Светльо Витков пред ФАКТИ: Политик няма право на граждански протест
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди няколко дни музикантът и водач на Политическа партия „ Глас национален “ Светослав Витков сподели в свое изявление за организация БГНЕС, че политиците нямат място на антиправителствените митинги. Струва ми се, че тази гледна точна не намира задоволително място в медиите. Това е и повода от ФАКТИ да се свържем със Светльо Витков в навечерието на така наречен „ Велико национално въстание “. Разговора ни четете в идващите редове:
- Г-н Витков, за какво политиците нямат място на митинга?
- Повтарям и ще дублирам непрестанно, до момента в който българските жители не схванат смисъла на това обръщение – политиците, във всичките си дейности имат цел - да извлекат политическа полза или да осребрят дейностите си. Те нямат луфт. Политиците нямат право да участват в гражданските митинги, заради следните аргументи.
Първо, другите партии имат разнообразни симпатизанти, които не са в едно и също политическо пространство и не желаят да застават един до друг с партии и електорат, които не понасят. Второ, тези политици, които се явят на митинг имат две цели – едната цел е да вдигнат персоналния си рейтинг за идващите избори като се пъчат, че са против ръководството, с цел да могат да привлекат гласове, а втората цел е – нея опитът в политиката ми е посочил, да им звъннат по телефона, да ги поканят да седнат на масата на договаряния и да им кажат: „ Добре де, `айде в този момент, кажете какво желаете, с цел да спрете да се пънете “. Един тип чакат предложение да осребрят своите дейности.
Трето, с наличието си отблъскват част от аполитичните искащите да се включат в митинга и по този начин неговата сила понижава.
Освен всичкото това, политическите лица, които са взели участие в ръководството на България под една или друга форма нямат моралното право да се явят на тези митинги, тъй като те са потвърдили със своите дейности във времето какви са и какво са създали. Кратката политическа памет е ужасно нещо. Хората ми споделят постоянно: „ Не мога да застана до Манолова, до Христо Иванов, не ми е прелестно “.
Това е казусът и той е параграф 22.
- На мен ми прави усещане, че на митингите има всевъзможни хора, а някои от тях стачкуват за нова система, за генерални промени. Имате ли такива наблюдения?
- Абсолютно, тези промени не са съобразени и с времето, тъй като част от измененията, които могат да бъдат признати са 3 до 6 месеца преди избори – съгласно Изборния кодекс. Всички желаят промяна на системата. Гражданите не са длъжни да знаят спецификите на политическата активност, на изборните правила, условия и ред, само че е значимо да се образоват, с цел да знаят до какво би довело несъмнено искане.
Когато искаш смяна на Конституцията, имаш ли визия какви текстове съответно ще се трансформират и тези промени няма ли да доведат до ограничение на главните свободи и права на българските жители. Президентска република? Да се даде публично властта в ръцете на сатрап? Що за идиоти могат да изискат това или какъв брой комфортно!
От 30 години ръководят четири съществени партии – това бяха Съюз на демократичните сили, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ. Съюз на демократичните сили се раздроби и министър председателят на Съюз на демократичните сили - Костов сътвори ДСБ, с цел да си скъса опашката. Тези четири партии остават и вземат участие в ръководството на България под една или друга форма към този момент 30 години. Промяната на системата няма да пристигна с смяна на Конституцията, а по-скоро с съответни промени в Изборния кодекс, с цел да им по-честни избори и опция в лицето на нови участници.
Първата съответна смяна в Изборния кодекс е възбрана на политическата квота в СИК, ОИК, РИК, а и ЦИК.
Не може парламентарно показаните партии да имат квоти в секционните изборни комисии, които са над 11 хиляди в страната, а в същия миг за другите партии, които не са парламентарно показани - под 4%, да има платени покровители, представители и наблюдаващи. Не стига, че тези партии или нямат, или имат дребна държавна дотация по отношение на парламентарно показаните, само че и би трябвало да извадят най-малко 600 хиляди до 1 милион за покровители на едни избори?Това не е ли дискриминативен аршин?
Второто е дейна регистрация – би трябвало да се махнат мъртвите души от изборните описи. Третото е криминилизиране на платените покровители, тъй като това отново е лост за дискриминативен метод и официализиране на платения избор.
Четвъртото - и най-важно изискване е, бюлетините от урната да се броят от 1 човек, както е написано в ИК, а не да се нарушава Изборния закон и членовете на СИК да си ги разпределят на купчинки, с цел да е по-бързо.
Това е нелегално и е най-голямата изборна безобразия.
Но да се върнем на митингите. По-важното е, че те могат да смъкват държавно управление, само че изборите са тези, които качват идващото. Затова изборните правила са толкоз значими за промяна на системата.
- Как би трябвало да се подходи към хората, които не гласоподават - немалка част от българските жители?
- Да, към 50% от жителите не гласоподават. Мантрата, която се вихри, че в случай че изборите можеха да трансформират нещо, щяха да ги забранят, е тотална нелепост. Ако съберем Българска социалистическа партия, Държавно стопанско предприятие и ГЕРБ, това са 50% от действителните гласове, в случай, че не са дали своят вот към 50% от гласоподавателите. Но в случай че тези негласували - гласоподават, всеки един техен глас ще понижи % на тези 3 огромни партии. По този метод, силата им ще намалее. Който желае да гласоподава за партии, които са управлявали България, той е удовлетворен от това ръководство. Другите, които не желаят да гласоподават остават избора си в ръцете на тези, които желаят да продължат нещата по същия модел, а след това псуват. Просто гласувайте!
- Много хора обаче споделят, че не са показани.
- Тук идва другият проблем. Ясно е, че хората търсят нови лица и нови партии, само че тези нови лица и нови партии не могат да доближат до медиите, не могат да си платят на социологическите организации, на политолози, с цел да ги повдигнат в медиите и хората да ги видят, с цел да ги изберат. В София и огромните градове е едно – има обществени мрежи и така нататък, само че дано не забравяме, че над 2 милиона и 100 хиляди българи са пенсионери. Те доста не ровят в интернет, те гледат телевизия – Българска национална телевизия и огромните частни малките екрани. Каквото им демонстрират по тях, за това и гласоподават. Това е един затворен развой и е доста мъчно нова партия или лице да пробие с огромна медийна поддръжка, тъй като тя значи доста пари, контакти и олигарси зад нея.
- Имахте една рецензия към " Отровното трио ". На какво се дължи тя?
- Това не е тъкмо рецензия, само че да се обявиш за лидер на митинг е много безочливо изявление. Да се явят трима господа и да решат, че са уредници и водачи на митинга, без да бъдат определени от жителите, не е съответно. Да държиш речи на микрофон и да правиш флашмоб осъществявания, нищо не трансформира. Ако има водачи на митинга, тези водачи би трябвало да бъдат припознати – да са ясни техните полезности, морал, минало, с цел да можеш да вярваш, че когато би трябвало да се договаря, на договарянията тези хора няма да слагат личните си упоритости пред стремежите на жителите.
Един водач може да бъде платен, може да бъде застрашен, може да бъде и дискредитиран. Затова най-добре е митингът да няма водач, а съответни претенции.
- Какво ще се случи на „ Великото национално въстание “, съгласно Вас?
- Не мога да знам. Ще забележим. Но с тези претенции и с политиците, които се явяват на митинга, както и с „ Отровното трио “ ненапълно се понижава силата на митинга. През 2013 година имаше хора, които се пробваха да се вършат на водачи и те са от дълго време забравени. Тогава митингът нямаше и такива декларирани основатели, които да споделят „ ние организираме този митинг “.
Протестът е цивилен. Гражданите излизат, тъй като не желаят да продължава моделът на ръководство – и освен против ГЕРБ, а против всички партии и политици в предишното и сегашното ръководство. Ако ги няма политиците на митинга и тези, които се пънат за уредници, митингът може да бъде надалеч по-сериозен.
- Какъв би могъл да бъде?
- С повече хора, повече сила. Но отново споделям – един митинг би трябвало да има съответни претенции. След оставка следват нови избори по остарели правила. Няма по какъв начин да се случи машинно гласоподаване при предварителни избори. Ще обяснят всички политолози, социолози, ЦИК и ИО, че няма опция сега това да се случи.
- Политическа партия „ Глас национален “ ще взе участие ли в последващи избори?
- Учудвам се, когато ми задават този въпрос, тъй като ние се явяваме на всички избори. Участвали сме във всички избори от основаването си през 2013 година насам. Да, ще се явим на избори. Даже социология ни дава о,4%, което в никакъв случай не са ни давали. Още първоначално ни даваха 0,2%, а ние постигнахме 1,5%.
Ще се явим на изборите, само че не непременно. Не сме подготвени да приемем всяка цена, с цел да успеем.
- Вие били ли сте на митингите?
- Да, първоначално два пъти отидох, само че там видях много познати физиономии, остарели играчи, които са обърнали листа, за тях всичко е забравено, към този момент са положителни и готини. Не ми направи положително усещане това, както и речите на триото.
Мен доста ме интересува сега следното нещо – като българин и жител, като човек, който живее в тази страна, има компания и работи. Средствата, които се отпускат за битка с ковид ми е доста забавно по какъв начин се дават. Фирмите, наранени от вируса, отивайки да желаят някаква помощ от банки да вземем за пример, лихвата се оказва, че е сред 4 до 6%. Ако не си работил шест месеца, от кое място ще ги върнеш тези 6%. Това не е помощ. Това е рекет и заробване. Правителството би трябвало да е много по-адекватно, с цел да реши този проблем. Ако не го реши, считам, че в бъдеще той ще става все по-дълбок. Ако не се провиснал средства за микро и дребен бизнес, нещата ще придобият противен тип. Когато сме гладни и нямаме пари, всички ще сме на улицата, без да ни интересува кой ръководи и по какъв начин. Тогава и митингът няма да е кротичък.
Преди няколко дни музикантът и водач на Политическа партия „ Глас национален “ Светослав Витков сподели в свое изявление за организация БГНЕС, че политиците нямат място на антиправителствените митинги. Струва ми се, че тази гледна точна не намира задоволително място в медиите. Това е и повода от ФАКТИ да се свържем със Светльо Витков в навечерието на така наречен „ Велико национално въстание “. Разговора ни четете в идващите редове:
- Г-н Витков, за какво политиците нямат място на митинга?
- Повтарям и ще дублирам непрестанно, до момента в който българските жители не схванат смисъла на това обръщение – политиците, във всичките си дейности имат цел - да извлекат политическа полза или да осребрят дейностите си. Те нямат луфт. Политиците нямат право да участват в гражданските митинги, заради следните аргументи.
Първо, другите партии имат разнообразни симпатизанти, които не са в едно и също политическо пространство и не желаят да застават един до друг с партии и електорат, които не понасят. Второ, тези политици, които се явят на митинг имат две цели – едната цел е да вдигнат персоналния си рейтинг за идващите избори като се пъчат, че са против ръководството, с цел да могат да привлекат гласове, а втората цел е – нея опитът в политиката ми е посочил, да им звъннат по телефона, да ги поканят да седнат на масата на договаряния и да им кажат: „ Добре де, `айде в този момент, кажете какво желаете, с цел да спрете да се пънете “. Един тип чакат предложение да осребрят своите дейности.
Трето, с наличието си отблъскват част от аполитичните искащите да се включат в митинга и по този начин неговата сила понижава.
Освен всичкото това, политическите лица, които са взели участие в ръководството на България под една или друга форма нямат моралното право да се явят на тези митинги, тъй като те са потвърдили със своите дейности във времето какви са и какво са създали. Кратката политическа памет е ужасно нещо. Хората ми споделят постоянно: „ Не мога да застана до Манолова, до Христо Иванов, не ми е прелестно “.
Това е казусът и той е параграф 22.
- На мен ми прави усещане, че на митингите има всевъзможни хора, а някои от тях стачкуват за нова система, за генерални промени. Имате ли такива наблюдения?
- Абсолютно, тези промени не са съобразени и с времето, тъй като част от измененията, които могат да бъдат признати са 3 до 6 месеца преди избори – съгласно Изборния кодекс. Всички желаят промяна на системата. Гражданите не са длъжни да знаят спецификите на политическата активност, на изборните правила, условия и ред, само че е значимо да се образоват, с цел да знаят до какво би довело несъмнено искане.
Когато искаш смяна на Конституцията, имаш ли визия какви текстове съответно ще се трансформират и тези промени няма ли да доведат до ограничение на главните свободи и права на българските жители. Президентска република? Да се даде публично властта в ръцете на сатрап? Що за идиоти могат да изискат това или какъв брой комфортно!
От 30 години ръководят четири съществени партии – това бяха Съюз на демократичните сили, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ. Съюз на демократичните сили се раздроби и министър председателят на Съюз на демократичните сили - Костов сътвори ДСБ, с цел да си скъса опашката. Тези четири партии остават и вземат участие в ръководството на България под една или друга форма към този момент 30 години. Промяната на системата няма да пристигна с смяна на Конституцията, а по-скоро с съответни промени в Изборния кодекс, с цел да им по-честни избори и опция в лицето на нови участници.
Първата съответна смяна в Изборния кодекс е възбрана на политическата квота в СИК, ОИК, РИК, а и ЦИК.
Не може парламентарно показаните партии да имат квоти в секционните изборни комисии, които са над 11 хиляди в страната, а в същия миг за другите партии, които не са парламентарно показани - под 4%, да има платени покровители, представители и наблюдаващи. Не стига, че тези партии или нямат, или имат дребна държавна дотация по отношение на парламентарно показаните, само че и би трябвало да извадят най-малко 600 хиляди до 1 милион за покровители на едни избори?Това не е ли дискриминативен аршин?
Второто е дейна регистрация – би трябвало да се махнат мъртвите души от изборните описи. Третото е криминилизиране на платените покровители, тъй като това отново е лост за дискриминативен метод и официализиране на платения избор.
Четвъртото - и най-важно изискване е, бюлетините от урната да се броят от 1 човек, както е написано в ИК, а не да се нарушава Изборния закон и членовете на СИК да си ги разпределят на купчинки, с цел да е по-бързо.
Това е нелегално и е най-голямата изборна безобразия.
Но да се върнем на митингите. По-важното е, че те могат да смъкват държавно управление, само че изборите са тези, които качват идващото. Затова изборните правила са толкоз значими за промяна на системата.
- Как би трябвало да се подходи към хората, които не гласоподават - немалка част от българските жители?
- Да, към 50% от жителите не гласоподават. Мантрата, която се вихри, че в случай че изборите можеха да трансформират нещо, щяха да ги забранят, е тотална нелепост. Ако съберем Българска социалистическа партия, Държавно стопанско предприятие и ГЕРБ, това са 50% от действителните гласове, в случай, че не са дали своят вот към 50% от гласоподавателите. Но в случай че тези негласували - гласоподават, всеки един техен глас ще понижи % на тези 3 огромни партии. По този метод, силата им ще намалее. Който желае да гласоподава за партии, които са управлявали България, той е удовлетворен от това ръководство. Другите, които не желаят да гласоподават остават избора си в ръцете на тези, които желаят да продължат нещата по същия модел, а след това псуват. Просто гласувайте!
- Много хора обаче споделят, че не са показани.
- Тук идва другият проблем. Ясно е, че хората търсят нови лица и нови партии, само че тези нови лица и нови партии не могат да доближат до медиите, не могат да си платят на социологическите организации, на политолози, с цел да ги повдигнат в медиите и хората да ги видят, с цел да ги изберат. В София и огромните градове е едно – има обществени мрежи и така нататък, само че дано не забравяме, че над 2 милиона и 100 хиляди българи са пенсионери. Те доста не ровят в интернет, те гледат телевизия – Българска национална телевизия и огромните частни малките екрани. Каквото им демонстрират по тях, за това и гласоподават. Това е един затворен развой и е доста мъчно нова партия или лице да пробие с огромна медийна поддръжка, тъй като тя значи доста пари, контакти и олигарси зад нея.
- Имахте една рецензия към " Отровното трио ". На какво се дължи тя?
- Това не е тъкмо рецензия, само че да се обявиш за лидер на митинг е много безочливо изявление. Да се явят трима господа и да решат, че са уредници и водачи на митинга, без да бъдат определени от жителите, не е съответно. Да държиш речи на микрофон и да правиш флашмоб осъществявания, нищо не трансформира. Ако има водачи на митинга, тези водачи би трябвало да бъдат припознати – да са ясни техните полезности, морал, минало, с цел да можеш да вярваш, че когато би трябвало да се договаря, на договарянията тези хора няма да слагат личните си упоритости пред стремежите на жителите.
Един водач може да бъде платен, може да бъде застрашен, може да бъде и дискредитиран. Затова най-добре е митингът да няма водач, а съответни претенции.
- Какво ще се случи на „ Великото национално въстание “, съгласно Вас?
- Не мога да знам. Ще забележим. Но с тези претенции и с политиците, които се явяват на митинга, както и с „ Отровното трио “ ненапълно се понижава силата на митинга. През 2013 година имаше хора, които се пробваха да се вършат на водачи и те са от дълго време забравени. Тогава митингът нямаше и такива декларирани основатели, които да споделят „ ние организираме този митинг “.
Протестът е цивилен. Гражданите излизат, тъй като не желаят да продължава моделът на ръководство – и освен против ГЕРБ, а против всички партии и политици в предишното и сегашното ръководство. Ако ги няма политиците на митинга и тези, които се пънат за уредници, митингът може да бъде надалеч по-сериозен.
- Какъв би могъл да бъде?
- С повече хора, повече сила. Но отново споделям – един митинг би трябвало да има съответни претенции. След оставка следват нови избори по остарели правила. Няма по какъв начин да се случи машинно гласоподаване при предварителни избори. Ще обяснят всички политолози, социолози, ЦИК и ИО, че няма опция сега това да се случи.
- Политическа партия „ Глас национален “ ще взе участие ли в последващи избори?
- Учудвам се, когато ми задават този въпрос, тъй като ние се явяваме на всички избори. Участвали сме във всички избори от основаването си през 2013 година насам. Да, ще се явим на избори. Даже социология ни дава о,4%, което в никакъв случай не са ни давали. Още първоначално ни даваха 0,2%, а ние постигнахме 1,5%.
Ще се явим на изборите, само че не непременно. Не сме подготвени да приемем всяка цена, с цел да успеем.
- Вие били ли сте на митингите?
- Да, първоначално два пъти отидох, само че там видях много познати физиономии, остарели играчи, които са обърнали листа, за тях всичко е забравено, към този момент са положителни и готини. Не ми направи положително усещане това, както и речите на триото.
Мен доста ме интересува сега следното нещо – като българин и жител, като човек, който живее в тази страна, има компания и работи. Средствата, които се отпускат за битка с ковид ми е доста забавно по какъв начин се дават. Фирмите, наранени от вируса, отивайки да желаят някаква помощ от банки да вземем за пример, лихвата се оказва, че е сред 4 до 6%. Ако не си работил шест месеца, от кое място ще ги върнеш тези 6%. Това не е помощ. Това е рекет и заробване. Правителството би трябвало да е много по-адекватно, с цел да реши този проблем. Ако не го реши, считам, че в бъдеще той ще става все по-дълбок. Ако не се провиснал средства за микро и дребен бизнес, нещата ще придобият противен тип. Когато сме гладни и нямаме пари, всички ще сме на улицата, без да ни интересува кой ръководи и по какъв начин. Тогава и митингът няма да е кротичък.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ