Приключенията на Ердоган и тяхната цена
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ердоган води борби на доста фронтове. Той не познава никакви задръжки. Действията му обаче са предвидими. По политическия му жанр и до през днешния ден си проличава, че е човек, израснал в един от най-проблемните квартали на Истанбул.
Отминаха времената, когато " меката мощ " Турция искаше да бъде обсъждана като модел за ислямския свят. Днес Турция работи с твърда ръка и желае да бъде приета за районна мощ. Тя изпрати свои бойци, наемници и оръжия в Сирия и в Ирак, както и в Либия и в Азербайджан. А нейните военноморски сили, които едно време бяха изцяло подценен жанр войски, през днешния ден са най-големите в източното Средиземноморие и показват там своята мощност.
Турция счита за триумф всичко, което тревожи НАТО и Европейски Съюз. В Сирия турската войска спря сирийско-руското нахлуване към провинция Идлиб, предотвратявайки по този метод нова бежанска вълна. В Либия пък тя обърна хода на войната и принуди антитурската коалиция там да премине в оттегляне. Това се трансформира в причина Турция - чрез нападателна политика в цялото източно Средиземноморие - да оспори съществуващите интернационалните договорености за континенталния шелф и изключителните стопански зони в региона, както и да упорства за правото си да взе участие в експлоатирането на естествените благосъстояния.
Сега, с военната си и политическа поддръжка за Азербайджан, Турция открива трети фронт против Русия - след Сирия и Либия. В спора за Нагорни Карабах руснаците са на страната на Армения. Дългогодишното мъжко другарство сред президентите Ердоган и Путин през днешния ден е охладняло. Днес турският президент упреква Русия, че не регистрира турските ползи.
Турската войска и стилът на Ердоган
Три са факторите, окуражили Турция да се включи в спора в Кавказ. Първо: през последните години турската войска съумя да натрупа много опит със своите бойни дрони и наемници в Сирия. Освен това Турция се въоръжава съществено макар икономическите си проблеми сега - ¼ от бюджета на страната директно или непряко е за военните. А създадената от армията идея " Синя татковина " се трансформира в основата за агресивното държание на Турция в Средиземно море. Вярно е, че след несполучливия опит за прелом през 2016 година армията към този момент не е мощен политически фактор, само че пък тя е по-силна от всеки път, а нейните военни триумфи ѝ помогнаха да си възвърне ненапълно изгубеното доверие измежду хората.
Вторият фактор е празнината, на която се натъква Турция в Източното Средиземноморие, страните от Леванта и Кавказ, зародила заради неналичието на интерес от страна на Съединени американски щати. Европейски Съюз не може да запълни този вакуум, тъй като не е обединен и, за разлика от Турция, не е подготвен да заложи на военна борба.
Трето: Ердоган не познава никакви задръжки. В политическата си кариера той постоянно е търсил открития спор за реализиране на набелязаните цели. В политическия му жанр и до през днешния ден си проличава, че е човек, израснал в един от най-проблемните квартали на Истанбул. Ердоган поема опасности, които счита, че може да пресметне. И постоянно има триумф. Издигането си той дължи на политическия си инстинкт да вижда възможностите и да се възползва от тях. Макар и да поддържа диктатора Алиев, в спора в Кавказ Ердоган се показва за лидер на мюсюлманите и тюркските нации.
Ердоган ръководи автократично, само че е предвидим. Когато е подложен на напън, той реагира с още по-голям напън, с цел да се покаже като мощен водач, който не демонстрира уязвимост. На политическите и материални тласъци той дава отговор позитивно, в случай че се обрисува да има облаги от това. Или пък с цялостно игнориране - в случай че няма такива.
С нападателната си политика в източното Средиземноморие Ердоган реализира задачата си: извоюва си поле на деяние за договаряния за изключителните стопански зони в региона. Турция не приема максималистките и от гледна тока на интернационалното морско право противоречиви гръцки искания по този въпрос. Защото в този момент дребни островчета лишават на Турция - страната с най-дългата средиземноморска крайбрежна линия - достъпа до естествените благосъстояния в региона.
Постигането на съгласие сред Анкара и Атина по този въпрос в това време към този момент наподобява допустимо - с помощта на посредническите старания на немското държавно управление и на НАТО. С това обаче спорът надалеч не е завършил. Защото Турция не признава Кипър, предявява искания към изключителната икономическа зона на страната-членка на Европейски Съюз и не е подготвена да договаря с нея.
Как Ердоган желае да завоюва изтощените гласоподаватели
Реториката на Ердоган и турските военни триумфи се възприемат доста добре в Турция. Те укрепват позициите на турския президент, който във вътрешнополитически проект е в състояние на самозащита. И в случай че в този момент се проведат избори, неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) и съдружните ѝ сътрудници от Партията на националното деяние MHP ще изгубят безспорното си болшинство. Ердоган се бори против умората на турските гласоподаватели от ръководството на един човек, който направлява съдбините на Турция от съвсем две десетилетия. Две трети от младите турци имат намерение да изоставен страната. Те са по-малко религиозни от старите кохорти и надигат глас против ограничението на техните свободи. И измежду консервативния електорат на ПСР се виждат пукнатини. Сегашната военна изразителност и настроения обаче са заварка, която може да ги запълни.
Ердоган води борби на доста фронтове. Той не познава никакви задръжки. Действията му обаче са предвидими. По политическия му жанр и до през днешния ден си проличава, че е човек, израснал в един от най-проблемните квартали на Истанбул.
Отминаха времената, когато " меката мощ " Турция искаше да бъде обсъждана като модел за ислямския свят. Днес Турция работи с твърда ръка и желае да бъде приета за районна мощ. Тя изпрати свои бойци, наемници и оръжия в Сирия и в Ирак, както и в Либия и в Азербайджан. А нейните военноморски сили, които едно време бяха изцяло подценен жанр войски, през днешния ден са най-големите в източното Средиземноморие и показват там своята мощност.
Турция счита за триумф всичко, което тревожи НАТО и Европейски Съюз. В Сирия турската войска спря сирийско-руското нахлуване към провинция Идлиб, предотвратявайки по този метод нова бежанска вълна. В Либия пък тя обърна хода на войната и принуди антитурската коалиция там да премине в оттегляне. Това се трансформира в причина Турция - чрез нападателна политика в цялото източно Средиземноморие - да оспори съществуващите интернационалните договорености за континенталния шелф и изключителните стопански зони в региона, както и да упорства за правото си да взе участие в експлоатирането на естествените благосъстояния.
Сега, с военната си и политическа поддръжка за Азербайджан, Турция открива трети фронт против Русия - след Сирия и Либия. В спора за Нагорни Карабах руснаците са на страната на Армения. Дългогодишното мъжко другарство сред президентите Ердоган и Путин през днешния ден е охладняло. Днес турският президент упреква Русия, че не регистрира турските ползи.
Турската войска и стилът на Ердоган
Три са факторите, окуражили Турция да се включи в спора в Кавказ. Първо: през последните години турската войска съумя да натрупа много опит със своите бойни дрони и наемници в Сирия. Освен това Турция се въоръжава съществено макар икономическите си проблеми сега - ¼ от бюджета на страната директно или непряко е за военните. А създадената от армията идея " Синя татковина " се трансформира в основата за агресивното държание на Турция в Средиземно море. Вярно е, че след несполучливия опит за прелом през 2016 година армията към този момент не е мощен политически фактор, само че пък тя е по-силна от всеки път, а нейните военни триумфи ѝ помогнаха да си възвърне ненапълно изгубеното доверие измежду хората.
Вторият фактор е празнината, на която се натъква Турция в Източното Средиземноморие, страните от Леванта и Кавказ, зародила заради неналичието на интерес от страна на Съединени американски щати. Европейски Съюз не може да запълни този вакуум, тъй като не е обединен и, за разлика от Турция, не е подготвен да заложи на военна борба.
Трето: Ердоган не познава никакви задръжки. В политическата си кариера той постоянно е търсил открития спор за реализиране на набелязаните цели. В политическия му жанр и до през днешния ден си проличава, че е човек, израснал в един от най-проблемните квартали на Истанбул. Ердоган поема опасности, които счита, че може да пресметне. И постоянно има триумф. Издигането си той дължи на политическия си инстинкт да вижда възможностите и да се възползва от тях. Макар и да поддържа диктатора Алиев, в спора в Кавказ Ердоган се показва за лидер на мюсюлманите и тюркските нации.
Ердоган ръководи автократично, само че е предвидим. Когато е подложен на напън, той реагира с още по-голям напън, с цел да се покаже като мощен водач, който не демонстрира уязвимост. На политическите и материални тласъци той дава отговор позитивно, в случай че се обрисува да има облаги от това. Или пък с цялостно игнориране - в случай че няма такива.
С нападателната си политика в източното Средиземноморие Ердоган реализира задачата си: извоюва си поле на деяние за договаряния за изключителните стопански зони в региона. Турция не приема максималистките и от гледна тока на интернационалното морско право противоречиви гръцки искания по този въпрос. Защото в този момент дребни островчета лишават на Турция - страната с най-дългата средиземноморска крайбрежна линия - достъпа до естествените благосъстояния в региона.
Постигането на съгласие сред Анкара и Атина по този въпрос в това време към този момент наподобява допустимо - с помощта на посредническите старания на немското държавно управление и на НАТО. С това обаче спорът надалеч не е завършил. Защото Турция не признава Кипър, предявява искания към изключителната икономическа зона на страната-членка на Европейски Съюз и не е подготвена да договаря с нея.
Как Ердоган желае да завоюва изтощените гласоподаватели
Реториката на Ердоган и турските военни триумфи се възприемат доста добре в Турция. Те укрепват позициите на турския президент, който във вътрешнополитически проект е в състояние на самозащита. И в случай че в този момент се проведат избори, неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) и съдружните ѝ сътрудници от Партията на националното деяние MHP ще изгубят безспорното си болшинство. Ердоган се бори против умората на турските гласоподаватели от ръководството на един човек, който направлява съдбините на Турция от съвсем две десетилетия. Две трети от младите турци имат намерение да изоставен страната. Те са по-малко религиозни от старите кохорти и надигат глас против ограничението на техните свободи. И измежду консервативния електорат на ПСР се виждат пукнатини. Сегашната военна изразителност и настроения обаче са заварка, която може да ги запълни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ