Д-р Георги Георгиев пред ФАКТИ: Не е виновно нито обществото ни, нито народът ни за отношенията със Северна Македония
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След като България изрази отрицание към преговорната рамка за присъединение на Република Северна Македония към Европейския съюз, въпросът с връзките сред двете страни продължава да се развива. Вчера в София дойде Владо Бучковски - някогашният министър председател на Северна Македония, който беше назначен за специфичен представител на Република Северна Македония в България.
Отново през вчерашния ден Министерството на външните работи на Република България излезе с позиция по отношение на Северна Македония. „ На този стадий планът на Преговорна рамка не съдържа гаранциите, които нашата страна се нуждае, с цел да даде поддръжката си за нейното одобрение. България ще продължи градивните си старания и по време на идващото председателство на Съвета на Европейски Съюз “, се споделя в позицията. „ Време е държавното управление на Република Северна Македония да се откаже от манипулативната теза, че България оспорва правото на самоопределяне и идентичността на жителите на Република Северна Македония или правото им да назовават езика си както пожелаят “, написа още там.
От ФАКТИ се свързахме с гл. ac. доктор Георги Георгиев - дoктoр пo иcтoрия, члeн нa нaучния cъвeт нa Мaкeдoнcкия нaучeн инcтитут и глaвeн acиcтeнт в Инcтитутa зa иcтoричecки изcлeдвaния нa Бългaрcкaтa aкaдeмия нa нaукитe, с цел да приказваме за историята зад актуалните връзки сред България и Северна Македония, за аргументите за тези връзки и за възможните изходи от обстановката. Разговора ни четете в идващите редове:
- Д-р Георгиев, толкоз ли фактически са обтегнати връзките сред България и Северна Македония сега или в исторически проект са се случвали и по-големи неразбирателства?
- Да, фактически връзките са обтегнати толкоз доста. Имаме един автентичен спор. В исторически проект – в един пай интервал от 1944 година насам, сме очевидци на няколко такива следващи утежнявания и рецесии, с единствената разлика, че до началото на 90-те години на предишния век те минаваха под шапката на Социалистическата федеративна република Югославия. Македонизмът е основан с антибългарска основа и той без антибългаризъм не може да живее. Така че той би трябвало да си измисля непрекъснато проблеми и тези проблеми постоянно са основно с България, с българската история и българския народ. Нищо ново под слънцето.
Конфликтните обстановки сред нас постоянно ставаха под шапката на Югославия в съюзната република Македония, преди този момент Народна република Македония, която в този момент се назовава Република Северна Македония. След оповестяването на независимостта на днешната Република Северна Македония този антибългаризъм по инерция продължи. Колко е мощна тази инерция е напълно различен въпрос, само че явно тя има доста капацитет да създава и отсега нататък сходни конфликтни обстановки и рецесии.
- Тези антибългарски настроения ли са причина за сегашната обстановка или нещо друго?
- В най-общ проект бих могъл да кажа да. Това е антибългаризъм, който е непрекъснато характерен там. Той се сее от ръководещи кръгове, от политическите елити, от медиите. Невъзможно е публичният живот в Северна Македония да тече без по някакъв метод да бъде адресирана най-малко един път на ден България, а то се случва не един път, а по няколко пъти. Тук стигаме до парадоксална обстановка – надали не самото битие на България и на българския народ пречи на Република Северна Македония да се развива, което, несъмнено, е парадокс, само че по този начин стоят нещата, съгласно пропагандата отвъд границата.
- Говорейки за пропагандата, тя в каква посока върви – към политиците или към цяла България, към всички българи?
- Нека да не се залъгваме, тя е ориентирана към цяла България, към Българското с основно „ Б “, към Българското като такова. Тук заблуди в нашето общество и в нашия народ не би могло да има, а, както виждаме, и няма такива заблуди. Практически, съгласно едно доста авторитетно изследване, съвсем 85% от българските жители споделят правилата на сегашната ни политика към Република Северна Македония, а те са за твърдо отстояване и на европейските полезности, и на историческата истина.
- Вие по какъв начин сте надъхан към това отстояване, вярна ли е реакцията?
- Бих могъл да отговоря с думите на огромния лидер на българското националноосвободително придвижване в Македония Иван Михайлов. Когато му бил подложен въпрос какво ще прави, когато стане така или какво ще прави, в случай че стане другояче, той споделил, че при всички случаи остава с десетте милиона българи по света. Това е и моето мнение.
Не е отговорно нито обществото ни, нито народът ни в ни най-малка степен за настоящето положение на нещата, на връзките със Северна Македония. Аз мисля, че дори показахме прекомерно самообладание, прекомерна мекост и прекомерна тактичност в връзките си с така наречен политическа класа в така наречен днешна Република Северна Македония.
- Какво смятате за изказванията за паралелна история сред двете страни?
- Това е една от мантрите, които се повтарят там – че ние имаме паралелна история. Нямаме паралелна история, никога нямаме паралелна история, най-малко до 1944-1945 година. Тогава стартира и построяването на актуалната македонска държавност в този си югославски тип, който продължава да съществува и до ден сегашен с всичките си базисни черти и на македонската нация като такава.
От тази позиция, от тази основа, ние фактически не оспорваме самосъзнанието на каквато и да е било част от популацията там и правото му да се назовава, както си ще - македонци, и да назовава езика си, както си ще – македонски. Но – за Бога, преди 1904 година (б.р. годината на сключване на Българо-турската конвенция след Илинденско-Преображенското въстание) за каква паралелна история става дума? За каква паралелна история става дума през Възраждането, през по-новото време, през по-старото време? Това е парадокс, който се мъчат да ни убеждават, че е правилен. За тяхно страдание не е по този начин и не можем да приемем това нещо.
- А каква е историята ни, щом не е паралелна?
- В контракта, който търпи толкоз доста рецензии – някои основателни, други пресилени, само че в Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония, който се подписа през 2017 година е ясно казано – обща история. Тя не е нито паралелна, нито споделена, нито преплетена, с цел да може да се дели. Записано е ясно, че става дума за обща история.
Може да укоряваме в доста аспекти контракта – че не е изчистен, не е детайлизиран с детайлности, както беше с Преспанското съглашение сред Гърция и Република Северна Македония (б.р. взема решение разногласието сред двете страни за името на Република Македония, която трансформира името си на Република Северна Македония), само че в контракта най-малко това нещо е ясно – обща история.
- Как виждате да се развие обстановката, къде виждате на завърши?
- Скоро време, в обозримо бъдеще не виждам край. Пак дублирам – отговорността за това нещо не е на българската страна. Прекалено дълго чакаме отвън красивите приказки, които дори не са и красиви. Това е един обикновен пазарлък на селския пазар, с които желаят да ни убедят, само че с изключение на думи, се желаят и каузи. Почти нищо не се случва. На последното съвещание на Смесената българо-македонска комисия по исторически въпроси се появи кристално ясно на какво състояние е „ разговорът “ сред двете страни.
След като България изрази отрицание към преговорната рамка за присъединение на Република Северна Македония към Европейския съюз, въпросът с връзките сред двете страни продължава да се развива. Вчера в София дойде Владо Бучковски - някогашният министър председател на Северна Македония, който беше назначен за специфичен представител на Република Северна Македония в България.
Отново през вчерашния ден Министерството на външните работи на Република България излезе с позиция по отношение на Северна Македония. „ На този стадий планът на Преговорна рамка не съдържа гаранциите, които нашата страна се нуждае, с цел да даде поддръжката си за нейното одобрение. България ще продължи градивните си старания и по време на идващото председателство на Съвета на Европейски Съюз “, се споделя в позицията. „ Време е държавното управление на Република Северна Македония да се откаже от манипулативната теза, че България оспорва правото на самоопределяне и идентичността на жителите на Република Северна Македония или правото им да назовават езика си както пожелаят “, написа още там.
От ФАКТИ се свързахме с гл. ac. доктор Георги Георгиев - дoктoр пo иcтoрия, члeн нa нaучния cъвeт нa Мaкeдoнcкия нaучeн инcтитут и глaвeн acиcтeнт в Инcтитутa зa иcтoричecки изcлeдвaния нa Бългaрcкaтa aкaдeмия нa нaукитe, с цел да приказваме за историята зад актуалните връзки сред България и Северна Македония, за аргументите за тези връзки и за възможните изходи от обстановката. Разговора ни четете в идващите редове:
- Д-р Георгиев, толкоз ли фактически са обтегнати връзките сред България и Северна Македония сега или в исторически проект са се случвали и по-големи неразбирателства?
- Да, фактически връзките са обтегнати толкоз доста. Имаме един автентичен спор. В исторически проект – в един пай интервал от 1944 година насам, сме очевидци на няколко такива следващи утежнявания и рецесии, с единствената разлика, че до началото на 90-те години на предишния век те минаваха под шапката на Социалистическата федеративна република Югославия. Македонизмът е основан с антибългарска основа и той без антибългаризъм не може да живее. Така че той би трябвало да си измисля непрекъснато проблеми и тези проблеми постоянно са основно с България, с българската история и българския народ. Нищо ново под слънцето.
Конфликтните обстановки сред нас постоянно ставаха под шапката на Югославия в съюзната република Македония, преди този момент Народна република Македония, която в този момент се назовава Република Северна Македония. След оповестяването на независимостта на днешната Република Северна Македония този антибългаризъм по инерция продължи. Колко е мощна тази инерция е напълно различен въпрос, само че явно тя има доста капацитет да създава и отсега нататък сходни конфликтни обстановки и рецесии.
- Тези антибългарски настроения ли са причина за сегашната обстановка или нещо друго?
- В най-общ проект бих могъл да кажа да. Това е антибългаризъм, който е непрекъснато характерен там. Той се сее от ръководещи кръгове, от политическите елити, от медиите. Невъзможно е публичният живот в Северна Македония да тече без по някакъв метод да бъде адресирана най-малко един път на ден България, а то се случва не един път, а по няколко пъти. Тук стигаме до парадоксална обстановка – надали не самото битие на България и на българския народ пречи на Република Северна Македония да се развива, което, несъмнено, е парадокс, само че по този начин стоят нещата, съгласно пропагандата отвъд границата.
- Говорейки за пропагандата, тя в каква посока върви – към политиците или към цяла България, към всички българи?
- Нека да не се залъгваме, тя е ориентирана към цяла България, към Българското с основно „ Б “, към Българското като такова. Тук заблуди в нашето общество и в нашия народ не би могло да има, а, както виждаме, и няма такива заблуди. Практически, съгласно едно доста авторитетно изследване, съвсем 85% от българските жители споделят правилата на сегашната ни политика към Република Северна Македония, а те са за твърдо отстояване и на европейските полезности, и на историческата истина.
- Вие по какъв начин сте надъхан към това отстояване, вярна ли е реакцията?
- Бих могъл да отговоря с думите на огромния лидер на българското националноосвободително придвижване в Македония Иван Михайлов. Когато му бил подложен въпрос какво ще прави, когато стане така или какво ще прави, в случай че стане другояче, той споделил, че при всички случаи остава с десетте милиона българи по света. Това е и моето мнение.
Не е отговорно нито обществото ни, нито народът ни в ни най-малка степен за настоящето положение на нещата, на връзките със Северна Македония. Аз мисля, че дори показахме прекомерно самообладание, прекомерна мекост и прекомерна тактичност в връзките си с така наречен политическа класа в така наречен днешна Република Северна Македония.
- Какво смятате за изказванията за паралелна история сред двете страни?
- Това е една от мантрите, които се повтарят там – че ние имаме паралелна история. Нямаме паралелна история, никога нямаме паралелна история, най-малко до 1944-1945 година. Тогава стартира и построяването на актуалната македонска държавност в този си югославски тип, който продължава да съществува и до ден сегашен с всичките си базисни черти и на македонската нация като такава.
От тази позиция, от тази основа, ние фактически не оспорваме самосъзнанието на каквато и да е било част от популацията там и правото му да се назовава, както си ще - македонци, и да назовава езика си, както си ще – македонски. Но – за Бога, преди 1904 година (б.р. годината на сключване на Българо-турската конвенция след Илинденско-Преображенското въстание) за каква паралелна история става дума? За каква паралелна история става дума през Възраждането, през по-новото време, през по-старото време? Това е парадокс, който се мъчат да ни убеждават, че е правилен. За тяхно страдание не е по този начин и не можем да приемем това нещо.
- А каква е историята ни, щом не е паралелна?
- В контракта, който търпи толкоз доста рецензии – някои основателни, други пресилени, само че в Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония, който се подписа през 2017 година е ясно казано – обща история. Тя не е нито паралелна, нито споделена, нито преплетена, с цел да може да се дели. Записано е ясно, че става дума за обща история.
Може да укоряваме в доста аспекти контракта – че не е изчистен, не е детайлизиран с детайлности, както беше с Преспанското съглашение сред Гърция и Република Северна Македония (б.р. взема решение разногласието сред двете страни за името на Република Македония, която трансформира името си на Република Северна Македония), само че в контракта най-малко това нещо е ясно – обща история.
- Как виждате да се развие обстановката, къде виждате на завърши?
- Скоро време, в обозримо бъдеще не виждам край. Пак дублирам – отговорността за това нещо не е на българската страна. Прекалено дълго чакаме отвън красивите приказки, които дори не са и красиви. Това е един обикновен пазарлък на селския пазар, с които желаят да ни убедят, само че с изключение на думи, се желаят и каузи. Почти нищо не се случва. На последното съвещание на Смесената българо-македонска комисия по исторически въпроси се появи кристално ясно на какво състояние е „ разговорът “ сред двете страни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ