„Факел експрес“ издаде „Публични врагове“ ‒ известната кореспонденция от 2008

Мишел Уелбек срещу Бернар-Анри Леви

„ Факел експрес “ издаде „ Публични врагове “ ‒ известната преписка от 2008 година сред Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви в превод на Александра Велева.
Мишел Уелбек е стихотворец и публицист, прочут на българските читатели с есеистичната книга „ Лансароте и други текстове “ и романите „ По-широко поле за битката “, „ Елементарните частици “, „ Платформата “, „ Възможност за остров “, „ Карта и територия “, „ Подчинение “.
Бернар-Анри Леви е по обучение мъдрец, публицист, водещ графа във френското списание „ Поан “, създател на уводни публикации в „ Кориере каузи сера “ и „ Ел Паис “, помощник на „ Ню Йорк Таймс “, „ Ню Рипъблик “, „ Хъфингтън Поуст “, „ Дейли Бийст “, израелския „ Хааретз “, норвежкия „ Афтенпостен “ и шведския „ Еспресен “. Леви е член на надзорните препоръки на телевизионната стратегия „ Арте “, на в. „ Монд “ и на в. „ Либерасион “.

Преписката е преведена и издадена на всички „ огромни “ и „ дребни “ езици и е любопитно удостоверение за времето и света на създателите ѝ и осветляваща някои от най-тъмните страни в живота и творчеството им.

Публикуваме предговора към книгата от Александра Велева.

ЕДНО ПРЕДОТВРАТЕНО САМОУБИЙСТВО

„ Неделя като всички други, при започване на зимата на 2007-а.

Вкъщи съм, на мира, премислям върху седмичната си графа в „ Поан “.

Получавам SMS: „ Реших до се самоубия, довечера “ – адресант Мишел Уелбек.

Естествено, давам отговор.

Почти не познавам създателя на „ Елементарните частици “ и на „ Платформата “...

Но никой, получил сходно известие, не може да не направи най-малко опит да отговори.

Може и да е някакъв номер, провокация, моментно неприятно настроение; даже не съм сигурен, че не е изпратил това свое неприятно въодушевление на всичките си адреси; само че вземам решение за всеки случай да взема нещата насериозно.

– Почакайте – споделям, набрал номера, който ми се изписва, – не се самоубивайте веднага; поканвам ви преди този момент на вечеря.

Определям му среща в ресторанта на хотел „ Риц “ – жалко е, само че е нощ, вали и си споделям, че преимуществото на това място е двойно – отворено е в неделя, адресът е прочут, не може да се сбърка арондисманът, не е на ъгъла на улица еди-коя си и авеню еди-кое си, елементарно се запомня и намира. “1

Срещата се състои, Уелбек е първи в ресторанта на хотел „ Риц “. Бернар-Анри Леви го намира там, самичък на маса, с безконечната му оръфана канадка и начената бутилка хубаво вино. Срещата, чийто мотив е едно самоубийство (защо: „ Поради няколко аргументи. Жена ми, която към този момент не обичам. Кучето ми Клеман, което не е по никакъв начин добре. И след това този никакъв свят, където към този момент няма с кого да приказваш “2), приключва с решението да се опитат да потвърдят, че въпреки всичко разговорът не е изцяло неосъществим. И по този начин се ражда тази книга – замяна на мисли под формата на електронни писма. Според Леви предлага я той.

Според Тереза Кремизи, по това време директорка на издателство „ Фламарион “, първичната концепция е на Уелбек. В случая по-важно е, че Кремизи приема с възторг предлагането. Талантлива издателка с богата просвета, самата тя създател, ревностна поклонничка на Мишел Уелбек, съумяла да го завоюва още веднъж за „ Фламарион “ след късото му отклоняване при „ Файяр “, приятелката, с която писателят е разменил към 300 страници имейли и която получава по едно и също време с Леви същото известие за идното самоубийство, вижда в сходно съдействие сред двама извънредно медиатизирани създатели същински издателски „ удар “. Но без значение от предвидимия комерсиален триумф на книгата тя предвкусва удоволствието и насладата да работи за първи път върху текст на Уелбек. Условията: създателите кореспондират в границите на шест месеца (януари – юли 2008 година), книгата излиза под шапката на „ Фламарион “ с редактор Тереза Кремизи и на „ Грасе “ (издателството на Бернар-Анри Леви) с редактор шефът Оливие Нора, създателите разменят мисли и отзиви по въпроси, върху които съвсем не са се изказвали до тогава, подготвянето ѝ би трябвало да се резервира в цялостна загадка до самото ѝ печатане. Последното изискване е най-трудното, изключително в дребния свят на издателите, в който освен всеки познава всекиго и слуховете се популяризират със светкавична експедитивност, само че и любознанието е подхранвано от безпощадните закони на конкуренцията. Двамата писатели – чиито имена незабавно провокират интерес, подготвят към интриги и са изобилен извор на литературни злословия – съумяват да кореспондират умерено и макар препоръките на редакторите си отхвърлят да смекчат обвиняванията и сериозните си забележки към известни литературни фигури („ не сме трансформирали нито една дума, нито един ред “3 – споделя Тереза Кремизи), до момента в който най-после стената се пропуква и Уелбек, в отговор на въпроса какво написа сега, декларира, че работи над книга с писма, само че няма да каже с кого. Литературната общественост настръхва, следват безчет догатки, изреждат се имена, сред които Фредерик Бегбеде, Морис Дантек, Андре Глюксман, Лионел Жоспен, не, най-вероятно Филип Солерс, и най-после – идеалната кандидатка

Карла Бруни, станала първа дама на Франция, да, това би било най-невероятното дуо! Нищо не е необикновено, когато става дума за Мишел Уелбек! А когато схващат, че ръкописът е към този момент под щемпел, публицистите стигат до такава степен, че се пробват да се осведомят от печатарите, само че на вятъра! Томът е оповестен в тираж 130 000, голям, само че логически за предстоящата „ бомба “. Продава се обаче единствено половината, тъй като публицисти и критици си отмъщават, не са съумели да се досетят кой е другият сътрудник, в нито един от описите на евентуалните съавтори не се е появило името на Бернар-Анри Леви. А конкуренцията от издатели потрива ръце, „ ударът “ се е оказал много слаб.

Преписката обаче е налице, преиздавана и превеждана на всички „ огромни “ и „ дребни “ езици, любопитно удостоверение за времето и света на създателите ѝ и осветляваща някои от най-тъмните страни в живота и творчеството им.

„ Драги Бернар-Анри Леви,

Между нас, както се споделя, няма нищо общо – с едно-единствено, само че значително изключение: и двамата сме прекомерно недостойни персони. “

Мишел Уелбек е агроном по обучение, стихотворец и публицист на свободна процедура от деня, в който книгите му разрешават да спре да работи като служител – без искания за освен това, само че с претенцията, че поетът е освен това от писателя. Той е, меко казано, много неприветлив, поддържа връзка мъчно, свежда взор, мърмори неясно по време на интервютата, мисли по-дълго, в сравнение с приказва, и евентуално, съзнавайки всичко това, става все по-безразличен към резултата, който би създал. Това трудно за събеседника му другарство е толкоз явно, че някои критици го намират за добре премислена поза. За персоналния му живот и женитбите му се знае доста малко, това, което той самичък споделя в изявленията и в писмата си до Леви, е обвързвано най-вече с детството и юношеството му. Майка му, която той съвсем не познава, издава през 2008 година скандална автобиография, назовава в изявленията сина си шарлатанин и измамник – и дава прелестен мотив на жълтата преса за свободни съчинения на тематика родителите на писателя.

Обвиняват го в обезверение, в цинизъм, употребен като писателска тактика, в реакционерство, в нихилизъм, в клюкарствуване, в ислямофобия, в хомофобия, в мизогиния и в мизантропия. Най-злостните му критици го упрекват в бездарие, в липса на жанр, в порнография.

Десет години по-възрастен от Уелбек, Бернар-Анри Леви е по обучение мъдрец, публицист, водещ графа във френското списание „ Поан “, създател на уводни публикации в „ Кориере каузи сера “ и „ Ел Паис “, помощник на „ Ню Йорк Таймс “, „ Ню Рипъблик “, „ Хъфингтън Поуст “, „ Дейли Бийст “, израелския „ Хааретз “, норвежкия „ Афтенпостен “ и шведския „ Еспресен “. Богат правоприемник, той не е бил в никакъв случай заставен да работи в канцелария и е избирал дейностите си в сходство с пристрастеностите си. В началото на кариерата си е последовател на маоистката левица и е измежду създателите на по този начин нареченото придвижване на „ новите философи “. Изключително авторитетен с помощта на многочислените си връзки със притежателите на огромните френски медии и индустриалните магнати, Леви е член на надзорните препоръки на телевизионната стратегия „ Арте “, на в. „ Монд “ и на в. „ Либерасион “. Той е също по този начин деен герой за човешки права и участник от името на Франция и в множеството случаи с поддръжката на френските президенти (съответно Митеран, Ширак, Саркози, Оланд) в акции в отбрана на борците за независимост в Афганистан, Сараево, Ливан, Дарфур, Либия, Грузия и Украйна, създател е на репортажи за войните в Ангола, Шри Ланка, Бурунди, Колумбия и Судан. Фотогеничен, невъздържан, облечен непроменяемо с бяла, разкопчана доникъде на гърдите риза и с черно сако, той е вездесъща медийна фигура. Изразява се свободно и енергично, безапелационно и все по-разгорещено, отмята гордо глава, гледа събеседника си право в очите или надлежно камерата право в обектива, поддържа забързано движение на диалога, държи извънредно доста на усещането, което оставя у събеседниците си, построява ревниво и доста поредно обществения си облик. Самите публицисти, които го канят в предаванията си, изясняват честото му наличие с това, че е „ идеалният клиент “ – говорлив, лицеприятен, автентичен, грамотен. Женен за Ариел Домбал, надарена театрална и кино актриса, певица, кино режисьорка, създателка на нов парфюм – „ Тайната на Ариел “, неостаряваща хубавица с извънредно многостранни медийни изяви, той изживява любовта си към нея под светлината на прожекторите и не се възпротивява да бъде сниман в много интимни пози с обичаната си жена.

Обвиняват го в суетност, в показност, в прекомерно експониране, в изопачение на истината към „ смелите “ му пътешествия под вражеския обстрел, в прекомерно еклектични действия, заради които не е нито мъдрец, тъй като в книгите му няма една истинска мисъл, нито благонадежден политически деятел, тъй като се пилее само по нашумели в медиите дела.

Защо „ обществени врагове “? Защото главната тематика в тази епистоларна замяна на мисли е обругаването на двамата писатели в общественото пространство. Изреждат се имената на „ враговете “ им – разнообразни, само че с идентичен метод в рецензиите и очернянето. Различно е и държанието на обруганите, когато към тях „ витае духът на линчуващата навалица “. Уелбек страда от нападките, само че ги приема пасивно: „ Как реагира нормално писателят, когато се пробват да го накарат да страда? Ами просто страда “.

И в случай че има експанзия, тя не е премислена, а само презрителна: „ Съвременният вид, разновидността на времето на масмедиите – случвало ми се е да се усещам в диалог с избрани публицисти като Кърт Кобейн, който дава отговор на един несъобразителен кореспондент: „ Дрогирам се, педал съм и плющя свине. Това стига ли ви? “. При него отсъства изцяло нагонът за битка: „ И въпреки у мен да съжителстват, преплетени едно в друго, желанието да се одобрявам и желанието да не се одобрявам, аз в никакъв случай не съм изпитал нещо даже и наподобяващо желанието да победя и точно в това, коства ми се, се разграничаваме “. Леви е герой, за него войната е единственият антидот против опитите за обществено оскверняване: „ Всичко това, което се написа за мен и което аз откривам понякога с помощта на сатанинския Google, ме интересува само дотолкоз, доколкото отразява тъкмо разположението на фигурите на играта, желанията на съперника ми, неговите възможни недостатъци и опциите ми за противопоставяне “, „ Лице в лице с офанзивите, егото ми е огнеупорно и сигурно блиндирано “.

Постепенно обаче тематиката за нарочения за зложелател от избрани критически и журналистически среди публицист се трансформира в мотив за откровения, за размисъл, от време на време метафизичен и философски, само че постоянно преминаващ в съкровен роман за фамилията, за образеца на бащите, за разликата сред времето, в което са живели, и сегашното, за „ взривяването на границите сред частното и общественото “, за креативния развой, за отношението към литературата. И тук като че ли двамата пишещи се изправят един против различен – какво значи да си зает публицист, има ли заслужено ликвидиране, оправдава ли задачата средствата? Леви е зает публицист, подтикван от желанието да живее „ над опциите си “, захласнат от концепцията за „ огромен живот “, с усет към случката, към действието, воден от желанието да бъде във всичко най-хубав и първи. За него убийството е събитие и в избрани случаи задачата оправдава средствата, като да вземем за пример въоръжената битка против нацистите по време на Френската опозиция. Леви взе участие, взима страна, вълнува се: „ И все пак, все пак, което знам, а точно рисковото съчувствие и неговите клопки, макар съмнителната, отблъскваща и много смехотворна поза на огромния интелектуалец, развяващ знамето на Просвещението из тъмните пространства на съзнанието и на света (...), прекарах живота си да го върша, вместо да си пиша романите и философските трактати, кръстосвах необятния свят в търсене на неправди, с цел да ги поправя, и на дела, с цел да ги защитя “.

Отсреща Уелбек е общо взето спокоен: „ През целия ми живот нищо отвън региона на литературата не е съумяло да ме заинтересува, а тя надали дава същински мотив за възмущение “. Неговата „ неангажираност “ е „ идеологическа невзискателност, граничеща с атеизъм “, благосклонностите и уважението му към хората „ не са били в никакъв случай повлияни от политическите им възгледи “. Той не се усеща „ жител, а консуматор “, за него Франция не е нищо друго с изключение на „ хотел “ и единствената носталгия, на която е кадърен, е по отношение на френския език, който „ е в действителност един от триумфите на тази страна – съразмерен, малко приглушен, с лимитирана тоналност “. И не, задачата не може в никакъв случай да оправдае средствата: „ Винаги съм изпитвал най-дълбоко съмнение към тези, които хващат оръжието, без значение от идеята. Винаги ми се е коствало, че у подпалвачите на войни, на революции и на брожения има нещо извънредно нездраво. Какво е всъщност войната или революцията, в случай че не метод да си прекараш времето, и то подтикван от проклетията си? Какво друго е, в случай че не едно кърваво и грубо забавление? “. Но когато стане дума за лирика, Уелбек се вълнува, поезията е „ високият език “, в нея „ са живи освен героите, а и думите. Те са като че ли обхванати от радиоактивен ореол. Внезапно попадат в аурата си, в изначалното си вибриране “... И тъжно заключава: „ Вероятно живеем в свят (такова беше заключението на Герасим Люка малко преди да се самоубие), в който няма място за лирика “. Защото няма читатели.

Различията във възгледите, темперамента, характера и надлежно метода на живот, персонален и обществен, на двамата медийни врагове са много основни, само че с помощта на тях те развиват тематики, по едно и също време настоящи и безконечни, които точно заради разногласията и несъгласията им предизвикат у читателя размисъл, карат го да се съгласи с единия или с другия или да не е склонен и с двамата. Едно е несъмнено: книгата има познавателна стойност освен тъй като подтиква към по-внимателен прочит на непрекъснато цитираните Епикур, Лукреций, Лайбниц, Шопенхауер и Ницше, само че и тъй като обрисува от две постоянно изцяло противоположни гледни точки модерна Франция, а посредством нея и актуалното ни общество.

Дали това общество се е трансформирало за изтеклите към този момент 10 години от появяването на „ Публични врагове “? Дали важи още констатацията на Уелбек, а точно: „ Когато една страна е мощна и уверена в себе си, тя, без да трепне, приема от своите писатели всевъзможни дози скептицизъм. Франция от петдесетте години понасяше, без да трепне, хора като Камю, Сартр, Йонеско или Бекет. Франция от 2000 година към този момент мъчно понася хора като мен “.

И защото осъзнаването на обществените последици от всяка смяна настава, за жалост, много по-късно след нея и ние към момента не си даваме сметка какво тъкмо ще последва от стремглавото развиване на новите технологии, идеологията на трансхуманистите, галопиращата смяна в общуването на хората, изместването на вероятностите – отговорът на този въпрос е към момента неразбираем. Важното е, че книгата е сериозен мотив за размисъл върху него.

1 Леви, Бернар-Анри. За вярната приложимост на самоубийството. – В: Ле Кайе дьо Л’Ерн, Мишел Уелбек. Париж, Л’Ерн, 2017, с. 241.

2 Пак там.

3 В. „ Фигаро “, 17 септември 2017.

Александра Велева

Очаквайте фрагмент от „ Публични врагове “ от Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви.

Етикети:

Предишна Случайна вест ОЩЕ ОТ Книги

За българите с обич на премиерата на " Българите! Забравените достижения "

За първи път на български език: " Познатият чужд. Ранни разкази " от Труман Капоти

Сериен палач по пътя на отмъщението в " Пътувам сама " от Самюел Бьорк

Почина огромният Жан д`Ормесон

Марозия. Повелителката на папи Интервю Още

коментара 0 Коментара Кафене добави коментар добави коментар Име: Всички Мъж Жена Защита: Избери типаж

Избери страст

Стари аватари

Вашият коментар Затвори Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че употребявате кирилица за вашите мнения. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и персонални нападки, или обиди на расова, полова, етническа или верска основа, той ще бъде заличен от модератора на уеб страницата.
Най-стари Най-нови Най- Най-

НАЙ-СПОДЕЛЯНИ

Куклен спектакъл за празниците в Асеновград...
Празничното въодушевление обзема Асеновград още от през днешния ден. Началото на коледните празници ще бъде сложено на днешния Никулден с концерт на...
Кметът на Бургас поздрави бургазлии за пра... Управителят на Българска народна банка е умерено удовлетворен от за... Служители на " Булгартабак " стачкуват " сп... Какво се случва с играчите, които сами реш... НАЙ-ЧЕТЕНИ

Годжи е в болница
Георги Милчев-Годжи сега се намира в болница. Причината е, че музикантът си е счупил крайници. Това беше обявено от екипа на " Шоуто...
Дневен хороскоп за 7 декември Силви Вартан за Джони Холидей: Моето сърце... Румен Радев пилотира френския изтребител "... Искам лесбийки в държавното управление, роми в па... НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Община Банско отвърна на природозащитниц...
Предложените промени в настоящия проект за ръководство на Национален парк " Пирин " не трансформират площта на туристическа и ски зона в Банско...
Борисов желае разновидности за ремонта на " Алекс... Доналд Тръмп призна публично Йерусалим за... Цацаров атакува Рашков и увери: Няма всеобщ... Тим Чембърс – англичанинът, който промени...