Васил Василев: Борисов не си дава сметка колко е нежелан
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Из “Не се опасявай с Васил Василев, излъчено по БСТВ на 17.08.2020
" Кон, дайте ми кон! Цяло кралство давам за един кон ", викал Ричард Трети, когато, зарязан на бойното поле, се опитал да избяга пеш от борбата при Босуърт на 2 август 1485 година
Знаменитата фраза се цитира от епохи като удостоверение за това какъв брой преходни и несъизмерими с действителността може да са възприятията за власт, господство и безотговорност и по какъв начин могат да се изпарят тъкмо когато обладаният от тях се мисли за всевластен и непреклонен.
Бойко Борисов едва ли е чел " Ричард Трети " на Шекспир. Надали си е представял какво е да си освиркван, потиснат, нежелателен, презиран тъкмо когато си мислиш, че всичко ти е в ръцете и всички са ти в забрадка вързани. Надали е считал, че ще пристигна миг, в който всичките му чекмеджета и дрешници с пари няма да му оказват помощ да избегне горчивата орис на падението и разплатата и че ще е подготвен в един миг да даде всичко, което е натрупал, единствено и единствено да се избави.
Изявлението му предишния петък сподели, че той в действителност не си дава сметка за това освен какъв брой е нежелателен и мразен, той и властта му, само че и какъв брой твърди са политическите му съперници и съперници.
Но да разгледаме предложенията на министър-председателя.
Нова конституция. Тук Борисов е прав. Нова Конституция е изключително нужна. Основната смяна, която новата Конституция би трябвало да наложи е такава скица за равнопоставеност и съвместен надзор сред управляващите, който да не разреши в никакъв случай повече една партия или фигура да обсеби и трите управляващи - изпълнителна, законодателна и правосъдна - и по този начин да може гладко да безчинства, да краде, да разрушава страната и да ръководи в свои интерес.
Намаляването на броя на депутатите е в някаква степен разумно, само че единствено като спестовност на пари. Не 240, а 120. Глупости! Защо не 60 или 600?
Тук значимото е качеството, не количеството. Ако са свестни, честни, интелигентни, родолюбиви, стигат и 50. Ако са крадливи, лъжливи, подвластни, непознати сътрудници, елементарни, недодялани - и 500, и 1000 да са, отново ще създават слама и отпадък.
Да погледнем това Народно събрание. Полза или щета има от него страната? Тя укрепнала ли е, развила ли се е при този парламент, или при предходния и по-предишния? Станала ли е по-силна, по-богата, по-уважавана. Връщат ли се избягалите българи? По-малко ли се краде? Повече ли са новородените?
Ами националният представител? Вие познавате ли вашия? Знаете ли кой е той, по какъв начин се споделя? Виждали ли сте го онлайн, пред вас, да ви се регистрира, да ви изяснява, пояснява, проучва? Чували ли сте гласа му? Та в Народното събрание има хора, които цялостен мандат, 4 години, не са отворили нито един път устата с запитване или изявление от трибуната.
Някой питал ли ги е какво вършат там. Там попадат какви ли не - еротични танцьорки на прът, педофили, фенове на суджуци, безсрамни лобисти и крадци, непознати сътрудници, отявлени мутри.
Помните ли една Румяна Желева от ГЕРБ, която искаше да става еврокомисар, та ни навлече срама на цяла Европа.
Или една Ана Баракова от партията на Бареков, която не знаеше какъв е тоя монумент пред Народното събрание. Имаше един Владимир Кузов, фен на детски милувки, май беше от Национална движение „Симеон Втори". Някои са придобили уважителни прозвища, евентуално за високи интелектуални качества като Лъчезар Иванов от ГЕРБ, прочут още като Лъчо Мозъка.
Да не стигаме до Борисов, който не беше чувал изобщо за Крайовската конвенция или до Местан, който бягаше да се крие в турското посолство, изплашен, че са го разобличили като турски разузнавач.
И такива хора вършат закони, които би трябвало да съблюдаваме. Такива, които не могат на две магарета сламата да разделят, разделят съдбините на страната. Покажат им зелен флумастер - гласоподават " за ". Вдигнат им червен - " срещу ".
Това не са народни представители. Това са партийни представители. А когато партията е еднолична благосъстоятелност като ГЕРБ, Национална движение „Симеон Втори", Воля и така нататък това са представители на едно лице. Било храм на демокрацията.
Глупости, клишета. Кипяла законодателна активност. Кипи бутафория на народовластието. А когато в Народното събрание попаднат честни, просветени хора, умни, опитни, родолюбиви, гласът им потъва в общия безмислен звук. Каквото и да кажат и предложат, птичета с устата си да ловят, недодяланото болшинство не им обръща никакво внимание.
4. За да бъдат те в действителност народни представители, работодателят им - народът, гласоподавателите им би трябвало да могат да ги уволняват, в случай че не си правят работата както би трябвало. Гласува ли лобистки закони и ремонти в социална щета - вън. Краде ли - вън. Не си ли извършва обещанията, които е поел - вън. Не върви ли на работа - вън. Все едно да назначиш на работя някой, натрапен ти от вън, той да работи срещу тебе, да те краде, лъже, прави далавери за твоя сметка намерено или зад тила ти, а ти да му плащаш заплатата и да би трябвало да го търпиш и да се държиш почтително. Той те лъже, подиграва ти се, наскърбява те, ти го търпиш и му плащаш. Ходи на работа, когато си желае, може и изобщо да не стъпва, гласоподава си заплати и привилегии без твое разрешение, само че за твоя сметка. Предава твоите ползи, разрушава страната, която дедите ти са основали и построили, ти би трябвало беззащитен да му гледаш безобразията и да не можеш да го уволниш. Ако нямаш шанс, може да ти наложат да го хрантутиш и втори, и трети и четвърти мандат. И на това се вика народна власт.
Едно от главните обвинявания към ръководещите е, че крадат. Че крадат безобразно от всякъде, от всичко, само че най-много от еврофондовете. За да стигнат европейските пари до действителните им получатели, до компаниите и хората, за които са предопределени, те минават през разнообразни звена - на асортимент, одобряване, заплащане и надзор. Всяко от тези звена, хората в тях, имат власт да спрат или продължат плана Ви, което значи, че сте в ръцете им и могат да ви рекетират. Което и става много постоянно.
Разбира се, мъчно е да повярваме, че единствено нашите крадат и крадените пари се утаяват тук, а европейските служители са някакви наивници, които не схващат какво става и усмихнати и възпитани не престават да отпускат нови траншове за крадене. Много хора споделят убеждението, че част от крадените пари се връщат при тези, които ги отпускат. Т.е. в Брюксел евентуално доста добре знаят, че част от европейските пари тук потъват в джобовете на ръководещите, само че си затварят очите, стига мълчанието там да може да се купува с % от краденото.
Вероятно по тази причина и публична европейска реакция на нашите митинги няма. По западните медии споделят едно-друго, само че Брюксел, Берлин, Париж мълчат.
Същите европейски политици, които поддържат и надъхват митингите в Минск, се вършат на слепи, глухи и неми за митингите в България. Защо, Беларус по-мила ли им е от България? И на едното, и на другото място стачкуват против властта. Там желаят да се маха Лукашенко, тук - Борисов. За оня не знаем дали краде, за нашия случай няма подозрение. Но на Беларус постановат наказания, осъждат, привикват съвещания на външните министри, а тук в най-хубавия случай си измиват ръцете - оправяйте се сами. Как може човек да има вяра на тези хора.
Ако на следващия ден станем жертва на турска експанзия, мислите ли че ще си мръднат пръста да ни защитят. Не се съмнявайте, че в най-хубавия за нас случай ще се вършат на неутрални, ще сформират всякакви комисии и ще ни оказват помощ единствено със угриженост и лицемерно съчувствие.
Някои считат, че във Вашингтон се отнасят с повече схващане към настояванията на протестиращите. Становището на Атлантическия съвет, считан за изразител на американските ползи, против президента Радев демонстрира тъкмо противоположното. Борисов наподобява доста комфортен и на Съединените щати и в случай че не го поддържат намерено, то е единствено с цел да не отблъскват и разочароват тези проамерикански фигури, които са се оповестили за оставката на настоящия министър-председател.
Остава да забележим какво може да е отношението на Русия и Турция. Русия има поредна и кардинална политика - прави се, че не се интересува от нас, не ни обръща внимание, че сме отвън обсега на ползите ѝ. Лупингите на Борисов са я предиздвикали наподобява да не има вяра на нищо, което той каже. Турция би трябвало зад кулисите пламенно да поддържа Борисов и да му оказва помощ да задържи властта. Никой български министър председател не ѝ е правил такива дарове и отстъпки. Спрямо Турция Борисов се е държал постоянно като същински васал, направил ѝ е толкоз доста услуги, че Анкара едва ли ще го изостави. Турците имат дума и държат на нея. Показателна беше реакцията на Карадайъ на изказването на Борисов - Ноу комент, сподели шефът на Движение за права и свободи. Дипломатично, премерено - да не обиди никой, най–малко Борисов.
Нека имаме поради едно - напъните за оставка на министър-председателя не би трябвало да разчитат на никакво подпомагане извън.
Никакви немски или американски фондации, никакви финансирани извън НПО-та няма да оказват помощ на протестиращите. Ако Борисов подаде оставка и напусне властта, това ще бъде дело единствено и само на българските жители и те би трябвало да се уповават единствено и само на своите лични сили. По същия метод би трябвало да се подхожда и към новата конституция. Всяко непознато вмешателство, всеки опит да ни натрапват една или друга теза, откъдето и да идват, би трябвало да бъдат пресечени в зародиш.
Новата конституция или усъвършенстваната такава би трябвало да отразява единствено задачите, стремежите и ползите на българския народ и да му помогне да стъпи на здрава основа за възраждането на страната ни.
Из “Не се опасявай с Васил Василев, излъчено по БСТВ на 17.08.2020
" Кон, дайте ми кон! Цяло кралство давам за един кон ", викал Ричард Трети, когато, зарязан на бойното поле, се опитал да избяга пеш от борбата при Босуърт на 2 август 1485 година
Знаменитата фраза се цитира от епохи като удостоверение за това какъв брой преходни и несъизмерими с действителността може да са възприятията за власт, господство и безотговорност и по какъв начин могат да се изпарят тъкмо когато обладаният от тях се мисли за всевластен и непреклонен.
Бойко Борисов едва ли е чел " Ричард Трети " на Шекспир. Надали си е представял какво е да си освиркван, потиснат, нежелателен, презиран тъкмо когато си мислиш, че всичко ти е в ръцете и всички са ти в забрадка вързани. Надали е считал, че ще пристигна миг, в който всичките му чекмеджета и дрешници с пари няма да му оказват помощ да избегне горчивата орис на падението и разплатата и че ще е подготвен в един миг да даде всичко, което е натрупал, единствено и единствено да се избави.
Изявлението му предишния петък сподели, че той в действителност не си дава сметка за това освен какъв брой е нежелателен и мразен, той и властта му, само че и какъв брой твърди са политическите му съперници и съперници.
Но да разгледаме предложенията на министър-председателя.
Нова конституция. Тук Борисов е прав. Нова Конституция е изключително нужна. Основната смяна, която новата Конституция би трябвало да наложи е такава скица за равнопоставеност и съвместен надзор сред управляващите, който да не разреши в никакъв случай повече една партия или фигура да обсеби и трите управляващи - изпълнителна, законодателна и правосъдна - и по този начин да може гладко да безчинства, да краде, да разрушава страната и да ръководи в свои интерес.
Намаляването на броя на депутатите е в някаква степен разумно, само че единствено като спестовност на пари. Не 240, а 120. Глупости! Защо не 60 или 600?
Тук значимото е качеството, не количеството. Ако са свестни, честни, интелигентни, родолюбиви, стигат и 50. Ако са крадливи, лъжливи, подвластни, непознати сътрудници, елементарни, недодялани - и 500, и 1000 да са, отново ще създават слама и отпадък.
Да погледнем това Народно събрание. Полза или щета има от него страната? Тя укрепнала ли е, развила ли се е при този парламент, или при предходния и по-предишния? Станала ли е по-силна, по-богата, по-уважавана. Връщат ли се избягалите българи? По-малко ли се краде? Повече ли са новородените?
Ами националният представител? Вие познавате ли вашия? Знаете ли кой е той, по какъв начин се споделя? Виждали ли сте го онлайн, пред вас, да ви се регистрира, да ви изяснява, пояснява, проучва? Чували ли сте гласа му? Та в Народното събрание има хора, които цялостен мандат, 4 години, не са отворили нито един път устата с запитване или изявление от трибуната.
Някой питал ли ги е какво вършат там. Там попадат какви ли не - еротични танцьорки на прът, педофили, фенове на суджуци, безсрамни лобисти и крадци, непознати сътрудници, отявлени мутри.
Помните ли една Румяна Желева от ГЕРБ, която искаше да става еврокомисар, та ни навлече срама на цяла Европа.
Или една Ана Баракова от партията на Бареков, която не знаеше какъв е тоя монумент пред Народното събрание. Имаше един Владимир Кузов, фен на детски милувки, май беше от Национална движение „Симеон Втори". Някои са придобили уважителни прозвища, евентуално за високи интелектуални качества като Лъчезар Иванов от ГЕРБ, прочут още като Лъчо Мозъка.
Да не стигаме до Борисов, който не беше чувал изобщо за Крайовската конвенция или до Местан, който бягаше да се крие в турското посолство, изплашен, че са го разобличили като турски разузнавач.
И такива хора вършат закони, които би трябвало да съблюдаваме. Такива, които не могат на две магарета сламата да разделят, разделят съдбините на страната. Покажат им зелен флумастер - гласоподават " за ". Вдигнат им червен - " срещу ".
Това не са народни представители. Това са партийни представители. А когато партията е еднолична благосъстоятелност като ГЕРБ, Национална движение „Симеон Втори", Воля и така нататък това са представители на едно лице. Било храм на демокрацията.
Глупости, клишета. Кипяла законодателна активност. Кипи бутафория на народовластието. А когато в Народното събрание попаднат честни, просветени хора, умни, опитни, родолюбиви, гласът им потъва в общия безмислен звук. Каквото и да кажат и предложат, птичета с устата си да ловят, недодяланото болшинство не им обръща никакво внимание.
4. За да бъдат те в действителност народни представители, работодателят им - народът, гласоподавателите им би трябвало да могат да ги уволняват, в случай че не си правят работата както би трябвало. Гласува ли лобистки закони и ремонти в социална щета - вън. Краде ли - вън. Не си ли извършва обещанията, които е поел - вън. Не върви ли на работа - вън. Все едно да назначиш на работя някой, натрапен ти от вън, той да работи срещу тебе, да те краде, лъже, прави далавери за твоя сметка намерено или зад тила ти, а ти да му плащаш заплатата и да би трябвало да го търпиш и да се държиш почтително. Той те лъже, подиграва ти се, наскърбява те, ти го търпиш и му плащаш. Ходи на работа, когато си желае, може и изобщо да не стъпва, гласоподава си заплати и привилегии без твое разрешение, само че за твоя сметка. Предава твоите ползи, разрушава страната, която дедите ти са основали и построили, ти би трябвало беззащитен да му гледаш безобразията и да не можеш да го уволниш. Ако нямаш шанс, може да ти наложат да го хрантутиш и втори, и трети и четвърти мандат. И на това се вика народна власт.
Едно от главните обвинявания към ръководещите е, че крадат. Че крадат безобразно от всякъде, от всичко, само че най-много от еврофондовете. За да стигнат европейските пари до действителните им получатели, до компаниите и хората, за които са предопределени, те минават през разнообразни звена - на асортимент, одобряване, заплащане и надзор. Всяко от тези звена, хората в тях, имат власт да спрат или продължат плана Ви, което значи, че сте в ръцете им и могат да ви рекетират. Което и става много постоянно.
Разбира се, мъчно е да повярваме, че единствено нашите крадат и крадените пари се утаяват тук, а европейските служители са някакви наивници, които не схващат какво става и усмихнати и възпитани не престават да отпускат нови траншове за крадене. Много хора споделят убеждението, че част от крадените пари се връщат при тези, които ги отпускат. Т.е. в Брюксел евентуално доста добре знаят, че част от европейските пари тук потъват в джобовете на ръководещите, само че си затварят очите, стига мълчанието там да може да се купува с % от краденото.
Вероятно по тази причина и публична европейска реакция на нашите митинги няма. По западните медии споделят едно-друго, само че Брюксел, Берлин, Париж мълчат.
Същите европейски политици, които поддържат и надъхват митингите в Минск, се вършат на слепи, глухи и неми за митингите в България. Защо, Беларус по-мила ли им е от България? И на едното, и на другото място стачкуват против властта. Там желаят да се маха Лукашенко, тук - Борисов. За оня не знаем дали краде, за нашия случай няма подозрение. Но на Беларус постановат наказания, осъждат, привикват съвещания на външните министри, а тук в най-хубавия случай си измиват ръцете - оправяйте се сами. Как може човек да има вяра на тези хора.
Ако на следващия ден станем жертва на турска експанзия, мислите ли че ще си мръднат пръста да ни защитят. Не се съмнявайте, че в най-хубавия за нас случай ще се вършат на неутрални, ще сформират всякакви комисии и ще ни оказват помощ единствено със угриженост и лицемерно съчувствие.
Някои считат, че във Вашингтон се отнасят с повече схващане към настояванията на протестиращите. Становището на Атлантическия съвет, считан за изразител на американските ползи, против президента Радев демонстрира тъкмо противоположното. Борисов наподобява доста комфортен и на Съединените щати и в случай че не го поддържат намерено, то е единствено с цел да не отблъскват и разочароват тези проамерикански фигури, които са се оповестили за оставката на настоящия министър-председател.
Остава да забележим какво може да е отношението на Русия и Турция. Русия има поредна и кардинална политика - прави се, че не се интересува от нас, не ни обръща внимание, че сме отвън обсега на ползите ѝ. Лупингите на Борисов са я предиздвикали наподобява да не има вяра на нищо, което той каже. Турция би трябвало зад кулисите пламенно да поддържа Борисов и да му оказва помощ да задържи властта. Никой български министър председател не ѝ е правил такива дарове и отстъпки. Спрямо Турция Борисов се е държал постоянно като същински васал, направил ѝ е толкоз доста услуги, че Анкара едва ли ще го изостави. Турците имат дума и държат на нея. Показателна беше реакцията на Карадайъ на изказването на Борисов - Ноу комент, сподели шефът на Движение за права и свободи. Дипломатично, премерено - да не обиди никой, най–малко Борисов.
Нека имаме поради едно - напъните за оставка на министър-председателя не би трябвало да разчитат на никакво подпомагане извън.
Никакви немски или американски фондации, никакви финансирани извън НПО-та няма да оказват помощ на протестиращите. Ако Борисов подаде оставка и напусне властта, това ще бъде дело единствено и само на българските жители и те би трябвало да се уповават единствено и само на своите лични сили. По същия метод би трябвало да се подхожда и към новата конституция. Всяко непознато вмешателство, всеки опит да ни натрапват една или друга теза, откъдето и да идват, би трябвало да бъдат пресечени в зародиш.
Новата конституция или усъвършенстваната такава би трябвало да отразява единствено задачите, стремежите и ползите на българския народ и да му помогне да стъпи на здрава основа за възраждането на страната ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ