Юлиян Попов : София не е с най-мръсния въздух в Европа, Стара Загора е....
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар във " Facebook " на Юлиян Попов
Много ни се желае да сме страната с най-висока смъртност, с най-мръсен въздух, страната, в която най-вече хора умират от замърсен въздух и от коронавирус, най-бедната, най-корумпираната, най-обезлюдената, най-онеправданата.
Ами не, не сме. София не е градът с най-мръсен въздух в света, нито пък в Европа.
Време е най-накрая публицисти и въодушевени коментатори да научат по какъв начин да четат данни. Преди месец Стара Загора беше разгласен за града с най-мръсен въздух в Европа.
Ами не е. България е приблизително богата, приблизително сполучлива, приблизително доста други неща в международен мащаб. България влезе в Европейски Съюз на шанс, с ред ниски индикатори спрямо останалата част на Европа, значително поради пагубен стопански старт в първите години след рухването на Комунизма. И от този момент не може да навакса.
България потегли от сходна икономическа позиция с Полша и други страни от Централна Европа да вземем за пример. Те не изгубиха първите 7 години, ние ги загубихме. Защо в този момент не можем да навакса е дълга тематика с доста догатки.
Моето съмнение е, че причина N1 е политическото занемаряване на образованието .
От всички държавни управления от 1989 година до ден сегашен. До едно и без изключение. Неразбирането на икономическата роля на (най-вече, само че не само) междинното обучение има натрупващ се резултат, който задушава стопанската система от един миг нататък, изключително в една дребна страна, в която има малко хора и надлежно доста дребен кръг от високообразовани хора.
Изборът е ограничен, а опциите, които безпроблемното пътешестване дава стеснява още повече избора. Това е евентуално главната причина Румъния да дръпне напред в последните години. Дори и да са много сходни на нас, те са по-големи, селекцията е по-продуктивна.
Една дребна страна би трябвало да има доста солидно и всеобхващащо приблизително обучение,
в случай че желае да се надява на резистентен и стабилен стопански напредък. Така както страна под морското ниво би трябвало да строи насипи, с цел да не бъде залята. Та България не е на дъното на нищо. Просто се влачим повече, нещата се усъвършенстват по-бавно и чакаме указания от горната страна и извън за неща, които би трябвало сами да си решим.
И сме зарязали учебното заведение. Но също и доста ни се желае да сме на дъното на всяка ранглиста. А когато в действителност доста искаш нещо, все нещо ще постигнеш в тая тенденция.
Коментар във " Facebook " на Юлиян Попов
Много ни се желае да сме страната с най-висока смъртност, с най-мръсен въздух, страната, в която най-вече хора умират от замърсен въздух и от коронавирус, най-бедната, най-корумпираната, най-обезлюдената, най-онеправданата.
Ами не, не сме. София не е градът с най-мръсен въздух в света, нито пък в Европа.
Време е най-накрая публицисти и въодушевени коментатори да научат по какъв начин да четат данни. Преди месец Стара Загора беше разгласен за града с най-мръсен въздух в Европа.
Ами не е. България е приблизително богата, приблизително сполучлива, приблизително доста други неща в международен мащаб. България влезе в Европейски Съюз на шанс, с ред ниски индикатори спрямо останалата част на Европа, значително поради пагубен стопански старт в първите години след рухването на Комунизма. И от този момент не може да навакса.
България потегли от сходна икономическа позиция с Полша и други страни от Централна Европа да вземем за пример. Те не изгубиха първите 7 години, ние ги загубихме. Защо в този момент не можем да навакса е дълга тематика с доста догатки.
Моето съмнение е, че причина N1 е политическото занемаряване на образованието .
От всички държавни управления от 1989 година до ден сегашен. До едно и без изключение. Неразбирането на икономическата роля на (най-вече, само че не само) междинното обучение има натрупващ се резултат, който задушава стопанската система от един миг нататък, изключително в една дребна страна, в която има малко хора и надлежно доста дребен кръг от високообразовани хора.
Изборът е ограничен, а опциите, които безпроблемното пътешестване дава стеснява още повече избора. Това е евентуално главната причина Румъния да дръпне напред в последните години. Дори и да са много сходни на нас, те са по-големи, селекцията е по-продуктивна.
Една дребна страна би трябвало да има доста солидно и всеобхващащо приблизително обучение,
в случай че желае да се надява на резистентен и стабилен стопански напредък. Така както страна под морското ниво би трябвало да строи насипи, с цел да не бъде залята. Та България не е на дъното на нищо. Просто се влачим повече, нещата се усъвършенстват по-бавно и чакаме указания от горната страна и извън за неща, които би трябвало сами да си решим.
И сме зарязали учебното заведение. Но също и доста ни се желае да сме на дъното на всяка ранглиста. А когато в действителност доста искаш нещо, все нещо ще постигнеш в тая тенденция.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ