев сподели: „ Говорейки за сигурността на здравето, в България има доста, наблягам доста строги предели на допустимата мощ на лъчение от съоръжение. От 1999 година е в действие Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета по отношение на ограничение излагането на популацията на електромагнитни полета. Тя не е наложителна за страните членки, само че като цяло те се преценяват с нея, а упоменатият Европейски кодекс за електронни известия също се базира на нея и приканва страните членки да обезпечат поредното му използване.
Препоръката дефинира строги ограничавания, които са в сходство с насоките на Международната комисия за отбрана от нейонизиращи лъчения (ICNIRP). Това са предели, при които не се откриват нездравословни последствия върху човешкото здраве. ICNIRP е независима организация, която е приета от Световната здравна организация като референтна организация в региона на нейонизиращите лъчения и редица интернационалните организации следват точно нейните рекомендации по тези въпроси. През март 2020 година ICNIRP разгласява нови рекомендации за лъчение на устройства за мобилни мрежи от пето потомство, които удостоверяват целесъобразността на съществуващите ограничавания с избрани акомодации.
В България тези ограничавания са още по-строги. В насоките на ICNIRP лимитите са разнообразни за обособените честотни обхвати, само че в България те са на едно равнище, несъмнено в Наредба № 9 от 1991 година. За радиочестотен обсег 2.1 GHz, да вземем за пример, нормата на пределно допустимите равнища на електромагнитни полета в България е близо 100 пъти по-строга от тези, които Международната комисия за отбрана от нейонизиращи лъчения приема за такива, при които не би следвало да има проблеми за здравето. Ако няма промени в законодателството, тези предели ще се ползват и за 5G мрежите “.
На въпроса дали има мотиви за терзания от здравен темперамент, свързани с 5G мрежата, юрист Стойчев отговори: „ Аз персонално не бих могъл да отговоря, тъй като това са въпроси, на които здравните управляващи би трябвало да отговорят. Това е нещото, което провокира неизясненост и то освен в България. Притеснения има в целия свят, тъй като се касае за нова технология, която ще засегне всички. Все отново терзания има постоянно, когато се вкарват новости. Ако погледнем в исторически проект, ще забележим, че това се е случвало както при 4G, по този начин и при 3G, при основаването на мобилните телефони и така нататък
За себе си нямам терзания по отношение на разгръщането на 5G мрежите, само че е належащо да има малко по-ясна информация от здравните управляващи, в това число на европейско равнище, които да вземем за пример да излязат със мнение и да кажат дали има или няма проблем. Това, което е обществено налично към сегашния миг да вземем за пример на европейско равнище е, че Европейската комисия на няколко пъти е споделяла, че при съблюдаване на насоките на Международната комисия за отбрана от нейонизиращи лъчения не се чакат проблеми за човешкото здраве с изключение на резултатите, които са присъщи на всички нейонизиращи лъчения “.
„ Това, което може би липсва за обществеността в цялата обстановка, е малко по-категорично мнение от страна на институциите. В България виновен орган за публичното здраве и допустимите равнища на електромагнитни полета в обитаемоте територии е Министерството на здравеопазването. Друг орган, който също е забъркан в процеса на регулирането на радиочестотния набор и неговото потребление, е Комисията за контролиране на известията. Би било хубаво да се направи по-широка осведомителна акция има ли проблеми, какви са, от кое място могат да произлязат и за какво. Все отново е разбираемо и изчакването от тяхна страна, защото има разнообразни диспути по тематиката. Това, което се появява в по-достоверни източници в народен и интернационален проект е, че при спазването на настоящите правила за ограничение на предавания не би следвало да се следят проблеми в резултат на действието на 5G. Все отново аз персонално се надявам най-малкото на равнище Европейски Съюз да се дадат ясни отговори на противоречивите въпроси и това да постави завършек на спекулациите по тематиката “, сподели още той.
„ Допълнителни въпроси пораждат и по отношение на това, че за 5G мрежата се планува в даден миг да се употребяват и по-високи честоти от тези, които са употребявани досега. Това са радиочестотите от диапазона на 26 GHz, само че за момента, най-малко доколкото на мен ми е известно, в България няма да се употребява този набор. Засега поръчките са за 5G мрежи да се употребяват обхватите, които и сега се употребяват и за 4G”, добави юристът.
„ Едно от главните неща, които се приказва във връзка с 5G мрежите е, че ще се употребява по-гъста мрежа. Самите кафези ще са ситуирани по-близо една до друга. Понякога се пояснява, че тъй като клетките ще са по-близо ще има и по-вредни резултати за хората. Ефектът обаче може да е и противоположен. Поне моето схващане е, че от една страна оборудването ще излъчва с по-слаба мощ, а от друга – заради спецификите на оборудването самият сигнал, който се излъчва ще бъде по-насочен. Ще е радващо, в случай че виновните институции дадат повече обяснение по този и други въпроси “, сподели още той.
„ Друг любопитен въпрос е, че в действителност всички ние имаме най-малко по няколко дребни излъчватели в домовете си. Това са да вземем за пример рутерите, микровълнови уреди, смарт тв приемниците, часовници, пречистватели за въздух и друга домашна техника, употребяващи технологии за безжично свързване, които работят с разнообразни радиочестоти (например Wi-Fi). Wi-Fi технологията работи всекидневно в обхвати 2.4 GHz и 5 GHz, като първият е доста непосредствен до този, който ще се употребява отчасти и за 5G. Микровълновите уреди също работят със спектъра в обсег 2.4 GHz.
Всичко това е забавно и, съгласно мен, е нещо, което не се осъзнава – че ние нонстоп сме изложени на електромагнитни лъчения. Откакто се употребяват технологии за безжично свързване, ние непрекъснато биваме облъчвани – дали ще е от един диапазон на спектъра или от различен, доколкото е от нейонизиращата част на спектъра и се съблюдават всички правила за допустимите равнища, не би трябвало да има проблеми. Поне това сочат обществено наличните и по-достоверни проучвания и изследвания до момента. Вече дали фактически е по този начин, мисля, че е мъчно да се отговори. Особено в ерата на дезинформацията “, счита юристът.
С юрист Никола Стойчев говорихме и за последните краткотрайни спирания първо на работата на Twitter, Instagram и Messenger на 10 декември, а по-късно и на YouTube и продуктите на Гугъл на 14 декември. Ако имаме терзания или подозрение за персоналните си данни след краткотрайните сривове, той поучава: „ Ако потребителите имат терзания за приключването на техни персонални данни, способният орган е Комисията за отбрана на персоналните данни, която дава отговор тъкмо за такива случаи. Ако има нарушаване на сигурността на персоналните данни на консуматори, потребителите имат право да сезират Комисията за отбрана на персоналните данни, в случай че считат, че има вероятно нарушаване на персоналните им данни.
Потребителите могат да се извърнат и към доставчика на услугата си когато и да е, в случай че имат подозрения, че има проблем с техните персонални данни. Те имат право да насочат запитване към така наречен админи на персонални данни, т.е. този, който дава услугата и обработва данните им. В случая Фейсбук или Twitter да вземем за пример.
Разбира се, в случай че е имало някакъв проблем за сигурността на данните на потребителите, всички админи на персонални данни са длъжни да уведомят в България отново Комисията за отбрана на персоналните данни, а и самите физически лица, чиито данни са наранени от пробив в сигурността. Длъжни са по принцип да уведомят – както направи да вземем за пример една от кредитните институции по този ред предходната година. Разбира се, Комисията за отбрана на персоналните данни постоянно може и да се самосезира и да реши да организира произвеждане, в което да откри има ли проблем, какъв е той и за какво се е случил – както се случи с Национална агенция за приходите. Някои специфични субекти пък имат и спомагателни отговорности по реда на упоменатия по-рано Закона за киберсигурността “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ