В БНБ са оптимисти за стрес-тестовете
Факт е, че българската банкова система се изправя пред доста предизвикателство - стартира самостоятелният обзор на активите на първите шест български трезора от страна на ЕЦБ. Вече е знайно и че главният акцент ще се сложи върху метода им на реагиране при спешна обстановка в стопанската система. В началото на лятото ще излязат и резултатите, по които ще се съди дали сме дорасли да влезем в чакалнята на еврозоната. Защото единствено с копнеж и с политически заявления ключ за там не се получава. Освен това, както към този момент е известно, самите стрес-тестове ще се организират от компания, посочена от ЕЦБ, а употребяваната методология ще включва и влезлия в действие от началото на 2018 година Международен счетоводен стандарт №9, който подчертава върху предстоящата стойност на обезценките, а не върху историческата им стойност.
Целта на тази акомодация е ясна: в положителни времена банките би трябвало да натрупат повече хранителни запаси, с които да образуват един по-голям защитен буфер, на който да се опрат, в случай че в бъдеще настъпи финансова рецесия или в случай че стопанската система изпадне в криза. Защото, както демонстрира практиката, финансовите резултати на кредитните институции са изключително чувствителни към положението на заобикалящата ги макроикономическа среда.
Пред в. "БАНКЕРЪ " от Българска народна банка прецизираха, че "симулацията ще бъде осъществена от екип на ЕЦБ, отговарящ за стрес-тест упражненията в границите на Единния контролен механизъм. Упражнението ще се базира на методологията на Европейския банков орган, използвана за неотдавна завършилия общоевропейски стрес-тест 2018 година. Целият развой по подготовката като сюжети (базисен и утежнен), обсега и калибрацията на рисковете, инспекция на резултатите и тяхното обявяване ще се реализира от екипите на ЕЦБ ". Експертите от Народна банка не чакат някакви съществени усложнения, тъй като трезорите към този момент ползват МСФ 9 и резултатите от тази смяна скоро ще се виждат в годишните им доклади.
Но тук поражда един въпрос, който към този момент не се разяснява. Ясно е, че политиката за ускорено струпване на по-големи запаси при стопански взрив неизбежно ще ощетява вложителите - изключително неинституционалните, които разчитат да получат бързо по-висок приход под формата на огромни дивиденти или на интензивен финансов напредък на техните бумаги точно във времената на стопански взрив. Но тези упования ще се сблъскат със задължението на трезорите да построяват обилни финансови буфери по същото време, което ще редуцира облагите им, и надлежно опцията им да раздават по-големи дивиденти. Това слага огромните банки, примерно от мащаба на ПИБ, които са обществени сдружения, пред алтернатива: по какъв начин да запазят търсенето на техните акции и тяхната цена, откакто други огромни трезори, чиито акции не се котират на фондовата борса, няма да имат такива алтернативи?
В Българска народна банка обаче може би обръщат повече внимание на дълготрайната сигурност, в сравнение с бързата възвръщаемост на вложенията - фантазия на борсовите спекуланти. "Основно предопределение на сходни симулации и проби за резистентност е точно да се ревизира адекватността на насъбраните буфери при хипотетична смяна на макроикономическите условия и да се мери тяхното евентуално влияние върху стабилността на кредитните институции. Подобен метод е в основата на така наречен макропруденциална философия, обвързвана с нуждата от акумулиране на буфери точно в интервали на удобна макроикономическа обстановка и потреблението им в обстановка на отрицателни стопански процеси. Защитата против неподходящи въздействия се построява тъкмо в сходни макроикономически условия ", прецизират от Централната банка.
Колкото до спекулативните упования на банкери и финансисти, че стрес-тестовете ще изградят де факто банкова система на две скорости - първите шест трезора ще продължат напред на "европейска скорост ", до момента в който останалите ще останат малко или повече "на българска ", от Българска народна банка показват: "Няма такава заплаха, защото регулаторната среда е една и съща за всички. " А това е сигурен сигнал за увереността на Народна банка в стабилността на националната финансово-кредитна система.
Целта на тази акомодация е ясна: в положителни времена банките би трябвало да натрупат повече хранителни запаси, с които да образуват един по-голям защитен буфер, на който да се опрат, в случай че в бъдеще настъпи финансова рецесия или в случай че стопанската система изпадне в криза. Защото, както демонстрира практиката, финансовите резултати на кредитните институции са изключително чувствителни към положението на заобикалящата ги макроикономическа среда.
Пред в. "БАНКЕРЪ " от Българска народна банка прецизираха, че "симулацията ще бъде осъществена от екип на ЕЦБ, отговарящ за стрес-тест упражненията в границите на Единния контролен механизъм. Упражнението ще се базира на методологията на Европейския банков орган, използвана за неотдавна завършилия общоевропейски стрес-тест 2018 година. Целият развой по подготовката като сюжети (базисен и утежнен), обсега и калибрацията на рисковете, инспекция на резултатите и тяхното обявяване ще се реализира от екипите на ЕЦБ ". Експертите от Народна банка не чакат някакви съществени усложнения, тъй като трезорите към този момент ползват МСФ 9 и резултатите от тази смяна скоро ще се виждат в годишните им доклади.
Но тук поражда един въпрос, който към този момент не се разяснява. Ясно е, че политиката за ускорено струпване на по-големи запаси при стопански взрив неизбежно ще ощетява вложителите - изключително неинституционалните, които разчитат да получат бързо по-висок приход под формата на огромни дивиденти или на интензивен финансов напредък на техните бумаги точно във времената на стопански взрив. Но тези упования ще се сблъскат със задължението на трезорите да построяват обилни финансови буфери по същото време, което ще редуцира облагите им, и надлежно опцията им да раздават по-големи дивиденти. Това слага огромните банки, примерно от мащаба на ПИБ, които са обществени сдружения, пред алтернатива: по какъв начин да запазят търсенето на техните акции и тяхната цена, откакто други огромни трезори, чиито акции не се котират на фондовата борса, няма да имат такива алтернативи?
В Българска народна банка обаче може би обръщат повече внимание на дълготрайната сигурност, в сравнение с бързата възвръщаемост на вложенията - фантазия на борсовите спекуланти. "Основно предопределение на сходни симулации и проби за резистентност е точно да се ревизира адекватността на насъбраните буфери при хипотетична смяна на макроикономическите условия и да се мери тяхното евентуално влияние върху стабилността на кредитните институции. Подобен метод е в основата на така наречен макропруденциална философия, обвързвана с нуждата от акумулиране на буфери точно в интервали на удобна макроикономическа обстановка и потреблението им в обстановка на отрицателни стопански процеси. Защитата против неподходящи въздействия се построява тъкмо в сходни макроикономически условия ", прецизират от Централната банка.
Колкото до спекулативните упования на банкери и финансисти, че стрес-тестовете ще изградят де факто банкова система на две скорости - първите шест трезора ще продължат напред на "европейска скорост ", до момента в който останалите ще останат малко или повече "на българска ", от Българска народна банка показват: "Няма такава заплаха, защото регулаторната среда е една и съща за всички. " А това е сигурен сигнал за увереността на Народна банка в стабилността на националната финансово-кредитна система.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ