Хубаво е новото метро, но не #хубавое, а наистина
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Третата линия на метрото си е третата линия на метрото и би било срамотия да не употребявам журналистическата си естрада, с цел да ви опиша по какъв начин съм се возила във влакче. Съдейки по немалкото хора и диалозите им, които аз изрично не съм подслушвала, а просто съм дочула, значително софиянци също като мен през днешния ден по обяд се возеха по новата линия от чисто любознание. Новата линия си е ново премеждие.
Дори не го споделям с подигравка, аз съм извънредно неориентирана в софийското метро, което надалеч не е елементарно за потребление за българи, камо ли за чужденци. Няма да не помни в никакъв случай какъв брой обезверен беше един прочут, който не приказва български първият път, когато го употребява. Действително не разбираше по какъв начин става прекачването от едната линия на другата на „ Сердика”, беше се въртял, губил, най-после излязъл, пуснал Гугъл Maps и се придвижил до НДК пешком.
Именно от Националния замък на културата стартира и моето странствуване в подземния свят - за благополучие в последна сметка метрото се оказа под земя, а не над нея.
Хубава е новата линия, лъскава. Точно толкоз лъскави са и табелките от хартия, които ни насочват към нея малко преди изходите на положителната остаряла Надежда-Лозенец от страната на бул. „ Патриарх Евтимий”. Шегата настрани, може да са от хартия, само че упътвания има, съумях да намеря входа на метростанцията.
Снимка: ФАКТИ
И тогава пред очите ми се разкри несравним за българските ширини транспортен разкош. Пространствата са необятни, метростанцията е мощно осветена, налични са именитите автоматизирани защитни порти против произшествия, няма го сигнала „ Моля, не преминавайте ограничаващата линия”, от стените висят рамки със фотоси (на метростанции), а самата станция е в жълто, което постоянно е добра концепция.
Снимка: ФАКТИ
Влакчетата са по-къси от мотрисите по другите линии, само че няма драма – нови са и са комфортни. Изчакват към минута-две преди да потеглят, а известията по звуковата система са ясни и мощни. Съобщенията на британски не звучат безумно, дори толкоз матерно звучат, че в случай че е по-шумно, не се схващат и малко наподобяват пийнал англичанин в Слънчев бряг. Заслужава си обаче, тъй като от „ Чансфър хир чу лайн чу” няма и помен, което не е наложително добре, признавам, че малко би ми липсвало.
Първо се возих от „ НДК 2” до „ Красно село”, по-късно от „ Красно село” до „ Хаджи Димитър”. На метростанция „ Красно село”, с цел да се придвижим в противоположната посока, е нужно да отидем на отсрещния коловоз, при „ Хаджи Димитър” е належащо да останем в същото влакче. Чудеса правят хартиените табелки, които споделят „ НЕ Е ВХОД” или „ НЕ Е ИЗХОД”, новаторски са също и въженцата, които препречват едното стълбище на метростанция „ Хаджи Димитър” и те изпращат в вярната посока, като ти споделят недвусмислено: „ Не си за тук”,
Въпреки това станцията като че ли свети. Това може и да е остатъчен резултат от вчерашното църковно посланичество при отрязването на лентичката на новия лъч на метрото, което се случи точно на тази станция. Изкушавам се да напиша, че и посланието „ Не си за тук” може да е останало от представителите на българската патриаршия, позната с някои свои духовници с изключително приемащ метод, само че не бих, с цел да не излезе, че от " не си за тук " се влиза в правия път, както при метростанцията.
Във влакчето от „ Красно село” до „ Хаджи Димитър” англичанинът в звуковата система към този момент не звучеше пийнал, може би повода е, че системата беше по-силна. Стигнах до „ Хаджи Димитър”, разходих се до площадката над пероните, видях въженцето и почтително се върнах към първичния перон, на който мотрисата спря, с цел да се придвижа назад към НДК.
Снимка: ФАКТИ
По пътя направих отмора на станция „ Театрална” при Театър „ София”, тъй като ми беше забавно по какъв начин наподобява точно тази станцията. Засякохме се с сътрудниците от Българска национална телевизия, по-скоро аз ги засякох, за тях бях просто благополучен анонимник, който при типа на всички камери и осветяване още един път си подсети за какво в никакъв случай не би правил телевизионна публицистика. Но да не споделям в никакъв случай де – толкоз политици се заричаха в едно, а по-късно вятърът на ползите ги понесе към друго.
Снимка: ФАКТИ
В петото и последно влакче, в което се возих - от „ Театрална” към „ НДК 2”, компютърът за малко се счупи, както сподели един господин на една объркана майка с дете. „ Следваща станция „ Хаджи Димитър”, се чу по звуковата система, до момента в който идната станция трябваше да бъде в противоположната посока – „ Орлов мост”. Компютърът бързо се отсчупи и съвсем всеобщото разстройване завърши.
Снимка: ФАКТИ
Когато слязох на станция „ НДК 2” стените бяха все по този начин жълти, пространствата все по този начин необятни, светлините все по този начин ярки. Миришеше леко на алкохол и всичко блестеше от оригиналност и непорочност. Преминах през остарялата станция, ситуацията ставаше по-малко блестяща, излязох от метростанцията, миришеше на банички, прекосявах през подлеза, стигнах до фонтаните, едни възпитаници въртяха бизнес и си продаваха остарели учебници, жегата ме лъхна, излязох от подлеза, едно момче с диагоналка и оранжева неонова тениска се изхрачи на плочките.
В умозаключение – прекачването за Люлин-Младост на метростанция „ Орлов мост” е с малко циркулиране, само че при НДК за Надежда-Лозенец е доста елементарно. Има климатици или най-малко е хладно. Може би в час пик влакчетата ще са препълнени, само че орис. Хубаво е новото метро, само че не #хубавое, а в действителност.
Третата линия на метрото си е третата линия на метрото и би било срамотия да не употребявам журналистическата си естрада, с цел да ви опиша по какъв начин съм се возила във влакче. Съдейки по немалкото хора и диалозите им, които аз изрично не съм подслушвала, а просто съм дочула, значително софиянци също като мен през днешния ден по обяд се возеха по новата линия от чисто любознание. Новата линия си е ново премеждие.
Дори не го споделям с подигравка, аз съм извънредно неориентирана в софийското метро, което надалеч не е елементарно за потребление за българи, камо ли за чужденци. Няма да не помни в никакъв случай какъв брой обезверен беше един прочут, който не приказва български първият път, когато го употребява. Действително не разбираше по какъв начин става прекачването от едната линия на другата на „ Сердика”, беше се въртял, губил, най-после излязъл, пуснал Гугъл Maps и се придвижил до НДК пешком.
Именно от Националния замък на културата стартира и моето странствуване в подземния свят - за благополучие в последна сметка метрото се оказа под земя, а не над нея.
Хубава е новата линия, лъскава. Точно толкоз лъскави са и табелките от хартия, които ни насочват към нея малко преди изходите на положителната остаряла Надежда-Лозенец от страната на бул. „ Патриарх Евтимий”. Шегата настрани, може да са от хартия, само че упътвания има, съумях да намеря входа на метростанцията.
Снимка: ФАКТИ
И тогава пред очите ми се разкри несравним за българските ширини транспортен разкош. Пространствата са необятни, метростанцията е мощно осветена, налични са именитите автоматизирани защитни порти против произшествия, няма го сигнала „ Моля, не преминавайте ограничаващата линия”, от стените висят рамки със фотоси (на метростанции), а самата станция е в жълто, което постоянно е добра концепция.
Снимка: ФАКТИ
Влакчетата са по-къси от мотрисите по другите линии, само че няма драма – нови са и са комфортни. Изчакват към минута-две преди да потеглят, а известията по звуковата система са ясни и мощни. Съобщенията на британски не звучат безумно, дори толкоз матерно звучат, че в случай че е по-шумно, не се схващат и малко наподобяват пийнал англичанин в Слънчев бряг. Заслужава си обаче, тъй като от „ Чансфър хир чу лайн чу” няма и помен, което не е наложително добре, признавам, че малко би ми липсвало.
Първо се возих от „ НДК 2” до „ Красно село”, по-късно от „ Красно село” до „ Хаджи Димитър”. На метростанция „ Красно село”, с цел да се придвижим в противоположната посока, е нужно да отидем на отсрещния коловоз, при „ Хаджи Димитър” е належащо да останем в същото влакче. Чудеса правят хартиените табелки, които споделят „ НЕ Е ВХОД” или „ НЕ Е ИЗХОД”, новаторски са също и въженцата, които препречват едното стълбище на метростанция „ Хаджи Димитър” и те изпращат в вярната посока, като ти споделят недвусмислено: „ Не си за тук”,
Въпреки това станцията като че ли свети. Това може и да е остатъчен резултат от вчерашното църковно посланичество при отрязването на лентичката на новия лъч на метрото, което се случи точно на тази станция. Изкушавам се да напиша, че и посланието „ Не си за тук” може да е останало от представителите на българската патриаршия, позната с някои свои духовници с изключително приемащ метод, само че не бих, с цел да не излезе, че от " не си за тук " се влиза в правия път, както при метростанцията.
Във влакчето от „ Красно село” до „ Хаджи Димитър” англичанинът в звуковата система към този момент не звучеше пийнал, може би повода е, че системата беше по-силна. Стигнах до „ Хаджи Димитър”, разходих се до площадката над пероните, видях въженцето и почтително се върнах към първичния перон, на който мотрисата спря, с цел да се придвижа назад към НДК.
Снимка: ФАКТИ
По пътя направих отмора на станция „ Театрална” при Театър „ София”, тъй като ми беше забавно по какъв начин наподобява точно тази станцията. Засякохме се с сътрудниците от Българска национална телевизия, по-скоро аз ги засякох, за тях бях просто благополучен анонимник, който при типа на всички камери и осветяване още един път си подсети за какво в никакъв случай не би правил телевизионна публицистика. Но да не споделям в никакъв случай де – толкоз политици се заричаха в едно, а по-късно вятърът на ползите ги понесе към друго.
Снимка: ФАКТИ
В петото и последно влакче, в което се возих - от „ Театрална” към „ НДК 2”, компютърът за малко се счупи, както сподели един господин на една объркана майка с дете. „ Следваща станция „ Хаджи Димитър”, се чу по звуковата система, до момента в който идната станция трябваше да бъде в противоположната посока – „ Орлов мост”. Компютърът бързо се отсчупи и съвсем всеобщото разстройване завърши.
Снимка: ФАКТИ
Когато слязох на станция „ НДК 2” стените бяха все по този начин жълти, пространствата все по този начин необятни, светлините все по този начин ярки. Миришеше леко на алкохол и всичко блестеше от оригиналност и непорочност. Преминах през остарялата станция, ситуацията ставаше по-малко блестяща, излязох от метростанцията, миришеше на банички, прекосявах през подлеза, стигнах до фонтаните, едни възпитаници въртяха бизнес и си продаваха остарели учебници, жегата ме лъхна, излязох от подлеза, едно момче с диагоналка и оранжева неонова тениска се изхрачи на плочките.
В умозаключение – прекачването за Люлин-Младост на метростанция „ Орлов мост” е с малко циркулиране, само че при НДК за Надежда-Лозенец е доста елементарно. Има климатици или най-малко е хладно. Може би в час пик влакчетата ще са препълнени, само че орис. Хубаво е новото метро, само че не #хубавое, а в действителност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ