Eлектроцентрали на български въглищен магнат пестят €30 млн. от недекларирани емисии СО2
ФАКТИ огласява журналистически следствия от разнообразни медии, тъй като поддържа свободата на словото.
Анализ на OCCPR демонстрира, че две електроцентрали свързани с Христо Ковачки са подали подправени данни за излъчванията си през последните 3 години.
Елеонора Вио и Даниела Сала, OCCRP
Сърцето на Топлоелектрическа централа Бобов дол съставлява горещо, мрачно, шумно хале. Буци въглища лежат разхвърляни по пода измежду локви вода и масло изтичащи от остарелите съоръжения, които пазят загатна за епохата на Съюз на съветските социалистически републики – времето, в което тук е гъмжало от служащи строящи една от най-големите въглищни електроцентрали на България.
Когато OCCRP посети централата през юли 2020, въздухът беше кондензиран с гъст въглищен прахуляк, който караше репортерите ни да кашлят през защитните си маските против COVID-19. Няколко служащи обслужваха голямата пещ и генераторите на оборудването. В осъществявания със сажди въздух и изпепеляващата горещина те се трудеха без никакви защитни маски.
Бобов дол, който се намира във въгледобивен регион на към час с кола югозападно от София, е единствено една от над дузината мини, елестрически и отоплителни централи свързвани с името на Христо Ковачки. „ Енигматичният “[3] магнат зае позицията на основен състезател в българската енергетика измежду вълна от приватизационни покупко-продажби в първото десетилетие на века[4], изграждайки мрежа от въглищни предприятия, които се счита че сега управлява посредством кухи компании в Обединеното кралство и Кипър[5].
С прекосяването на Европа към по-чисти енергоизточници, доста от тези предприятия се оказват все по-остарели, неефективни и затънали в дългове[6]. Цените на излъчванията в допълнение подвигат експлоатационните им разноски.[7].
Две от електроцентралите свързани с Ковачки обаче са намерили противозаконен метод да спасят финансовото си състояние. Според публични данни оценени от OCCRP, Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ и още една въглищна централа обвързвана с него – „ Брикел “ – са подали занижени доклади за въглеродните си излъчвания през последните три години, като по този метод са си икономисали минимум 26,630 милиона евро.
Данните са била заверени от компания, учредена от 27-годишен притежател без предхождащ опит във верификацията на излъчвания. Въпреки това в границите на няколко месеца тя се е сдобила с 12 клиенти, всички свързани с предприемача Ковачки.
Почти нищо от парите, спестени от Топлоелектрическа централа Бобов дол посредством фалшифицираните данни за излъчванията, наподобява не е вложено в възстановяване успеваемостта на електроцентралата, която през 2009 беше оповестена за една от най-мръсните в Европа.
Васил Васев, кмет на прилежащото Големо село, споделя че по данни на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) излъчванията на серен диоксид от електроцентралата от време на време доближават стойности съвсем двойно по-високи от оптимално допустимите в Европейски Съюз. Според отчет на Грийнпийс оповестен тази година, Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ постоянно е превишавал оптимално допустимите равнища на излъчвания от серен диоксид и други замърсители, което е нанесло сериозна щета на качеството на въздуха и водата в региона.
Според служащи изискванията на труд в електроцентралата са толкоз неприятни, че те не се усещат в сигурност, а миньорите от мината, която зарежда оборудването, са се вдигали на митинги поради изискванията на труд в последните години. Местните хора към този момент назовават града „ Робов дол “ поради употребата, на която са подложени жителите му.
Бивш чиновник в електроцентралата описа през OCCRP, че е потърпевш от изгаряне, откакто кракът му пропаднал в необозначена дупка на работното място. „ Дупката беше цялостна с горещи въглени “, изясни той, като настоя да остане неизвестен. „ Не можех да се оплача, тъй като се опасявах да не си изгубя работата, а имаше риск и татко ми да загуби своята. “
Според различен служащ, който също помоли за анонимност с цел да резервира работата си, „ неналичието на вложения и съвсем нулевата поддръжка вършат Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ все по-опасен. “
Директорът на електроцентралата Любомир Спасов призна, че регионът, в който се добиват и употребяват въглища, може би се замърсява, само че отхвърли изискванията на труд да са толкоз неприятни, колкото се твърди, като добави, че „ работната среда е по-добра спрямо доста други места. “
Двама представители на Ковачки отхвърлиха коментар по наличието на тази публикация.
Фалшиви излъчвания
Когато България се причисли към Европейски Съюз през 2007, тя беше включена също и в започващата Схема за търговия с излъчвания (СТЕ) – механизъм, основан да понижи излъчванията СО2, който през днешния ден е крайъгълен камък в климатичните политики на Европейски Съюз.
Само три години по-късно обаче, страната беше краткотрайно изключена от съдебна техническа експертиза поради подаване на ненадеждни данни за въглеродните ѝ излъчвания. Тогавашният министър на околната среда Нона Караджова упрекна за случилото се „ незаконното безучастие на предходното държавно управление “.
В рамките на съдебна техническа експертиза всички огромни замърсители са длъжни да показват годишни отчети за количеството изхвърлен в атмосферата въглероден диоксид. Електроцентралите пресмятат тези стойности благодарение на „ емисионен фактор “, който отразява количеството парников газ отделяно при изгаряне на съответното гориво, а по-късно заплащат квоти за тези излъчвания.
По-малките електроцентрали употребяват усреднен народен емисионен фактор, само че огромните ТЕЦ-ове като „ Бобов дол “ и „ Брикел “ са длъжни да работят с данни изчислени от упълномощени лаборатории.
Репортери проучиха формалните данни, които двете централи са подали към Изпълнителна агенция по околна среда, и откриха, че докладваните излъчвания за последните три години са сензитивно занижени.
Между 2018 и 2020 в Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ се изгаря микс от суббитуминозни въглища, които съгласно Изпълнителна агенция по околна среда имат емисионен фактор 96,1, и лигнит, чийто фактор би трябвало да е 104,2. Но подадените данни сочат, че електроцентралата е отчела фактор под 80 за целия тригодишен интервал. В Брикел, където се гори лигнит, е регистриран емисионен фактор 90,5 за 2018, 79,5 за 2019 и 76,2 за 2020.
Според Петър Сеизов, специалист по стабилно развиване, който наред с други експерти съветва организацията по околна среда повече от десетилетие, стойностите са толкоз явно погрешни, че той не ги е включвал в отчетите си към Европейски Съюз за съответните години, в които се вършат калкулации на междинния емисионен фактор за България в съответните години.
“Действително изключвам тези стойности от калкулациите си, споделя Сеизов. Смятам, че се разминават със общоприетоо предстоящите, …. с регистрираното от други електроцентрали в региона, както и със стойностите подадени от същите ТЕЦ-ове за предишни години. “
Сам ван ден Плас, шеф политики в Carbon Market Watch, неправителствена организация наблюдаваща ограниченията за облекчение резултата от измененията в климата, също удостовери, че стойностите са „ доста по-ниски от нормалните на пазара на излъчвания в Европейски Съюз. “
Да се пресметна какъв брой тъкмо са икономисали ТЕЦ-овете „ Бобов дол “ и „ Брикел “ е сложна задача, тъй като цените на излъчванията в границите на съдебна техническа експертиза варират в необятни граници. На базата на междинна годишна цена от 21 евро за звук през 2019 и 27 евро през 2020 и 2021, което съгласно специалисти е консервативна преценка, OCCRP пресметна, че двете електроцентрали дружно са избегнали заплащания към Европейски Съюз в размер сред 26,7 и 32,21 милиона евро.
Изпълнителният шеф на „ Брикел “ Янилин Павлов изясни, че електроцентралата е докладвала по-ниски излъчвания, тъй като е почнала да употребява по-обогатени въглища. Той сподели още, че излъчванията са „ калкулирани въз основата на данни от самостоятелни упълномощени лаборатории и доказани от способените институции. “
Директорът на „ Бобов дол “ Спасов отхвърли централата да е подавала погрешни данни за излъчванията си, като добави, че отговорността за това е на компанията, която верифицира данните. „ Този фактор е утвърден и е минал през всички инспекции, “ сподели шефът.
Когато му беше показан отчет подписан от един от основните му инженери, Спасов сподели, че документът е от верификатора. „ Този отчет не е наш. Той е от верифицираща компания, утвърдена от българските и европейските институции. “
Верификаторите
В началото на 2019, когато „ Бобов дол “ и „ Брикел “ стартират да подават занижени данни за въглеродните си излъчвания, те сменят компанията, която заверява данните им, като се отхвърлят от одобрените верификатори Green and Fair, с които са работили в продължение на близо десетилетие, в интерес на GMI Verify.
GMI Verify тогава се явява нов състезател на пазара. Когато собственичката Габриела Миленова Илиева основава компанията през август 2017, тя е единствено на 27 години. Репортерите ни не откриха данни Илиева да има някакъв опит или експертиза в региона на верификацията на данни за излъчвания, нито да е работила за други компании преди основаването на GMI Verify.
Въпреки това в границите на шест месеца компанията съумява да подписа контракти за легализация на излъчванията на 12 български ТЕЦ-а. Смята се, че Ковачки е придобил всички тези 12 предприятия сред 2003 и 2008 по време на вълна от приватизационни покупко-продажби за продажба на държавни енергийни мощности, съгласно отчет на Грийнпийс от 2018 за българската въглищна промишленост.
Връзката сред GMI Verify и Ковачки не се изчерпва с това. Офисът на GMI Verify да вземем за пример се намира в една и съща постройка с този на ОЗК Застраховане – застрахователна компания следена от Ковачки посредством неговата компания LM Impex.
Когато кореспондент посети адреса във въпросната постройка, публично посочен като офис на GMI Verify, се оказа че там има жилище. Съседи споделиха, че в никакъв случай не са чували за компанията.
Адвокатът на GMI Verify Елена Христова Добрева е работила като управител в „ Брикел “ и „ Марица Изток “ 3 – различен Топлоелектрическа централа обвързван с Ковачки, чиито излъчвания към този момент също се заверяват от верифициращата компания. През 2015 Добрева се кандидатира за общински консултант в Стара Загора, където се намира „ Брикел “, като представител на Българския либерален център (БДЦ) – партия, позната по-рано под абревиатурата ЛИДЕР, която се счита за обвързвана с Ковачки.
В продължение на седмици OCCRP постави старания да беседва със чиновници на GMI Verify, само че те резервираха безмълвие. Илиева не отговори на поканите за коментар.
Когато кореспонденти попитаха един от чиновниците, Людмил Вълчковски, заверил голям брой отчети на двете електроцентрали, за какво е сертифицирал толкоз ниски и неточни данни, той отхвърли да дава отговор в елементи. „ Тези данни са публични. Всичко е на [сайта на] Агенцията по околна среда, просто погледнете там.”
На въпрос за какво „ Бобов дол “ и „ Брикел “ са решили да станат клиенти на GMI Verify през 2019, Евгени Соколовски, съветник от предходния им верификатор Green and Fair отговори, че България е „ свободен пазар “.
Паяжината на Ковачки
Българският енергиен бранш се приема като синоним на корупция още от първите години след 2000, когато страната разпродаде доста от своите мощности. Ковачки е считан за един от главните печеливши от вълната приватизационни покупко-продажби в бранша.
„ Империята на Ковачки сега е голяма “, написа в американска дипломатическа грама от 2006, оповестена от Уикилийкс, като се изброяват най-малко четири мини, пет регионални отоплителни централи, пет въгледобивни компании и няколко ТЕЦ-а, притежавани или следени от енергийния магнат.
Прес известието на Грийнпийс твърди, че империята на Ковачки обгръща над 150 компании, включително 8 български мини за въглища, 8 регионални топлофикации и три електроцентрали приватизирани сред 2003 и 2008, които той е придобил на ниски цени посредством съмнителни тръжни процедури. Сред тях са „ Брикел “, „ Бобов дол “, както и десетте други, чиито излъчвания се заверяват от GMI Verify[2].
Проследяването на връзката на Ковачки с тези бизнеси е мъчно.
През 2011 – годината, в която Ковачки е наказан за данъчни измами – той трансферира собствеността върху 12-те ТЕЦ-а към офшорни компании. (По-късно присъдата му е анулирана.) Марио Гаврилов, някогашен представител на Комисията за отбрана на конкерунцията, споделя, че през въпросната година институцията е разрешила на Ковачки да трансферира собствеността върху седем компании към юридически лица на Сейшелите.
Три години по-късно, откакто тогавашният президент на България е махленски в скица с офшорни компании, страната приема ново законодателство, ограничаващо офшорната благосъстоятелност в енергетиката. През същата година всичките 12 компании, като се изключи една, са трансферирани на компании в Кипър и Обединеното кралство, като всички прехвърляния са осъществени с шпации от по няколко дни през май 2014.
И двата ТЕЦ-а „ Бобов дол “ и „ Брикел “ сега наподобява са владеене на подставени лица. По документи „ Бобов дол “ принадлежи на английска компания, благосъстоятелност на гражданката на Белиз Ерлейн Мей Родригес, счетоводителка в компания за финансови услуги в Белиз, която заема позиции в осем компании с регистрация в Обединеното кралство.
„ Брикел “ от своя страна е публично владеене на компания благосъстоятелност на англичанина Дейвид Фордъм, 81-годишен пенсионер, който заема управителен постове в още седем английски компании и наподобява доста обича да дава отговор на въпроси от региона на граматиката.
Нито Родригес, нито Фордъм дадоха отговор на нашите запитвания за коментар.
OCCRP не съумя да открие доказателства за връзката на Ковачки със притежателите на тези компании, само че ролята му във въпросната енергийна империя в България се счита за обществена загадка.
През годините той неведнъж се е появявал в медийни репортажи като съветник на една или друга електроцентрала. Асоциацията на организациите на българските работодатели (AOБР), която сплотява представители на доста от огромните работодатели в страната, обществено твърди, че Ковачки координира цялата тази енергийна формация и даже е сезирала Комисия за защита на конкуренцията поради подозрения за нарушавания в разпоредбите на свободната конкуренция.
OCCRP откри минимум 13 души, които са заемали управителни позиции допълнително от една организация свързвана с предприемача. Сред тях е Кристина Лазарова, еколог и икономист, която е работила дружно с Ковачки по книгата му „ Теория на познанието “. Според обществени данни сега тя заема позиции в 132 компании и други организации свързвани с Ковачки.
Лазарова отхвърли коментар по тематиката.
Някои от тези мениджъри имат връзка и с Либералната самодейност за демократично европейско развиване (ЛИДЕР), която също се свързва с Ковачки. Основаната през 2007 групировка ЛИДЕР по-късно трансформира името си на Български либерален център (БДЦ).
Според грама на американското посолство от 2009 – годината, в която ЛИДЕР за пръв път взе участие в парламентарни избори – публикуваното разбиране е, че на Ковачки „ му е омръзнало да заплаща подкупи на настоящи народни представители и е решил да учреди партията като по-директен и финансово ефикасен метод да разшири политическото си въздействие. “
По-късно партията беше упрекната в оказване на напън и пазаруване на гласове измежду работещите в „ Бобов дол “, с цел да гласоподават за нейните претенденти – обвинявания, които се удостоверяват от разкази на сегашен и някогашен чиновник на предприятието.
“Когато дойдат избори, те ти споделят за кого да гласуваш и ти заплащат, в случай че гласуваш за избрана партия или претендент, “ сподели някогашният служащ в Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “.
Според критици на Ковачки, предприемачът употребява забележителното си политическо въздействие, с цел да влияе върху българския енергиен бранш. „ Ако Ковачки желае да промени нещо в законодателството, смяната се случва в границите на няколко седмици, “ споделя Владислав Панев от партия „ Зелено придвижване “.
Много от бизнесите на Ковачки имат отговорности към Първа капиталова банка (ПИБ), притежавана частично от неговия кум Ивайло Мутафчиев.
В началото на серията от придобивки на Ковачки след 2000 година мнозина се чудят от кое място идват средствата му. Американската дипломатическа грама от 2006 показва съмнение, че част от тях може да са от проведените незаконни групи, процъфтяващи в Източна Европа след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Твърди се също, че доста от средствата за бизнес придобивките му идват от ПИБ. Партньорът в ОССRP Бивол пресмята, че към 2014 компании свързани с Ковачки са имали отговорности към банката в размер на общо 335 милиона лв. (или 208 милиона долара). Докладът на Грийнпийс също разпознава 14 енергийни компании свързани с Ковачки, които имат задължения към ПИБ, включително 12-те компании, работещи с GMI Verify.
Въздействие върху околната среда
Няколко разнообразни български институции отхвърлят да са виновни за обстоятелството, че ТЕЦ-овете „ Бобов дол “ и „ Брикел “ са подавали занижени данни за въглеродните си излъчвания.
Консултантът на Green and Fair Соколовски счита, че отговорността е или на Изпълнителна агенция по околна среда, или на Изпълнителната организация „ Българска работа за акредитация “, само че добавя, че „ те ще трансферират топката между тях, както върша аз в този момент към вас. “
Изпълнителният шеф на ИА „ Българска работа за акредитация “ Ирена Бориславова в началото се опита да упрекна Изпълнителна агенция по околна среда, само че по-късно даде обещание, че ще изследва въпроса.
Изпълнителният шеф на Изпълнителна агенция по околна среда Росица Карамфилова-Благоева сподели, че институцията не ревизира непосредствено точността на данните за излъчванията, а ги приема, в случай че „ изчисленията са направени от акредитирана лаборатория и отчетът е съответно верифициран. “ Тя съобщи, че ще бъде потърсена отговорност от ИА „ Българска работа за акредитация “.
Според Михаил Бъчваров, който е заемал длъжността заместител шеф на Изпълнителна агенция по околна среда сред май и октомври 2020, държавното управление е предписание опити да отстрани самостоятелните специалисти, които биха могли да основат проблеми.
„ Да речем, че сега [позицията изпълнителен шеф на ИАОС]… e нещо като краткотрайно предопределение и шефовете се сменят на всеки шест месеца, “ разяснява той.
Според Бъчваров той е бил уволнен малко след отстраняването на тогавашната директорка Мануела Георгиева, с която той е работил по-рано в Министерството на околната среда. „ Мисля, че това беше политическо решение. (…) Правителството не е заинтригувано да има специалисти на избрани постове. “
Георгиева не отговори на неколкократните ни запитвания за коментар по тематиката.
Подаването на занижени данни също по този начин подкопава Схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, която е основна част от тактиката на съюза за реализиране на нулеви излъчвания до 2050 година Системата е замислена по този начин, че да предлага стопански тласъци за замърсителите да минават към по-зелени източници на сила, само че работата ѝ е съпроводена от голям брой обвинявания за измами, които ощетяват данъкоплатците с милиони.
В България погрешните данни за излъчванията са отклонили доходи от държавния бюджет, които другояче е трябвало да бъдат вложени в нисковъглеродни технологии. През 2019 общите доходи на страната от разрешителните ѝ за въглеродни излъчвания са 439 милиона евро, само че през идната година те спадат до 206 милиона.
Фалшивите данни „ съставляват загуба за страната на тръжни доходи от продажба на европейски разрешителни за излъчвания на въглероден диоксид, “ споделя Ван ден Плас от Carbon Market Watch, като добавя, че Европейската комисия може да организира следствие дали българските управляващи са в нарушаване на законодателството на Европейски Съюз.
Журналистът на свободна процедура Деметра Андонова взе участие в работата по този материал.
Димитър Стоянов от партньорския център на OCCRP Бивол взе участие в работата по материала.
Анализ на OCCPR демонстрира, че две електроцентрали свързани с Христо Ковачки са подали подправени данни за излъчванията си през последните 3 години.
Елеонора Вио и Даниела Сала, OCCRP
Сърцето на Топлоелектрическа централа Бобов дол съставлява горещо, мрачно, шумно хале. Буци въглища лежат разхвърляни по пода измежду локви вода и масло изтичащи от остарелите съоръжения, които пазят загатна за епохата на Съюз на съветските социалистически републики – времето, в което тук е гъмжало от служащи строящи една от най-големите въглищни електроцентрали на България.
Когато OCCRP посети централата през юли 2020, въздухът беше кондензиран с гъст въглищен прахуляк, който караше репортерите ни да кашлят през защитните си маските против COVID-19. Няколко служащи обслужваха голямата пещ и генераторите на оборудването. В осъществявания със сажди въздух и изпепеляващата горещина те се трудеха без никакви защитни маски.
Бобов дол, който се намира във въгледобивен регион на към час с кола югозападно от София, е единствено една от над дузината мини, елестрически и отоплителни централи свързвани с името на Христо Ковачки. „ Енигматичният “[3] магнат зае позицията на основен състезател в българската енергетика измежду вълна от приватизационни покупко-продажби в първото десетилетие на века[4], изграждайки мрежа от въглищни предприятия, които се счита че сега управлява посредством кухи компании в Обединеното кралство и Кипър[5].
С прекосяването на Европа към по-чисти енергоизточници, доста от тези предприятия се оказват все по-остарели, неефективни и затънали в дългове[6]. Цените на излъчванията в допълнение подвигат експлоатационните им разноски.[7].
Две от електроцентралите свързани с Ковачки обаче са намерили противозаконен метод да спасят финансовото си състояние. Според публични данни оценени от OCCRP, Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ и още една въглищна централа обвързвана с него – „ Брикел “ – са подали занижени доклади за въглеродните си излъчвания през последните три години, като по този метод са си икономисали минимум 26,630 милиона евро.
Данните са била заверени от компания, учредена от 27-годишен притежател без предхождащ опит във верификацията на излъчвания. Въпреки това в границите на няколко месеца тя се е сдобила с 12 клиенти, всички свързани с предприемача Ковачки.
Почти нищо от парите, спестени от Топлоелектрическа централа Бобов дол посредством фалшифицираните данни за излъчванията, наподобява не е вложено в възстановяване успеваемостта на електроцентралата, която през 2009 беше оповестена за една от най-мръсните в Европа.
Васил Васев, кмет на прилежащото Големо село, споделя че по данни на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) излъчванията на серен диоксид от електроцентралата от време на време доближават стойности съвсем двойно по-високи от оптимално допустимите в Европейски Съюз. Според отчет на Грийнпийс оповестен тази година, Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ постоянно е превишавал оптимално допустимите равнища на излъчвания от серен диоксид и други замърсители, което е нанесло сериозна щета на качеството на въздуха и водата в региона.
Според служащи изискванията на труд в електроцентралата са толкоз неприятни, че те не се усещат в сигурност, а миньорите от мината, която зарежда оборудването, са се вдигали на митинги поради изискванията на труд в последните години. Местните хора към този момент назовават града „ Робов дол “ поради употребата, на която са подложени жителите му.
Бивш чиновник в електроцентралата описа през OCCRP, че е потърпевш от изгаряне, откакто кракът му пропаднал в необозначена дупка на работното място. „ Дупката беше цялостна с горещи въглени “, изясни той, като настоя да остане неизвестен. „ Не можех да се оплача, тъй като се опасявах да не си изгубя работата, а имаше риск и татко ми да загуби своята. “
Според различен служащ, който също помоли за анонимност с цел да резервира работата си, „ неналичието на вложения и съвсем нулевата поддръжка вършат Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ все по-опасен. “
Директорът на електроцентралата Любомир Спасов призна, че регионът, в който се добиват и употребяват въглища, може би се замърсява, само че отхвърли изискванията на труд да са толкоз неприятни, колкото се твърди, като добави, че „ работната среда е по-добра спрямо доста други места. “
Двама представители на Ковачки отхвърлиха коментар по наличието на тази публикация.
Фалшиви излъчвания
Когато България се причисли към Европейски Съюз през 2007, тя беше включена също и в започващата Схема за търговия с излъчвания (СТЕ) – механизъм, основан да понижи излъчванията СО2, който през днешния ден е крайъгълен камък в климатичните политики на Европейски Съюз.
Само три години по-късно обаче, страната беше краткотрайно изключена от съдебна техническа експертиза поради подаване на ненадеждни данни за въглеродните ѝ излъчвания. Тогавашният министър на околната среда Нона Караджова упрекна за случилото се „ незаконното безучастие на предходното държавно управление “.
В рамките на съдебна техническа експертиза всички огромни замърсители са длъжни да показват годишни отчети за количеството изхвърлен в атмосферата въглероден диоксид. Електроцентралите пресмятат тези стойности благодарение на „ емисионен фактор “, който отразява количеството парников газ отделяно при изгаряне на съответното гориво, а по-късно заплащат квоти за тези излъчвания.
По-малките електроцентрали употребяват усреднен народен емисионен фактор, само че огромните ТЕЦ-ове като „ Бобов дол “ и „ Брикел “ са длъжни да работят с данни изчислени от упълномощени лаборатории.
Репортери проучиха формалните данни, които двете централи са подали към Изпълнителна агенция по околна среда, и откриха, че докладваните излъчвания за последните три години са сензитивно занижени.
Между 2018 и 2020 в Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ се изгаря микс от суббитуминозни въглища, които съгласно Изпълнителна агенция по околна среда имат емисионен фактор 96,1, и лигнит, чийто фактор би трябвало да е 104,2. Но подадените данни сочат, че електроцентралата е отчела фактор под 80 за целия тригодишен интервал. В Брикел, където се гори лигнит, е регистриран емисионен фактор 90,5 за 2018, 79,5 за 2019 и 76,2 за 2020.
Според Петър Сеизов, специалист по стабилно развиване, който наред с други експерти съветва организацията по околна среда повече от десетилетие, стойностите са толкоз явно погрешни, че той не ги е включвал в отчетите си към Европейски Съюз за съответните години, в които се вършат калкулации на междинния емисионен фактор за България в съответните години.
“Действително изключвам тези стойности от калкулациите си, споделя Сеизов. Смятам, че се разминават със общоприетоо предстоящите, …. с регистрираното от други електроцентрали в региона, както и със стойностите подадени от същите ТЕЦ-ове за предишни години. “
Сам ван ден Плас, шеф политики в Carbon Market Watch, неправителствена организация наблюдаваща ограниченията за облекчение резултата от измененията в климата, също удостовери, че стойностите са „ доста по-ниски от нормалните на пазара на излъчвания в Европейски Съюз. “
Да се пресметна какъв брой тъкмо са икономисали ТЕЦ-овете „ Бобов дол “ и „ Брикел “ е сложна задача, тъй като цените на излъчванията в границите на съдебна техническа експертиза варират в необятни граници. На базата на междинна годишна цена от 21 евро за звук през 2019 и 27 евро през 2020 и 2021, което съгласно специалисти е консервативна преценка, OCCRP пресметна, че двете електроцентрали дружно са избегнали заплащания към Европейски Съюз в размер сред 26,7 и 32,21 милиона евро.
Изпълнителният шеф на „ Брикел “ Янилин Павлов изясни, че електроцентралата е докладвала по-ниски излъчвания, тъй като е почнала да употребява по-обогатени въглища. Той сподели още, че излъчванията са „ калкулирани въз основата на данни от самостоятелни упълномощени лаборатории и доказани от способените институции. “
Директорът на „ Бобов дол “ Спасов отхвърли централата да е подавала погрешни данни за излъчванията си, като добави, че отговорността за това е на компанията, която верифицира данните. „ Този фактор е утвърден и е минал през всички инспекции, “ сподели шефът.
Когато му беше показан отчет подписан от един от основните му инженери, Спасов сподели, че документът е от верификатора. „ Този отчет не е наш. Той е от верифицираща компания, утвърдена от българските и европейските институции. “
Верификаторите
В началото на 2019, когато „ Бобов дол “ и „ Брикел “ стартират да подават занижени данни за въглеродните си излъчвания, те сменят компанията, която заверява данните им, като се отхвърлят от одобрените верификатори Green and Fair, с които са работили в продължение на близо десетилетие, в интерес на GMI Verify.
GMI Verify тогава се явява нов състезател на пазара. Когато собственичката Габриела Миленова Илиева основава компанията през август 2017, тя е единствено на 27 години. Репортерите ни не откриха данни Илиева да има някакъв опит или експертиза в региона на верификацията на данни за излъчвания, нито да е работила за други компании преди основаването на GMI Verify.
Въпреки това в границите на шест месеца компанията съумява да подписа контракти за легализация на излъчванията на 12 български ТЕЦ-а. Смята се, че Ковачки е придобил всички тези 12 предприятия сред 2003 и 2008 по време на вълна от приватизационни покупко-продажби за продажба на държавни енергийни мощности, съгласно отчет на Грийнпийс от 2018 за българската въглищна промишленост.
Връзката сред GMI Verify и Ковачки не се изчерпва с това. Офисът на GMI Verify да вземем за пример се намира в една и съща постройка с този на ОЗК Застраховане – застрахователна компания следена от Ковачки посредством неговата компания LM Impex.
Когато кореспондент посети адреса във въпросната постройка, публично посочен като офис на GMI Verify, се оказа че там има жилище. Съседи споделиха, че в никакъв случай не са чували за компанията.
Адвокатът на GMI Verify Елена Христова Добрева е работила като управител в „ Брикел “ и „ Марица Изток “ 3 – различен Топлоелектрическа централа обвързван с Ковачки, чиито излъчвания към този момент също се заверяват от верифициращата компания. През 2015 Добрева се кандидатира за общински консултант в Стара Загора, където се намира „ Брикел “, като представител на Българския либерален център (БДЦ) – партия, позната по-рано под абревиатурата ЛИДЕР, която се счита за обвързвана с Ковачки.
В продължение на седмици OCCRP постави старания да беседва със чиновници на GMI Verify, само че те резервираха безмълвие. Илиева не отговори на поканите за коментар.
Когато кореспонденти попитаха един от чиновниците, Людмил Вълчковски, заверил голям брой отчети на двете електроцентрали, за какво е сертифицирал толкоз ниски и неточни данни, той отхвърли да дава отговор в елементи. „ Тези данни са публични. Всичко е на [сайта на] Агенцията по околна среда, просто погледнете там.”
На въпрос за какво „ Бобов дол “ и „ Брикел “ са решили да станат клиенти на GMI Verify през 2019, Евгени Соколовски, съветник от предходния им верификатор Green and Fair отговори, че България е „ свободен пазар “.
Паяжината на Ковачки
Българският енергиен бранш се приема като синоним на корупция още от първите години след 2000, когато страната разпродаде доста от своите мощности. Ковачки е считан за един от главните печеливши от вълната приватизационни покупко-продажби в бранша.
„ Империята на Ковачки сега е голяма “, написа в американска дипломатическа грама от 2006, оповестена от Уикилийкс, като се изброяват най-малко четири мини, пет регионални отоплителни централи, пет въгледобивни компании и няколко ТЕЦ-а, притежавани или следени от енергийния магнат.
Прес известието на Грийнпийс твърди, че империята на Ковачки обгръща над 150 компании, включително 8 български мини за въглища, 8 регионални топлофикации и три електроцентрали приватизирани сред 2003 и 2008, които той е придобил на ниски цени посредством съмнителни тръжни процедури. Сред тях са „ Брикел “, „ Бобов дол “, както и десетте други, чиито излъчвания се заверяват от GMI Verify[2].
Проследяването на връзката на Ковачки с тези бизнеси е мъчно.
През 2011 – годината, в която Ковачки е наказан за данъчни измами – той трансферира собствеността върху 12-те ТЕЦ-а към офшорни компании. (По-късно присъдата му е анулирана.) Марио Гаврилов, някогашен представител на Комисията за отбрана на конкерунцията, споделя, че през въпросната година институцията е разрешила на Ковачки да трансферира собствеността върху седем компании към юридически лица на Сейшелите.
Три години по-късно, откакто тогавашният президент на България е махленски в скица с офшорни компании, страната приема ново законодателство, ограничаващо офшорната благосъстоятелност в енергетиката. През същата година всичките 12 компании, като се изключи една, са трансферирани на компании в Кипър и Обединеното кралство, като всички прехвърляния са осъществени с шпации от по няколко дни през май 2014.
И двата ТЕЦ-а „ Бобов дол “ и „ Брикел “ сега наподобява са владеене на подставени лица. По документи „ Бобов дол “ принадлежи на английска компания, благосъстоятелност на гражданката на Белиз Ерлейн Мей Родригес, счетоводителка в компания за финансови услуги в Белиз, която заема позиции в осем компании с регистрация в Обединеното кралство.
„ Брикел “ от своя страна е публично владеене на компания благосъстоятелност на англичанина Дейвид Фордъм, 81-годишен пенсионер, който заема управителен постове в още седем английски компании и наподобява доста обича да дава отговор на въпроси от региона на граматиката.
Нито Родригес, нито Фордъм дадоха отговор на нашите запитвания за коментар.
OCCRP не съумя да открие доказателства за връзката на Ковачки със притежателите на тези компании, само че ролята му във въпросната енергийна империя в България се счита за обществена загадка.
През годините той неведнъж се е появявал в медийни репортажи като съветник на една или друга електроцентрала. Асоциацията на организациите на българските работодатели (AOБР), която сплотява представители на доста от огромните работодатели в страната, обществено твърди, че Ковачки координира цялата тази енергийна формация и даже е сезирала Комисия за защита на конкуренцията поради подозрения за нарушавания в разпоредбите на свободната конкуренция.
OCCRP откри минимум 13 души, които са заемали управителни позиции допълнително от една организация свързвана с предприемача. Сред тях е Кристина Лазарова, еколог и икономист, която е работила дружно с Ковачки по книгата му „ Теория на познанието “. Според обществени данни сега тя заема позиции в 132 компании и други организации свързвани с Ковачки.
Лазарова отхвърли коментар по тематиката.
Някои от тези мениджъри имат връзка и с Либералната самодейност за демократично европейско развиване (ЛИДЕР), която също се свързва с Ковачки. Основаната през 2007 групировка ЛИДЕР по-късно трансформира името си на Български либерален център (БДЦ).
Според грама на американското посолство от 2009 – годината, в която ЛИДЕР за пръв път взе участие в парламентарни избори – публикуваното разбиране е, че на Ковачки „ му е омръзнало да заплаща подкупи на настоящи народни представители и е решил да учреди партията като по-директен и финансово ефикасен метод да разшири политическото си въздействие. “
По-късно партията беше упрекната в оказване на напън и пазаруване на гласове измежду работещите в „ Бобов дол “, с цел да гласоподават за нейните претенденти – обвинявания, които се удостоверяват от разкази на сегашен и някогашен чиновник на предприятието.
“Когато дойдат избори, те ти споделят за кого да гласуваш и ти заплащат, в случай че гласуваш за избрана партия или претендент, “ сподели някогашният служащ в Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “.
Според критици на Ковачки, предприемачът употребява забележителното си политическо въздействие, с цел да влияе върху българския енергиен бранш. „ Ако Ковачки желае да промени нещо в законодателството, смяната се случва в границите на няколко седмици, “ споделя Владислав Панев от партия „ Зелено придвижване “.
Много от бизнесите на Ковачки имат отговорности към Първа капиталова банка (ПИБ), притежавана частично от неговия кум Ивайло Мутафчиев.
В началото на серията от придобивки на Ковачки след 2000 година мнозина се чудят от кое място идват средствата му. Американската дипломатическа грама от 2006 показва съмнение, че част от тях може да са от проведените незаконни групи, процъфтяващи в Източна Европа след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Твърди се също, че доста от средствата за бизнес придобивките му идват от ПИБ. Партньорът в ОССRP Бивол пресмята, че към 2014 компании свързани с Ковачки са имали отговорности към банката в размер на общо 335 милиона лв. (или 208 милиона долара). Докладът на Грийнпийс също разпознава 14 енергийни компании свързани с Ковачки, които имат задължения към ПИБ, включително 12-те компании, работещи с GMI Verify.
Въздействие върху околната среда
Няколко разнообразни български институции отхвърлят да са виновни за обстоятелството, че ТЕЦ-овете „ Бобов дол “ и „ Брикел “ са подавали занижени данни за въглеродните си излъчвания.
Консултантът на Green and Fair Соколовски счита, че отговорността е или на Изпълнителна агенция по околна среда, или на Изпълнителната организация „ Българска работа за акредитация “, само че добавя, че „ те ще трансферират топката между тях, както върша аз в този момент към вас. “
Изпълнителният шеф на ИА „ Българска работа за акредитация “ Ирена Бориславова в началото се опита да упрекна Изпълнителна агенция по околна среда, само че по-късно даде обещание, че ще изследва въпроса.
Изпълнителният шеф на Изпълнителна агенция по околна среда Росица Карамфилова-Благоева сподели, че институцията не ревизира непосредствено точността на данните за излъчванията, а ги приема, в случай че „ изчисленията са направени от акредитирана лаборатория и отчетът е съответно верифициран. “ Тя съобщи, че ще бъде потърсена отговорност от ИА „ Българска работа за акредитация “.
Според Михаил Бъчваров, който е заемал длъжността заместител шеф на Изпълнителна агенция по околна среда сред май и октомври 2020, държавното управление е предписание опити да отстрани самостоятелните специалисти, които биха могли да основат проблеми.
„ Да речем, че сега [позицията изпълнителен шеф на ИАОС]… e нещо като краткотрайно предопределение и шефовете се сменят на всеки шест месеца, “ разяснява той.
Според Бъчваров той е бил уволнен малко след отстраняването на тогавашната директорка Мануела Георгиева, с която той е работил по-рано в Министерството на околната среда. „ Мисля, че това беше политическо решение. (…) Правителството не е заинтригувано да има специалисти на избрани постове. “
Георгиева не отговори на неколкократните ни запитвания за коментар по тематиката.
Подаването на занижени данни също по този начин подкопава Схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, която е основна част от тактиката на съюза за реализиране на нулеви излъчвания до 2050 година Системата е замислена по този начин, че да предлага стопански тласъци за замърсителите да минават към по-зелени източници на сила, само че работата ѝ е съпроводена от голям брой обвинявания за измами, които ощетяват данъкоплатците с милиони.
В България погрешните данни за излъчванията са отклонили доходи от държавния бюджет, които другояче е трябвало да бъдат вложени в нисковъглеродни технологии. През 2019 общите доходи на страната от разрешителните ѝ за въглеродни излъчвания са 439 милиона евро, само че през идната година те спадат до 206 милиона.
Фалшивите данни „ съставляват загуба за страната на тръжни доходи от продажба на европейски разрешителни за излъчвания на въглероден диоксид, “ споделя Ван ден Плас от Carbon Market Watch, като добавя, че Европейската комисия може да организира следствие дали българските управляващи са в нарушаване на законодателството на Европейски Съюз.
Журналистът на свободна процедура Деметра Андонова взе участие в работата по този материал.
Димитър Стоянов от партньорския център на OCCRP Бивол взе участие в работата по материала.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ