Д-р Мария Йорданова пред ФАКТИ: Докладът не е изненада за държавата
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Мария Йорданова е лекар по право, съдия в Арбитражния съд към Българската търговско-промишлената палата и основен специалист в правната стратегия на Центъра за проучване на демокрацията.
Центърът за проучване на демокрацията повече от две десетилетия прави проучвания по проблемите на правосъдната власт, корупцията и антикорупционните промени в България. От ФАКТИ се свързахме с доктор Мария Йорданова, с цел да приказваме за отчета на Европейската комисия за върховенството на закона в България, за това, което той установи, за методологията му и за това какво ще последва от него.
„ Докладът беше предстоящ и незабавно провокира полярни прочити и отзиви. За ръководещите е справедлив, за критиците не е задоволително съответен и сериозен, не дава съответни рекомендации. На мен ми се коства, че отчетът е подобен, какъвто се очакваше да бъде.
Основното, с цел да се разчете той вярно е, че той – както за България, по този начин и за останалите държави-членки на Европейски Съюз, е построен върху авансово оповестена обща методология за използване на този нов механизъм за положението на върховенството на закона. Наблюдението по този механизъм не цели да дава съответни рекомендации, а както е оповестено – да даде качествена оценка за положението и да бъде предпазен инструмент за съблюдаване на полезностите на Европейския съюз. Чрез него въз основата на годишни отчети ще се създава сравнима информация за всички страни членки. Първият отчет обгръща интервалът от януари 2019 година.
Механизмът в същото време има за цел да задълбочи разговора и знанията за правовата страна в страните членки – както измежду ръководещите, по този начин и в обществото. В Българската конституция е записан правилото на правовата страна. Този термин обаче не е изпълнен с нужното наличие на процедура и това се усеща от хората, регистрирано е и от предходните механизми за инспекция и надзор, както и от настоящия нов механизъм за оценката на върховенството на правото.
Друго, което би трябвало да се има поради е, че източниците, върху които са построени отчетите за обособените страни са еднотипни. Това са от една страна, самите страни членки и разговорът им с Европейската комисия, само че въпреки това – това са други заинтригувани лица и организации, посочени категорично. Такива за България са Съюзът на съдиите, Асоциацията на прокурорите, редица други неправителствени организации, Националният институт на правораздаването, самите страни членки, техните мнения преди отчета.
Докладът за България реферира към всички съществуващи механизми за инспекция в някои от главните общи за всичките страни четири сфери на оценка – правосъдната система, антикорупционната рамка и старания, медийният плурализъм и други институционални въпроси, отнасящи се до разделяне на управляващите, взаимното въздържане и салдото на управляващите.
Реферира се към оценките, констатациите и рекомендациите на Механизма за съдействие и инспекция, на Групата на страните, борещи се против корупцията (ГРЕКО), конвенцията на ОНН против корупцията, рекомендациите на Венецианската комисия във връзка с правосъдната система и изключително на основния прокурор, решенията на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, решенията на Съда на Европейския съюз в Люксембург. Целта на този отчет не е да дублира тези механизми. Затова сегашният отчет препраща към към този момент съществуващи такива отчети и оценки към нуждата България към този момент да извърши тези рекомендации.
Оценките в отчета съдържат и косвени констатации, че една огромна част от дадените рекомендации не са изпълнени - и във връзка с правосъдната система, в това число по отношение на недосегаемостта на основния прокурор, и по отношението към битката с корупцията по високите етажи на властта. Изрично е записано, че без значение от почналите следствия към момента няма дефинитивни присъди за корупция по високите етажи, което е доста отрицателна оценка.
Методологията на отчета включва оценка на позитивните ограничения и на отрицателните резултати. Ако човек чете и под линия ще види, че са подчертани и взети поради всички подхванати ограничения в тези насоки, във всяка една от тези четирите сфери. Това е правилно, тъй като се вижда, че зад всяка една оценка, нюансирана позитивна или отрицателна, стои огромно количество информация. Това е един образец по какъв начин би трябвало да е базират тези оценки – на достоверна и обществено налична информация “, сподели доктор Мария Йорданова.
„ Мисля, че отчетът не е изненада за страната, тъй като тя е имала опция да се запознае с неговия план и да даде бележки и мнения. Въпреки отчитането на няколко позитивни стъпки, които са подхванати, крайните резултати във всяка една от четирите сфери са незадоволителни. Независимо, че на някои може да им се коства, че отчетът не е задоволително сериозен, че е доста изкусен, отрицателните оценки стоят, а неналичието на съответни рекомендации в този отчет не е обезпокоителен, тъй като те произтичат от други механизми, които са посочени – за България в това число и механизма за съдействие и инспекция. В началото на отчета е записано, че България би трябвало да продължи да работи по рекомендациите по механизма за съдействие и инспекция от октомври 2019.
Това Вера Йоурова ясно го съобщи още на общественото чуване във връзка на механизма за съдействие и инспекция в комисията LIBE при започване на септември т.г.. От през вчерашния ден се разисква план на резолюция за България във връзка на новия отчет за върховенството на закона, която в разисквания вид е доста по-категорична за това, че обстановката в България във връзка на правовата страна, на правата на жителите и демокрацията е влошена. Тези резолюция следва да бъде разисквана в Европейския парламент идната седмица и през ноември от Съвета на Европейски Съюз. Това един следващ съответен метод към България. Вероятно ще има подобен и към другите страни, защото момента европейските институции разискват нещо, което липсва непосредствено в отчетите – обвързването на положението на върховенството на закона с изразходването на европейските фондове.
Сега се разисква многогодишната финансова рамка и опциите за ограничението на еврофондовете при нарушаване на главните полезности на Европейския съюз, а върховенството на правото е една от тези полезности. Ние би трябвало да гледаме на този инструмент в развиване и да се надяваме, че фактически ще бъде осъществено това обвързване на положението на върховенството на закона с изразходването на финансовите средства – нещо, с което в България не може да се каже, че не е злоупотребявано в последните години ", разяснява доктор Мария Йорданова.
По отношение на основния прокурор, доктор Йорданова сподели: „ Съвсем изрично е мнението на настоящия отчет, че би трябвало да се изпълнят рекомендациите на Венецианската комисия. Те са точно основаване на механизъм за отчетност на основния прокурор и за следствие при положение, че той е направил закононарушение. Опитите на страната да отговори на тези рекомендации с два поредни законопроекта не са решение на казуса и това е коментирано в отчета за върховенството на закона – внимателно, несъмнено “.
„ По мое мнение би трябвало да се търсят промени в различен подтекст, а за какво не и в такава конституционна промяна, която да докара до унищожаване на фигурата на основния прокурор в този му тип в този момент. Изкушенията на основния прокурор от неговата недостижимост към обвързвания, към зависимости са доста огромни и няма значение коя е обособената персона “, счита доктор Йорданова.
„ В отчета е регистрирано и утежняването на качеството на законодателството. Аз виждам връзката в това, че от ден на ден закони в България се одобряват без публично разискване. Без оценка на въздействието. Редица значими закони се трансформират посредством промени на преходните и заключителните разпореждания на други промени на закони, което прави доста непрогледен законодателния развой, сложен за обгръщане на моменти. По този метод доста постоянно се прокарват и благоприятстващи корупцията клаузи в най-различни сфери на публичния и икономическия живот “, сподели още тя.
„ България доста добре знае какви са нейните задължения по всички останали механизми за оценка, мониторинг, надзор и би трябвало в действителност доста съществено да се направи резюме на това какво би трябвало да направи България, а не да чака някой да го каже наготово. То е казано към този момент “, добавя докторът по право.
На въпрос дали, съгласно нея, механизмът на съдействие и инспекция ще отпадне за България, доктор Йорданова отговори: „ Очакваше се да отпадне и няма сведения да се работи по нов отчет, само че изказванията на Вера Йоурова и констатациите в отчета за върховенството на закона, че рекомендациите по този механизъм не са изпълнени дават съображение да се мисли, че известно време България ще бъде подложена на двойно наблюдаване – хоризонтално, общо за всички страни по механизма за господство на закона и в известна степен ще остане под някаква форма да работи и механизмът за съдействие и инспекция. Колкото по-скоро България покаже воля и то посредством съответно осъществяване на рекомендациите, толкоз по-скоро България ще може да бъде подложена единствено на един механизъм – общ за всички останали страни членки “.
„ Докладът няма за цел да ни взема решение проблемите. Той има за цел да разяснява обективно какво е ситуацията – какво е позитивното, какво е негативното “, счита доктор Йорданова.
Мария Йорданова е лекар по право, съдия в Арбитражния съд към Българската търговско-промишлената палата и основен специалист в правната стратегия на Центъра за проучване на демокрацията.
Центърът за проучване на демокрацията повече от две десетилетия прави проучвания по проблемите на правосъдната власт, корупцията и антикорупционните промени в България. От ФАКТИ се свързахме с доктор Мария Йорданова, с цел да приказваме за отчета на Европейската комисия за върховенството на закона в България, за това, което той установи, за методологията му и за това какво ще последва от него.
„ Докладът беше предстоящ и незабавно провокира полярни прочити и отзиви. За ръководещите е справедлив, за критиците не е задоволително съответен и сериозен, не дава съответни рекомендации. На мен ми се коства, че отчетът е подобен, какъвто се очакваше да бъде.
Основното, с цел да се разчете той вярно е, че той – както за България, по този начин и за останалите държави-членки на Европейски Съюз, е построен върху авансово оповестена обща методология за използване на този нов механизъм за положението на върховенството на закона. Наблюдението по този механизъм не цели да дава съответни рекомендации, а както е оповестено – да даде качествена оценка за положението и да бъде предпазен инструмент за съблюдаване на полезностите на Европейския съюз. Чрез него въз основата на годишни отчети ще се създава сравнима информация за всички страни членки. Първият отчет обгръща интервалът от януари 2019 година.
Механизмът в същото време има за цел да задълбочи разговора и знанията за правовата страна в страните членки – както измежду ръководещите, по този начин и в обществото. В Българската конституция е записан правилото на правовата страна. Този термин обаче не е изпълнен с нужното наличие на процедура и това се усеща от хората, регистрирано е и от предходните механизми за инспекция и надзор, както и от настоящия нов механизъм за оценката на върховенството на правото.
Друго, което би трябвало да се има поради е, че източниците, върху които са построени отчетите за обособените страни са еднотипни. Това са от една страна, самите страни членки и разговорът им с Европейската комисия, само че въпреки това – това са други заинтригувани лица и организации, посочени категорично. Такива за България са Съюзът на съдиите, Асоциацията на прокурорите, редица други неправителствени организации, Националният институт на правораздаването, самите страни членки, техните мнения преди отчета.
Докладът за България реферира към всички съществуващи механизми за инспекция в някои от главните общи за всичките страни четири сфери на оценка – правосъдната система, антикорупционната рамка и старания, медийният плурализъм и други институционални въпроси, отнасящи се до разделяне на управляващите, взаимното въздържане и салдото на управляващите.
Реферира се към оценките, констатациите и рекомендациите на Механизма за съдействие и инспекция, на Групата на страните, борещи се против корупцията (ГРЕКО), конвенцията на ОНН против корупцията, рекомендациите на Венецианската комисия във връзка с правосъдната система и изключително на основния прокурор, решенията на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, решенията на Съда на Европейския съюз в Люксембург. Целта на този отчет не е да дублира тези механизми. Затова сегашният отчет препраща към към този момент съществуващи такива отчети и оценки към нуждата България към този момент да извърши тези рекомендации.
Оценките в отчета съдържат и косвени констатации, че една огромна част от дадените рекомендации не са изпълнени - и във връзка с правосъдната система, в това число по отношение на недосегаемостта на основния прокурор, и по отношението към битката с корупцията по високите етажи на властта. Изрично е записано, че без значение от почналите следствия към момента няма дефинитивни присъди за корупция по високите етажи, което е доста отрицателна оценка.
Методологията на отчета включва оценка на позитивните ограничения и на отрицателните резултати. Ако човек чете и под линия ще види, че са подчертани и взети поради всички подхванати ограничения в тези насоки, във всяка една от тези четирите сфери. Това е правилно, тъй като се вижда, че зад всяка една оценка, нюансирана позитивна или отрицателна, стои огромно количество информация. Това е един образец по какъв начин би трябвало да е базират тези оценки – на достоверна и обществено налична информация “, сподели доктор Мария Йорданова.
„ Мисля, че отчетът не е изненада за страната, тъй като тя е имала опция да се запознае с неговия план и да даде бележки и мнения. Въпреки отчитането на няколко позитивни стъпки, които са подхванати, крайните резултати във всяка една от четирите сфери са незадоволителни. Независимо, че на някои може да им се коства, че отчетът не е задоволително сериозен, че е доста изкусен, отрицателните оценки стоят, а неналичието на съответни рекомендации в този отчет не е обезпокоителен, тъй като те произтичат от други механизми, които са посочени – за България в това число и механизма за съдействие и инспекция. В началото на отчета е записано, че България би трябвало да продължи да работи по рекомендациите по механизма за съдействие и инспекция от октомври 2019.
Това Вера Йоурова ясно го съобщи още на общественото чуване във връзка на механизма за съдействие и инспекция в комисията LIBE при започване на септември т.г.. От през вчерашния ден се разисква план на резолюция за България във връзка на новия отчет за върховенството на закона, която в разисквания вид е доста по-категорична за това, че обстановката в България във връзка на правовата страна, на правата на жителите и демокрацията е влошена. Тези резолюция следва да бъде разисквана в Европейския парламент идната седмица и през ноември от Съвета на Европейски Съюз. Това един следващ съответен метод към България. Вероятно ще има подобен и към другите страни, защото момента европейските институции разискват нещо, което липсва непосредствено в отчетите – обвързването на положението на върховенството на закона с изразходването на европейските фондове.
Сега се разисква многогодишната финансова рамка и опциите за ограничението на еврофондовете при нарушаване на главните полезности на Европейския съюз, а върховенството на правото е една от тези полезности. Ние би трябвало да гледаме на този инструмент в развиване и да се надяваме, че фактически ще бъде осъществено това обвързване на положението на върховенството на закона с изразходването на финансовите средства – нещо, с което в България не може да се каже, че не е злоупотребявано в последните години ", разяснява доктор Мария Йорданова.
По отношение на основния прокурор, доктор Йорданова сподели: „ Съвсем изрично е мнението на настоящия отчет, че би трябвало да се изпълнят рекомендациите на Венецианската комисия. Те са точно основаване на механизъм за отчетност на основния прокурор и за следствие при положение, че той е направил закононарушение. Опитите на страната да отговори на тези рекомендации с два поредни законопроекта не са решение на казуса и това е коментирано в отчета за върховенството на закона – внимателно, несъмнено “.
„ По мое мнение би трябвало да се търсят промени в различен подтекст, а за какво не и в такава конституционна промяна, която да докара до унищожаване на фигурата на основния прокурор в този му тип в този момент. Изкушенията на основния прокурор от неговата недостижимост към обвързвания, към зависимости са доста огромни и няма значение коя е обособената персона “, счита доктор Йорданова.
„ В отчета е регистрирано и утежняването на качеството на законодателството. Аз виждам връзката в това, че от ден на ден закони в България се одобряват без публично разискване. Без оценка на въздействието. Редица значими закони се трансформират посредством промени на преходните и заключителните разпореждания на други промени на закони, което прави доста непрогледен законодателния развой, сложен за обгръщане на моменти. По този метод доста постоянно се прокарват и благоприятстващи корупцията клаузи в най-различни сфери на публичния и икономическия живот “, сподели още тя.
„ България доста добре знае какви са нейните задължения по всички останали механизми за оценка, мониторинг, надзор и би трябвало в действителност доста съществено да се направи резюме на това какво би трябвало да направи България, а не да чака някой да го каже наготово. То е казано към този момент “, добавя докторът по право.
На въпрос дали, съгласно нея, механизмът на съдействие и инспекция ще отпадне за България, доктор Йорданова отговори: „ Очакваше се да отпадне и няма сведения да се работи по нов отчет, само че изказванията на Вера Йоурова и констатациите в отчета за върховенството на закона, че рекомендациите по този механизъм не са изпълнени дават съображение да се мисли, че известно време България ще бъде подложена на двойно наблюдаване – хоризонтално, общо за всички страни по механизма за господство на закона и в известна степен ще остане под някаква форма да работи и механизмът за съдействие и инспекция. Колкото по-скоро България покаже воля и то посредством съответно осъществяване на рекомендациите, толкоз по-скоро България ще може да бъде подложена единствено на един механизъм – общ за всички останали страни членки “.
„ Докладът няма за цел да ни взема решение проблемите. Той има за цел да разяснява обективно какво е ситуацията – какво е позитивното, какво е негативното “, счита доктор Йорданова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ