Нобелова награда за мир за Доналд Тръмп
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Люк дьо Бароше, “Поан”
Превод от френски: Галя Дачкова
Доналд Тръмп не получи Нобелова премия за мир и все пак можем да му бъдем признателни, че не стартира война на никое място на планетата, нито ускори спор, наследен от предшествениците му. За да намерим толкоз кротичък президент като него, би трябвало да се върнем до демократа Джими Картър, който заемаше Овалния кабинет преди четиридесет години (1977-1981).
Барак Обама, който необичайно получи Нобелова премия през 2009 година, няколко месеца след встъпването си в служба, изпрати същата тази година спомагателни 17 хиляди бойци в Афганистан с напразната вяра да смаже талибаните. Доналд Тръмп се въздържа и от най-малкия боен поход в чужбина, даже в края на мандата си, с цел да усили възможностите си за преизбиране. Кандидати обаче не липсваха, с повтарящите се провокации на Северна Корея, Иран или Венецуела, да не приказваме да експанзионистичните измами на Китай.
Сдържаността на американския президент на външната сцена контрастира с гръмогласния му жанр. Въпреки това тя подхожда на неговия мироглед за външната политика, която счита за загуба на време и непотребен разход.
Неговите войни са търговски или културни, само че не и военни.
Политиката му на “Америка преди всичко” включва отдръпване, било то в Азия, Близкия изток или Европа. Той има намерение да постави завършек на безкрайните войни. “Дългът на американските войски не е да позволяват остарели спорове в далечни страни, за доста от които не сме чували. Ние не сме международни стражари”, обясняваше той през юни юни 2020 година пред кадетите от Американската военна академия “Уест Пойнт”. Президентът следваше тази линия поредно, като изтегли - или пробвайки се да изтегли - войските от Афганистан, Ирак, Сирия, Африка и даже Южна Корея и Германия, постоянно сблъсквайки се с опозицията и даже отхвърли на военни и дипломати да се подчинят.
Неговото отменяне на войнолюбието обаче не значи пацифизъм.
Най-малко два пъти Доналд Тръмп работи силово, с цел да възвърне доверието в Съединени американски щати. През 2017 година той заповяда изстрелването на 59 крилати ракети против сирийска авиобаза в отговор на потреблението на химическо оръжие от режима на Асад. През януари 2020 година той подреди убийството с дрон на военачалник Солеймани, основният реализатор на външните интервенции на режима в Техеран, няколко месеца след бомбардировката на Иран върху най-голямата саудитска петролна апаратура. Като цяло Доналд Тръмп избегна първостепенните стратегически неточности, като тази на Джордж У. Буш. Нахлувайки в Ирак през 2003 година, той ускори Иран и дестабилизира района за дълго време.
Изолационизмът на сегашния президент го защищити от сходни случки.
Американското отдръпване обаче бе съпроводено от усилване на безпорядъка и заканите по време на неговия мандат, било то към Тайван, в Южнокитайско море, на Корейския полуостров и в Близкия изток, където той остави свободно поле за деяние пред Ердоган и Путин. Доналд Тръмп повече унищожи, в сравнение с построи, още повече, че епидемията на Covid-19 разшири и форсира нездравословните последствия от политиката му на унищожаване на мултилатерализма. Транстихоокеанското комерсиално съглашение, ЮНЕСКО, Парижкото съглашение за климата, съглашението за иранската нуклеарна стратегия, договорът за “открито небе”, СЗО един след различен понесоха следствията от неговия отвод да обвърже Съединени американски щати с интернационалната сцена. Поради тази причина европейците считат, че преизбирането му на 3 ноември би било призрачен сън.
Но те се заблуждават, че успеха на Джо Байдън би била панацея.
Демократите и републиканците са единомислещи за най-важното - определянето на Китай като главния съперник, нуждата от шерване на бремето в границите на НАТО, отбраната на американските търговски ползи. Джо Байдън и демократите даже са още по-чувствителни към ползите на ИТ-гигантите, на ГАФА, в сравнение с Доналд Тръмп. Блаженото облекчение на европейците би било кратковременно. Днес би трябвало да препрочетем въодушевените мнения за връчването на Нобелова премия за мир на Барак Обама преди 11 години от тази страна на Атлантика, с цел да си дадем сметка за късогледството на Европа, когато гледа към Америка.
Люк дьо Бароше, “Поан”
Превод от френски: Галя Дачкова
Доналд Тръмп не получи Нобелова премия за мир и все пак можем да му бъдем признателни, че не стартира война на никое място на планетата, нито ускори спор, наследен от предшествениците му. За да намерим толкоз кротичък президент като него, би трябвало да се върнем до демократа Джими Картър, който заемаше Овалния кабинет преди четиридесет години (1977-1981).
Барак Обама, който необичайно получи Нобелова премия през 2009 година, няколко месеца след встъпването си в служба, изпрати същата тази година спомагателни 17 хиляди бойци в Афганистан с напразната вяра да смаже талибаните. Доналд Тръмп се въздържа и от най-малкия боен поход в чужбина, даже в края на мандата си, с цел да усили възможностите си за преизбиране. Кандидати обаче не липсваха, с повтарящите се провокации на Северна Корея, Иран или Венецуела, да не приказваме да експанзионистичните измами на Китай.
Сдържаността на американския президент на външната сцена контрастира с гръмогласния му жанр. Въпреки това тя подхожда на неговия мироглед за външната политика, която счита за загуба на време и непотребен разход.
Неговите войни са търговски или културни, само че не и военни.
Политиката му на “Америка преди всичко” включва отдръпване, било то в Азия, Близкия изток или Европа. Той има намерение да постави завършек на безкрайните войни. “Дългът на американските войски не е да позволяват остарели спорове в далечни страни, за доста от които не сме чували. Ние не сме международни стражари”, обясняваше той през юни юни 2020 година пред кадетите от Американската военна академия “Уест Пойнт”. Президентът следваше тази линия поредно, като изтегли - или пробвайки се да изтегли - войските от Афганистан, Ирак, Сирия, Африка и даже Южна Корея и Германия, постоянно сблъсквайки се с опозицията и даже отхвърли на военни и дипломати да се подчинят.
Неговото отменяне на войнолюбието обаче не значи пацифизъм.
Най-малко два пъти Доналд Тръмп работи силово, с цел да възвърне доверието в Съединени американски щати. През 2017 година той заповяда изстрелването на 59 крилати ракети против сирийска авиобаза в отговор на потреблението на химическо оръжие от режима на Асад. През януари 2020 година той подреди убийството с дрон на военачалник Солеймани, основният реализатор на външните интервенции на режима в Техеран, няколко месеца след бомбардировката на Иран върху най-голямата саудитска петролна апаратура. Като цяло Доналд Тръмп избегна първостепенните стратегически неточности, като тази на Джордж У. Буш. Нахлувайки в Ирак през 2003 година, той ускори Иран и дестабилизира района за дълго време.
Изолационизмът на сегашния президент го защищити от сходни случки.
Американското отдръпване обаче бе съпроводено от усилване на безпорядъка и заканите по време на неговия мандат, било то към Тайван, в Южнокитайско море, на Корейския полуостров и в Близкия изток, където той остави свободно поле за деяние пред Ердоган и Путин. Доналд Тръмп повече унищожи, в сравнение с построи, още повече, че епидемията на Covid-19 разшири и форсира нездравословните последствия от политиката му на унищожаване на мултилатерализма. Транстихоокеанското комерсиално съглашение, ЮНЕСКО, Парижкото съглашение за климата, съглашението за иранската нуклеарна стратегия, договорът за “открито небе”, СЗО един след различен понесоха следствията от неговия отвод да обвърже Съединени американски щати с интернационалната сцена. Поради тази причина европейците считат, че преизбирането му на 3 ноември би било призрачен сън.
Но те се заблуждават, че успеха на Джо Байдън би била панацея.
Демократите и републиканците са единомислещи за най-важното - определянето на Китай като главния съперник, нуждата от шерване на бремето в границите на НАТО, отбраната на американските търговски ползи. Джо Байдън и демократите даже са още по-чувствителни към ползите на ИТ-гигантите, на ГАФА, в сравнение с Доналд Тръмп. Блаженото облекчение на европейците би било кратковременно. Днес би трябвало да препрочетем въодушевените мнения за връчването на Нобелова премия за мир на Барак Обама преди 11 години от тази страна на Атлантика, с цел да си дадем сметка за късогледството на Европа, когато гледа към Америка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ