Комунистическото минало продължава да тежи на България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Кои са същинските антикомунисти в България? И къде тъкмо се крият " комунистите "? Колкото и наивно да звучат тези въпроси, около митингите доста хора, изключително в обществените мрежи, не престават да ги разискват. А какво е мястото на досиетата, на десетилетните обвързаности сред елитите на Българска комунистическа партия, Държавна сигурност и стопанската система, какви са техните мрежи и връзки с проведената престъпност? Нашият създател Кристофер Неринг потърси отговорите на някои от тези въпроси.
В диалога ни в неговото ателие скулпторът професор Велислав Минеков изяснява: " На 61 години съм. 30 години живях при комунизма, 30 - при посткомунизма. Всички ние, които се събираме всяка вечер, желаеме да се освободим от оковите на комунистическия режим. "
61-годишният Минеков е много по-възрастен от множеството протестиращи. " Протестното придвижване сплотява две генерации на антикомунизма. То включва младежите, непреживели комунизма, които стачкуват против политическата корупция на прехода - пряк артикул на комунизма. Другото потомство са по-възрастните, които са живели при комунизма, само че упованията им от 1989/1990 по този начин и не бяха изпълнени ", изяснява историкът Момчил Методиев.
През 1989-а стотици хиляди хора влязоха в новите партии и организации, тъй като желаеха демократични промени, свободни избори, независимост на печата и пазарно стопанство. Но доста очаквания бяха излъгани. Преименувалите се комунисти продължиха да ръководят до 1997-а, промените се организираха под тяхна закрила. " Комунистическата номенклатура и нейният наказателен уред на Държавна сигурност подмениха политическата си власт против прикрито публично и икономическо въздействие ", изяснява българският евродепутат Андрей Ковачев.
За цялостно отваряне на архивите
Разочарованите очаквания на остарелия антикомунизъм се въплъщават най-добре в желанието да се отворят архивите на тогавашната Държавна сигурност. Защото и до през днешния ден не всички архиви са налични, а едновремешни фрагменти от структурите на комунистическата партия и на службите за сигурност към момента заемат длъжности и постове в страната, в обществото, в университетите, в медиите и най-много в стопанската система. Точно за това сериозно приказва доктор Валери Кацунов, някогашен член на Комисията по досиетата. През последните 30 години продължиха да избуяват плевелите на обвързаността сред партията, Държавна сигурност и проведената престъпност. Включително и заради това, че всички български държавни управления употребяват компрометиращите досиета за политическо изнудване и кадруване. Това са все разочаровани очаквания, които играят значима роля в днешните митинги.
" Ние, гражданското крило на митингите, желаеме цялостно отваряне на архивите, без никакви изключения: цифрово, онлайн, налично за всички. Обществеността би трябвало да научи по какъв начин всички държавни управления са инструментализирали досиетата за лични потребности. Играта с досиетата, прикриването на личните хора и целенасоченото дискредитиране на политическите съперници след 1990-а година се трансформира в част от политическата корупция в страната, " споделя Минеков.
" Отровното трио " упорства за цялостно отваряне на архивите от интервала 1944-1989 година. Никакви изключения и никакви игрички повече! Би трябвало да се отворят и архивите от 90-те години, съдържащи информация за връзки сред държавни структури, едновремешните мрежи на партията и тайните служби и проведената престъпност. " Става дума за бистрота и надзор, с цел да се постави завършек на обвързаностите и на задкулисието. А това може да стори единствено едно ново държавно управление. Ние желаеме да съпътстваме този развой с една гражданска организация, да го направляваме и да упражняваме напън ", изяснява Минеков.
Антикомунизмът се нуждае от импулси
Как може да се реализира всичко това политически? Опозиционният политик Христо Иванов споделя пред Дъждовни води следното: " Искаме нова система за инспекция на политици, публични лица и държавни чиновници, само че и на публични институции, медии, университети и учебни заведения. Българската страна и обществото имат потребност от нова ценностна система. За да я изградим, би трябвало да въведем необятни инспекции, удостоверяващи дали едно лице е уместно за избрана служба. Старата партийна и ДС-номенклатура би трябвало да се изолира от властта, само че това е единствено част от задачата. Другата част е да се ревизира за връзки с проведената престъпност, с непознати страни и секрети служби, за преданост и стопански спорове на ползи ".
За създаването на съответни ограничения партията на Христо Иванов е основала специфична работна група под управлението на конституционалиста Атанас Славов. Досега българският Конституционен съд слага високи трудности пред професионалните забрани поради принадлежност към Комунистическата партия или Държавна сигурност. Пикантната детайлност обаче е, че в интервала 1994-2002 година най-малко трима конституционни съдии се оказват някогашни сътрудници на Държавна сигурност.
С други думи, през 2020-а година една лустрация би срещнала огромни компликации. Но представители на ръководещата партия ГЕРБ като евродепутата Андрей Ковачев поддържат това искане. " Макар и късно, лустрацията ще бъде значима крачка към освобождението на страната от комунистическото ѝ минало ", отбелязва Ковачев. Той самият поддържа всеки опит за смяна на Конституцията, " с цел да се спре достъпът на комунистически фрагменти и сътрудници до високи държавни постове. И законът за незаконния темперамент на комунистическия режим, който има основно декларативен темперамент, би трябвало най-сетне да бъде остър ", добавя Ковачев.
Но дали тези възгледи и претенции могат да се осъществят в действителността? И Велислав Минеков, пък и други са настроени скептично. Защото за сходни промени има потребност от политическо болшинство, от смяна в Конституцията, от нови закони. И най-много от политическа воля. Но откогато България влезе в Европейски Съюз към този момент съвсем няма политически начинания в тази посока. Продължаващите митинги и големият напън, който те упражняват, може би ще дадат нови импулси на този остарял и нов антикомунизъм в България. Както споделя Велислав Минеков на прощаване: " Защото все отнякъде би трябвало да стартираме, другояче нищо няма да се промени ".
Автор: Кристофер Неринг; Кристофер Неринг е началник на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. От години следи събитията в България.
Кои са същинските антикомунисти в България? И къде тъкмо се крият " комунистите "? Колкото и наивно да звучат тези въпроси, около митингите доста хора, изключително в обществените мрежи, не престават да ги разискват. А какво е мястото на досиетата, на десетилетните обвързаности сред елитите на Българска комунистическа партия, Държавна сигурност и стопанската система, какви са техните мрежи и връзки с проведената престъпност? Нашият създател Кристофер Неринг потърси отговорите на някои от тези въпроси.
В диалога ни в неговото ателие скулпторът професор Велислав Минеков изяснява: " На 61 години съм. 30 години живях при комунизма, 30 - при посткомунизма. Всички ние, които се събираме всяка вечер, желаеме да се освободим от оковите на комунистическия режим. "
61-годишният Минеков е много по-възрастен от множеството протестиращи. " Протестното придвижване сплотява две генерации на антикомунизма. То включва младежите, непреживели комунизма, които стачкуват против политическата корупция на прехода - пряк артикул на комунизма. Другото потомство са по-възрастните, които са живели при комунизма, само че упованията им от 1989/1990 по този начин и не бяха изпълнени ", изяснява историкът Момчил Методиев.
През 1989-а стотици хиляди хора влязоха в новите партии и организации, тъй като желаеха демократични промени, свободни избори, независимост на печата и пазарно стопанство. Но доста очаквания бяха излъгани. Преименувалите се комунисти продължиха да ръководят до 1997-а, промените се организираха под тяхна закрила. " Комунистическата номенклатура и нейният наказателен уред на Държавна сигурност подмениха политическата си власт против прикрито публично и икономическо въздействие ", изяснява българският евродепутат Андрей Ковачев.
За цялостно отваряне на архивите
Разочарованите очаквания на остарелия антикомунизъм се въплъщават най-добре в желанието да се отворят архивите на тогавашната Държавна сигурност. Защото и до през днешния ден не всички архиви са налични, а едновремешни фрагменти от структурите на комунистическата партия и на службите за сигурност към момента заемат длъжности и постове в страната, в обществото, в университетите, в медиите и най-много в стопанската система. Точно за това сериозно приказва доктор Валери Кацунов, някогашен член на Комисията по досиетата. През последните 30 години продължиха да избуяват плевелите на обвързаността сред партията, Държавна сигурност и проведената престъпност. Включително и заради това, че всички български държавни управления употребяват компрометиращите досиета за политическо изнудване и кадруване. Това са все разочаровани очаквания, които играят значима роля в днешните митинги.
" Ние, гражданското крило на митингите, желаеме цялостно отваряне на архивите, без никакви изключения: цифрово, онлайн, налично за всички. Обществеността би трябвало да научи по какъв начин всички държавни управления са инструментализирали досиетата за лични потребности. Играта с досиетата, прикриването на личните хора и целенасоченото дискредитиране на политическите съперници след 1990-а година се трансформира в част от политическата корупция в страната, " споделя Минеков.
" Отровното трио " упорства за цялостно отваряне на архивите от интервала 1944-1989 година. Никакви изключения и никакви игрички повече! Би трябвало да се отворят и архивите от 90-те години, съдържащи информация за връзки сред държавни структури, едновремешните мрежи на партията и тайните служби и проведената престъпност. " Става дума за бистрота и надзор, с цел да се постави завършек на обвързаностите и на задкулисието. А това може да стори единствено едно ново държавно управление. Ние желаеме да съпътстваме този развой с една гражданска организация, да го направляваме и да упражняваме напън ", изяснява Минеков.
Антикомунизмът се нуждае от импулси
Как може да се реализира всичко това политически? Опозиционният политик Христо Иванов споделя пред Дъждовни води следното: " Искаме нова система за инспекция на политици, публични лица и държавни чиновници, само че и на публични институции, медии, университети и учебни заведения. Българската страна и обществото имат потребност от нова ценностна система. За да я изградим, би трябвало да въведем необятни инспекции, удостоверяващи дали едно лице е уместно за избрана служба. Старата партийна и ДС-номенклатура би трябвало да се изолира от властта, само че това е единствено част от задачата. Другата част е да се ревизира за връзки с проведената престъпност, с непознати страни и секрети служби, за преданост и стопански спорове на ползи ".
За създаването на съответни ограничения партията на Христо Иванов е основала специфична работна група под управлението на конституционалиста Атанас Славов. Досега българският Конституционен съд слага високи трудности пред професионалните забрани поради принадлежност към Комунистическата партия или Държавна сигурност. Пикантната детайлност обаче е, че в интервала 1994-2002 година най-малко трима конституционни съдии се оказват някогашни сътрудници на Държавна сигурност.
С други думи, през 2020-а година една лустрация би срещнала огромни компликации. Но представители на ръководещата партия ГЕРБ като евродепутата Андрей Ковачев поддържат това искане. " Макар и късно, лустрацията ще бъде значима крачка към освобождението на страната от комунистическото ѝ минало ", отбелязва Ковачев. Той самият поддържа всеки опит за смяна на Конституцията, " с цел да се спре достъпът на комунистически фрагменти и сътрудници до високи държавни постове. И законът за незаконния темперамент на комунистическия режим, който има основно декларативен темперамент, би трябвало най-сетне да бъде остър ", добавя Ковачев.
Но дали тези възгледи и претенции могат да се осъществят в действителността? И Велислав Минеков, пък и други са настроени скептично. Защото за сходни промени има потребност от политическо болшинство, от смяна в Конституцията, от нови закони. И най-много от политическа воля. Но откогато България влезе в Европейски Съюз към този момент съвсем няма политически начинания в тази посока. Продължаващите митинги и големият напън, който те упражняват, може би ще дадат нови импулси на този остарял и нов антикомунизъм в България. Както споделя Велислав Минеков на прощаване: " Защото все отнякъде би трябвало да стартираме, другояче нищо няма да се промени ".
Автор: Кристофер Неринг; Кристофер Неринг е началник на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. От години следи събитията в България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ