Доц. Белишки за паметника на Бузлуджа пред ФАКТИ: Социализмът е част от нашата история
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди няколко дни стартира работа по мозайките на паметника Бузлуджа. В стабилизирането вземат участие 18 реставратори от Германия, Швейцария, Гърция и България. Финансираното на плана идва от фондация „ Гети”, а ИКОМОС Германия управлява плана. Идеята за реституция на Бузлуджа се ражда през 2015 година, а основател на плана е проектант Дора Иванова.
Доцент Стефан Белишки от Националната художествена академия е един от българските реставратори. Освен НХА други университети, които вземат участие в плана са Техническият университет в Мюнхен и Университета по приложни изкуства в Берн. Академията по изкуствата в Пловдив и Академията за изящни изкуства в Дрезден пък участваха в подготовката на плана.
Доцент Белишки е началник на катедра „ Реставрация” в НХА. От ФАКТИ се свързахме с него, с цел да разберем повече за стабилизирането на мозайките и за присъединяване му е плана. Разговора ни четете в идващите редове:
- Доц. Белишки, по какъв начин се включихте в този план?
- Знаех за интереса за съхраняването на паметника Бузлуджа от преди 3-4 години, защото съм разговарял с Дора Иванова, която управлява този план и фондацията. Едва предходната година разбрах, че нещата към този момент са почнали същински и то го разбрах от сътрудници от Германия – от Академията за изящни изкуства в Дрезден. Тогава декларирахме предпочитание да участваме и ние, защото с Дрезденската академия имаме и партньорства по „ Еразъм”.
След това разговарях и с президента на немския ИКОМОС, от който пристигна поканата след нашия деклариран интерес. Говорих и със самата Дора Иванова, тя също ни предложения и по този начин се включих в плана.
Снимка: БГНЕС/Архив
- А за какво решихте да се включите? Все отново този монумент поражда спор в обществото – дали да бъде реставриран, дали да бъде опустошен.
- Паметникът е претрупан с политическа обремененост, само че ние гледаме на него като на историческо завещание, като на културно завещание. Не се интересуваме от някакви политически ползи към него. Интерес в тази ситуация за архитектите би била структурата, архитектурният план. За нас като реставратори на фрески, на мозайки, на архитектурни повърхности и живописни творби, са забавни мозайките като произведение на изкуството, като културна полезност, като история на мозайките от 20. век.
Това е, което ни накара да участваме е фактът, че фактически това са най-големите мозайки в Европа от този интервал, за които знаем – с обща повърхност над 900 квадратни метра във вътрешния и външния пръстен. Започнахме да се срещаме с реставрационните проблеми едвам през това лято, защото изследването е почнало още предходната година. Ние се включихме в придвижване, по този начин да се каже. За нас е доста забавно.
Заедно с сътрудниците от Германия, Швейцария и Гърция започнахме да планираме тези незабавни, спешни ограничения по мозайките, които се организират сега, с цел да станат вероятни едни систематични действия по цялостното стабилизиране и консервационно-реставрационните интервенции по мозайките.
Снимка: БГНЕС/Архив
- Доколкото разбирам, покривът също има потребност от незабавен ремонт, само че се стартира от мозайките, тъй като при тях рушенето е в много по-напреднал етап, по този начин ли е?
- Мозайките са най-застрашеният детайл от паметника сега. Заради това този стадий е отдаден навръх незабавните ограничения, с цел да подсигуряваме, че ще бъде допустимо идващите няколко години да се изготви един обстоен план, да се откри финансиране.
В момента това е към момента една предварителна работа. Тепърва би трябвало да се възнамерява реставрацията на мозайките с всичките интервенции като оценка на технологията, на реставрационните проблеми, на натрупванията.
При планирането на реставрацията има значение освен комплицираната технология, която е по-различна от класическите мозайки – на средновековни или античните, само че също по този начин разрушителните процеси, положението сега. Около 30% от мозаичния пласт е погубен и се вижда под него една подготвителна мазилка, на която е нанесена и подготвителната рисунка. Тя се назовава още синопия.
Тази подготвителна рисунка или синопия сама по себе си е извънредно забавна. Тя е забавен документ за технологията, а също и за проучване от изкуствоведи като произведение на изкуството, като част от стадия на създаване на мозайките. Всичките тези забележими зони с подготвителна рисунка – синопия, са скъпи да бъдат съхранени, да бъдат показани. Къде, доколко и дали ще има някъде възобновяване на мозаечния пласт с тесерите – тези дребни кубчета на мозайката, или не – това ще се възнамерява в допълнение.
В момента една от задачите е да стабилизираме това, което е останало и да забавим разрушителните процеси. Тези процеси не могат да бъдат спрени напълно, само че стремежът ни е да ги забавим в такава степен, че да предпазим мозайките от въздействието на климатични фактори като директни превалявания от дъжд, от вятър, от заледяване. Заедно с това да стабилизираме тези зони на синопията, които също са в сериозно положение, тъй че при една следваща систематична реставрационна акция да бъдат осъществени съответните реставрационни действия.
Заедно с това обаче при едни предстоящ реставрационен план, би трябвало да се гледа освен на реставрационни проблеми и технология на мозайките. В момента има една комплицирана стратиграфия, която се вижда – мозаичен слон, синопия, която тук-там е опадала и се виждат основата – градежа, бетона, само че с изключение на тази софтуерна стратиграфия има и историческа стратиграфия. Тя също е доста значима.
Тази историческа стратиграфия се състои от истинските мозайки и натрупванията, които са се случили по-късно. Това са следите на времето – освен разрушенията, само че и новите добавки като графити и други следи от последните 30 години. Тези графити са направени с друга техника – освен с пряк спрей, има и няколко други техники, които са употребявали тези художници, така наречен стрийт арт художници.
Някои от тези техни творби носят съществени послания, които би трябвало да бъдат оценени в допълнение и да се реши коя част от тях да бъдат непокътнати, дали да бъдат непокътнати, дали повреждат и доколко повреждат истинските пластове. Всичкото това би трябвало да получи едно изцяло развито систематично отношение, един метод, който да преглежда паметника от всяка позиция - технология, реставрационни проблеми, исторически промени, натрупвания, повреди.
Снимка: БГНЕС/Архив
- Как си обяснявате този интернационален интерес – Вие сте имали връзка с сътрудниците Ви от Дрезден, а на терен и с реставраторите от Швейцария, Гърция, останалите Ви сътрудници от Германия?
- Интересът идва от две неща. От забавните мозайки сами по себе си като произведение. Аз персонално не зная за други такива огромни по повърхност мозайки в Европа от втората половина на 20. век. Освен това са с извънредно забавни реставрационни проблеми, огромно предизвикателство. Абсолютно нетрадиционни решения би трябвало да се търсят, а с цел да се намерят тези решения е извънредно значимо да има събран колектив, който да е от положителни експерти, в идеалния вид - с друг опит. И тъкмо това се случва.
Голям шанс е, съгласно мене, че има експерти от разнообразни страни, тъй като могат да обменят опит и да се доближи до едно успешно решение. Ние всеки ден се сблъскваме с някакъв нов проблем, дружно го обсъждаме, търсим решения. Вече има открити няколко забавни и строго самостоятелни такива за предпазването на мозайките.
- Как се справяте с политическия аспект на тази постройка, с разнополюсните отзиви в обществото?
- За страдание е прекомерно свеж споменът от предходния режим и има доста хора в България, които си спомнят и носят белезите от въздействието на това време. Това визира в това число и моето потомство и няма по какъв начин човек да не поглежда обратно и с тази позиция. От друга страна, в случай че не успеем да се откъснем от такива политически предразсъдъци и да погледнем на Бузлуджа като едно историческо удостоверение от този интервал, ние рискуваме да загубим всички исторически свидетелства от това време, от социалистическия интервал, а то е част от нашата история, без значение дали ни харесва или не като исторически миг.
Това се е случило, било е. В бъдеще, в случай че не оставим никакви монументи, които да свидетелстват за този интервал с всичките позитивни или отрицателни страни, с политическите натоварванията, които има, само че също по този начин и с естетическите решения на художниците – да не забравяме, че някои от плановете на мозайките са на доста известни художници, то няма да остане някакво удостоверение за идващите генерации.
За нас като експерти, това че паметникът към момента е спорен не е проблем. Ние гледаме на него като на едно професионално предизвикателство, тъй като с изключение на реставрационните проблеми, той има и чисто живописна стойност на монументално произведение, построено с мозаична техника. Доколко и каква е цената като произведение на изкуството към този момент е тематика на различен вид експерти, които да разискват и да проучват, не на реставратори.
Преди няколко дни стартира работа по мозайките на паметника Бузлуджа. В стабилизирането вземат участие 18 реставратори от Германия, Швейцария, Гърция и България. Финансираното на плана идва от фондация „ Гети”, а ИКОМОС Германия управлява плана. Идеята за реституция на Бузлуджа се ражда през 2015 година, а основател на плана е проектант Дора Иванова.
Доцент Стефан Белишки от Националната художествена академия е един от българските реставратори. Освен НХА други университети, които вземат участие в плана са Техническият университет в Мюнхен и Университета по приложни изкуства в Берн. Академията по изкуствата в Пловдив и Академията за изящни изкуства в Дрезден пък участваха в подготовката на плана.
Доцент Белишки е началник на катедра „ Реставрация” в НХА. От ФАКТИ се свързахме с него, с цел да разберем повече за стабилизирането на мозайките и за присъединяване му е плана. Разговора ни четете в идващите редове:
- Доц. Белишки, по какъв начин се включихте в този план?
- Знаех за интереса за съхраняването на паметника Бузлуджа от преди 3-4 години, защото съм разговарял с Дора Иванова, която управлява този план и фондацията. Едва предходната година разбрах, че нещата към този момент са почнали същински и то го разбрах от сътрудници от Германия – от Академията за изящни изкуства в Дрезден. Тогава декларирахме предпочитание да участваме и ние, защото с Дрезденската академия имаме и партньорства по „ Еразъм”.
След това разговарях и с президента на немския ИКОМОС, от който пристигна поканата след нашия деклариран интерес. Говорих и със самата Дора Иванова, тя също ни предложения и по този начин се включих в плана.
Снимка: БГНЕС/Архив
- А за какво решихте да се включите? Все отново този монумент поражда спор в обществото – дали да бъде реставриран, дали да бъде опустошен.
- Паметникът е претрупан с политическа обремененост, само че ние гледаме на него като на историческо завещание, като на културно завещание. Не се интересуваме от някакви политически ползи към него. Интерес в тази ситуация за архитектите би била структурата, архитектурният план. За нас като реставратори на фрески, на мозайки, на архитектурни повърхности и живописни творби, са забавни мозайките като произведение на изкуството, като културна полезност, като история на мозайките от 20. век.
Това е, което ни накара да участваме е фактът, че фактически това са най-големите мозайки в Европа от този интервал, за които знаем – с обща повърхност над 900 квадратни метра във вътрешния и външния пръстен. Започнахме да се срещаме с реставрационните проблеми едвам през това лято, защото изследването е почнало още предходната година. Ние се включихме в придвижване, по този начин да се каже. За нас е доста забавно.
Заедно с сътрудниците от Германия, Швейцария и Гърция започнахме да планираме тези незабавни, спешни ограничения по мозайките, които се организират сега, с цел да станат вероятни едни систематични действия по цялостното стабилизиране и консервационно-реставрационните интервенции по мозайките.
Снимка: БГНЕС/Архив
- Доколкото разбирам, покривът също има потребност от незабавен ремонт, само че се стартира от мозайките, тъй като при тях рушенето е в много по-напреднал етап, по този начин ли е?
- Мозайките са най-застрашеният детайл от паметника сега. Заради това този стадий е отдаден навръх незабавните ограничения, с цел да подсигуряваме, че ще бъде допустимо идващите няколко години да се изготви един обстоен план, да се откри финансиране.
В момента това е към момента една предварителна работа. Тепърва би трябвало да се възнамерява реставрацията на мозайките с всичките интервенции като оценка на технологията, на реставрационните проблеми, на натрупванията.
При планирането на реставрацията има значение освен комплицираната технология, която е по-различна от класическите мозайки – на средновековни или античните, само че също по този начин разрушителните процеси, положението сега. Около 30% от мозаичния пласт е погубен и се вижда под него една подготвителна мазилка, на която е нанесена и подготвителната рисунка. Тя се назовава още синопия.
Тази подготвителна рисунка или синопия сама по себе си е извънредно забавна. Тя е забавен документ за технологията, а също и за проучване от изкуствоведи като произведение на изкуството, като част от стадия на създаване на мозайките. Всичките тези забележими зони с подготвителна рисунка – синопия, са скъпи да бъдат съхранени, да бъдат показани. Къде, доколко и дали ще има някъде възобновяване на мозаечния пласт с тесерите – тези дребни кубчета на мозайката, или не – това ще се възнамерява в допълнение.
В момента една от задачите е да стабилизираме това, което е останало и да забавим разрушителните процеси. Тези процеси не могат да бъдат спрени напълно, само че стремежът ни е да ги забавим в такава степен, че да предпазим мозайките от въздействието на климатични фактори като директни превалявания от дъжд, от вятър, от заледяване. Заедно с това да стабилизираме тези зони на синопията, които също са в сериозно положение, тъй че при една следваща систематична реставрационна акция да бъдат осъществени съответните реставрационни действия.
Заедно с това обаче при едни предстоящ реставрационен план, би трябвало да се гледа освен на реставрационни проблеми и технология на мозайките. В момента има една комплицирана стратиграфия, която се вижда – мозаичен слон, синопия, която тук-там е опадала и се виждат основата – градежа, бетона, само че с изключение на тази софтуерна стратиграфия има и историческа стратиграфия. Тя също е доста значима.
Тази историческа стратиграфия се състои от истинските мозайки и натрупванията, които са се случили по-късно. Това са следите на времето – освен разрушенията, само че и новите добавки като графити и други следи от последните 30 години. Тези графити са направени с друга техника – освен с пряк спрей, има и няколко други техники, които са употребявали тези художници, така наречен стрийт арт художници.
Някои от тези техни творби носят съществени послания, които би трябвало да бъдат оценени в допълнение и да се реши коя част от тях да бъдат непокътнати, дали да бъдат непокътнати, дали повреждат и доколко повреждат истинските пластове. Всичкото това би трябвало да получи едно изцяло развито систематично отношение, един метод, който да преглежда паметника от всяка позиция - технология, реставрационни проблеми, исторически промени, натрупвания, повреди.
Снимка: БГНЕС/Архив
- Как си обяснявате този интернационален интерес – Вие сте имали връзка с сътрудниците Ви от Дрезден, а на терен и с реставраторите от Швейцария, Гърция, останалите Ви сътрудници от Германия?
- Интересът идва от две неща. От забавните мозайки сами по себе си като произведение. Аз персонално не зная за други такива огромни по повърхност мозайки в Европа от втората половина на 20. век. Освен това са с извънредно забавни реставрационни проблеми, огромно предизвикателство. Абсолютно нетрадиционни решения би трябвало да се търсят, а с цел да се намерят тези решения е извънредно значимо да има събран колектив, който да е от положителни експерти, в идеалния вид - с друг опит. И тъкмо това се случва.
Голям шанс е, съгласно мене, че има експерти от разнообразни страни, тъй като могат да обменят опит и да се доближи до едно успешно решение. Ние всеки ден се сблъскваме с някакъв нов проблем, дружно го обсъждаме, търсим решения. Вече има открити няколко забавни и строго самостоятелни такива за предпазването на мозайките.
- Как се справяте с политическия аспект на тази постройка, с разнополюсните отзиви в обществото?
- За страдание е прекомерно свеж споменът от предходния режим и има доста хора в България, които си спомнят и носят белезите от въздействието на това време. Това визира в това число и моето потомство и няма по какъв начин човек да не поглежда обратно и с тази позиция. От друга страна, в случай че не успеем да се откъснем от такива политически предразсъдъци и да погледнем на Бузлуджа като едно историческо удостоверение от този интервал, ние рискуваме да загубим всички исторически свидетелства от това време, от социалистическия интервал, а то е част от нашата история, без значение дали ни харесва или не като исторически миг.
Това се е случило, било е. В бъдеще, в случай че не оставим никакви монументи, които да свидетелстват за този интервал с всичките позитивни или отрицателни страни, с политическите натоварванията, които има, само че също по този начин и с естетическите решения на художниците – да не забравяме, че някои от плановете на мозайките са на доста известни художници, то няма да остане някакво удостоверение за идващите генерации.
За нас като експерти, това че паметникът към момента е спорен не е проблем. Ние гледаме на него като на едно професионално предизвикателство, тъй като с изключение на реставрационните проблеми, той има и чисто живописна стойност на монументално произведение, построено с мозаична техника. Доколко и каква е цената като произведение на изкуството към този момент е тематика на различен вид експерти, които да разискват и да проучват, не на реставратори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ