Калоян Велчев, политолог пред ФАКТИ: Свадата между Радев и Борисов добива все по-отблъскващ характер
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Визитата на президента на Република България Румен Радев в столицата на Естония -Талин, с цел да взе участие в самодейността " Три морета " и бързото преустановяване на това присъединяване поради контакта на президента Радев с лице, инфектирано с ковид провокира нова доза напрежение в политическото ни пространство. Радев загатна за присъединяване на държавното управление в обстановката, а държавното управление - за това, че Радев е нарушил противоепидемичните правила.
От ФАКТИ се свързахме с политолога Калоян Велчев за коменар по отношение на смисъла на случката и по какъв начин би могла да се отрази тя както на имиджа на президента, по този начин и на имиджа на България. Разговора ни четете в идващите редове:
- Ситуацията към президента Румен Радев и визитата му в Естония заслужава ли вниманието, което му обръщаме – събитието толкоз значимо ли е, съгласно Вас?
- От една страна, това събитие не е нещо ново по своя темперамент. От първия си ден на Дондуков 2 президентът Радев влезе в ролята на президент-опозиционер и искрите, които прехвърчат сред него и държавното управление на Борисов не са нищо повече от ежедневие. От друга страна, фактът, че свадите сред двамата най-важни мъже в страната се трансфораха в нещо обикновено, приказва за доста неприятна институционална просвета у Радев и Борисов. Да, никой не чака от тях да се схващат прелестно, само че трудовата им характерност изисква да тече връзка посред им и да вземат дружно решения в сферите, в които имат обща компетентност, каквато е външната политика. Когато неразбирателството сред министър председател и президент се придвижва даже отвън рамките на България и става мотив за скандал, тогава тематиката не просто заслужава нашето внимание, а става основна.
Подобна обстановка обаче видяхме към този момент в близкото минало – един път при визитата на Радев в Русия преди няколко години, когато президентът не знаеше, че няколко дни след него на посещаване ще бъдат и от държавното управление и бе подложен в неудобно състояние.
- Какво би могло да е отражението на този случай върху репутацията на президента и върху репутацията на България?
- Преди да навлезем в елементи е редно да споменем, че все още към момента не всички обстоятелства са изяснени. Без подозрение обаче, от сходна обстановка губят всички. България е сложена в обстановка, в която не наподобява като изцяло благонадежден сътрудник - било то, тъй като президентът ни не взема обикновени ограничения, с цел да подсигурява здравето на своите сътрудници от други страни, било пък тъй като държавното управление е готово да заложи името на България, с цел да злепостави президента, както твърди Радев.
Колкото до Радев, неговият интернационален имидж най-вероятно към този момент търпи вреди. В рамките на нашата страна обаче не ми се коства, че въпросът ще се отрази трагично на рейтинга му. Ние свикнахме, когато някоя политическа тематика навлезе в общественото пространство, да се разделяме на два лагера – „ за “ и „ срещу “, и в този смисъл доста хора ще останат твърдо в тима на Радев, когато случката се показва като следващия епизод от конфликта сред него и Борисов.
- Според Вас, реалистично какво е смисъла на това събитие и каква е обективната истина най-малко от това, което е ясно сигурно и е реалност?
- Това събитие е едно от многото натрупали се последно време, които ни демонстрират, че каква е обективната истина няма изключително значение. Президентът го назовава “активно мероприятие”, държавното управление твърди, че президентът е знаел, че е контактен с болен от Коронавирус и оттова нататък се разиграва един прочут сюжет на взаимно замеряне с обвинявания. В последна сметка резултатът е опорочаване на едно другояче значимо събитие, знаете България трябваше да бъде хазаин на самодейността „ Три морета “ следващата година. Вместо това ние още веднъж се занимаваме със свадата сред Радев и Борисов, която добива все по-отблъскващ темперамент.
- Какво би могло да е отражението на тази обстановка върху цялостната известност на президентската институция?
- Важно е да отбележим, че президентът Радев внесе доста друга динамичност в институцията на президента. Конфликтността в институцията е заложена още на равнище Конституция и всеки президент досега е имал интервали на мъчно общуване и недоразумение с премиера, който има против себе си, изключително когато този министър председател е от друга партия. Новото при Радев е, че той трайно откри една визия за президента като съпротива на властта и употребява всеки вероятен мотив за рецензия, даже когато взе участие на събития, които не са от политически темперамент -като да вземем за пример честването на 3-ти март на Шипка. И до момента в който при предходните президенти борбата с властта се отразява по-скоро зле на техния рейтинг, то при Радев в противен случай - рейтингът му укрепва и се държи на едни високи равнища.
Според мен тайната на триумфа му се корени в две аргументи. Първо, Радев няма партийно минало и това говорене срещу статуквото пасва добре на политическия му облик. Второ, заради слабостта на Българска социалистическа партия като съпротива, позициите на Радев получават повече бляскавост и той бива припознат от обществото като законна съпротива за сметка на парламентарната, чиято поддръжка остава лимитирана в строги рамки. Така че, ние сега имаме президент от нов вид, който ще остави нетрадиционно завещание на своя правоприемник. Радев демонстрира, че политиката на борба носи политическа полза за президента, само че ние от този пост би трябвало да чакаме и да пожелаваме повече държавническо мислене.
- Ясно е, че сега взаимоотношенията сред президентската институция и Народното събрание са обтегнати - това нетипично ли е или не напълно?
- В момента политическата обстановка в страната е като цяло обтегната и връзките президент-парламент не вършат изключение. Тук Народното събрание се явява продължение на държавното управление, тъй като точно болшинството в Народното събрание прокарва държавните решения. Поради тази причина и конфликтността с президентството наподобява естествена. Като знак за неприятните връзки сред президент и парламент можем да посочим и президентското несъгласие - Радев към този момент се обрисува като безспорен рекордьор по налагане на несъгласие, само че в негова отбрана и законодателният развой в сегашния парламент не е на доста високо равнище и президентът постоянно би трябвало да употребява този инструмент за въздействие върху законодателния развой.
Иначе в исторически проект президентите като че ли имат по-малко спор с Народното събрание, в сравнение с с държавното управление. Държавният глава взе участие интензивно в законодателния развой и всеки законопроект се нуждае от неговото утвърждение, с цел да бъде оповестен в Държавен вестник. В предишното имаме образци за доста плодотворни връзки сред президент и парламент като да вземем за пример през мандата на Петър Стоянов и 38 Народното Събрание.
Визитата на президента на Република България Румен Радев в столицата на Естония -Талин, с цел да взе участие в самодейността " Три морета " и бързото преустановяване на това присъединяване поради контакта на президента Радев с лице, инфектирано с ковид провокира нова доза напрежение в политическото ни пространство. Радев загатна за присъединяване на държавното управление в обстановката, а държавното управление - за това, че Радев е нарушил противоепидемичните правила.
От ФАКТИ се свързахме с политолога Калоян Велчев за коменар по отношение на смисъла на случката и по какъв начин би могла да се отрази тя както на имиджа на президента, по този начин и на имиджа на България. Разговора ни четете в идващите редове:
- Ситуацията към президента Румен Радев и визитата му в Естония заслужава ли вниманието, което му обръщаме – събитието толкоз значимо ли е, съгласно Вас?
- От една страна, това събитие не е нещо ново по своя темперамент. От първия си ден на Дондуков 2 президентът Радев влезе в ролята на президент-опозиционер и искрите, които прехвърчат сред него и държавното управление на Борисов не са нищо повече от ежедневие. От друга страна, фактът, че свадите сред двамата най-важни мъже в страната се трансфораха в нещо обикновено, приказва за доста неприятна институционална просвета у Радев и Борисов. Да, никой не чака от тях да се схващат прелестно, само че трудовата им характерност изисква да тече връзка посред им и да вземат дружно решения в сферите, в които имат обща компетентност, каквато е външната политика. Когато неразбирателството сред министър председател и президент се придвижва даже отвън рамките на България и става мотив за скандал, тогава тематиката не просто заслужава нашето внимание, а става основна.
Подобна обстановка обаче видяхме към този момент в близкото минало – един път при визитата на Радев в Русия преди няколко години, когато президентът не знаеше, че няколко дни след него на посещаване ще бъдат и от държавното управление и бе подложен в неудобно състояние.
- Какво би могло да е отражението на този случай върху репутацията на президента и върху репутацията на България?
- Преди да навлезем в елементи е редно да споменем, че все още към момента не всички обстоятелства са изяснени. Без подозрение обаче, от сходна обстановка губят всички. България е сложена в обстановка, в която не наподобява като изцяло благонадежден сътрудник - било то, тъй като президентът ни не взема обикновени ограничения, с цел да подсигурява здравето на своите сътрудници от други страни, било пък тъй като държавното управление е готово да заложи името на България, с цел да злепостави президента, както твърди Радев.
Колкото до Радев, неговият интернационален имидж най-вероятно към този момент търпи вреди. В рамките на нашата страна обаче не ми се коства, че въпросът ще се отрази трагично на рейтинга му. Ние свикнахме, когато някоя политическа тематика навлезе в общественото пространство, да се разделяме на два лагера – „ за “ и „ срещу “, и в този смисъл доста хора ще останат твърдо в тима на Радев, когато случката се показва като следващия епизод от конфликта сред него и Борисов.
- Според Вас, реалистично какво е смисъла на това събитие и каква е обективната истина най-малко от това, което е ясно сигурно и е реалност?
- Това събитие е едно от многото натрупали се последно време, които ни демонстрират, че каква е обективната истина няма изключително значение. Президентът го назовава “активно мероприятие”, държавното управление твърди, че президентът е знаел, че е контактен с болен от Коронавирус и оттова нататък се разиграва един прочут сюжет на взаимно замеряне с обвинявания. В последна сметка резултатът е опорочаване на едно другояче значимо събитие, знаете България трябваше да бъде хазаин на самодейността „ Три морета “ следващата година. Вместо това ние още веднъж се занимаваме със свадата сред Радев и Борисов, която добива все по-отблъскващ темперамент.
- Какво би могло да е отражението на тази обстановка върху цялостната известност на президентската институция?
- Важно е да отбележим, че президентът Радев внесе доста друга динамичност в институцията на президента. Конфликтността в институцията е заложена още на равнище Конституция и всеки президент досега е имал интервали на мъчно общуване и недоразумение с премиера, който има против себе си, изключително когато този министър председател е от друга партия. Новото при Радев е, че той трайно откри една визия за президента като съпротива на властта и употребява всеки вероятен мотив за рецензия, даже когато взе участие на събития, които не са от политически темперамент -като да вземем за пример честването на 3-ти март на Шипка. И до момента в който при предходните президенти борбата с властта се отразява по-скоро зле на техния рейтинг, то при Радев в противен случай - рейтингът му укрепва и се държи на едни високи равнища.
Според мен тайната на триумфа му се корени в две аргументи. Първо, Радев няма партийно минало и това говорене срещу статуквото пасва добре на политическия му облик. Второ, заради слабостта на Българска социалистическа партия като съпротива, позициите на Радев получават повече бляскавост и той бива припознат от обществото като законна съпротива за сметка на парламентарната, чиято поддръжка остава лимитирана в строги рамки. Така че, ние сега имаме президент от нов вид, който ще остави нетрадиционно завещание на своя правоприемник. Радев демонстрира, че политиката на борба носи политическа полза за президента, само че ние от този пост би трябвало да чакаме и да пожелаваме повече държавническо мислене.
- Ясно е, че сега взаимоотношенията сред президентската институция и Народното събрание са обтегнати - това нетипично ли е или не напълно?
- В момента политическата обстановка в страната е като цяло обтегната и връзките президент-парламент не вършат изключение. Тук Народното събрание се явява продължение на държавното управление, тъй като точно болшинството в Народното събрание прокарва държавните решения. Поради тази причина и конфликтността с президентството наподобява естествена. Като знак за неприятните връзки сред президент и парламент можем да посочим и президентското несъгласие - Радев към този момент се обрисува като безспорен рекордьор по налагане на несъгласие, само че в негова отбрана и законодателният развой в сегашния парламент не е на доста високо равнище и президентът постоянно би трябвало да употребява този инструмент за въздействие върху законодателния развой.
Иначе в исторически проект президентите като че ли имат по-малко спор с Народното събрание, в сравнение с с държавното управление. Държавният глава взе участие интензивно в законодателния развой и всеки законопроект се нуждае от неговото утвърждение, с цел да бъде оповестен в Държавен вестник. В предишното имаме образци за доста плодотворни връзки сред президент и парламент като да вземем за пример през мандата на Петър Стоянов и 38 Народното Събрание.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ