Каракачанов: човекът, който решава исторически спорове по бързата процедура
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Фактите би трябвало да останат в историята, а страните да градят другарство, счита Катерина Блажевска от македонската редакция на " Дойче Веле ".
Това е коментар от нашата колежка от македонската редакция на Дъждовни води Катерина Блажевска. Той отразява една позиция за връзките с България, която се споделя от доста жители на Северна Македония.
Проблеми с България има освен Северна Македония. Не са по-малко проблемите, които имат с нея както Европейският съюз, по този начин и българските жители. Те към този момент месеци стачкуват против непрозрачността, възходящата корупция и закриляните от държавното управление олигарси, с които не може да се оправи политически следената правосъдна система, а още по-малко медиите, оцеляващи с помощта на финансовите инжекции от същата тази олигархия.
Не може всичко да е " българско "
Последното има една-единствена връзка с европейските полезности: то е тяхната диаметралност. Северна Македония не се намесва в метода, по който тази държава-членка на Европейски Съюз взема решение или се пробва да взема решение вътрешните си провокации. България е нашата съседка, с която желаеме да изградим другарски, добросъседски връзки и европейски полезности, тъкмо както с всички останали съседи. Но това е мъчно постижимо, когато едната страна постанова монопол върху истината и в последна сметка получаваме " разговор ", в който всичко стартира с едно определение - " българско ": българска история, българска истина, българска чест, българско минало, българско въстание, български просветители, българска писменост...
Практиката определението " македонско " да се употребява извънредно в териториален подтекст, а не в етнически, не дава отговор на действителността. Северна Македония е страна, населявана от македонци с пълнокръвна македонска етническа еднаквост и никой не може да отхвърли това, още по-малко да ги " превъзпитава и национализира ". За благополучие същото изясняват и демократичните кръгове в българското общество. Има ги обаче и другите: тези, които живеят в предишното, които го инструментализират за политически цели и сега са на власт.
Тъкмо поради такива политици Брюксел би трябвало да вземе под лупа отношението на България към Северна Македония. Не единствено тъй като другояче е застрашено провеждането на първата междуправителствена конференция, само че и поради европейските полезности, към които се стремим. Защото какво ли би се случило, в случай че ставаше дума за държава-членка на Европейски Съюз, а българският вицепремиер и министър на защитата Красимир Каракачанов заявеше, че ще изпрати инженерен полк или хора от своята партия, с цел да разчистят плочите или паметниците, които не харесва? Ами щеше да избухне величествен скандал.
Толерантността към такова държание в стила на шериф от тогавашния див Запад не подкрепя построяването на другарство, доверие и съдействие. Северна Македония не е член на Европейски Съюз, само че това не значи, че страните членки могат да живеят с чувството за предимство над страните кандидатки. В едно радиоинтервю Каракачанов направи тъкмо това. Той ни упрекна, че сме станали " нахални към една страна, от която зависи не дребна част от нашето бъдеще ".
Ако бъдещето зависи от Каракачанов, то няма да е европейско
Ако нашето бъдеще зависи от Каракачанов и нему сходните, то нямаше да е европейско, а антиевропейско. Точно като изказването на Каракачанов, че за 24 часа той би разрешил всички исторически недоразумения.
" Ако е належащо, ще изпратя инженерния полк, с цел да им оказа помощ да ги отстранен по-бързо. Или ще им изпратя от моята организация Вътрешна македонска революционна организация, те ще ги отстранен за 24 часа. Не можем да позволим на една страна да гради своята еднаквост въз основа на учебници, в които се споделя, че българите са били убийци, фашисти, татари, окупатори. Държава, която с политиката си основава национално малцинство в България и заплашва териториалната целокупност на България, " споделя Каракачанов, водач на партията ВМРО-БНД, вицепремиер и министър на защитата на държава-членка на Европейски Съюз. Човекът, който взема решение исторически разногласия по бързата процедура.
Историята е за историците, съседите би трябвало да градят другарство
Македония е виждала доста такива полкове - в оня интервал от историята си, който България не желае да загатва. И те не са били инженерни. Фактите би трябвало да останат в историята, пък страните да построяват другарство, което взима поука от предишното, а не го ретушира или вампирясва.
" Ние какво желаеме? Няколко простички неща. Историята до 1945 година би трябвало да бъде оставена на мира, " споделя Каракачанов.
Но това въобще не е простичко, а по-скоро простовато. Каква историческа научност е залегнала в желанието да лишиш съседа от неговата история преди този интервал? Сякаш той се е появил за една нощ, както твърди Каракачанов: в лабораторията на Коминтерна на Тито, без никакво осъзнаване на самоличността си, без никаква предходна борба, жертва, знаме, въстание, идеали за независимост, за лична държава…
За какво приказваме, в случай че България има патент върху цялата историческа " истина “? Това изказване обаче изисква особено внимание от страна на македонските управляващи, които би трябвало да потърсят пояснение от формалните управляващи в София за думите на нейния министър. Подобни изказвания не са от изгода нито за добросъседските връзки сред двете страни, нито за общото европейско бъдеще. Освен това те подклаждат неодобрение в българското общество, че, видите ли, България ще претърпи вреди, отстъпвайки в нерешените исторически разногласия, единствено с цел да проправи пътя на съседката си към Европейски Съюз.
" Каква е изгодата за нас от това Македония да бъде член на Европейски Съюз? "
От това, което виждаме от политиката в Скопие от последните години, за жалост ще имаме проблеми в Европейски Съюз, " споделя пред Българска национална телевизия историкът и някогашен ректор на Софийския университет Иван Илчев, разяснявайки последното съвещание в Скопие на смесената Комисия по исторически и просветителни въпроси.
Иван Илчев цитира и българската поетеса Елисавета Багряна.
" Крайно време е да се отървем от това, което Елисавета Багряна наричаше " алените кръвни телца " на славянския сантиментализъм и да се отнасяме към Македония като една прилежаща страна, която има своите ползи, ние също имаме своите ползи. Нека да забравим това, че една трета от популацията на София има генезис от Македония. Крайно време е, " споделя професор Илчев.
За да няма свободни тълкования и нежелани фалшификации, дано да подчертаем, че строфите в стихотворението " SOS " от Елисавета Багряна Багряна, написано през 1932 година, гласят следното:
" Криви ли сме, че в нашата балканска кръв плуват
белитe атоми на славянския сантиментализъм
и алените - на примитивните татарски племена? "
А това е още един въпрос, над който си коства да се намерения.
Фактите би трябвало да останат в историята, а страните да градят другарство, счита Катерина Блажевска от македонската редакция на " Дойче Веле ".
Това е коментар от нашата колежка от македонската редакция на Дъждовни води Катерина Блажевска. Той отразява една позиция за връзките с България, която се споделя от доста жители на Северна Македония.
Проблеми с България има освен Северна Македония. Не са по-малко проблемите, които имат с нея както Европейският съюз, по този начин и българските жители. Те към този момент месеци стачкуват против непрозрачността, възходящата корупция и закриляните от държавното управление олигарси, с които не може да се оправи политически следената правосъдна система, а още по-малко медиите, оцеляващи с помощта на финансовите инжекции от същата тази олигархия.
Не може всичко да е " българско "
Последното има една-единствена връзка с европейските полезности: то е тяхната диаметралност. Северна Македония не се намесва в метода, по който тази държава-членка на Европейски Съюз взема решение или се пробва да взема решение вътрешните си провокации. България е нашата съседка, с която желаеме да изградим другарски, добросъседски връзки и европейски полезности, тъкмо както с всички останали съседи. Но това е мъчно постижимо, когато едната страна постанова монопол върху истината и в последна сметка получаваме " разговор ", в който всичко стартира с едно определение - " българско ": българска история, българска истина, българска чест, българско минало, българско въстание, български просветители, българска писменост...
Практиката определението " македонско " да се употребява извънредно в териториален подтекст, а не в етнически, не дава отговор на действителността. Северна Македония е страна, населявана от македонци с пълнокръвна македонска етническа еднаквост и никой не може да отхвърли това, още по-малко да ги " превъзпитава и национализира ". За благополучие същото изясняват и демократичните кръгове в българското общество. Има ги обаче и другите: тези, които живеят в предишното, които го инструментализират за политически цели и сега са на власт.
Тъкмо поради такива политици Брюксел би трябвало да вземе под лупа отношението на България към Северна Македония. Не единствено тъй като другояче е застрашено провеждането на първата междуправителствена конференция, само че и поради европейските полезности, към които се стремим. Защото какво ли би се случило, в случай че ставаше дума за държава-членка на Европейски Съюз, а българският вицепремиер и министър на защитата Красимир Каракачанов заявеше, че ще изпрати инженерен полк или хора от своята партия, с цел да разчистят плочите или паметниците, които не харесва? Ами щеше да избухне величествен скандал.
Толерантността към такова държание в стила на шериф от тогавашния див Запад не подкрепя построяването на другарство, доверие и съдействие. Северна Македония не е член на Европейски Съюз, само че това не значи, че страните членки могат да живеят с чувството за предимство над страните кандидатки. В едно радиоинтервю Каракачанов направи тъкмо това. Той ни упрекна, че сме станали " нахални към една страна, от която зависи не дребна част от нашето бъдеще ".
Ако бъдещето зависи от Каракачанов, то няма да е европейско
Ако нашето бъдеще зависи от Каракачанов и нему сходните, то нямаше да е европейско, а антиевропейско. Точно като изказването на Каракачанов, че за 24 часа той би разрешил всички исторически недоразумения.
" Ако е належащо, ще изпратя инженерния полк, с цел да им оказа помощ да ги отстранен по-бързо. Или ще им изпратя от моята организация Вътрешна македонска революционна организация, те ще ги отстранен за 24 часа. Не можем да позволим на една страна да гради своята еднаквост въз основа на учебници, в които се споделя, че българите са били убийци, фашисти, татари, окупатори. Държава, която с политиката си основава национално малцинство в България и заплашва териториалната целокупност на България, " споделя Каракачанов, водач на партията ВМРО-БНД, вицепремиер и министър на защитата на държава-членка на Европейски Съюз. Човекът, който взема решение исторически разногласия по бързата процедура.
Историята е за историците, съседите би трябвало да градят другарство
Македония е виждала доста такива полкове - в оня интервал от историята си, който България не желае да загатва. И те не са били инженерни. Фактите би трябвало да останат в историята, пък страните да построяват другарство, което взима поука от предишното, а не го ретушира или вампирясва.
" Ние какво желаеме? Няколко простички неща. Историята до 1945 година би трябвало да бъде оставена на мира, " споделя Каракачанов.
Но това въобще не е простичко, а по-скоро простовато. Каква историческа научност е залегнала в желанието да лишиш съседа от неговата история преди този интервал? Сякаш той се е появил за една нощ, както твърди Каракачанов: в лабораторията на Коминтерна на Тито, без никакво осъзнаване на самоличността си, без никаква предходна борба, жертва, знаме, въстание, идеали за независимост, за лична държава…
За какво приказваме, в случай че България има патент върху цялата историческа " истина “? Това изказване обаче изисква особено внимание от страна на македонските управляващи, които би трябвало да потърсят пояснение от формалните управляващи в София за думите на нейния министър. Подобни изказвания не са от изгода нито за добросъседските връзки сред двете страни, нито за общото европейско бъдеще. Освен това те подклаждат неодобрение в българското общество, че, видите ли, България ще претърпи вреди, отстъпвайки в нерешените исторически разногласия, единствено с цел да проправи пътя на съседката си към Европейски Съюз.
" Каква е изгодата за нас от това Македония да бъде член на Европейски Съюз? "
От това, което виждаме от политиката в Скопие от последните години, за жалост ще имаме проблеми в Европейски Съюз, " споделя пред Българска национална телевизия историкът и някогашен ректор на Софийския университет Иван Илчев, разяснявайки последното съвещание в Скопие на смесената Комисия по исторически и просветителни въпроси.
Иван Илчев цитира и българската поетеса Елисавета Багряна.
" Крайно време е да се отървем от това, което Елисавета Багряна наричаше " алените кръвни телца " на славянския сантиментализъм и да се отнасяме към Македония като една прилежаща страна, която има своите ползи, ние също имаме своите ползи. Нека да забравим това, че една трета от популацията на София има генезис от Македония. Крайно време е, " споделя професор Илчев.
За да няма свободни тълкования и нежелани фалшификации, дано да подчертаем, че строфите в стихотворението " SOS " от Елисавета Багряна Багряна, написано през 1932 година, гласят следното:
" Криви ли сме, че в нашата балканска кръв плуват
белитe атоми на славянския сантиментализъм
и алените - на примитивните татарски племена? "
А това е още един въпрос, над който си коства да се намерения.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ