Гражданите да си мият ръцете, а политиците?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Миенето на ръцете със сапун и топла вода е нещо доста значимо по време на пандемия. Но политическите " чисти ръце " са не по-малко по-важни, написа Даниел Смилов.
Парадокс: българската интервенция " чисти ръце " в политиката е на път да остане незавършена по санитарно-хигиенни аргументи. Макар над 60 % от българите да считат, че чистотата на републиката е била накърнена от премиера Борисов и основния прокурор Гешев, двамата не престават да стоят на постовете си. Нещо повече, усилването на здравната и санитарна Ковид-19 рецесия най-вероятно ще се употребява, с цел да им се обезпечат още няколкото месеца в ръководството. До огромното пролетно разчистване на Народното събрание през 2021 година
В момента България се готви да се затвори поради новата вълна на ковид. Измеренията на идното затваряне не са ясни - занапред ще се взема решение какво, по какъв начин и по кое време ще се карантинира. Но страната очевидно минава още веднъж на изключителни релси и ефирът се насища (напълно разбираемо) с лекари и медицински специалисти. Извънредните брифинги на спешните щабове наподобяват единствено въпрос на време. Този път числата на инфектираните и умрелите са надалеч по-сериозни от пролетта и здравната ни система сигурно ще има потребност от доста ловко ръководство, с цел да се оправи с тестването.
Върховенството на закона - под санитарния най-малко
Иронията във всичко това е, че ръководещите ще би трябвало да убеждават хората да си мият ръцете и да съблюдават санитарните правила, до момента в който личните им политически ръце са мръсни и върховенството на закона в страната е под санитарния най-малко. Дисонансът е голям, тъй като едни и същи проправителствени представители ще би трябвало да изясняват по какъв начин корупцията и беззаконието са нещо неприятно, само че въпреки всичко " обикновено ", и по едно и също време с това - по какъв начин неспазването на разпоредбите води до загуба на живот.
От тази позиция санитарната обстановка в страната е мотив да се замислим за възрожденския блян за политическа непорочност - чистата и свята република, който постоянно цитираме автоматизирано като хубава фраза. Проблемът е, че тази фраза като че ли в никакъв случай не се отнася за сегашното. Тя е годна нормално за далечното минало - духовен блян на хора като Васил Левски, които имат в историята ни статут на светци и мъченици. Или пък е благопожелание за бъдещето със съзнанието, че сегашното напълно не дава отговор на стандартите ѝ. В последна сметка чистата и свята република се е трансформирала в нещо като блудкав рефрен на политическия утопизъм: тя кара всички да се подхилкват, до момента в който са уверени, че политическата действителност е мръсна освен у нас, само че и в чужбина.
Хигиенизацията може да изчака, тъй като...
Омаловажаването на митингите против държавното управление на Борисов и отбраната на оставането му на власт " още малко " ни дават опция за по-структуриран разбор на станалото хронично отсрочване на политическата хигиенизация на България. Винаги се намират извинения за какво интервенциите " чисти ръце " би трябвало да се запратят в (неопределеното) бъдеще:
Има по-спешни неща за решение сега.
По-важно е да си мием ръцете със сапун, в сравнение с да организираме " чисти ръце " в политиката. Трябва първо да приемем бюджета, а чак по-късно да мислим за политическата хигиена и така нататък
Трябва да стартираме от А и Б - да преосновем републиката напълно отначало.
Без Велико национално заседание не може да стане хигиенизация. А защото Велико народно събрание е безразсъдно и невероятно сега, значи почистването се отсрочва.
Управляващите може да са с мръсни ръце, само че правят и положителни неща.
Правителството може да не дава отговор на стандартите за непорочност, само че подвига пенсиите и раздава мощно пари. Прави автомагистрали, обезпечава еврофондове за саниране и ни вкарва в ERM II. Ерго, хигиенизацията може да изчака.
Другите не са по-добри.
Основният мотив за отлагането е, че който и да пристигна, ще бъде все същият. Но по тази логичност по-добре въобще да не вършим избори и да се откажем от демокрацията като безсмислена.
Може да не са с чисти ръце, само че най-малко са " десни " (или " леви " )
Този мотив слага партийната преданост над корупционните терзания. ЕНП с половин уста и в повърхностен състав поддържа своите съпартийци от ГЕРБ на европейско равнище. Проблемът е, че тази поддръжка стартира да наподобява повече на съучастничество. " Може да са копелета, само че са наши копелета " не е изключително кардинален мотив. А и в случай че човек изпадне в корупционни зависимости, това дали е десен или ляв може да се окаже без значение. Накрая отново може да построи продължение на " Турски поток ", да даде леден запас и да копае пристанище с държавни пари в интерес на частен индивид.
Трябва да се чака до постоянните избори
Отлагането на почистването до постоянните избори е обичан мотив на бранителите на понамирисващото статукво. Сам по себе си - без останалите - този мотив обаче е неправилен. В последна сметка каква е логиката да се чака няколко месеца, откакто ръководството може да мине по-бързо през електоралено възобновяване и да получи нова политическа легитимност? Така или другояче обстановката е предизборна и няма смисъл акцията да се разтяга в границите на половин година. А и самият Борисов до момента по този начин или другояче не е изкарвал цялостен мандат: два-три месеца по-рано или по-късно сами по себе си са без значение.
Липсата на политическа хигиена може да се компенсира с етническа и полова непорочност
Този мотив в актуалната обстановка идва най-много откъм патриотичния набор. Идеята е, че въпреки и с пооцапани ръце от корупционни кавги, ръководещите са потребни, тъй като отстояват етническата непорочност (борят се с бежанците), историческата непорочност (Гоце Делчев е чист българин) и половата непорочност (водят борба с джендърите и Истанбулската конвенция). Тази позиция е, несъмнено, комична: най-малкото, някогашни ДС-агенти да се изкарват по-католици от Папата, който неотдавна се изрече позитивно за гражданските съюзи на гей двойки, е неуместно. Странното е обаче, че сходни " причини " - заместващи политическата непорочност с някакъв заместител - напълно съществено циркулират в публичното пространство. Те са още една проява на публичното предпочитание да се отсрочи чистата и свята република, като се придвижи във фантазмения свят на политическите патологии.
В очакване на публичната давност
Защо " чистите ръце " непрестанно се отсрочват с безмълвното единодушие на обществото? Управляващите имат явен интерес от това отсрочване. Всяко закъснение във времето води до социална давност. След три месеца мнозина няма да си спомнят обстоятелствата. Кой беше дал и кой беше взел 700-те милиона? Христо Иванов ли дебаркира на Росенец или Ахмед Доган се появи в храстите на държавната вила в Бояна? Румен Радев има ли дрон или няма и този дрон ли сложи парите в шкафчето на Борисов? Кой имаше къща в Барселона и за какво?
Отлагането на почистването дава опция за образуването на едно публично схващане, в което разликата сред боклука и чистото по принцип изчезва. Това, което остава, е политическата мърлявост и тези, които са привикнали да печелят от нея.
Миенето на ръцете със сапун и топла вода е нещо доста значимо по време на пандемия. Но политическите " чисти ръце " са не по-малко по-важни.
Миенето на ръцете със сапун и топла вода е нещо доста значимо по време на пандемия. Но политическите " чисти ръце " са не по-малко по-важни, написа Даниел Смилов.
Парадокс: българската интервенция " чисти ръце " в политиката е на път да остане незавършена по санитарно-хигиенни аргументи. Макар над 60 % от българите да считат, че чистотата на републиката е била накърнена от премиера Борисов и основния прокурор Гешев, двамата не престават да стоят на постовете си. Нещо повече, усилването на здравната и санитарна Ковид-19 рецесия най-вероятно ще се употребява, с цел да им се обезпечат още няколкото месеца в ръководството. До огромното пролетно разчистване на Народното събрание през 2021 година
В момента България се готви да се затвори поради новата вълна на ковид. Измеренията на идното затваряне не са ясни - занапред ще се взема решение какво, по какъв начин и по кое време ще се карантинира. Но страната очевидно минава още веднъж на изключителни релси и ефирът се насища (напълно разбираемо) с лекари и медицински специалисти. Извънредните брифинги на спешните щабове наподобяват единствено въпрос на време. Този път числата на инфектираните и умрелите са надалеч по-сериозни от пролетта и здравната ни система сигурно ще има потребност от доста ловко ръководство, с цел да се оправи с тестването.
Върховенството на закона - под санитарния най-малко
Иронията във всичко това е, че ръководещите ще би трябвало да убеждават хората да си мият ръцете и да съблюдават санитарните правила, до момента в който личните им политически ръце са мръсни и върховенството на закона в страната е под санитарния най-малко. Дисонансът е голям, тъй като едни и същи проправителствени представители ще би трябвало да изясняват по какъв начин корупцията и беззаконието са нещо неприятно, само че въпреки всичко " обикновено ", и по едно и също време с това - по какъв начин неспазването на разпоредбите води до загуба на живот.
От тази позиция санитарната обстановка в страната е мотив да се замислим за възрожденския блян за политическа непорочност - чистата и свята република, който постоянно цитираме автоматизирано като хубава фраза. Проблемът е, че тази фраза като че ли в никакъв случай не се отнася за сегашното. Тя е годна нормално за далечното минало - духовен блян на хора като Васил Левски, които имат в историята ни статут на светци и мъченици. Или пък е благопожелание за бъдещето със съзнанието, че сегашното напълно не дава отговор на стандартите ѝ. В последна сметка чистата и свята република се е трансформирала в нещо като блудкав рефрен на политическия утопизъм: тя кара всички да се подхилкват, до момента в който са уверени, че политическата действителност е мръсна освен у нас, само че и в чужбина.
Хигиенизацията може да изчака, тъй като...
Омаловажаването на митингите против държавното управление на Борисов и отбраната на оставането му на власт " още малко " ни дават опция за по-структуриран разбор на станалото хронично отсрочване на политическата хигиенизация на България. Винаги се намират извинения за какво интервенциите " чисти ръце " би трябвало да се запратят в (неопределеното) бъдеще:
Има по-спешни неща за решение сега.
По-важно е да си мием ръцете със сапун, в сравнение с да организираме " чисти ръце " в политиката. Трябва първо да приемем бюджета, а чак по-късно да мислим за политическата хигиена и така нататък
Трябва да стартираме от А и Б - да преосновем републиката напълно отначало.
Без Велико национално заседание не може да стане хигиенизация. А защото Велико народно събрание е безразсъдно и невероятно сега, значи почистването се отсрочва.
Управляващите може да са с мръсни ръце, само че правят и положителни неща.
Правителството може да не дава отговор на стандартите за непорочност, само че подвига пенсиите и раздава мощно пари. Прави автомагистрали, обезпечава еврофондове за саниране и ни вкарва в ERM II. Ерго, хигиенизацията може да изчака.
Другите не са по-добри.
Основният мотив за отлагането е, че който и да пристигна, ще бъде все същият. Но по тази логичност по-добре въобще да не вършим избори и да се откажем от демокрацията като безсмислена.
Може да не са с чисти ръце, само че най-малко са " десни " (или " леви " )
Този мотив слага партийната преданост над корупционните терзания. ЕНП с половин уста и в повърхностен състав поддържа своите съпартийци от ГЕРБ на европейско равнище. Проблемът е, че тази поддръжка стартира да наподобява повече на съучастничество. " Може да са копелета, само че са наши копелета " не е изключително кардинален мотив. А и в случай че човек изпадне в корупционни зависимости, това дали е десен или ляв може да се окаже без значение. Накрая отново може да построи продължение на " Турски поток ", да даде леден запас и да копае пристанище с държавни пари в интерес на частен индивид.
Трябва да се чака до постоянните избори
Отлагането на почистването до постоянните избори е обичан мотив на бранителите на понамирисващото статукво. Сам по себе си - без останалите - този мотив обаче е неправилен. В последна сметка каква е логиката да се чака няколко месеца, откакто ръководството може да мине по-бързо през електоралено възобновяване и да получи нова политическа легитимност? Така или другояче обстановката е предизборна и няма смисъл акцията да се разтяга в границите на половин година. А и самият Борисов до момента по този начин или другояче не е изкарвал цялостен мандат: два-три месеца по-рано или по-късно сами по себе си са без значение.
Липсата на политическа хигиена може да се компенсира с етническа и полова непорочност
Този мотив в актуалната обстановка идва най-много откъм патриотичния набор. Идеята е, че въпреки и с пооцапани ръце от корупционни кавги, ръководещите са потребни, тъй като отстояват етническата непорочност (борят се с бежанците), историческата непорочност (Гоце Делчев е чист българин) и половата непорочност (водят борба с джендърите и Истанбулската конвенция). Тази позиция е, несъмнено, комична: най-малкото, някогашни ДС-агенти да се изкарват по-католици от Папата, който неотдавна се изрече позитивно за гражданските съюзи на гей двойки, е неуместно. Странното е обаче, че сходни " причини " - заместващи политическата непорочност с някакъв заместител - напълно съществено циркулират в публичното пространство. Те са още една проява на публичното предпочитание да се отсрочи чистата и свята република, като се придвижи във фантазмения свят на политическите патологии.
В очакване на публичната давност
Защо " чистите ръце " непрестанно се отсрочват с безмълвното единодушие на обществото? Управляващите имат явен интерес от това отсрочване. Всяко закъснение във времето води до социална давност. След три месеца мнозина няма да си спомнят обстоятелствата. Кой беше дал и кой беше взел 700-те милиона? Христо Иванов ли дебаркира на Росенец или Ахмед Доган се появи в храстите на държавната вила в Бояна? Румен Радев има ли дрон или няма и този дрон ли сложи парите в шкафчето на Борисов? Кой имаше къща в Барселона и за какво?
Отлагането на почистването дава опция за образуването на едно публично схващане, в което разликата сред боклука и чистото по принцип изчезва. Това, което остава, е политическата мърлявост и тези, които са привикнали да печелят от нея.
Миенето на ръцете със сапун и топла вода е нещо доста значимо по време на пандемия. Но политическите " чисти ръце " са не по-малко по-важни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ