Турция неволно помогна на Русия да укрепи положението си в Закавказието
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Автор: о.з. п-к, доцент, доктор Гергин Гергинов
Под сянката на ковид продължава последователното прекрояване на политическата карта на планетата. Такива дейности, невоенни, терористични и военни, все по-активно се подхващат и на Евразийския континент, чието население наброява над 5.5 млрд и живее допълнително от 90 страни. Характерното е, че в редица случаи опитите за политически промени се възнамеряват и провеждат от специфичните служби на великите сили, само че се реализират от относително дребни, подвластни от тях страни – всъщност те стават инструмент за осъществяване на проектите на своите господари, залагайки живота на своите жители и създавайки нестабилно бъдеще за народа си. Именно по този начин може да се характеризира и войната в Нагорни Карабах.
Република Нагорни Карабах (РНК) е провъзгласена на 2 септември 1991 година в рамките на Нагорно-карабахската самостоятелна област, ситуирана на територията на азербайджанската ССР. Населението ѝ към 2015 година е малко над 145 000, от което арменците са 144 600, като съвсем всички азербайджанци, към 40 000, напущат региона през 1989 година
В резултат на войната от 1992-93 година армията на РНК, подкрепена от арменската, завзема още седем региона от територията на Азербайджан, с които образува тъй наречените пояс за сигурност към републиката, включващ и Лачинския кулоар – единствената сухопътна петкилометрова връзка сред Република Нагорни Карабах и Армения. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации дефинира това като окупация на азербайджанска територия, предписва извеждане от нея на арменските войски и връщане на изселените азербайджанци.
Години наред резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации не се извършва, което поражда непрестанно напрежение в региона. То доста се усили през тази година и причина за това е намесата на Турция. За политиката на турския президент, ориентирана към възобновяване на въздействието в страните от някогашната Османска империя, Азербайджан е основна страна за навлизане в средноазиатските републики на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и образуване на ислямски пояс от тюркски нации в Средна Азия. В този район на Азия, който се простира на запад от Каспийско море до Централен Китай на изток, на север до Южна Русия и на юг до Северен Пакистан, се намират Казахстан, Таджикистан, Киргистан, Узбекистан и Туркменистан.
Вече десетилетия Турция ползва мека мощ по отношение на тези страни за навлизане в тях
и в това отношение има обилни триумфи, като напоследък отдава приоритет на военното струдничество с тях. Пример за това е визитата на турския министър на защитата Хулуси Акара през октомври т.г. в Казахстан и Узбекистан. С тях бяха подписани съглашения за военно и военно-техническо съдействие, които се смятат като значима стъпка към основаване на обща войска на тюркските нации (Туранска армия) в състав Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. От тези страни членове на Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКБ), наред с Русия, Беларус и Армения, са Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, т.е. тази турска политика директно заплашва ползите на Русия в този район.
Съществена стъпка към понижаване на въздействието на Русия в посочените страни трябваше да стане военната интервенция против Република Нагорни Карабах. Счита се, че тя е замислена от английските секретни служби, а инструмент за реализирането ѝ е Турция посредством подконтролното ѝ държавно управление на Азербайджан. За Турция е значимо да показва силата си пред горепосочените страни, като помогне на Азербайджан като най-малко да си възвърне завзетата от РНК/Армения територия, а в случай че е допустимо и да окупира Република Нагорни Карабах. Целта на Турция е позициониране като районна мощ в Закавказието и Средна Азия и одобряването ѝ като единствен бранител на мюсюлманския свят, главно на сунитската му част.
Основната цел на тази военна интервенция е въвличането на Русия в отбрана на РНК /Армения, след което против нея ще се изправят освен мюсюлманските, само че и редица западни страни. В резултат на това ще стане невероятно Русия да продължи напъните си за подсилване и разширение на ОДКБ и на Евразийския стопански съюз, т.е. част от южната ѝ граница ще бъде блокирана и ще се основат условия за нова война на Северен Кавказ. Цената за реализиране на тази цел обаче би трябвало да се заплати от народа на Азербайджан, в това число и с живота на неговите бойци.
Какви дейности предприе Турция?
Вече няколко години тя спомага на Азербайджан да комплектува въоръжените си сили със модерно въоръжение, закупувано главно от Русия, Израел и Турция. Само за първите девет месеца на 2020 година вносът на въоръжение от Турция се усили шест пъти. През юни с.г. Баку договаря с Турция за доставка на безпилотни летателни апарати (БЛА) „ Байрактар ТВ2”, а на 21 септември стартира активизиране на запаса и реквизиране на частните товарни коли. Всички тези мерки в Армения или не се виждат, или няма кой да ги проучва и направи съответните заключения, което е сладкодумен образец за безнаказаност или непросветеност на съответните структури.
Последното е прекомерно евентуално, тъй като с идването на власт на премиера Пашинян са уволнени маса експерти от разузнаването и висшите звена на въоръжените сили и са сменени с доближени на новото ръководство. Последствията от това стават ясни по време на бойните дейности и имат трагични последствия за неразумната кадрова политика на новия министър председател на страната. Този метод е изключително назидателен и за кадровата политика на нашата страна, занемарена през десетилетията и довела до куриозни, само че жалки и извънредно нездравословни назначения.
По-голямата част от офицерския корпус на азербайджанските въоръжени сили се образова в турски военни академии, а турски съветници работят в щабовете и войските – още от 2016 година към 150 турски офицери получават висши длъжности и действително те управляват азербайджанската войска. Недоволен от това е началникът на азербайджанския Генерален щаб, заради което е отхвърлен от служба, а в хода на войната в действителност са отнети и командните функционалности на азербайджанския министър на защитата
Планиране на азербайджанското нахлуване се управлява от началника на оперативното ръководство на турския Генерален щаб, който управлява и организацията на бойните дейности. Участие взема и командващият 3-та полева войска, дислоцирана в Източен Анадол, а особена роля има началникът на 1-ви Център за доставяне и техническо обслужване, който директно провежда и организира разузнавателно-ударните интервенции с БЛА. В Нагорни Карабах той прави това, което е правил и в Либия – масираното потребление на ударни БЛА довежда освен до попречване настъплението на войските на маршал Хафтар против Триполи, само че и до загуба на забележителна част от превзетата от него територия.
Турските офицери внедряват своите разбирания за тактичност и оперативно изкуство, отработени в Сирия и Либия, и на тази основа доста покачват бойните благоприятни условия на азербайджанската войска. Двете страни организират огромни учения, последното от които беше през юли-август т.г. След него
Турция „ забрави” да изтегли 600 военни експерти,
измежду които батальонна тактическа група (200 бойци), 50 инструктури в Нахичеван, 90 съветники в Баку, 120 авиоспециалисти в авиобаза Даляр, 50 инструктори на летище Габала и още толкоз към 4-ти армейски корпус. Турски боен контингент непрекъснато участва и в самостоятелната азърбайджанска област Нахичеван, ситуирана сред Армения, Иран и Турция.
„ Забравената” бойна техника включва 18 БМП, 1 реактивна система за залпов огън (РСЗО), 6 самолета F-16, 8 вертолета, 20 безпилотни летателни апарата „ Байрактар ТВ2” и забележителен брой спомагателна техника. За тази помощ азербайджанският президент споделя, че е оставена от „ турските братя като морална подкрепа”, забравяйки да добави, че един F-16 е свален в бойна конюнктура – Азербайджан не разполага с такива самолети.
Още на 22 септември, преди началото на интервенцията, турската Национална разследваща организация (MİT) вербува и трансферира в Азербайджан първите наемници от подконтролната на Турция Сирийска национална войска и по-точно от дивизиите „ Хамза” и „ Султан Мурад”, чийто персонален състав се набира от етнически сирийски туркомани. По-късно на южния сектор от фронта водят война към 1500 наемници от Сирия и 150 от Либия – данни за тях дават американски, английски и съветски източници. В армията на Република Нагорни Карабах се борят доброволци и кюрдски отряди, трансферирани от Сирия и Ирак, т.е. войната придобива прочут международен темперамент и заради това, в случай че не се спрат бойните дейности, вероятността за пораждане на машабен боен спор в района става прекомерно огромна.
На 28 септември т.г. в Баку идват командващия турските сухопътни войски и министърът на защитата, които вземат присъединяване в управлението на почналата ден преди този момент настъпателна интервенция против РНК. Азербайджан стартира войната с два корпуса с по 20 000 персонален състав, настъпващи в северното и южно оперативни посоки и подкрепяни от крупни бронетанкови, артилерийски, ракетни и военно-въздушни елементи. Целта на интервенцията е реализиране на бърза победа над 20000-та войска на Република Нагорни Карабах.
Блицкриг обаче не се получи, макар турската помощ, която по никакъв начин не е дребна.
Освен планирането и ръководството на бойните дейности, турски офицери образуват начална формация от над 100 БЛА - разследващи (тип баражиращи, тъй наречените самоубийци), закупени от Израел или създадени по негов лиценз в Азербайджан, и ударни - турските за неведнъж потребление „ Байрактар ТВ2”, чийто обхват е 250 км и които са въоръжени с по две турски ракети „ въздух-земя” (общо маса 50 кг). Апаратът е с канадски мотор и импортна система за ръководство, а планерът е планиран с присъединяване на украински авиоинженери. Създадената формация се ръководи от 20 турски с присъединяване и на азърбайджански оператори, които, употребявайки израелски баражиращи БЛА, единствено за 10-15 дни унищожават Противовъздушна отбрана на РНК, постигайки цялостно предимство във въздушното пространство.
След този триумф ритмичното разстрелване на бронетанковата техника, свързочните и командни пунктове, нарушение на снабдяването и опитите за контраофанзива на армията на Република Нагорни Карабах към този момент е въпрос на техника. Например, унищожени са 110 танка (40% от наличните), над 12 РСЗО (30 %), към 100 оръдия и миномети (25%), 6 ЗРК „ ОСА” (60%), една пускова установка от ЗРС С-300ПТ, над 100 склада за муниции, ГСМ и въоръжение, убити и ранени са над 6000 бойци. Координати на изумените обекти дава турският аероплан за далечно радиолокационно разузнаване (тип АУАКС), който баражира над Източна Турция и покрива целия спектакъл на военните дейности. Тези данни не се дават от обич към статистиката, а да се подчертае успеваемостта на умелото бойно потребление на безпилотните летателни апарати.
Впрочем същата тактичност турците ползват в Либия против войските на маршал Халифа Хафтар
и точно нея дейно употребяват и против армията на Република Нагорни Карабах.
Очевидно е, че БЛА към този момент са ново дейно тактическо стремително средство и армията, да вземем за пример като нашата, която не разполага с него и няма отбрана от БЛА, няма късмет да реализира триумф на бойното поле. Защитата от БЛА е комплицирана, тъй като те са с дребни размери, а при изработването им са употребявани конструкционни полимерни материали и по тази причина откриването им е извънредно мъчно. За заличаване на откритите най-ефективни се оказват средствата за радиоелектронна битка (РЕБ) – за информация съществуващият отдел за РЕБ в Генерален щаб на нашата войска беше отстранен още при започване на 90-те години и, доколкото знам, не е възобновен.
Ефективно средство за битка с БЛА са и зенитно-ракетните комплекси с дребна и междинна далекобойност от вида на съветските „ Бук-М2” (обхват 100 км), които Армения употребява в Република Нагорни Карабах, само че забавно за какво съвсем месец след началото на войната – този комплекс мощно затруднява потреблението на турските „ Байрактар”-и (свалени са към 60 апарата), само че са задействани прекомерно късно. От икономическа позиция, по никакъв начин не е оправдано да се употребява скъпо струващата ракета на зенитно-ракетен комплекс против надалеч по-евтиния БЛА, заради което интензивно се създават средства с допустима цена.
Успешното потребление на БЛА в локалните спорове показва една от особеностите на актуалната война, която от ден на ден се усъвършенства и придобива нови измерения. Именно върху проучване на новите измерения на войната са ориентирани напъните на съответните звена от армейските структури на актуалните армии, до момента в който тези на несъвременните, като нашата да вземем за пример, се плъзгат по поврхността и вършат това, което им подреждат други, освен това не го вършат и както би трябвало. Последиците, естествено, няма да закъснеят, а какви ще бъдат може да се направи информация с ситуацията на Армения след подписаното съглашение за преустановяване на огъня.
Какво предприе Русия?
Позицията на Русия е изяснена от нейния президент – военно вмешателство в бойните дейности в Нагорни Карабах тя няма да предприеме, тъй като, първо, няма правно съображение за това и, второ, тъй като е належащо политическо разрешаване на спора. Затова на 10 октомври т.г. министрите на Армения и Азербайджан реализират в Москва съглашение за преустановяване на огъня по филантропични аргументи. То обаче не се съблюдава и от двете страни, както не се съблюдават и идващите сходни съглашения.
По-късно Русия обяснява позицията си при положение, че стартира война на територията на Армения – тя, въз основа на Договора с Армения от 1997 година, ще ѝ окаже всякаква помощ, в това число и по линия на ОДКБ. Тази съветска позиция на процедура е сигнал за Турция да понижи ентусиазма си при поддръжката за азербайджанската войска и да не мисли за завладяване на арменска територия за образуване на ислямски пояс Турция – Нахичеван – Азърбайджан - Средна Азия.
Освен политическите заявления, Русия подхваща и дейности, показващи на Турция и Азербайджан, че няма да допусне заличаване на Република Нагорни Карабах и изключително на Армения. След като Армения трансферира до границата с РНК зенитно-ракетна система С-300ПТ, съветската 102-ра военна база и базата до Ереван поемат радиолокационния преглед на района, контролирайки и въздушното пространство над Източна Турция и основават зона A2/AD, т.е. зона неразрешена за достъп и маньовър.
На 102-ра съветска база се намира и преносима станция за РЕБ „ Красуха-4”, която в радиус от 300 км може да извади от строя галактически апарати за разузнаване, земнобазирани РЛС, системи АУАКС и да блокира сигналите за ръководство на БЛА. За успеваемостта на РЕБ като средство за битка с БЛА може да се съди по следните два случая:
- на 9 октомври т.г. разследващ аероплан CL-600 ARTEMIS на Военновъздушни сили на Съединени американски щати се доближава прекомерно покрай 102-ра база за разузнаване. Вероятно е имало причина за това, само че близостта му не се посреща с схващане от командването въз основата. Затова с мощни радиоелектронни импулси, излъчени от „ Красуха-4”, се обезврежда освен електронната инсталация на самолета, само че и се блокира работата на галактическия разследващ уред, който работи в синхрон с него.
- още при започване на войната в Нагорни Карабах турски оператор на БЛА „ Байрактар ТВ2” взема решение да облети 102-ра база и го прави няколко пъти. Това естествено е неприемливо и при един от тези опити сигналът за ръководство на „ Байрактар”-а е заглъхнал и той се приземява на арменска територия – по този начин за два дни са обезвредени девет турски апарата, след което опитите за приближаване до базата се приключват.
Азербайджанският корпус, който настава по южното оперативно направление, напредва към Лачинския кулоар, създавайки заплаха от спиране на сухопътната връзка сред Армения и РНК и цялостна изолираност на републиката. За да предотврати заплахата, Русия развръща полеви щаб и гранични отряди в този регион на Армения, само че не подхваща други дейности. Едва ли е належащо да се акцентира, че има връзка сред развръщането на полевия щаб и повдигането по бойна паника на Каспийската флотилия, заела позиционен регион в акваторията на Каспийско море. За информация - нейните тъй наречените дребни ракетни катери са въоржени с крилати ракети 3М14 „ Калибър-НК” – същите, които нанасяха удари от същия регион по обекти на ИГИЛ в Сирия.
На 20 октомври, откакто се потвърждава прекачване на наемници от Сирия в Азербайджан, съветската авиация в Сирия нанася мощни въздушни удари в провинция Идлиб по няколко обекта, в това число и по подготвителен лагер за подготовка на бойци за изпращане в Азербайджан през Турция – ударите са прекомерно красноречиви и за двете страни.
Оценката на резултатите от войната и на политическата конюнктура след нея са прекомерно разнородни. Факт е обаче, че Армения резервира Република Нагорни Карабах и връзката с нея посредством Лачинския кулоар, само че снема блокадата на Нахичеван, дава му кулоар за връзка с останалата територия на Азербайджан, само че под контрола на съветски граничари, и връща завзетите по-рано региони – всъщност това е убийствено проваляне на Армения.
Азербайджан реализира минималната си цел и с право чества военна победа.
Според постигнатото съглашение сред Русия, Армения и Азербайджан на Турция не се отрежда роля на победител, само че за нейно утешение Баку позволява въвеждане на турски миротворци на личната си територия, което е негово право. Със същата цел на 12 ноември министрите на защитата на Русия и Турция подписват меморандум за основаване на взаимен Център за надзор в зоната на карабахския спор. Независимо от отдалечаването ѝ от непосредствената миротворческа активност на Русия, Турция увеличи престижа си като политическа и военна мощ в Закавказието.
С подписаното на 9 ноември тристранно съглашение съветски миротворци към този момент управляват спазването му, като за задачата са ситуирани по линията на прикосновение сред воюващите страни на територията на РНК. Миротворческата задача изплнява елитната 15-та мотострелкова (миротворческа) бригада – персонален състав 1960 бойци, 90 бронетранспортьора, 380 автомобила и друга специфична техника, включително разследващи БЛА „ Орлан-10” с обхват 120 км. Прехвърляне на бригадата стартира безусловно час след сключване на съглашението посредством военно-транспортната авиация по маршрут през Иран. На процедура на изцяло законна основа Русия стартира образуване още една военна база в този район.
Моментът за намесата на Русия е определен уместно – в Съединени американски щати царува следизборен безпорядък,
Европа няма сили да се намеси, воюващите страни към момента не са постигнали задачите си и към този момент са с отпаднал запас, заради което прекратяването на войната е в техен интерес. Счита се, че в случай че тя бе траяла, цялостното проваляне на Армения и геноцид на арменците в Република Нагорни Карабах ще бъдат неизбежни, а Азербайджан ще стане изцяло подвластен от Турция и ще бъде част от нейния турански план, т.е. ще загуби суверенитета си. Освен това намесата на САЩ/НАТО по косовския сюжет ще стане доста евентуална, което за Русия е недопустимо. Постигнатото съглашение предотвратява тези в благоприятни условия.
Русия прояви самообладание по време на бойните дейности и не принуди към съглашение нито една от страните, въпреки че отбелязя някои свои планове, само че те са част от действителната политика на съветската дипломация. Интересното е, Турция несъзнателно „ помогна” на Русия да укрепи ситуацията си в Закавказието, т.е. тя употребява устрема на Турция и намесата ѝ във войната, с цел да обърне създалата се конюнктура в своя изгода или както се показват някои публицисти, сполучливо да приложи някои хватки от джудо, занаятчия на което е съветският президент.
Автор: о.з. п-к, доцент, доктор Гергин Гергинов
Под сянката на ковид продължава последователното прекрояване на политическата карта на планетата. Такива дейности, невоенни, терористични и военни, все по-активно се подхващат и на Евразийския континент, чието население наброява над 5.5 млрд и живее допълнително от 90 страни. Характерното е, че в редица случаи опитите за политически промени се възнамеряват и провеждат от специфичните служби на великите сили, само че се реализират от относително дребни, подвластни от тях страни – всъщност те стават инструмент за осъществяване на проектите на своите господари, залагайки живота на своите жители и създавайки нестабилно бъдеще за народа си. Именно по този начин може да се характеризира и войната в Нагорни Карабах.
Република Нагорни Карабах (РНК) е провъзгласена на 2 септември 1991 година в рамките на Нагорно-карабахската самостоятелна област, ситуирана на територията на азербайджанската ССР. Населението ѝ към 2015 година е малко над 145 000, от което арменците са 144 600, като съвсем всички азербайджанци, към 40 000, напущат региона през 1989 година
В резултат на войната от 1992-93 година армията на РНК, подкрепена от арменската, завзема още седем региона от територията на Азербайджан, с които образува тъй наречените пояс за сигурност към републиката, включващ и Лачинския кулоар – единствената сухопътна петкилометрова връзка сред Република Нагорни Карабах и Армения. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации дефинира това като окупация на азербайджанска територия, предписва извеждане от нея на арменските войски и връщане на изселените азербайджанци.
Години наред резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации не се извършва, което поражда непрестанно напрежение в региона. То доста се усили през тази година и причина за това е намесата на Турция. За политиката на турския президент, ориентирана към възобновяване на въздействието в страните от някогашната Османска империя, Азербайджан е основна страна за навлизане в средноазиатските републики на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и образуване на ислямски пояс от тюркски нации в Средна Азия. В този район на Азия, който се простира на запад от Каспийско море до Централен Китай на изток, на север до Южна Русия и на юг до Северен Пакистан, се намират Казахстан, Таджикистан, Киргистан, Узбекистан и Туркменистан.
Вече десетилетия Турция ползва мека мощ по отношение на тези страни за навлизане в тях
и в това отношение има обилни триумфи, като напоследък отдава приоритет на военното струдничество с тях. Пример за това е визитата на турския министър на защитата Хулуси Акара през октомври т.г. в Казахстан и Узбекистан. С тях бяха подписани съглашения за военно и военно-техническо съдействие, които се смятат като значима стъпка към основаване на обща войска на тюркските нации (Туранска армия) в състав Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. От тези страни членове на Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКБ), наред с Русия, Беларус и Армения, са Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, т.е. тази турска политика директно заплашва ползите на Русия в този район.
Съществена стъпка към понижаване на въздействието на Русия в посочените страни трябваше да стане военната интервенция против Република Нагорни Карабах. Счита се, че тя е замислена от английските секретни служби, а инструмент за реализирането ѝ е Турция посредством подконтролното ѝ държавно управление на Азербайджан. За Турция е значимо да показва силата си пред горепосочените страни, като помогне на Азербайджан като най-малко да си възвърне завзетата от РНК/Армения територия, а в случай че е допустимо и да окупира Република Нагорни Карабах. Целта на Турция е позициониране като районна мощ в Закавказието и Средна Азия и одобряването ѝ като единствен бранител на мюсюлманския свят, главно на сунитската му част.
Основната цел на тази военна интервенция е въвличането на Русия в отбрана на РНК /Армения, след което против нея ще се изправят освен мюсюлманските, само че и редица западни страни. В резултат на това ще стане невероятно Русия да продължи напъните си за подсилване и разширение на ОДКБ и на Евразийския стопански съюз, т.е. част от южната ѝ граница ще бъде блокирана и ще се основат условия за нова война на Северен Кавказ. Цената за реализиране на тази цел обаче би трябвало да се заплати от народа на Азербайджан, в това число и с живота на неговите бойци.
Какви дейности предприе Турция?
Вече няколко години тя спомага на Азербайджан да комплектува въоръжените си сили със модерно въоръжение, закупувано главно от Русия, Израел и Турция. Само за първите девет месеца на 2020 година вносът на въоръжение от Турция се усили шест пъти. През юни с.г. Баку договаря с Турция за доставка на безпилотни летателни апарати (БЛА) „ Байрактар ТВ2”, а на 21 септември стартира активизиране на запаса и реквизиране на частните товарни коли. Всички тези мерки в Армения или не се виждат, или няма кой да ги проучва и направи съответните заключения, което е сладкодумен образец за безнаказаност или непросветеност на съответните структури.
Последното е прекомерно евентуално, тъй като с идването на власт на премиера Пашинян са уволнени маса експерти от разузнаването и висшите звена на въоръжените сили и са сменени с доближени на новото ръководство. Последствията от това стават ясни по време на бойните дейности и имат трагични последствия за неразумната кадрова политика на новия министър председател на страната. Този метод е изключително назидателен и за кадровата политика на нашата страна, занемарена през десетилетията и довела до куриозни, само че жалки и извънредно нездравословни назначения.
По-голямата част от офицерския корпус на азербайджанските въоръжени сили се образова в турски военни академии, а турски съветници работят в щабовете и войските – още от 2016 година към 150 турски офицери получават висши длъжности и действително те управляват азербайджанската войска. Недоволен от това е началникът на азербайджанския Генерален щаб, заради което е отхвърлен от служба, а в хода на войната в действителност са отнети и командните функционалности на азербайджанския министър на защитата
Планиране на азербайджанското нахлуване се управлява от началника на оперативното ръководство на турския Генерален щаб, който управлява и организацията на бойните дейности. Участие взема и командващият 3-та полева войска, дислоцирана в Източен Анадол, а особена роля има началникът на 1-ви Център за доставяне и техническо обслужване, който директно провежда и организира разузнавателно-ударните интервенции с БЛА. В Нагорни Карабах той прави това, което е правил и в Либия – масираното потребление на ударни БЛА довежда освен до попречване настъплението на войските на маршал Хафтар против Триполи, само че и до загуба на забележителна част от превзетата от него територия.
Турските офицери внедряват своите разбирания за тактичност и оперативно изкуство, отработени в Сирия и Либия, и на тази основа доста покачват бойните благоприятни условия на азербайджанската войска. Двете страни организират огромни учения, последното от които беше през юли-август т.г. След него
Турция „ забрави” да изтегли 600 военни експерти,
измежду които батальонна тактическа група (200 бойци), 50 инструктури в Нахичеван, 90 съветники в Баку, 120 авиоспециалисти в авиобаза Даляр, 50 инструктори на летище Габала и още толкоз към 4-ти армейски корпус. Турски боен контингент непрекъснато участва и в самостоятелната азърбайджанска област Нахичеван, ситуирана сред Армения, Иран и Турция.
„ Забравената” бойна техника включва 18 БМП, 1 реактивна система за залпов огън (РСЗО), 6 самолета F-16, 8 вертолета, 20 безпилотни летателни апарата „ Байрактар ТВ2” и забележителен брой спомагателна техника. За тази помощ азербайджанският президент споделя, че е оставена от „ турските братя като морална подкрепа”, забравяйки да добави, че един F-16 е свален в бойна конюнктура – Азербайджан не разполага с такива самолети.
Още на 22 септември, преди началото на интервенцията, турската Национална разследваща организация (MİT) вербува и трансферира в Азербайджан първите наемници от подконтролната на Турция Сирийска национална войска и по-точно от дивизиите „ Хамза” и „ Султан Мурад”, чийто персонален състав се набира от етнически сирийски туркомани. По-късно на южния сектор от фронта водят война към 1500 наемници от Сирия и 150 от Либия – данни за тях дават американски, английски и съветски източници. В армията на Република Нагорни Карабах се борят доброволци и кюрдски отряди, трансферирани от Сирия и Ирак, т.е. войната придобива прочут международен темперамент и заради това, в случай че не се спрат бойните дейности, вероятността за пораждане на машабен боен спор в района става прекомерно огромна.
На 28 септември т.г. в Баку идват командващия турските сухопътни войски и министърът на защитата, които вземат присъединяване в управлението на почналата ден преди този момент настъпателна интервенция против РНК. Азербайджан стартира войната с два корпуса с по 20 000 персонален състав, настъпващи в северното и южно оперативни посоки и подкрепяни от крупни бронетанкови, артилерийски, ракетни и военно-въздушни елементи. Целта на интервенцията е реализиране на бърза победа над 20000-та войска на Република Нагорни Карабах.
Блицкриг обаче не се получи, макар турската помощ, която по никакъв начин не е дребна.
Освен планирането и ръководството на бойните дейности, турски офицери образуват начална формация от над 100 БЛА - разследващи (тип баражиращи, тъй наречените самоубийци), закупени от Израел или създадени по негов лиценз в Азербайджан, и ударни - турските за неведнъж потребление „ Байрактар ТВ2”, чийто обхват е 250 км и които са въоръжени с по две турски ракети „ въздух-земя” (общо маса 50 кг). Апаратът е с канадски мотор и импортна система за ръководство, а планерът е планиран с присъединяване на украински авиоинженери. Създадената формация се ръководи от 20 турски с присъединяване и на азърбайджански оператори, които, употребявайки израелски баражиращи БЛА, единствено за 10-15 дни унищожават Противовъздушна отбрана на РНК, постигайки цялостно предимство във въздушното пространство.
След този триумф ритмичното разстрелване на бронетанковата техника, свързочните и командни пунктове, нарушение на снабдяването и опитите за контраофанзива на армията на Република Нагорни Карабах към този момент е въпрос на техника. Например, унищожени са 110 танка (40% от наличните), над 12 РСЗО (30 %), към 100 оръдия и миномети (25%), 6 ЗРК „ ОСА” (60%), една пускова установка от ЗРС С-300ПТ, над 100 склада за муниции, ГСМ и въоръжение, убити и ранени са над 6000 бойци. Координати на изумените обекти дава турският аероплан за далечно радиолокационно разузнаване (тип АУАКС), който баражира над Източна Турция и покрива целия спектакъл на военните дейности. Тези данни не се дават от обич към статистиката, а да се подчертае успеваемостта на умелото бойно потребление на безпилотните летателни апарати.
Впрочем същата тактичност турците ползват в Либия против войските на маршал Халифа Хафтар
и точно нея дейно употребяват и против армията на Република Нагорни Карабах.
Очевидно е, че БЛА към този момент са ново дейно тактическо стремително средство и армията, да вземем за пример като нашата, която не разполага с него и няма отбрана от БЛА, няма късмет да реализира триумф на бойното поле. Защитата от БЛА е комплицирана, тъй като те са с дребни размери, а при изработването им са употребявани конструкционни полимерни материали и по тази причина откриването им е извънредно мъчно. За заличаване на откритите най-ефективни се оказват средствата за радиоелектронна битка (РЕБ) – за информация съществуващият отдел за РЕБ в Генерален щаб на нашата войска беше отстранен още при започване на 90-те години и, доколкото знам, не е възобновен.
Ефективно средство за битка с БЛА са и зенитно-ракетните комплекси с дребна и междинна далекобойност от вида на съветските „ Бук-М2” (обхват 100 км), които Армения употребява в Република Нагорни Карабах, само че забавно за какво съвсем месец след началото на войната – този комплекс мощно затруднява потреблението на турските „ Байрактар”-и (свалени са към 60 апарата), само че са задействани прекомерно късно. От икономическа позиция, по никакъв начин не е оправдано да се употребява скъпо струващата ракета на зенитно-ракетен комплекс против надалеч по-евтиния БЛА, заради което интензивно се създават средства с допустима цена.
Успешното потребление на БЛА в локалните спорове показва една от особеностите на актуалната война, която от ден на ден се усъвършенства и придобива нови измерения. Именно върху проучване на новите измерения на войната са ориентирани напъните на съответните звена от армейските структури на актуалните армии, до момента в който тези на несъвременните, като нашата да вземем за пример, се плъзгат по поврхността и вършат това, което им подреждат други, освен това не го вършат и както би трябвало. Последиците, естествено, няма да закъснеят, а какви ще бъдат може да се направи информация с ситуацията на Армения след подписаното съглашение за преустановяване на огъня.
Какво предприе Русия?
Позицията на Русия е изяснена от нейния президент – военно вмешателство в бойните дейности в Нагорни Карабах тя няма да предприеме, тъй като, първо, няма правно съображение за това и, второ, тъй като е належащо политическо разрешаване на спора. Затова на 10 октомври т.г. министрите на Армения и Азербайджан реализират в Москва съглашение за преустановяване на огъня по филантропични аргументи. То обаче не се съблюдава и от двете страни, както не се съблюдават и идващите сходни съглашения.
По-късно Русия обяснява позицията си при положение, че стартира война на територията на Армения – тя, въз основа на Договора с Армения от 1997 година, ще ѝ окаже всякаква помощ, в това число и по линия на ОДКБ. Тази съветска позиция на процедура е сигнал за Турция да понижи ентусиазма си при поддръжката за азербайджанската войска и да не мисли за завладяване на арменска територия за образуване на ислямски пояс Турция – Нахичеван – Азърбайджан - Средна Азия.
Освен политическите заявления, Русия подхваща и дейности, показващи на Турция и Азербайджан, че няма да допусне заличаване на Република Нагорни Карабах и изключително на Армения. След като Армения трансферира до границата с РНК зенитно-ракетна система С-300ПТ, съветската 102-ра военна база и базата до Ереван поемат радиолокационния преглед на района, контролирайки и въздушното пространство над Източна Турция и основават зона A2/AD, т.е. зона неразрешена за достъп и маньовър.
На 102-ра съветска база се намира и преносима станция за РЕБ „ Красуха-4”, която в радиус от 300 км може да извади от строя галактически апарати за разузнаване, земнобазирани РЛС, системи АУАКС и да блокира сигналите за ръководство на БЛА. За успеваемостта на РЕБ като средство за битка с БЛА може да се съди по следните два случая:
- на 9 октомври т.г. разследващ аероплан CL-600 ARTEMIS на Военновъздушни сили на Съединени американски щати се доближава прекомерно покрай 102-ра база за разузнаване. Вероятно е имало причина за това, само че близостта му не се посреща с схващане от командването въз основата. Затова с мощни радиоелектронни импулси, излъчени от „ Красуха-4”, се обезврежда освен електронната инсталация на самолета, само че и се блокира работата на галактическия разследващ уред, който работи в синхрон с него.
- още при започване на войната в Нагорни Карабах турски оператор на БЛА „ Байрактар ТВ2” взема решение да облети 102-ра база и го прави няколко пъти. Това естествено е неприемливо и при един от тези опити сигналът за ръководство на „ Байрактар”-а е заглъхнал и той се приземява на арменска територия – по този начин за два дни са обезвредени девет турски апарата, след което опитите за приближаване до базата се приключват.
Азербайджанският корпус, който настава по южното оперативно направление, напредва към Лачинския кулоар, създавайки заплаха от спиране на сухопътната връзка сред Армения и РНК и цялостна изолираност на републиката. За да предотврати заплахата, Русия развръща полеви щаб и гранични отряди в този регион на Армения, само че не подхваща други дейности. Едва ли е належащо да се акцентира, че има връзка сред развръщането на полевия щаб и повдигането по бойна паника на Каспийската флотилия, заела позиционен регион в акваторията на Каспийско море. За информация - нейните тъй наречените дребни ракетни катери са въоржени с крилати ракети 3М14 „ Калибър-НК” – същите, които нанасяха удари от същия регион по обекти на ИГИЛ в Сирия.
На 20 октомври, откакто се потвърждава прекачване на наемници от Сирия в Азербайджан, съветската авиация в Сирия нанася мощни въздушни удари в провинция Идлиб по няколко обекта, в това число и по подготвителен лагер за подготовка на бойци за изпращане в Азербайджан през Турция – ударите са прекомерно красноречиви и за двете страни.
Оценката на резултатите от войната и на политическата конюнктура след нея са прекомерно разнородни. Факт е обаче, че Армения резервира Република Нагорни Карабах и връзката с нея посредством Лачинския кулоар, само че снема блокадата на Нахичеван, дава му кулоар за връзка с останалата територия на Азербайджан, само че под контрола на съветски граничари, и връща завзетите по-рано региони – всъщност това е убийствено проваляне на Армения.
Азербайджан реализира минималната си цел и с право чества военна победа.
Според постигнатото съглашение сред Русия, Армения и Азербайджан на Турция не се отрежда роля на победител, само че за нейно утешение Баку позволява въвеждане на турски миротворци на личната си територия, което е негово право. Със същата цел на 12 ноември министрите на защитата на Русия и Турция подписват меморандум за основаване на взаимен Център за надзор в зоната на карабахския спор. Независимо от отдалечаването ѝ от непосредствената миротворческа активност на Русия, Турция увеличи престижа си като политическа и военна мощ в Закавказието.
С подписаното на 9 ноември тристранно съглашение съветски миротворци към този момент управляват спазването му, като за задачата са ситуирани по линията на прикосновение сред воюващите страни на територията на РНК. Миротворческата задача изплнява елитната 15-та мотострелкова (миротворческа) бригада – персонален състав 1960 бойци, 90 бронетранспортьора, 380 автомобила и друга специфична техника, включително разследващи БЛА „ Орлан-10” с обхват 120 км. Прехвърляне на бригадата стартира безусловно час след сключване на съглашението посредством военно-транспортната авиация по маршрут през Иран. На процедура на изцяло законна основа Русия стартира образуване още една военна база в този район.
Моментът за намесата на Русия е определен уместно – в Съединени американски щати царува следизборен безпорядък,
Европа няма сили да се намеси, воюващите страни към момента не са постигнали задачите си и към този момент са с отпаднал запас, заради което прекратяването на войната е в техен интерес. Счита се, че в случай че тя бе траяла, цялостното проваляне на Армения и геноцид на арменците в Република Нагорни Карабах ще бъдат неизбежни, а Азербайджан ще стане изцяло подвластен от Турция и ще бъде част от нейния турански план, т.е. ще загуби суверенитета си. Освен това намесата на САЩ/НАТО по косовския сюжет ще стане доста евентуална, което за Русия е недопустимо. Постигнатото съглашение предотвратява тези в благоприятни условия.
Русия прояви самообладание по време на бойните дейности и не принуди към съглашение нито една от страните, въпреки че отбелязя някои свои планове, само че те са част от действителната политика на съветската дипломация. Интересното е, Турция несъзнателно „ помогна” на Русия да укрепи ситуацията си в Закавказието, т.е. тя употребява устрема на Турция и намесата ѝ във войната, с цел да обърне създалата се конюнктура в своя изгода или както се показват някои публицисти, сполучливо да приложи някои хватки от джудо, занаятчия на което е съветският президент.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ