Светът е заплашен от ново преселение на народите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Широк резонанс в Европа получи оповестеният през септември отчет „ Списък на екологичните заплахи-2020 “ (Ecological threat register-2020), в който се предвижда пагубен сюжет на „ преселение на народите “ вследствие на климатичната рецесия, както и дефицит на вода и храна в страните от Азия и Африка. Докладът е направен от интернационалните проучвателен центрове - Института за стопанска система и мир (IEP), както и Института за климат и мир.
Публикацията съответствува с петата годишнина от „ огромната “ бежанска рецесия от 2015 година, която раздруса Европа. Докладът е обхванат с възприятието за опасност, висяща над света и западната цивилизация преди всичко, казусът с бежанците е тясно обвързван с извънредно незабавната тематика за околната среда, написа съветският портал ИноСМИ , представен от Агенция " Фокус " .
Основни констатации от отчета:
- В резултат на екологичната рецесия броят на " климатичните " бежанци в света може да доближи 1,2 милиарда души доникъде на века.
- 19 страни към този момент са станали огнища на нараснал миграционен риск на фона на задълбочаващата се екологична рецесия. Сред тях са Афганистан, Сирия, Ирак, Индия, Пакистан и Чад.
- Най-голямата екологична опасност надвисва над страните от Субсахарска Африка, Близкия изток и Северна Африка, където се отбелязва и най-високата раждаемост в света.
- До 2040 година до 5,4 милиарда души - повече от половината от международното население - ще живеят в 59 страни с изострен дефицит на вода, в това число „ демографските колоси “ Индия и Китай.
- До 2050 година 3,5 милиарда души ще страдат от дефицит на храна, което е с 1,5 милиарда повече от през днешния ден.
- Борбата за запаси, неналичието на вода и храна неизбежно ще сътвори избухлива обществена обстановка в страните от Азия и Африка, което ще докара до солидни миграции на популацията към развитите страни.
Авторите на отчета стигат до извода, че над милиард души към този момент живеят в страни, които по принцип не са в положение да устоят на новите екологични закани и точно те ще станат източник на всеобщи миграции през идващите 30 години. Най-висок миграционен капацитет имат страните от Африка, Близкия и Средния Изток и Централна Америка. Именно в тези страни измененията в околната среда и естествените бедствия евентуално ще доведат до всеобщо изселване на популацията, което ще заплаши районната и световната непоклатимост. Мигрантските потоци ще потекат най-вече към Европа и Северна Америка, където екологичната обстановка ще бъде доста по-добра.
Европа към този момент се сблъска с огромна миграционна рецесия през 2015 година, когато два милиона души, най-вече от разкъсваните от войни Сирия и Ирак, се изляха на остарелия континент. Вълните на новото преселение неизбежно ще изострят политическата и обществена обстановка в развитите страни. Стив Килели, създател и шеф на Института за стопанска система и мир, съобщи в тази връзка: „ Екологичните промени и изменението на климата съставляват съществено предизвикателство за световния мир.
Ако не се подхващат незабавни дейности, дефицитът на вода и храна ще се утежни доста през идващите 30 години, което ще докара до обществени митинги, протести и въоръжени спорове. Настоящата зараза от Covid-19 към този момент сподели какъв брой елементарно е да се нарушат връзките в международните хранителни вериги.
Екологичните закани ще бъдат изключително мощни в страни с висок % на плодовитост като Нигерия, Ангола, Буркина Фасо и Уганда. Те към този момент страдат от липса на запаси и възходяща беднотия.
Институтът посочи следната група проблеми:
Липса на храна
Търсенето на храна в международен мащаб ще се усили с 50% до 2050 година, до момента в който популацията на света ще нарасне с 3,5 милиарда души. Без решение на хранителния проблем в международен мащаб в доста райони ще се появят продоволствени проблеми, най-вече в Африка.
Недостиг на вода
През последното десетилетие броят на споровете в света, свързани с битката за водни запаси, се е нараснал с 270%. Говорим най-вече за Йемен и Ирак, само че десетки страни към този момент са въвлечени в битката за водни запаси, в това число Египет, Етиопия, Индия, Пакистан и Китай. Проблемът с водоснабдяването е изострен в съвсем всички страни от Близкия изток, Северна Африка, Южна Азия и даже в редица европейски страни, като Испания и Гърция.
Природни бедствия
Глобалното стопляне, сушите, земетресенията, ураганите и наводненията засягат от ден на ден живота на хората в разрастващите се страни, което води до миграция и бягство до пренаселените градове, които се трансформират в огнища на обществени спорове.
Докладът за екологичните и миграционните закани беше посрещнат с неприязън от представители на демократични и правозащитни организации в Европа, които го преглеждат като „ алармистски “ опит за попречване на приема на бежанци в развитите страни. Либералите упрекнаха създателите на документа в „ антинаучни способи “.
Фактите обаче приказват сами за себе си - отчетът се основава на надеждни статистически данни от Центъра за мониторинг на миграцията, в това число тази, породена от екологични и политически фактори, изясняват от редакцията на портала.
Широк резонанс в Европа получи оповестеният през септември отчет „ Списък на екологичните заплахи-2020 “ (Ecological threat register-2020), в който се предвижда пагубен сюжет на „ преселение на народите “ вследствие на климатичната рецесия, както и дефицит на вода и храна в страните от Азия и Африка. Докладът е направен от интернационалните проучвателен центрове - Института за стопанска система и мир (IEP), както и Института за климат и мир.
Публикацията съответствува с петата годишнина от „ огромната “ бежанска рецесия от 2015 година, която раздруса Европа. Докладът е обхванат с възприятието за опасност, висяща над света и западната цивилизация преди всичко, казусът с бежанците е тясно обвързван с извънредно незабавната тематика за околната среда, написа съветският портал ИноСМИ , представен от Агенция " Фокус " .
Основни констатации от отчета:
- В резултат на екологичната рецесия броят на " климатичните " бежанци в света може да доближи 1,2 милиарда души доникъде на века.
- 19 страни към този момент са станали огнища на нараснал миграционен риск на фона на задълбочаващата се екологична рецесия. Сред тях са Афганистан, Сирия, Ирак, Индия, Пакистан и Чад.
- Най-голямата екологична опасност надвисва над страните от Субсахарска Африка, Близкия изток и Северна Африка, където се отбелязва и най-високата раждаемост в света.
- До 2040 година до 5,4 милиарда души - повече от половината от международното население - ще живеят в 59 страни с изострен дефицит на вода, в това число „ демографските колоси “ Индия и Китай.
- До 2050 година 3,5 милиарда души ще страдат от дефицит на храна, което е с 1,5 милиарда повече от през днешния ден.
- Борбата за запаси, неналичието на вода и храна неизбежно ще сътвори избухлива обществена обстановка в страните от Азия и Африка, което ще докара до солидни миграции на популацията към развитите страни.
Авторите на отчета стигат до извода, че над милиард души към този момент живеят в страни, които по принцип не са в положение да устоят на новите екологични закани и точно те ще станат източник на всеобщи миграции през идващите 30 години. Най-висок миграционен капацитет имат страните от Африка, Близкия и Средния Изток и Централна Америка. Именно в тези страни измененията в околната среда и естествените бедствия евентуално ще доведат до всеобщо изселване на популацията, което ще заплаши районната и световната непоклатимост. Мигрантските потоци ще потекат най-вече към Европа и Северна Америка, където екологичната обстановка ще бъде доста по-добра.
Европа към този момент се сблъска с огромна миграционна рецесия през 2015 година, когато два милиона души, най-вече от разкъсваните от войни Сирия и Ирак, се изляха на остарелия континент. Вълните на новото преселение неизбежно ще изострят политическата и обществена обстановка в развитите страни. Стив Килели, създател и шеф на Института за стопанска система и мир, съобщи в тази връзка: „ Екологичните промени и изменението на климата съставляват съществено предизвикателство за световния мир.
Ако не се подхващат незабавни дейности, дефицитът на вода и храна ще се утежни доста през идващите 30 години, което ще докара до обществени митинги, протести и въоръжени спорове. Настоящата зараза от Covid-19 към този момент сподели какъв брой елементарно е да се нарушат връзките в международните хранителни вериги.
Екологичните закани ще бъдат изключително мощни в страни с висок % на плодовитост като Нигерия, Ангола, Буркина Фасо и Уганда. Те към този момент страдат от липса на запаси и възходяща беднотия.
Институтът посочи следната група проблеми:
Липса на храна
Търсенето на храна в международен мащаб ще се усили с 50% до 2050 година, до момента в който популацията на света ще нарасне с 3,5 милиарда души. Без решение на хранителния проблем в международен мащаб в доста райони ще се появят продоволствени проблеми, най-вече в Африка.
Недостиг на вода
През последното десетилетие броят на споровете в света, свързани с битката за водни запаси, се е нараснал с 270%. Говорим най-вече за Йемен и Ирак, само че десетки страни към този момент са въвлечени в битката за водни запаси, в това число Египет, Етиопия, Индия, Пакистан и Китай. Проблемът с водоснабдяването е изострен в съвсем всички страни от Близкия изток, Северна Африка, Южна Азия и даже в редица европейски страни, като Испания и Гърция.
Природни бедствия
Глобалното стопляне, сушите, земетресенията, ураганите и наводненията засягат от ден на ден живота на хората в разрастващите се страни, което води до миграция и бягство до пренаселените градове, които се трансформират в огнища на обществени спорове.
Докладът за екологичните и миграционните закани беше посрещнат с неприязън от представители на демократични и правозащитни организации в Европа, които го преглеждат като „ алармистски “ опит за попречване на приема на бежанци в развитите страни. Либералите упрекнаха създателите на документа в „ антинаучни способи “.
Фактите обаче приказват сами за себе си - отчетът се основава на надеждни статистически данни от Центъра за мониторинг на миграцията, в това число тази, породена от екологични и политически фактори, изясняват от редакцията на портала.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ