Ограничете къпането – „Копринка“ на нас разчита
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В язовирите няма вода, тъй като хората си мият ръцете. Оставки не се подават, тъй като страната ще се счупи. Пачките в чекмеджетата не се проверяват, тъй като към този момент са изхарчени, а пенсионерите получават по спомагателни 50 лв., тъй като мъдростта, добита с потока на годините им е помогнала да схванат преходността на финикийските знаци, да осъзнаят, че щастието се крие в буркана зимнина, а не в това пенсията да стига за тока и аспирина.
В България го караме на две паралелни действителности и това не е огромно изобретение, а универсална истина, която даже децата схващат. Из интернета се завъртя една история за едно детенце в началното учебно заведение (поне по този начин си го представям, не пишеше в кой клас е), което на двора играе на „ Безмозъчния Бойко “ – нова версия на криеница, в която, когато гонещият „ Безмозъчен Бойко “ те хване, ти изяжда мозъка – това във връзка на разбирането на децата.
В едната действителност от ГЕРБ-Монтана разгласяват фотография в формалната си фейсбук страница „ Герб Монтана “, неразбрали, че абревиатури с до пет признака се пишат с основни букви, на фотографията виждаме китайска автомагистрала, която ни показват като пътя Ботевград – Мездра. После замазват ситуацията с това, че те нашите пътища са най-малко толкоз положителни, в случай че не и повече и изясняват за някакво там момче, което се заблудило, че това е фотография на пътя Ботевград - Мездра, остави това, че той този път сега се прави и единствените гледки от него могат да бъдат на багери и лопати, само че случва се.
Така или другояче няма значение, тъй като нашите пътища са по-хубави. Все отново китайските автомагистрали още помнят по какъв начин Мао Дзедун избиваше врабчетата и се свенят да сияят, до момента в който нашите родни друмища знаят с какво трогване на баба, която за първи път прегръща първородно внуче са им рязали лентите и носят горда външност.
В другата действителност хората на улицата чакат оставка, пенсионерите чакат нови 50 лв., тъй като идва зима и би трябвало да купуват дърва за огрев, а хората по Искърското дефиле, които след злополуката с рейса в Своге месеци наред пресичаха протестно пешеходни пътеки чакат някой тир да отнеса деца на някоя от всичките пешеходни пътеки наоколо до учебно заведение по този път – в това най-малко избор има, дори може да залагат къде тъкмо ще се случи и да запълват време в дъждовните дни за нищоправене и есенна меланхолия.
И по този начин животът си върви, вървим на работа, ядем и спим и в две обособени действителности. И двете са същински, просто едната е по-истина от другата - въпреки всичко в нея се вършат решения от името на всички ни, без значение желаеме ли ги тези решения или не. Едната действителност се пробва да приказва на другата, само че другата е по-равна от нея и ориста е орис - като че ли нямат доста допирни точки.
Така че, другари, носете си новите облекла и се радвайте на дребните неща в живота като половинката дюлева ракия, която ми подариха оня ден (благодаря), като оставката на Данаил Кирилов, като настъпващия сезон на аленото вино и камините. Не забравяйте, че от дюнера по-голяма е единствено баницата, а също и да ограничите къпането – язовир „ Копринка “ на нас разчита.
В язовирите няма вода, тъй като хората си мият ръцете. Оставки не се подават, тъй като страната ще се счупи. Пачките в чекмеджетата не се проверяват, тъй като към този момент са изхарчени, а пенсионерите получават по спомагателни 50 лв., тъй като мъдростта, добита с потока на годините им е помогнала да схванат преходността на финикийските знаци, да осъзнаят, че щастието се крие в буркана зимнина, а не в това пенсията да стига за тока и аспирина.
В България го караме на две паралелни действителности и това не е огромно изобретение, а универсална истина, която даже децата схващат. Из интернета се завъртя една история за едно детенце в началното учебно заведение (поне по този начин си го представям, не пишеше в кой клас е), което на двора играе на „ Безмозъчния Бойко “ – нова версия на криеница, в която, когато гонещият „ Безмозъчен Бойко “ те хване, ти изяжда мозъка – това във връзка на разбирането на децата.
В едната действителност от ГЕРБ-Монтана разгласяват фотография в формалната си фейсбук страница „ Герб Монтана “, неразбрали, че абревиатури с до пет признака се пишат с основни букви, на фотографията виждаме китайска автомагистрала, която ни показват като пътя Ботевград – Мездра. После замазват ситуацията с това, че те нашите пътища са най-малко толкоз положителни, в случай че не и повече и изясняват за някакво там момче, което се заблудило, че това е фотография на пътя Ботевград - Мездра, остави това, че той този път сега се прави и единствените гледки от него могат да бъдат на багери и лопати, само че случва се.
Така или другояче няма значение, тъй като нашите пътища са по-хубави. Все отново китайските автомагистрали още помнят по какъв начин Мао Дзедун избиваше врабчетата и се свенят да сияят, до момента в който нашите родни друмища знаят с какво трогване на баба, която за първи път прегръща първородно внуче са им рязали лентите и носят горда външност.
В другата действителност хората на улицата чакат оставка, пенсионерите чакат нови 50 лв., тъй като идва зима и би трябвало да купуват дърва за огрев, а хората по Искърското дефиле, които след злополуката с рейса в Своге месеци наред пресичаха протестно пешеходни пътеки чакат някой тир да отнеса деца на някоя от всичките пешеходни пътеки наоколо до учебно заведение по този път – в това най-малко избор има, дори може да залагат къде тъкмо ще се случи и да запълват време в дъждовните дни за нищоправене и есенна меланхолия.
И по този начин животът си върви, вървим на работа, ядем и спим и в две обособени действителности. И двете са същински, просто едната е по-истина от другата - въпреки всичко в нея се вършат решения от името на всички ни, без значение желаеме ли ги тези решения или не. Едната действителност се пробва да приказва на другата, само че другата е по-равна от нея и ориста е орис - като че ли нямат доста допирни точки.
Така че, другари, носете си новите облекла и се радвайте на дребните неща в живота като половинката дюлева ракия, която ми подариха оня ден (благодаря), като оставката на Данаил Кирилов, като настъпващия сезон на аленото вино и камините. Не забравяйте, че от дюнера по-голяма е единствено баницата, а също и да ограничите къпането – язовир „ Копринка “ на нас разчита.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ