ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Георги Георгиев е лекар по история, член на научния съвет на Македонския теоретичен институт и основен помощник в Института за исторически проучвания на Българската академия на науките. От ФАКТИ се свързахме с гл. ас. доктор Георги Георгиев – за напрежението сред България и Северна Македония, за аргументите за това напрежение и за вероятния излаз от обстановката, четете в идващите редове:

- Д-р Георгиев, този спор сред България и Северна Македония непрекъснато гори, от време на време тлее, в моменти като настоящия се възпламенява, само че каква е повода за него и за възпламеняването в този момент?

- Конфликтът фактически ту гори, ту тлее от доста време. Като споделям доста време нямам поради единствено последните трийсетина години от 1992, след като днешната Република Северна Македония официално към този момент е самостоятелна страна, а много преди този момент – от времето на Титова Югославия, от времето и на Кралска Югославия. Този проблем има една съвсем вековна отминалост.

Основата в спора е Македонският въпрос. Винаги конфликтен, само че в съответният случай има меко казано разминаване сред историческите разкази на България и българското общество и на формалната теория в Република Северна Македония. Тази публична теория в действителност е пренесена от Титова Югославия до през днешния ден с доста съществени заемки и от епохата на Кралска Югославия. Идеята е ясна – популацията на днешната Република Северна Македония да се отдели колкото е допустимо по-радикално и по-трайно от българското национално тяло.

- Има ли мотив или историческа аргументация това да се случва?

- За митологията няма нужда от историческа аргументация. Митологията е тип технология, която може да употребява историята единствено като политически инструмент и нищо друго. Митологията не се базира на историята като просвета. Тя се базира на тълкования.

- Това ли прави Северна Македония, съгласно Вас – интерпретира?

- Точно по този начин и ще се поддържа. Историята е такава просвета, която, изучавайки я можеш да се ориентираш за какво си стигнал до несъмнено място, да се ориентираш за какво през днешния ден нещата наподобяват по един или под различен метод. Тоест проучването на историята е ключ и към обяснението на сегашността.

В случая югомакедонистката идеология – приказвам с безспорна увереност за това, тъй като в основата си това е югославска концепция, се мъчи по този начин да напасне историята към тяхната сегашност, към статуквото, само че в историята обстоятелствата, събитията, процесите, личностите по този начин или другояче са се случили и те няма по какъв начин да бъдат изменени. Статуквото е нещо, което непрестанно се трансформира и оттова идва колизията.

Да приемем теоретично даже за секунда, че одобряваме македонисткия роман. Кой тъкмо роман? Когато бяха Титови македонци, след това станаха антични македонци, в този момент са северномакедонци – кой тъкмо роман да приемем, от коя ера? Единственото непроменяемо нещо във всички тези македонистки тълкования е антибългаризмът. Без този антибългаризъм македонистката митология, македонистката структура просто не може да съществува.

- Защо го има това антибългарско течение, псоред Вас?

- Защото задачата на творението е била тъкмо това – да се заличи всякаква диря от дълговековното българско културно и политическо не наличие, а историческо деяние там. Нека да приемем, че позволен да се признае, че там има българи. Веднага поражда въпросът едно време по какъв метод са се озовали тези българи в Югославия, в Сърбия, В Гърция и какво вършат там, по каква причина са стигнали. И тук стартират да се редят други въпроси и други отговори – непринудено ли е било това, по какъв начин е станало, принудително ли е станало.

- Това българска територия ли е било би ли могъл да бъде подобен въпрос?

- Говорейки за територия, дано да не смесваме държавна територия с етнокултурна територия. Ние приказваме, мислим, считаме и твърдим и с съображение, че в исторически проект и то в доста дълъг исторически проект, че да – това е българско етнокултурно и историческо пространство. Да не забравяме, че това е вторият наш феодален център. Както има Преславска школа, по този начин има и Охридска книжовна школа в границите на българската средновековна страна. Както в Първото българско царство имаме столица Преслав, Плиска, по този начин и в Македония имаме столици на Българското царство в Охрид и в Скопие.

Много упрекват, че виждате ли днешните „ македонци “ били българизирани от Екзархията в системата на османските миллети и така нататък Тук отново отиваме към въпроса с яйцето и кокошката – кое е първото. Кое караше хората в региона Македония да желаят и освен това – да вземат участие ефективно в основаването на същата тази Екзархия? Тоест те се усещаха българи преди основаването на Екзархията и преди основаването и на модерната българска страна.

- Къде може да се види края на това нещо – Вие като историк имате взор върху другите спорове, които са се случвали, само че какво може да бъде възможното решение на тези дългогодишни спорове?

- Да, това е спор и няма за какво нито да го крием, нито да се опитваме да го обличаме в евфемизми – несъмнено, че има спор сред страната Република Северна Македония и сред страната България. Този спор е най-ярък и най-шумен на полето на историята и персонално аз съм песимистично надъхан, че може да бъде позволен скоро и в обозримо бъдеще. Твърде съм песимистичен и по отношение на действителността в Република Северна Македония - да не забравяме, че държавността ѝ води своето начало не от българската концепция за автономност на Македония и за самостоятелна Македония, а от коминтерновска концепция за основаване на Македонска нация и на квазимакедонска държавица в границите на Югославия.

Тоест тези страна лабораторно е конструирана по този начин, че в нея просто българи да не съществуват или в случай че съществуват, те да са в маргинално положение. Така че до момента в който не се промени страната там, аз не виждам обнадеждаващи признаци в това отношение. Докато не се промени цялата тази структура, за която приказваме, аз не виждам към момента светлина в тунела.

Да си спомним, че към този момент мина година и половина-две от подписването на прословутия наш контракт за добросъседство. Всеки си спомня радостните изказвания на наши държавни политически лица по какъв начин взехме решение македонския въпрос и на следващия ден към този момент всичко потича без спънки. Мисля, че действителността доста бързо ги опроверга. Аз имах случай в едно тогавашно изявление да кажа: „ Изчакайте, изчакайте, към момента нищо грандиозно не се е случило – грандиозни са единствено нашите упования “, както виждаме, те са и на път да се провалят грандиозно. Явно ни следва дълго тичане на полето на геополитиката и на дипломацията. Дали сме готови за такова дълго тичане и дали сме обезпечили помощните станции по маршрута напред в дипломацията не мога да предсказвам. Нещата не са положителни, както се споделя – опрели са до кокал, да забележим дали ще издържим на това дълго тичане.