Какво стана с НАПлийкс? Няма обвинителен акт, няма гаранция, няма забрана за пътуване.
ФАКТИ огласява журналистически следствия от разнообразни медии, тъй като поддържа свободата на словото.
Преди година и седем месеца прокуратурата задържа началник на интернационална компания за киберсигурност и го упрекна като подстрекател на огромна хакерска офанзива, раздрусала Националната организация за приходите (НАП). По-късно беше обявено, че той е оглавявал и проведена незаконна група, занимаваща се със събиране на предпазени данни, с които по-късно да изнудва притежателите им, написа " Свободна Европа ".
Заподозряният като водач на хипотетичната хакерска тайфа прекара седем месеца в следствения арест преди Специализираният углавен съд да реши, че може да излезе на независимост против парична гаранция от 100 000 лв.. За всеки случай на обвинения беше наложена и възбрана да напуща България. От тогава измина тъкмо една година, през която прокурорите не огласиха нито един път нови доказателства от следствието, както правеха в неговото начало. Засега няма импортиран обвинителен акт.
Какво се случва с това дело? Дали и този случай, представян първоначално като величествен, няма да приключи безславно в тишина? Отговорите са в идващите редове.
Голямата хакерска офанзива
Става въпрос за случая, останал в историята като „ НАПлийкс “ – хакерската офанзива против осведомителната система на Национална агенция за приходите, при която в интернет изтекоха данни за приходите на към 6 милиона българи през последните 10 години. Обвинения получиха изпълнителният шеф на „ ТАД Груп “ Иван Тодоров, комерсиалният шеф на компанията Георги Янков и специалистът по киберсигурност Кристиян Бойков, упрекнат като директен причинител на офанзивата.
Точно година след излизането на независимост на главния обвинен липсва обществена информация за хода на досъдебното произвеждане. Ясно е само, че Специализираната прокуратура към момента не е изготвила обвинителен акт по случая, което обаче носи и последици за проверяващите - във връзка с Иван Тодоров към този момент не работят ограничения за неотклонение и процесуална насила.
Причината е, че съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) те работят в период от година и шест месеца от постановяването им, когато е повдигнато обвиняване за тежко закононарушение. Законът планува, че този интервал би трябвало да е задоволителен, с цел да съумеят проверяващите да внесат съответното дело в съда.
Тъй като в тази ситуация това към момента не е реалност, защитничката на Тодоров – Ина Лулчева, е подала молба в спецсъда за анулация на паричната гаранция и възбраната за пътешестване, наложени на клиента ѝ. Спцсъдът е почел молбата ѝ през предходната седмица, заяви адвокатката пред Свободба Европа.
В края на предходната седмица Свободна Европа насочи няколко въпроса за хода на следствието за „ НАПлийкс “ до пресцентъра на прокуратурата, само че до публикуването на този текст отговори не бяха върнати. Потърсихме по телефона и говорителката на спецпрокуратурата Генка Брезашка, само че тя изясни, че не е осведомена с въпросите, тъй като е в отпуск.
Кои въпроси още нямат отговори
Важен въпрос по случая е дали проверяващите са съумели да открият какъв брой на брой са осъществените нерегламентирани достъпи до системата на Национална агенция за приходите, защото по делото има данни за повече от една хакерска офанзива. Друг основен за досъдебното произвеждане миг е дали прокурорите към този момент имат доказателства за адресите, от които е атакувана приходната организация и дали са разпознали кой ги е употребявал.
По тази тематика беше назначена експертиза още преди освобождението на Иван Тодоров от ареста, само че досега не е ясно дали са подготвени заключенията на движимостите лица и какво откриват те.
Свободна Европа насочи въпроси и до пресцентъра на Национална агенция за приходите, в това число – какъв брой общо хакерски офанзиви против систамата ѝ, по кое време и от колка адреса са открити до момента. До момента обаче няма отговори и по това питане. Заради пробива организацията беше санкционирана с 5.1 млн. лв. от Комисията за отбрана на персоналните данни, само че апелира глобата преди година.
Пръскачки и огласени ЕГН-та
Разследването за „ НАПлийкс “ беше белязано от няколко куриозни момента. През юли 2019 година наблюдаващата прокурорка Евгения Станкова разгласи пред медиите, че обвинените от „ ТАД Груп “ са обвинени и за „ посягане върху сървъра на поливните системи пред Народното събрание “. По думите ѝ тогава задачата на причинителите е била „ при прекосяване на посетители да бъде задействана поливната част пред Народното събрание “. Впоследствие тези изказвания обаче не откриха място в кориците на делото.
През август същата година държавното обвиняване разгласява на два пъти компютърни файлове, фотоси и скрийншотове от охранителни камери в „ ТАД Груп “. С първата порция доказателства обаче прокуратурата сама позволи теч на персонални данни и на процедура огласи ЕГН-тата на премиера Бойко Борисов, тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, както и данни на над 2000 прокурори и следователи.
Междувременно от прокуратурата и Министерство на вътрешните работи обществено се усъмниха във връзка на уеб страницата „ Биволъ “ с хакерската офанзива против Национална агенция за приходите и даже желаеха френските управляващи да разпитат основния редактор на изданието Атанас Чобанов. Разпитът му се организира през ноември 2019 година Това провокира остра реакция от „ Репортери без граници “ и Асоциацията на европейските публицисти и в последна сметка тази версия беше изоставена.
Автор: Борис Митов
Преди година и седем месеца прокуратурата задържа началник на интернационална компания за киберсигурност и го упрекна като подстрекател на огромна хакерска офанзива, раздрусала Националната организация за приходите (НАП). По-късно беше обявено, че той е оглавявал и проведена незаконна група, занимаваща се със събиране на предпазени данни, с които по-късно да изнудва притежателите им, написа " Свободна Европа ".
Заподозряният като водач на хипотетичната хакерска тайфа прекара седем месеца в следствения арест преди Специализираният углавен съд да реши, че може да излезе на независимост против парична гаранция от 100 000 лв.. За всеки случай на обвинения беше наложена и възбрана да напуща България. От тогава измина тъкмо една година, през която прокурорите не огласиха нито един път нови доказателства от следствието, както правеха в неговото начало. Засега няма импортиран обвинителен акт.
Какво се случва с това дело? Дали и този случай, представян първоначално като величествен, няма да приключи безславно в тишина? Отговорите са в идващите редове.
Голямата хакерска офанзива
Става въпрос за случая, останал в историята като „ НАПлийкс “ – хакерската офанзива против осведомителната система на Национална агенция за приходите, при която в интернет изтекоха данни за приходите на към 6 милиона българи през последните 10 години. Обвинения получиха изпълнителният шеф на „ ТАД Груп “ Иван Тодоров, комерсиалният шеф на компанията Георги Янков и специалистът по киберсигурност Кристиян Бойков, упрекнат като директен причинител на офанзивата.
Точно година след излизането на независимост на главния обвинен липсва обществена информация за хода на досъдебното произвеждане. Ясно е само, че Специализираната прокуратура към момента не е изготвила обвинителен акт по случая, което обаче носи и последици за проверяващите - във връзка с Иван Тодоров към този момент не работят ограничения за неотклонение и процесуална насила.
Причината е, че съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) те работят в период от година и шест месеца от постановяването им, когато е повдигнато обвиняване за тежко закононарушение. Законът планува, че този интервал би трябвало да е задоволителен, с цел да съумеят проверяващите да внесат съответното дело в съда.
Тъй като в тази ситуация това към момента не е реалност, защитничката на Тодоров – Ина Лулчева, е подала молба в спецсъда за анулация на паричната гаранция и възбраната за пътешестване, наложени на клиента ѝ. Спцсъдът е почел молбата ѝ през предходната седмица, заяви адвокатката пред Свободба Европа.
В края на предходната седмица Свободна Европа насочи няколко въпроса за хода на следствието за „ НАПлийкс “ до пресцентъра на прокуратурата, само че до публикуването на този текст отговори не бяха върнати. Потърсихме по телефона и говорителката на спецпрокуратурата Генка Брезашка, само че тя изясни, че не е осведомена с въпросите, тъй като е в отпуск.
Кои въпроси още нямат отговори
Важен въпрос по случая е дали проверяващите са съумели да открият какъв брой на брой са осъществените нерегламентирани достъпи до системата на Национална агенция за приходите, защото по делото има данни за повече от една хакерска офанзива. Друг основен за досъдебното произвеждане миг е дали прокурорите към този момент имат доказателства за адресите, от които е атакувана приходната организация и дали са разпознали кой ги е употребявал.
По тази тематика беше назначена експертиза още преди освобождението на Иван Тодоров от ареста, само че досега не е ясно дали са подготвени заключенията на движимостите лица и какво откриват те.
Свободна Европа насочи въпроси и до пресцентъра на Национална агенция за приходите, в това число – какъв брой общо хакерски офанзиви против систамата ѝ, по кое време и от колка адреса са открити до момента. До момента обаче няма отговори и по това питане. Заради пробива организацията беше санкционирана с 5.1 млн. лв. от Комисията за отбрана на персоналните данни, само че апелира глобата преди година.
Пръскачки и огласени ЕГН-та
Разследването за „ НАПлийкс “ беше белязано от няколко куриозни момента. През юли 2019 година наблюдаващата прокурорка Евгения Станкова разгласи пред медиите, че обвинените от „ ТАД Груп “ са обвинени и за „ посягане върху сървъра на поливните системи пред Народното събрание “. По думите ѝ тогава задачата на причинителите е била „ при прекосяване на посетители да бъде задействана поливната част пред Народното събрание “. Впоследствие тези изказвания обаче не откриха място в кориците на делото.
През август същата година държавното обвиняване разгласява на два пъти компютърни файлове, фотоси и скрийншотове от охранителни камери в „ ТАД Груп “. С първата порция доказателства обаче прокуратурата сама позволи теч на персонални данни и на процедура огласи ЕГН-тата на премиера Бойко Борисов, тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, както и данни на над 2000 прокурори и следователи.
Междувременно от прокуратурата и Министерство на вътрешните работи обществено се усъмниха във връзка на уеб страницата „ Биволъ “ с хакерската офанзива против Национална агенция за приходите и даже желаеха френските управляващи да разпитат основния редактор на изданието Атанас Чобанов. Разпитът му се организира през ноември 2019 година Това провокира остра реакция от „ Репортери без граници “ и Асоциацията на европейските публицисти и в последна сметка тази версия беше изоставена.
Автор: Борис Митов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ