Факт: въпреки привидно неуспешния опит и взривяването на ракетата на

Факт: макар видимо несполучливия опит и взривяването на ракетата на Илон Мъск, 20 април 2023 година ще влезе в международната история като начало на нова ера при свръхтежките галактически ракети.

Двойката Starship S24 и Super Heavy B7 сполучливо се отдели от стартовата площадка, издигна се, хвърча 4 минути и сложи няколко върха по едно и също време. Самият факт, че ракетата-носител не се взриви още на старта, е голямо техническо достижение за суперсложната система. При това нито една версия на ускорителя Super Heavy не беше минавала никакви тествания. Затова и първият полет беше изключително значим за събиране на оптимално количество данни.

Веднага след старта, по незнайни към този момент аргументи, се изключиха 3 от моторите. Въпреки това ракетата продължи мощно да набира височина. На 30-ата секунда се взриви хидравличен блок, отговарящ за тягата на централните мотори и в този миг ракетата явно загуби значим орган на ръководството. През идващите 70 секунди се самоизключиха още 3 мотора. Около 2 минути след старта, на височина 38 километра, Starship Super Heavy стартира да се отклонява от плануваната траектория, заклати се и изцяло загуби ръководство. Още 1 минута, въпреки че се въртеше към надлъжната си ос, ракетата хвърча със скорост 2000 км/ч и най-после. Полетът продължи тъкмо 3 минути и 59 секунди.

Една от основните задания на теста беше превъзмогването на зоната на оптимално аеродинамично противодействие в ниските елементи на атмосферата. Това е огромно инженерно предизвикателство и опитът явно имаше триумф.

В своя туитър Илон Мъск написа, че идващият тест ще бъде след няколко месеца, а новата двойка ракета-кораб евентуално ще бъдат В9 и S26.

Американската ракета Space Launch System, която ще се употребява за изпращане на астронавти на Луната, към този момент остава най-тежката от сходните си в целия свят. При Starship Super Heavy обаче основни са не габаритите, а концепцията: първи транспортен съд за неведнъж потребление, ускорител с десетки обособени мотори, с опция за ремонти в орбита и с гориво от метан и течен О2.

Всъщност Starship Super Heavy не е просто следващата тежка ракета или предпочитание за възстановяване на върхове от галактическата конкуренция през XX век. Това е кардинално нова система, чието основаване е опит за преосмисляне на съществуващите галактически постулати.

На първо място това е първата система за многократна приложимост. Неслучайно тази идея е наричана Светия Граал на ракетостроенето. За първи път в историята и корабът, и ускорителят ще бъдат употребявани още веднъж, вместо да се строят нови. За задачата, несъмнено, би трябвало да се създадат още доста проби, належащо е време. Но преди 10-ина години и да се постави ускорител на транспортен съд в океана изглеждаше прекомерно амбициозна концепция, а през днешния ден това се прави постоянно, бързо и рутинно.

Доскоро концепцията за бързо преизползване на ракетите просто не съществуваше. Връщаха се или единствено корабът (совалките Space Shuttle и военният уред Boeing X-37), или единствено първата степен на ракетата (Falcon 9). Днес основна роля играе времето за обслужване на комплицираните системи. Само си представете по какъв начин би изглеждал светът, в случай че след всеки полет на пътнически или товарен аероплан се постановяваше той да бъде бракуван или да мине едногодишно техническо обслужване и ремонт.

Starship Super Heavy има действителните шансове да стане първата система за галактически пътувания и превоз, която да се употребява като най-обикновен сегашен аероплан. Тогава на галактическите браншове ще им се наложи да се преустройват към нови действителности.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!