Коронавирус: Швеция се оказа лош пример
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В началото Швеция избра по-различен път в битката против ковид и си завоюва както аплодисменти, по този начин и рецензии. Заговори се даже за „ шведски модел “. Междувременно скандинавската страна реши да поправя тактиката си.
Няма да е почтено, в случай че кажем, че Швеция не реализира никакъв триумф в своите старания против пандемията. За разлика от други страни, по време на първата вълна там не затвориха учебните заведения, като се изключи горните гимназиални класове, тъй че и през днешния ден в доста други страни се пробват да подражават на Швеция, макар растежа на заразяванията. Но в случай че не броим опита с учебните заведения, шведският модел не може да е образец за подражателство. Сега, когато втората вълна мощно заля и Швеция, там като че ли стартират да го схващат. Вече от много време се подхващат корекции, от много време се постановат по-строги правила и ограничавания, така че в последна сметка шведският модел наподобява все по-малко окуражаващ.
Шведският COVID-експеримент
Става все по-очевидно, че вирусът насочва предизвикването си в идентична степен към всички общества, а изборът на перспективни ограничения се оказва стеснен. И в последна сметка отговорност за поетия курс би трябвало да поеме политиката. Откакто коронавирусът стегна хватката на всички места в Европа, множеството страни потеглят на борба против него със сходни оръжия. Само шведите бяха поели по различен път: там не политиката, а здравните служби се опитваха да го овладеят. Да, и там всекидневието се промени, само че рестриктивните мерки, наложени в публичния живот, не бяха толкоз огромни, колкото другаде.
Най-вече критиците на немската политика за битка против ковид дълго време смятаха Швеция за някакъв „ остров на блажените “, за доказателство, че ограниченията може да са по-хлабави, а заплахата вероятно не е толкоз огромна. Статистиката обаче показваше, че броят на инфектираните и на умрелите в Швеция е неведнъж по-висок спрямо всички прилежащи страни. Много бяха жертвите в домовете за възрастни и безпомощни хора. Нов отчет демонстрира, че по време на първата вълна грижите за възрастните пациенти са били незадоволителни. Броят на умрелите в Швеция до момента възлиза на 6600 – четири пъти повече от прилежащите Дания, Норвегия и Финландия, взети дружно.
Знаем аргументите, заради които Швеция избра различен път. Страната е огромна и рядко заселена. Важна роля играе и политическата традиция: хората имат огромно доверие във всички обществени служби, които са в сериозна степен самостоятелни от политиката. Освен това, съгласно законите в страната, и самото държавно управление има много лимитирани пълномощия. На този декор обаче здравните служби и основният държавен епидемиолог Андерс Тегнел излязоха с някои много съмнителни оценки и объркващи послания. Най-напред рискът от разпространението на вируса в Швеция беше оценен като невисок, след това пристигнаха приказките за нараствания имунитет след първата вълна (макар че никой не беше издигнал така наречен „ стаден имунитет “ като публична цел), с цел да се стигне до упоритото отвращение на Тегнел да признае втората вълна, макар че още първоначално ѝ няколко шведски района записаха растеж на болестите и упорито предложиха ограничение на контактите.
Много нови инфекции, настроенията се обръщат
В Швеция няма създадено мобилно приложение за заплахата от болест с COVID-19, не съществуват и ясни наставления за носенето на маски. След един релативно спокоен интервал през лятото, сега броят на новозаразените за двуседмичен интервал възлиза на 634 на 100 000 души население. В Германия той е 304.
В самата Швеция дълго време бяха удовлетворени от определения личен път, само че сега настроението се трансформира. Последните допитвания демонстрират, че доверието към службите и персонално към Тегнел спада. Можем единствено да гадаем дали министър-председателят Стефан Льовен изпитва същите съмнения, въпреки че от дълго време към този момент се приказва за раздор. Льовен дълго време поддържаше линията на здравните служби. Навремени даже изглеждаше, че се крие зад тила на експертите. В същото време и в самата Швеция още през цялото време се чуваха рецензии против националния модел, а измежду научните среди и в медиите звучаха апели за по-строги ограничения. Но държавното управление трайно създаваше у хората чувството, че здравните служби си знаят работата. И им прехвърляше цялата отговорност. А може би просто не желаеше да поеме своя дял от отговорността? Но и това статукво в Швеция към този момент се трансформира.
По-строги ограничения против настъплението на болестта
Льовен все по-често приказва за заплахата от ковид и рисува все по-мрачни картини, в това число и в едно от доста редките си обръщения към нацията. Многозначителен е и фактът, че министър-председателят персонално оповести новите, по-строги ограничения: като се стартира от възбраната на алкохола след 22 часа и се стигне до ограничаването за събиране на най-много осем души на публични места. Защото към този момент става дума освен за битката против вируса, само че и за въпроса от кого шведите ще търсят отговорност, когато броят на жертвите стане прекомерно висок.
Специалистите би трябвало да дават препоръки, решенията обаче взимат политиците. „ Всички ние би трябвало да поставим повече старания “, прикани Льовен. А това несъмнено се отнася и до самото държавно управление в изискванията на пандемия.
Матиас Висува, ФАЦ
В началото Швеция избра по-различен път в битката против ковид и си завоюва както аплодисменти, по този начин и рецензии. Заговори се даже за „ шведски модел “. Междувременно скандинавската страна реши да поправя тактиката си.
Няма да е почтено, в случай че кажем, че Швеция не реализира никакъв триумф в своите старания против пандемията. За разлика от други страни, по време на първата вълна там не затвориха учебните заведения, като се изключи горните гимназиални класове, тъй че и през днешния ден в доста други страни се пробват да подражават на Швеция, макар растежа на заразяванията. Но в случай че не броим опита с учебните заведения, шведският модел не може да е образец за подражателство. Сега, когато втората вълна мощно заля и Швеция, там като че ли стартират да го схващат. Вече от много време се подхващат корекции, от много време се постановат по-строги правила и ограничавания, така че в последна сметка шведският модел наподобява все по-малко окуражаващ.
Шведският COVID-експеримент
Става все по-очевидно, че вирусът насочва предизвикването си в идентична степен към всички общества, а изборът на перспективни ограничения се оказва стеснен. И в последна сметка отговорност за поетия курс би трябвало да поеме политиката. Откакто коронавирусът стегна хватката на всички места в Европа, множеството страни потеглят на борба против него със сходни оръжия. Само шведите бяха поели по различен път: там не политиката, а здравните служби се опитваха да го овладеят. Да, и там всекидневието се промени, само че рестриктивните мерки, наложени в публичния живот, не бяха толкоз огромни, колкото другаде.
Най-вече критиците на немската политика за битка против ковид дълго време смятаха Швеция за някакъв „ остров на блажените “, за доказателство, че ограниченията може да са по-хлабави, а заплахата вероятно не е толкоз огромна. Статистиката обаче показваше, че броят на инфектираните и на умрелите в Швеция е неведнъж по-висок спрямо всички прилежащи страни. Много бяха жертвите в домовете за възрастни и безпомощни хора. Нов отчет демонстрира, че по време на първата вълна грижите за възрастните пациенти са били незадоволителни. Броят на умрелите в Швеция до момента възлиза на 6600 – четири пъти повече от прилежащите Дания, Норвегия и Финландия, взети дружно.
Знаем аргументите, заради които Швеция избра различен път. Страната е огромна и рядко заселена. Важна роля играе и политическата традиция: хората имат огромно доверие във всички обществени служби, които са в сериозна степен самостоятелни от политиката. Освен това, съгласно законите в страната, и самото държавно управление има много лимитирани пълномощия. На този декор обаче здравните служби и основният държавен епидемиолог Андерс Тегнел излязоха с някои много съмнителни оценки и объркващи послания. Най-напред рискът от разпространението на вируса в Швеция беше оценен като невисок, след това пристигнаха приказките за нараствания имунитет след първата вълна (макар че никой не беше издигнал така наречен „ стаден имунитет “ като публична цел), с цел да се стигне до упоритото отвращение на Тегнел да признае втората вълна, макар че още първоначално ѝ няколко шведски района записаха растеж на болестите и упорито предложиха ограничение на контактите.
Много нови инфекции, настроенията се обръщат
В Швеция няма създадено мобилно приложение за заплахата от болест с COVID-19, не съществуват и ясни наставления за носенето на маски. След един релативно спокоен интервал през лятото, сега броят на новозаразените за двуседмичен интервал възлиза на 634 на 100 000 души население. В Германия той е 304.
В самата Швеция дълго време бяха удовлетворени от определения личен път, само че сега настроението се трансформира. Последните допитвания демонстрират, че доверието към службите и персонално към Тегнел спада. Можем единствено да гадаем дали министър-председателят Стефан Льовен изпитва същите съмнения, въпреки че от дълго време към този момент се приказва за раздор. Льовен дълго време поддържаше линията на здравните служби. Навремени даже изглеждаше, че се крие зад тила на експертите. В същото време и в самата Швеция още през цялото време се чуваха рецензии против националния модел, а измежду научните среди и в медиите звучаха апели за по-строги ограничения. Но държавното управление трайно създаваше у хората чувството, че здравните служби си знаят работата. И им прехвърляше цялата отговорност. А може би просто не желаеше да поеме своя дял от отговорността? Но и това статукво в Швеция към този момент се трансформира.
По-строги ограничения против настъплението на болестта
Льовен все по-често приказва за заплахата от ковид и рисува все по-мрачни картини, в това число и в едно от доста редките си обръщения към нацията. Многозначителен е и фактът, че министър-председателят персонално оповести новите, по-строги ограничения: като се стартира от възбраната на алкохола след 22 часа и се стигне до ограничаването за събиране на най-много осем души на публични места. Защото към този момент става дума освен за битката против вируса, само че и за въпроса от кого шведите ще търсят отговорност, когато броят на жертвите стане прекомерно висок.
Специалистите би трябвало да дават препоръки, решенията обаче взимат политиците. „ Всички ние би трябвало да поставим повече старания “, прикани Льовен. А това несъмнено се отнася и до самото държавно управление в изискванията на пандемия.
Матиас Висува, ФАЦ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ