Карбовски, защо не умря през 90-те?
Facebook изтри всички страници на Мартин Карбовски, свързани със уеб страницата му Lentata. Карбовски назова свалянето бото-фашизъм и цензура, а малко по-късно и последният му профил, с който заяви за станалото, изчезна също. Подозренията са, че всичко това става поради избрани текстове, свързани със ЛГБT общностите, да вземем за пример ето този. Не се знае дали просто страниците са свалени поради избрани натрупвания на докладване, които щом един път минат заложен предел, автоматизирано падат, или става дума за човешка интервенция, защото Фейсбук работи и на двата правилото. Експерти по обществените мрежи настояват, че в действителност най-вероятно е второто - в мрежата работят стотици хора, които ревизират освен автоматизирано, само че и ръчно несъмнено наличие и вземат решение дали да го смъкват.
Нека кажа: Карбовски има учредения. Това в действителност е цензура и тази цензура е рискова: преди години самият той беше споделил, че " вратата на свободата, която се беше отворила през 90`те, в този момент се затваря със злокобно скърцане ".
Тук не става дума изобщо какво Карбовски приказва за ЛГБТ. Става дума за началото на Просвещенския план и думите на Волтер, че " Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш ". Нали демокрацията беше конфликт на отзиви, в пещта на който конфликт се изковават избрани политики. И какво е слово на омразата, някой може ли да каже? Американският президент стана американски президент със слово на омразата. Не че е хубаво, само че е реалност. А тук това е неразрешено...?
Та има велики текстове, които са брутално слово на омразата. Ми да забраним и " Септември " на Гео Милев - аз не познавам по-изкусно и красиво слово на омразата. От А до Я, от първия до последния стих - чиста, пълнокръвна, превъзходна ненавист. Ще минат години, те към този момент минаха, и политическата основа на тази поема ще се не помни. Омразата вътре обаче няма пипане. Джордан Питърсън преди време сподели: в случай че искаш да кажеш истината, поемаш риска да обидиш някого. Журналистката го погледна смаяно и изгуби 10 секунди, с цел да го осмисли и след това усети, че тя прави същото. Между другото, Карбовски най-после на текста си, колкото и да е противоречив, се извинява. Пише по този начин: извинявайте в случай че съм ви обидил, разберете ме. Вече не можеш да се извиняваш обаче. Това е прекомерно доверчив човешки акт, стар и детински; ти си единствено юридически индивид и нищо повече от юридически индивид.
На всичкото от горната страна - и това е най-важното ми основание - има някаква притеснителна лекост, с което нещо се дефинира като хейтспийч. Писането е на процедура най-сложният човешки акт, със комплициран уред от техники: това, което казваш надалеч не всеки път е това, което на пръв взор казваш. Агресията в множеството текстовете на Карбовски за ЛГБT е доста повече хипербола, техника, фигура на речта. Знаят ли цензорите във Фейсбук какво е хипербола? Има ли в изявленията им за работа въпроси свързани с филологическата им подготвеност? Аз не мисля и се притеснявам, че разликата сред Карбовски и тях са два вагона с книги, 1000 ленти с репортажи и свършена черна работа за последните 20 години, която никой от тях в никакъв случай не би приключил. Подозирам също, че целият механизъм за унищожаване на наличие касае пет-шест общи положения, които инструктирано се ползват на кг и с огромния сатър. И това прекалено много наподобява на кабинетите по отдел цензура на комунистически режим - единствено офисът е малко бляскав и парите малко повече.
Това, което Карбовски искаше да каже в множеството си текстове, надалеч не е злобна офанзива против ЛГБТ, а нещо друго. И то е следното: че аджендата им, даже да е вярна, наподобява необичайно пришита на фона на българското общество. Че то не е - кой ще оспори това? - по този начин, както западното, изкачило всички обществени стъпала, с цел да може с лекост да разисква този проблем; за автоматизираното му преместване тук може би е още рано и това преместване може би, може би!, малко смущава: (дори прочее надали смущава персонално Карбовски, Карбовски фиксира просто, че смущава избрани хора, за чиито опасения въпреки всичко, бидейки публицист с толкоз опит, сигурно има построен рефлекс и има право да облича в думи този рефлекс. Но това също е реторически прийом: публицистичният прийом да имитираш непознати гласове през своя, да се вживяваш в непознати гласове и самичък да даваш естрада през себе си на този непознат афект. Как може да обясниш тези игра на афекти на цензорите? Хейтспийч, това е просто хейтспийч!)
Всичко, което Карбовски искаше да каже, е че да приказваме за ЛГБT адженда тъкмо в България е като да влезеш в стая с онкоболни и да ги питаш какъв парфюм обичат: ето това искаше да каже Карбовски. Искаше да каже, че това е черешката на тортата, а ние нямаме торта и тук наподобява като черешка върху евтина баница. Току-що се цензурирах самичък: желаех да напиша черешка върху лайно, само че не го написах, тъй като и мен към този момент ме хвана шубето. Добре че не го написах.
Не зная дали Карбовски е прав или не: само че знам, че и имаше право да го каже. Той изобщо нямаше проблем с техните претенции. Имаше проблем с приоритизацията им в обществен подтекст. И прочее правеше чудесни излъчвания, които никой различен не направи - да вземем за пример за Ивo, който смени пола си. Те бяха уравновесени, деликатни, чувствителни, забавни. Гледайте това предаване - то e по-хубаво, по-полезно и по-смислено от всички шаблонизирани юридически старания на новите цензори да инфилтрират избрани модели. Защото към този момент никой не приказва за тези хора лично; те от дълго време изгубиха персоналните си истории, персоналната си драма, персоналната си болежка, а и персоналната си радост; ЛГБT се трансформира доста повече в флагове, етикети, адженди, общи знаметали, политически окрупнена картина; неми лица без истории, в които като във восък потъват единствено едри линии и фрази; потъват раздразнени правосъдни искове, съвсем окултна фиксация да не се каже инцидентно нещо неприятно против тях, прес-клипинг, който следи кой тъкмо и по кое време какво е рекъл.
Еби му майката каква ебана тъпня - би споделил Карбовски от 90`те.
А какво би споделил Карбовски през 2019-та няма по какъв начин да знаете. Тъй като към този момент го няма.
A в този момент, докладвайте.
Автор: Райко Байчев
Нека кажа: Карбовски има учредения. Това в действителност е цензура и тази цензура е рискова: преди години самият той беше споделил, че " вратата на свободата, която се беше отворила през 90`те, в този момент се затваря със злокобно скърцане ".
Тук не става дума изобщо какво Карбовски приказва за ЛГБТ. Става дума за началото на Просвещенския план и думите на Волтер, че " Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш ". Нали демокрацията беше конфликт на отзиви, в пещта на който конфликт се изковават избрани политики. И какво е слово на омразата, някой може ли да каже? Американският президент стана американски президент със слово на омразата. Не че е хубаво, само че е реалност. А тук това е неразрешено...?
Та има велики текстове, които са брутално слово на омразата. Ми да забраним и " Септември " на Гео Милев - аз не познавам по-изкусно и красиво слово на омразата. От А до Я, от първия до последния стих - чиста, пълнокръвна, превъзходна ненавист. Ще минат години, те към този момент минаха, и политическата основа на тази поема ще се не помни. Омразата вътре обаче няма пипане. Джордан Питърсън преди време сподели: в случай че искаш да кажеш истината, поемаш риска да обидиш някого. Журналистката го погледна смаяно и изгуби 10 секунди, с цел да го осмисли и след това усети, че тя прави същото. Между другото, Карбовски най-после на текста си, колкото и да е противоречив, се извинява. Пише по този начин: извинявайте в случай че съм ви обидил, разберете ме. Вече не можеш да се извиняваш обаче. Това е прекомерно доверчив човешки акт, стар и детински; ти си единствено юридически индивид и нищо повече от юридически индивид.
На всичкото от горната страна - и това е най-важното ми основание - има някаква притеснителна лекост, с което нещо се дефинира като хейтспийч. Писането е на процедура най-сложният човешки акт, със комплициран уред от техники: това, което казваш надалеч не всеки път е това, което на пръв взор казваш. Агресията в множеството текстовете на Карбовски за ЛГБT е доста повече хипербола, техника, фигура на речта. Знаят ли цензорите във Фейсбук какво е хипербола? Има ли в изявленията им за работа въпроси свързани с филологическата им подготвеност? Аз не мисля и се притеснявам, че разликата сред Карбовски и тях са два вагона с книги, 1000 ленти с репортажи и свършена черна работа за последните 20 години, която никой от тях в никакъв случай не би приключил. Подозирам също, че целият механизъм за унищожаване на наличие касае пет-шест общи положения, които инструктирано се ползват на кг и с огромния сатър. И това прекалено много наподобява на кабинетите по отдел цензура на комунистически режим - единствено офисът е малко бляскав и парите малко повече.
Това, което Карбовски искаше да каже в множеството си текстове, надалеч не е злобна офанзива против ЛГБТ, а нещо друго. И то е следното: че аджендата им, даже да е вярна, наподобява необичайно пришита на фона на българското общество. Че то не е - кой ще оспори това? - по този начин, както западното, изкачило всички обществени стъпала, с цел да може с лекост да разисква този проблем; за автоматизираното му преместване тук може би е още рано и това преместване може би, може би!, малко смущава: (дори прочее надали смущава персонално Карбовски, Карбовски фиксира просто, че смущава избрани хора, за чиито опасения въпреки всичко, бидейки публицист с толкоз опит, сигурно има построен рефлекс и има право да облича в думи този рефлекс. Но това също е реторически прийом: публицистичният прийом да имитираш непознати гласове през своя, да се вживяваш в непознати гласове и самичък да даваш естрада през себе си на този непознат афект. Как може да обясниш тези игра на афекти на цензорите? Хейтспийч, това е просто хейтспийч!)
Всичко, което Карбовски искаше да каже, е че да приказваме за ЛГБT адженда тъкмо в България е като да влезеш в стая с онкоболни и да ги питаш какъв парфюм обичат: ето това искаше да каже Карбовски. Искаше да каже, че това е черешката на тортата, а ние нямаме торта и тук наподобява като черешка върху евтина баница. Току-що се цензурирах самичък: желаех да напиша черешка върху лайно, само че не го написах, тъй като и мен към този момент ме хвана шубето. Добре че не го написах.
Не зная дали Карбовски е прав или не: само че знам, че и имаше право да го каже. Той изобщо нямаше проблем с техните претенции. Имаше проблем с приоритизацията им в обществен подтекст. И прочее правеше чудесни излъчвания, които никой различен не направи - да вземем за пример за Ивo, който смени пола си. Те бяха уравновесени, деликатни, чувствителни, забавни. Гледайте това предаване - то e по-хубаво, по-полезно и по-смислено от всички шаблонизирани юридически старания на новите цензори да инфилтрират избрани модели. Защото към този момент никой не приказва за тези хора лично; те от дълго време изгубиха персоналните си истории, персоналната си драма, персоналната си болежка, а и персоналната си радост; ЛГБT се трансформира доста повече в флагове, етикети, адженди, общи знаметали, политически окрупнена картина; неми лица без истории, в които като във восък потъват единствено едри линии и фрази; потъват раздразнени правосъдни искове, съвсем окултна фиксация да не се каже инцидентно нещо неприятно против тях, прес-клипинг, който следи кой тъкмо и по кое време какво е рекъл.
Еби му майката каква ебана тъпня - би споделил Карбовски от 90`те.
А какво би споделил Карбовски през 2019-та няма по какъв начин да знаете. Тъй като към този момент го няма.
A в този момент, докладвайте.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ