Как френски журналисти октавкаха протестите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Редовно променям осведомителните канали на Франция с вярата да видя вести от България. Така попаднах през вчерашния ден на няколко минути отдадени на шумно скупчване на площад „ Независимост “.
Излъчваше ги не доста известната EURONEWS. Първоначално мислех, че са пратили хора на място. След като коментаторката настоятелно повтори, че стачкуващите са викали „ ОКТАВКА “, разбрах че госпожата разяснява непознати фотоси. „ С “ на френски се чете „ К “.
Вече половин век изяснявам на всеки втори французин, който срещна, че „ Кирилицата “ е най-модерната и лесна писменост. Собственото ми фамилно име е безапелационно доказателство.
Буквата „ Ч “ на френски се написа с три букви „ TCH », а на немски с четири „ TSCH ». На всеки, който се пробва да ми опонира го каня да ми прочете най-малко едно изречение от полски вестник, защото поляците употребяват „ Латиницата “.
Единственото ми успокоение в отбраната на концепцията на двамата братя от Солун са децата ми. Въпреки всеобщото равнодушие, те сричат на „ Кирилица “, когато се постанова. Независимо дали става дума за български или за съветски. В това отношение, разногласието сред София и Москва, по отношение на авторските права върху нашата книжовност, с нищо не оказва помощ за нейното разпространение на Запад.
За западните хора разправиите на Изток се вписват в някакъв негативен общ указател наименуван „ Балканизация “, на който те обръщат тил. Императорът Карл Велики французите смятат за създател на Франция. Германците мислят същото, само че за Германия.
Нито французите пращат ултиматуми на германците, нито германците оспорват френските учебници. Какво пречи на българи и руснаци да се спогодят един път вечно, с цел да може нашата писменост откри мястото, което заслужава?
Все отново 200 милиона пишат и четат на нея. Толкова ли е мъчно да се каже, че българите основават „ Черковнославянската писменост “ и съответната книжовност през IX век, а руснаците печатат на „ Кирилица “ от края на XVIII век. Следователно издават вестници и книги преди нас.
Първият български учебник „ Рибен буквар “ е публикуван в Румъния през 1824 години, тъй като евентуално в България още не е имало печатници. За да бъде уредено това нездравословно за " Кирилицата " спречкване наподобява са нужни „ западни “ мозъци вместо „ източни “. Авторът на „ Рибен буквар “ очевидно е предчувствал неуправляемият славянски темперамент, тъй като предлага още тогава „ Европейско обучение “, вместо „ Килийно “.
Изключително мъчно е да се пази „ Кирилицата “ без единодушието сред българи и руснаци. Причината на невъзможното единодушие е геополитическа. Смяната на „ участието “ на България от единия лагер в другия, не разрешава никаква справедлива позиция.
От проруски „ унес “, българите се завъртяха, не по лично предпочитание, на 180 градуса и се пробват да се включат в европейското семейство, без да пречат на никой. По отношение на Европа, в политиката на Русия също има несъгласия.
Простирайки се върху най-голямата територия в Света, ръководещите в Кремъл се пробват да убедят съветския народ, че нямат потребност от никой. Дълбоко в съзнанието на част от тях, още от Достоевски до наши дни, смятат европейската цивилизация за деградираща. Българите нямат нито суровините на Русия, нито самочувствието на руснаците.
Те осъзнават, че разполагат с исторически полезности, на които европейците гледат с интерес, само че ги демонстрират с такава непохватност, че остават незабелязани. Как да се гледа с почитание на народ, който се гордее със основаването на „ най-модерната писменост “ и в това време нейният президент предлага тя да бъде заместена с „ Латиница “?
Това беше една от тъпотиите стартирани от мимолетния политик Петър Стоянов, сякаш в интерес на евроинтеграцията. Никой не се осмели да каже на приказливия пловдивски юрист, че от Кемал Ататюрк до наши дни турците пишат на латиница, все пак Европа не ги приема.
Преди година новата директорка на българския Културен институт в Париж (който е толкоз институт, колкото и културен) – Десислава Бинева, инсталира 5-6 пейки на брега на Сена, във формата на букви от нашата писменост. " Изложението " продължи десетина дни. Минувачи сядаха да изпушат по някоя цигара и си тръгваха без да схванат на какво са седели.
В София медиите се изпребиха от репортажи свързани с " достижението ", което оправда усвояването на някакви пари, само че не способства с нищо за действителното опознаване на „ Кирилицата “.
Чудно ли е с сходни мероприятия и несъгласието сред ползващите „ Кирилица “, френското обществото да научи, че българите желаят „ ОКТАВКА “?
Редовно променям осведомителните канали на Франция с вярата да видя вести от България. Така попаднах през вчерашния ден на няколко минути отдадени на шумно скупчване на площад „ Независимост “.
Излъчваше ги не доста известната EURONEWS. Първоначално мислех, че са пратили хора на място. След като коментаторката настоятелно повтори, че стачкуващите са викали „ ОКТАВКА “, разбрах че госпожата разяснява непознати фотоси. „ С “ на френски се чете „ К “.
Вече половин век изяснявам на всеки втори французин, който срещна, че „ Кирилицата “ е най-модерната и лесна писменост. Собственото ми фамилно име е безапелационно доказателство.
Буквата „ Ч “ на френски се написа с три букви „ TCH », а на немски с четири „ TSCH ». На всеки, който се пробва да ми опонира го каня да ми прочете най-малко едно изречение от полски вестник, защото поляците употребяват „ Латиницата “.
Единственото ми успокоение в отбраната на концепцията на двамата братя от Солун са децата ми. Въпреки всеобщото равнодушие, те сричат на „ Кирилица “, когато се постанова. Независимо дали става дума за български или за съветски. В това отношение, разногласието сред София и Москва, по отношение на авторските права върху нашата книжовност, с нищо не оказва помощ за нейното разпространение на Запад.
За западните хора разправиите на Изток се вписват в някакъв негативен общ указател наименуван „ Балканизация “, на който те обръщат тил. Императорът Карл Велики французите смятат за създател на Франция. Германците мислят същото, само че за Германия.
Нито французите пращат ултиматуми на германците, нито германците оспорват френските учебници. Какво пречи на българи и руснаци да се спогодят един път вечно, с цел да може нашата писменост откри мястото, което заслужава?
Все отново 200 милиона пишат и четат на нея. Толкова ли е мъчно да се каже, че българите основават „ Черковнославянската писменост “ и съответната книжовност през IX век, а руснаците печатат на „ Кирилица “ от края на XVIII век. Следователно издават вестници и книги преди нас.
Първият български учебник „ Рибен буквар “ е публикуван в Румъния през 1824 години, тъй като евентуално в България още не е имало печатници. За да бъде уредено това нездравословно за " Кирилицата " спречкване наподобява са нужни „ западни “ мозъци вместо „ източни “. Авторът на „ Рибен буквар “ очевидно е предчувствал неуправляемият славянски темперамент, тъй като предлага още тогава „ Европейско обучение “, вместо „ Килийно “.
Изключително мъчно е да се пази „ Кирилицата “ без единодушието сред българи и руснаци. Причината на невъзможното единодушие е геополитическа. Смяната на „ участието “ на България от единия лагер в другия, не разрешава никаква справедлива позиция.
От проруски „ унес “, българите се завъртяха, не по лично предпочитание, на 180 градуса и се пробват да се включат в европейското семейство, без да пречат на никой. По отношение на Европа, в политиката на Русия също има несъгласия.
Простирайки се върху най-голямата територия в Света, ръководещите в Кремъл се пробват да убедят съветския народ, че нямат потребност от никой. Дълбоко в съзнанието на част от тях, още от Достоевски до наши дни, смятат европейската цивилизация за деградираща. Българите нямат нито суровините на Русия, нито самочувствието на руснаците.
Те осъзнават, че разполагат с исторически полезности, на които европейците гледат с интерес, само че ги демонстрират с такава непохватност, че остават незабелязани. Как да се гледа с почитание на народ, който се гордее със основаването на „ най-модерната писменост “ и в това време нейният президент предлага тя да бъде заместена с „ Латиница “?
Това беше една от тъпотиите стартирани от мимолетния политик Петър Стоянов, сякаш в интерес на евроинтеграцията. Никой не се осмели да каже на приказливия пловдивски юрист, че от Кемал Ататюрк до наши дни турците пишат на латиница, все пак Европа не ги приема.
Преди година новата директорка на българския Културен институт в Париж (който е толкоз институт, колкото и културен) – Десислава Бинева, инсталира 5-6 пейки на брега на Сена, във формата на букви от нашата писменост. " Изложението " продължи десетина дни. Минувачи сядаха да изпушат по някоя цигара и си тръгваха без да схванат на какво са седели.
В София медиите се изпребиха от репортажи свързани с " достижението ", което оправда усвояването на някакви пари, само че не способства с нищо за действителното опознаване на „ Кирилицата “.
Чудно ли е с сходни мероприятия и несъгласието сред ползващите „ Кирилица “, френското обществото да научи, че българите желаят „ ОКТАВКА “?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ