Тиранията в Източна Европа приключи
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Неслучайно Александър Лукашенко е именуван „ последният деспот в Европа”. Той ръководи някогашната руска република от 1994 година насам, налагайки репресивни способи против свободата, медиите и правото да мислиш друго. След мнимите президентски избори през август обаче беларуските жители демонстрираха, че тиранията е към своя край.
Стотици хиляди жители са по улиците, отправяйки недвусмислено обръщение, че не желаят да живеят в боязън, да бъдат лъгани и унижавани. А диктаторът Лукашенко плахо се крие, тъй като сред него и личния му народ е зейнала голяма бездна. Лукашенко даже постави скрито клетва като президент в процедура, която бе избрана от Европейски Съюз като нелигитимна. По-късно се оказа, че част от гостите на тази необикновена гала не са знаели, че са поканени за клетвата на Лукашенко.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Лукашенко попадна в клопката на личните си заявления, в които маргинализира смисъла на митингите. Западните страни не признаха фалшифицираните резултати от изборите, до момента в който Русия, следвайки традицията, изрази подготвеност да помогне на Лукашенко по познатия метод – със мощ (изпращайки военни). В Източна Европа обаче към този момент ясно се оформя фронт сред страни, които желаят да живеят свободно, да могат сами да дефинират бъдещето си, а не да бъдат сплашвани.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Литва ограничи политическите си контакти с властта в Минск, до момента в който Полша даде леговище на стотици беларуски жители, подложени на гонене след експлоадирането на митингите. Варшава сподели мощната си поддръжка към демократичната съпротива в Беларус, чиято лидерка Светлана Тихановска бе наградена в Полша и организира срещи с високопоставени дипломати. През последните години доста репресирани жители на Беларус избягаха точно в Полша, като се счита, че те са втората най-голяма имигрантска група в страната.
Полската поддръжка за опозицията в Беларус ядоса Лукашенко и неговите съдружници в Кремъл. Беларуският президент упрекна Варшава, че има териториални искания към Беларус, до момента в който от Москва осъдиха „ опитите за интервенция във вътрешните каузи на Беларус”, въпреки руснаците да вършат точно това. В даден миг Лукашенко стартира да гледа на Беларус като на обсадена цитадела, която западните страни желаят да дестабилизират. Антизападната му изразителност е показателен апел за помощ от Русия.
Гражданите на Беларус са безапелационни, че не желаят вмешателства, а сами да дефинират бъдещето си посредством почтени и неопорочени избори. В края на 2013 година марионетката на Кремъл Виктор Янукович отхвърли да извърши волята на украинския народ за по-близки връзки с Европа и в последна сметка се наложи да бяга в Русия. Майданът сподели на света, че украинците са подготвени да дадат живота си, както мнозина и го направиха, за свободата и независимостта на отечеството.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Литовският външен министър Линас Линкявичус съобщи, че Русия не е суперсила, а „ суперпроблем”, тъй като преглежда някои страни като собствен заден двор и своя сфера на въздействие. Историята въпреки всичко помни, че в предишното е имало обединяване на изток против съветските набези. На 8 септември 1514 година в борбата при Орша Великото литовско княжество и Кралство Полша разрушават Великото московско княжество, въпреки руснаците да ги превъзхождат неведнъж по брой. Битката се преглежда от беларусите като знак на националното възобновление, като мнозина я виждат като Ден на беларуската военна популярност. Не по този начин я вижда Лукашенко, който заповядва да глобят членове на опозицията, които празнуват годишнина от борбата. Честванията са неуместни за властта на Лукашенко заради съюза му с Москва и носталгията по руската ера. Тази ера обаче завърши, а с нея завършва и тиранията.
Неслучайно Александър Лукашенко е именуван „ последният деспот в Европа”. Той ръководи някогашната руска република от 1994 година насам, налагайки репресивни способи против свободата, медиите и правото да мислиш друго. След мнимите президентски избори през август обаче беларуските жители демонстрираха, че тиранията е към своя край.
Стотици хиляди жители са по улиците, отправяйки недвусмислено обръщение, че не желаят да живеят в боязън, да бъдат лъгани и унижавани. А диктаторът Лукашенко плахо се крие, тъй като сред него и личния му народ е зейнала голяма бездна. Лукашенко даже постави скрито клетва като президент в процедура, която бе избрана от Европейски Съюз като нелигитимна. По-късно се оказа, че част от гостите на тази необикновена гала не са знаели, че са поканени за клетвата на Лукашенко.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Лукашенко попадна в клопката на личните си заявления, в които маргинализира смисъла на митингите. Западните страни не признаха фалшифицираните резултати от изборите, до момента в който Русия, следвайки традицията, изрази подготвеност да помогне на Лукашенко по познатия метод – със мощ (изпращайки военни). В Източна Европа обаче към този момент ясно се оформя фронт сред страни, които желаят да живеят свободно, да могат сами да дефинират бъдещето си, а не да бъдат сплашвани.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Литва ограничи политическите си контакти с властта в Минск, до момента в който Полша даде леговище на стотици беларуски жители, подложени на гонене след експлоадирането на митингите. Варшава сподели мощната си поддръжка към демократичната съпротива в Беларус, чиято лидерка Светлана Тихановска бе наградена в Полша и организира срещи с високопоставени дипломати. През последните години доста репресирани жители на Беларус избягаха точно в Полша, като се счита, че те са втората най-голяма имигрантска група в страната.
Полската поддръжка за опозицията в Беларус ядоса Лукашенко и неговите съдружници в Кремъл. Беларуският президент упрекна Варшава, че има териториални искания към Беларус, до момента в който от Москва осъдиха „ опитите за интервенция във вътрешните каузи на Беларус”, въпреки руснаците да вършат точно това. В даден миг Лукашенко стартира да гледа на Беларус като на обсадена цитадела, която западните страни желаят да дестабилизират. Антизападната му изразителност е показателен апел за помощ от Русия.
Гражданите на Беларус са безапелационни, че не желаят вмешателства, а сами да дефинират бъдещето си посредством почтени и неопорочени избори. В края на 2013 година марионетката на Кремъл Виктор Янукович отхвърли да извърши волята на украинския народ за по-близки връзки с Европа и в последна сметка се наложи да бяга в Русия. Майданът сподели на света, че украинците са подготвени да дадат живота си, както мнозина и го направиха, за свободата и независимостта на отечеството.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Литовският външен министър Линас Линкявичус съобщи, че Русия не е суперсила, а „ суперпроблем”, тъй като преглежда някои страни като собствен заден двор и своя сфера на въздействие. Историята въпреки всичко помни, че в предишното е имало обединяване на изток против съветските набези. На 8 септември 1514 година в борбата при Орша Великото литовско княжество и Кралство Полша разрушават Великото московско княжество, въпреки руснаците да ги превъзхождат неведнъж по брой. Битката се преглежда от беларусите като знак на националното възобновление, като мнозина я виждат като Ден на беларуската военна популярност. Не по този начин я вижда Лукашенко, който заповядва да глобят членове на опозицията, които празнуват годишнина от борбата. Честванията са неуместни за властта на Лукашенко заради съюза му с Москва и носталгията по руската ера. Тази ера обаче завърши, а с нея завършва и тиранията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ