Фирмата ДПС няма лесно да се откаже от властта
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
И в бъдеще " Корпорацията " на Доган ще желае да води познатата игра - ще се присламчва ту към ръководещи, ту към съпротива - според от облагата. Ще успее ли Движение за права и свободи да реди обичания си пасианс във властта, както до момента?
Коментар от Петър Чолаков
Според министър-председателя Борисов, отводът на Движение за права и свободи да поддържа самодейността на ГЕРБ за нова конституция доказвал, че придвижването на Доган и Пеевски в действителност било опозиционно. Ала по какъв начин тогава да разбираме думите на премиера, че Христо Иванов „ подплашил” Движение за права и свободи, с цел да се „ прибере в лоното на Българска социалистическа партия и Радев”? Ако следваме тази „ логика”, би трябвало да се запитаме от кое място тогава си е тръгнало „ застрашеното” Движение за права и свободи? Да не би в действителност да става дума за топлия майчин скут на ГЕРБ? Или господин Борисов, в желанието си да проучва обстановката, в действителност си призна, без да желае, за траялия години наред сговор сред неговата партия и Движение за права и свободи?
Защо страната не реагираше до момента
Любопитно и, меко казано, необичайно е и това, че министър-председателят не вижда, а и не пожела да припише, никакви заслуги на ГЕРБ за (уж) ставането на Движение за права и свободи от трапезата.
Е, най-малко в това отношение, Борисов е справедлив: партията му просто няма по какъв начин да обере тези лаври. Видя се, че страната реши да се раздвижи по тематиката за скандалните парцели и фамозната защита на Доган и Пеевски едвам след акцията на господин Иванов.
Нека не бързаме с гръмките изводи, че Движение за права и свободи, видите ли, надали не натирено си е тръгнало от масата, облизвайки се жално-жално и с подвита опашка. Както се споделя: заведения за хранене доста, а джуджета – още повече! Да, под опасността на всеобщите митинги, за Движението му е преференциално да се показва за съпротива. Но още по-добре би било, в случай че манджата, която дружно са забъркали с ГЕРБ, продължи тихичко да къкри на котлона…
За Движение за права и свободи, към този момент 30 години, „ управляваща” и „ опозиционна” са единствено етикети, лепени или сваляни за впечатляване на публиката. Прочее, това важи и за помпозни термини като „ либерална” и „ проатлантическа”. Колко може да е демократична партия, която се ръководи на основата на стоманен, пирамидално-йерархичен принцип, прокаран толкоз поредно, че би събудил завистта на всеки древноегипетски фараон или турски султан? И какъв брой ли натовска може да е групировка, която постоянно е държала вратата необятно отворена за съветските енергийно-стратегически планове?
Както във връзка с предишното, по този начин и отсега нататък няма да сбъркаме, в случай че вместо с такива етикети, отбелязваме Движение за права и свободи като „ Фирмата”. Или, в случай че предпочитате, „ Корпорацията”.
Водещ принцип - изгодата
Без подозрение и за в бъдеще Корпорацията на Доган ще се опита да води същата до болежка позната игра: когато ѝ е преференциално, ще поддържа формалните титуляри на изпълнителната власт, а когато не, ще се присламчва към опозицията. От значение ще бъде, както постоянно, единствено императивът да бъде увеличена облагата. Трябва обаче да кажем, че обичаният на Движение за права и свободи пасианс през днешния ден се реди по-мъчно от когато и да било.
Тук не става дума за това да чакаме някой от чужбина да издърпа ушите на притежателя и акционерите на Фирмата. Вярно е, че неотдавна немският депутат-либерал от СвДП Томас Хакер заприказва намерено за въздействието на Анкара върху етническата партия и съмнителната известност на Пеевски. Ала, в това време, ръководителят на АЛДЕ Ханс ван Бален назова акцията на протестиращите в „ Росенец” „ срамно” дело на „ екстремисти” и съобщи, че към Доган, който „ въвел етническия мир в България”, би трябвало да се „ отнасят с уважение”.
Опасявам се, че единствено българските гласоподаватели могат да покажат на Корпорацията до каква степен е допустимо да се простира.
Ще сгрешим, в случай че твърдим, че чудесата сътворени от хидроинженера Доган по време на „ Тройната коалация”, възмущението от избора на господин Пеевски за началник на ДАНС, непопулярното ръководство на господин Орешарски и банкрутът на КТБ не са се отразили върху „ маневреността” на Движение за права и свободи и не са демонизирали обществения му образ. За малко при започване на Прехода, най-малко за някои, Движение за права и свободи беше катализатор на демократичните процеси. Но партията на Доган се трансформира, постепенно, само че все по-категорично, в синоним на политическа проказа. Арогантността и самозабравянето на някогашния ръководител, който стартира намерено да приказва за обръчи от компании и разпределение на порции, докараха Фирмата до настоящия хал.
Гневът на българите
Семената, които пося Фирмата, родиха и не престават да будят гнева против машите на Движение за права и свободи в правосъдната система, като Гешев и Цацаров. Възмущението против плодовете на фирмената равнища изгря в Росенец. В акцията и последвалите митинги кулминира назрялата социална непоносимост към модела „ ДПС”.
Ако през последните години стана ясно, че зацапаната Фирма може да влезе във властта единствено през задния вход, на фона на очертаващите се предварителни избори наподобява, че санитарните условия по отношение на всяка от обединенията, които ще се опитат да убедят гласоподавателите, че са носителите на смяната, ще бъдат по-безкомпромисни, след като и да е било. И най-малкото подозрение, че марионетки или аватари на Фирмата са проникнали в идващото държавно управление, ще провокира голямото отвращение на хората, които повече не могат да търпят зловонните, прогнили основи на актуалната „ система”.
И в бъдеще " Корпорацията " на Доган ще желае да води познатата игра - ще се присламчва ту към ръководещи, ту към съпротива - според от облагата. Ще успее ли Движение за права и свободи да реди обичания си пасианс във властта, както до момента?
Коментар от Петър Чолаков
Според министър-председателя Борисов, отводът на Движение за права и свободи да поддържа самодейността на ГЕРБ за нова конституция доказвал, че придвижването на Доган и Пеевски в действителност било опозиционно. Ала по какъв начин тогава да разбираме думите на премиера, че Христо Иванов „ подплашил” Движение за права и свободи, с цел да се „ прибере в лоното на Българска социалистическа партия и Радев”? Ако следваме тази „ логика”, би трябвало да се запитаме от кое място тогава си е тръгнало „ застрашеното” Движение за права и свободи? Да не би в действителност да става дума за топлия майчин скут на ГЕРБ? Или господин Борисов, в желанието си да проучва обстановката, в действителност си призна, без да желае, за траялия години наред сговор сред неговата партия и Движение за права и свободи?
Защо страната не реагираше до момента
Любопитно и, меко казано, необичайно е и това, че министър-председателят не вижда, а и не пожела да припише, никакви заслуги на ГЕРБ за (уж) ставането на Движение за права и свободи от трапезата.
Е, най-малко в това отношение, Борисов е справедлив: партията му просто няма по какъв начин да обере тези лаври. Видя се, че страната реши да се раздвижи по тематиката за скандалните парцели и фамозната защита на Доган и Пеевски едвам след акцията на господин Иванов.
Нека не бързаме с гръмките изводи, че Движение за права и свободи, видите ли, надали не натирено си е тръгнало от масата, облизвайки се жално-жално и с подвита опашка. Както се споделя: заведения за хранене доста, а джуджета – още повече! Да, под опасността на всеобщите митинги, за Движението му е преференциално да се показва за съпротива. Но още по-добре би било, в случай че манджата, която дружно са забъркали с ГЕРБ, продължи тихичко да къкри на котлона…
За Движение за права и свободи, към този момент 30 години, „ управляваща” и „ опозиционна” са единствено етикети, лепени или сваляни за впечатляване на публиката. Прочее, това важи и за помпозни термини като „ либерална” и „ проатлантическа”. Колко може да е демократична партия, която се ръководи на основата на стоманен, пирамидално-йерархичен принцип, прокаран толкоз поредно, че би събудил завистта на всеки древноегипетски фараон или турски султан? И какъв брой ли натовска може да е групировка, която постоянно е държала вратата необятно отворена за съветските енергийно-стратегически планове?
Както във връзка с предишното, по този начин и отсега нататък няма да сбъркаме, в случай че вместо с такива етикети, отбелязваме Движение за права и свободи като „ Фирмата”. Или, в случай че предпочитате, „ Корпорацията”.
Водещ принцип - изгодата
Без подозрение и за в бъдеще Корпорацията на Доган ще се опита да води същата до болежка позната игра: когато ѝ е преференциално, ще поддържа формалните титуляри на изпълнителната власт, а когато не, ще се присламчва към опозицията. От значение ще бъде, както постоянно, единствено императивът да бъде увеличена облагата. Трябва обаче да кажем, че обичаният на Движение за права и свободи пасианс през днешния ден се реди по-мъчно от когато и да било.
Тук не става дума за това да чакаме някой от чужбина да издърпа ушите на притежателя и акционерите на Фирмата. Вярно е, че неотдавна немският депутат-либерал от СвДП Томас Хакер заприказва намерено за въздействието на Анкара върху етническата партия и съмнителната известност на Пеевски. Ала, в това време, ръководителят на АЛДЕ Ханс ван Бален назова акцията на протестиращите в „ Росенец” „ срамно” дело на „ екстремисти” и съобщи, че към Доган, който „ въвел етническия мир в България”, би трябвало да се „ отнасят с уважение”.
Опасявам се, че единствено българските гласоподаватели могат да покажат на Корпорацията до каква степен е допустимо да се простира.
Ще сгрешим, в случай че твърдим, че чудесата сътворени от хидроинженера Доган по време на „ Тройната коалация”, възмущението от избора на господин Пеевски за началник на ДАНС, непопулярното ръководство на господин Орешарски и банкрутът на КТБ не са се отразили върху „ маневреността” на Движение за права и свободи и не са демонизирали обществения му образ. За малко при започване на Прехода, най-малко за някои, Движение за права и свободи беше катализатор на демократичните процеси. Но партията на Доган се трансформира, постепенно, само че все по-категорично, в синоним на политическа проказа. Арогантността и самозабравянето на някогашния ръководител, който стартира намерено да приказва за обръчи от компании и разпределение на порции, докараха Фирмата до настоящия хал.
Гневът на българите
Семената, които пося Фирмата, родиха и не престават да будят гнева против машите на Движение за права и свободи в правосъдната система, като Гешев и Цацаров. Възмущението против плодовете на фирмената равнища изгря в Росенец. В акцията и последвалите митинги кулминира назрялата социална непоносимост към модела „ ДПС”.
Ако през последните години стана ясно, че зацапаната Фирма може да влезе във властта единствено през задния вход, на фона на очертаващите се предварителни избори наподобява, че санитарните условия по отношение на всяка от обединенията, които ще се опитат да убедят гласоподавателите, че са носителите на смяната, ще бъдат по-безкомпромисни, след като и да е било. И най-малкото подозрение, че марионетки или аватари на Фирмата са проникнали в идващото държавно управление, ще провокира голямото отвращение на хората, които повече не могат да търпят зловонните, прогнили основи на актуалната „ система”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ