Откъс от Момиче, измий си лицето, Рейчъл Холис
Ей, момиче, здрасти!
Това са гръмките уводни думи към книгата ми – онази част, в която ти изяснявам какво се надявам да откриеш в нея. Тук ще посочи желанията си и в случай че към този момент си се навила да продължиш с четенето, в този момент още повече ще разпаля нетърпението ти. Този пролог е значим и за теб, която в този момент си застанала в книжарницата и се опитваш да решиш дали да купиш тази книга, или пък „ Магията на подреждането “, и долните редове ще ти дадат отговора. Така де, това малко встъпление е натоварено с много огромна отговорност, само че да започваме.
Тази книга е отдадена на няколко мъчителни неистини и една значима истина.
Истината ли? В последна сметка ти и единствено ти решаваш в какъв човек ще се превърнеш, както и за личното си благополучие. Това е посланието.
Не ме разбирай неправилно. Ще ти опиша стотици занимателни, шантави, смущаващи, тъжни или безумни истории, само че всяка от тях се свежда до една истина, почтена за Пинтерест: животът ти зависи единствено от теб.
Но в никакъв случай няма да повярваш на тази истина, в случай че първо не схванеш лъжите, които ти пречат. Много е значимо да си наясно, че сама избираш щастието си и имаш надзор над личния си живот. В такива неща се вкопчваме крепко с две ръце и си слагаме на таблото със известия, с цел да ни подсещат... само че има и друго, което би трябвало да проумееш.
Необходимо е да разпознаваш и методично да рушиш всяка неистина, която цялостен живот си си повтаряла.
Защо?
Защото няма по какъв начин да стигнеш някъде другаде, да се превърнеш в нов човек, в случай че първо не си дадеш сметка къде се намираш в този момент. Разгледаш ли непредубедено към този момент построените ти възгледи за себе си, ще постигнеш скъпо себепознание.
Вярвала ли си в миналото, че не си задоволително добра? Че не си задоволително слаба? Че не е допустимо някой да те обича? Че си неприятна майка? Вярвала ли си, че заслужаваш да се отнасят зле с теб? Че в никакъв случай в нищо няма да успееш?
Всичко това са неистини.
Все неистини, които се поддържат от обществото, от медиите, фамилията, в което сме израсли, или в действителност от самия Дявол, само че може и да приказвам по този начин единствено тъй като съм почитател на петдесятничеството. Тези неистини са рискови и имат унищожителен резултат върху дейностите и достолепието ни. Рядко чуваме лъжите, които сме си построили за себе си, тъй като от дълги години звучат толкоз мощно в ушите ни, че са се трансформирали в бял звук. Думи на ненавист ни обстрелват всекидневно, а ние даже не си даваме сметка за съществуването им. Ключът към самоусъвършенстването е да разпознаем лъжите за себе си, които сме възприели. Ако успеем да открием корена на бремето си и в същото време си дадем сметка, че ние фактически сме способни да ги надвием, тогава можем да сменим напълно курса на живота си.
Именно това е задачата на всичко, което върша. Затова подкрепям уебсайт и изяснявам по какъв начин да украсим масата, по какъв начин да възпитаме добре децата си или по какъв начин да заздравим брака си. Именно по тази причина изнамерих трийсет разнообразни метода да почистиш пералнята си, преди да науча и почитателите си да го вършат. Затова знам какво е идеалното съответствие сред балсамов оцет и цитрусов сок за необикновено вкусно задушено месо. Естествено, затрупвам необятен набор от тематики в интернет, само че в последна сметка всички те се обобщават в следното: това са другите страни от живота ми и аз желая да ги правя добре. Статиите демонстрират по какъв начин пораствам и се изучавам и ми се желае да доближават до от ден на ден дами и да ги предизвикват. Предполагам, че в случай че бях запалена по домашното образование на деца, плетенето, фотографията или макраме, щях да употребявам тези занимания, с цел да се модернизирам и да вдъхновя и приятелките си. Но това не ме влече. Падам си по тематиките на лайфстайла, по тази причина съм се заела да пиша публикации в тази област.
В началото на кариерата ми обаче си дадох сметка, че доста дами преглеждат начин на живот фотоси и ги вземат за мостри, към които би трябвало да се стремят. Постигането на множеството е невероятно – следващата неистина, която ни пробутват, и по тази причина си сложих за цел да съм почтена още през цялото време. Заклех се да съм неподправена и откровена и за всяка фантастично изпипана фотография на кексче, която правехме, споделях своя фотография с изкривена физиономия. Ако отидех на някое шикозно събитие като „ Оскарите “, гледах да обезщетявам със публикация за битката ми да отслабна и своя фотография с двайсет кг от горната страна. Говоря за всичко: за проблемите на брака ми, за следродилната меланхолия, за ревността, страха, гнева и възприятието, че съм грозна, че нищо не коствам и никой не ме обича. Опитвах се да съм изцяло открита и да демонстрирам коя съм и от кое място пристигам. Честно, най-голяма известност ми донесе една фотография, която пуснах в интернет, със стриите по отпуснатия ми стомах. И все пак...
И все пак към момента получавам известия. Жени от целия свят не престават да ми пишат имейли и да ме питат по какъв начин съумявам да се оправя с всичко, когато на тях им е толкоз мъчно. Усещам болката в писмата им. Чувам срама в думите, с които разказват личните си неволи, и сърцето ме боли.
Затова им давам отговор. На всяка споделям, че е красива и мощна. Наричам ги воини, неустрашими, бойци. Казвам им да не се отхвърлят. Струва ми се, че това са подобаващи думи към една изцяло непозната жена. Но освен това желая да кажа. Не това бих споделила на сестра си, когато е засегната, или на най-хубавата си другарка. Не това бих желала да кажа на своето по-младо аз. Защото поддържам и предизвиквам най-близките си... само че изрично отхвърлям да ги чувам по какъв начин мрънкат.
Истината е, че фактически си мощна, неустрашима и войник... и ти го споделям, тъй като желая сама да видиш тези качества у себе си. Искам да те хвана за раменете и да те разтреса, до момента в който зъбите ти не стартират да тракат. Искам да се заглеждам в теб, до момента в който не намериш куража да ме погледнеш в очите и да откриеш своя отговор. Искам да викам с все мощ, до момента в който не схванеш тази едничка велика истина: ти контролираш личния си живот. Полага ти се един-единствен живот и той минава край теб. Престани да се критикуваш и да му се не види, не оставяй и другите да го вършат. Престани да се задоволяваш с по-малко от това, което заслужаваш. Престани да си купуваш неща, които не можеш да си позволиш, с цел да впечатлиш хора, които даже не харесваш. Престани да потискаш възприятията си с храна, вместо да се справяш с тях. Престани да купуваш любовта на децата си с храна, играчки или другари, тъй като това е по-лесно, в сравнение с да ги възпитаваш. Престани да издевателстваш над тялото и мозъка си. Престани! Просто постави завършек на всичко това. Животът ти би трябвало да е пътешестване от едно неповторимо място до друго, а не въртележка, която те връща все на същото място.
Не е нужно твоят живот да наподобява на моя. Ей, богу, изобщо не е належащо да наподобява на чийто и да е живот, само че би трябвало да е твое лично създание.
Дали ще е мъчно? Несъмнено! Но точно по пътя на най-малкото противодействие си се озовала на дивана с двайсет кг допълнително, до момента в който животът ти минава край теб.
Дали смяната ще стане за една нощ? В никакъв случай! Това е работа за цялостен живот. Ще опиташ нови подходи и способи, някои ще са подобаващи и може би един ще бъде тъкмо попадение, а идващите трийсет и седем ще са цялостен отпадък. А на следващия ден ще се събудиш и ще започнеш още веднъж. И на идващия ден. И на по-следващия.
И ще се проваляш.
Ще се отклоняваш от пътя. Ще изядеш половин торта, когато никой не те гледа, или ще се разкрещиш на брачна половинка си, или цялостен месец ще пиеш прекалено много вино. Ще влезеш в коловозите на рутината, тъй като това е животът и просто по този начин се случва. Но схванеш ли, че ти си онази, която фактически командва, ще се изправиш и ще опиташ още веднъж. И няма да спираш, до момента в който не усетиш, че е по-естествено ти да командваш, в сравнение с да те командват. Това ще се трансформира в естествения ти метод на живот, а ти ще станеш дамата, която би трябвало да бъдеш.
Струва си тъкмо тук, в самото начало, да се запиташ къде е ролята на вярата в цялата работа. Като християнка, са ме възпитавали, че Бог командва, че Бог има проект за живота ми, и до мозъка на костите си имам вяра, че в действителност е по този начин. Вярвам, че Бог обича всички ни абсолютно, само че не мисля, че ние би трябвало да пропиляваме дарбите, които ни е дал, единствено тъй като към този момент сме задобрели. Гъсеницата е страхотна, само че в случай че си спре до такава степен, в случай че реши, че щом е задобряла, това е задоволително, всички ние ще изпуснем красивото творение, в което би се трансформирала тя.
Ти си освен това от това, което към този момент си.
Точно това желая да кажа на дамите, които ми пишат с молба за съвет. Може и да не е елементарно, само че отсам произлиза една хубава истина: ти си освен това от това, което към този момент си, и имаш цялостната независимост да действаш както сметнеш за добре с този факт.
Така ми хрумна и една концепция.
Какво, в случай че напиша цяла книга за всички компликации, през които съм предходна, а след това да изясни стъпките, които ми помогнаха да се оправя? Какво, в случай че опиша за всичките си провали и смущаващи моменти? Какво, в случай че знаеше за най-големия ми позор, че от време на време се нервирам извънредно и викам на децата си? Не просто покачвам звук, не просто се нервирам и ги мъмря строго, а крещя толкоз мощно, че ми се гади, когато се сетя по-късно. Какво, в случай че схванеш, че вероятно имам най-малко три кариеса в устата си, тъй като загивам от боязън да отида на ортодонт? Какво, в случай че приказвам за целулита си или странния тумор като трета гърда, който се настанява сред ръката и естествената ми гърда, когато нося потник? Споменах ли за мазнините по гърба? Или за космите, поникнали от брадавицата на лицето ми? Или за подозренията ми в мен? Какво, в случай че стартира книгата си, като ти споделя, че като стара, като същински пораснал човек, съм се напикавала и нито е било за първи път, нито ще е за финален? И какво, в случай че ти кажа, че макар признанията си – били те смешни, срамни, мъчителни или отвратителни, аз нямам проблем със себе си? Че обичам индивида, който съм, даже когато върша неща, с които не се гордея? И че вероятно е по този начин, тъй като знам, че в последна сметка аз съм виновна за смяната? Аз вземам решение какъв човек ще стана. По Божията благосклонност на следващия ден ще се събудя и ще се изправя пред следващата опция да пребивавам по-добре. По Божията благосклонност трийсет и пет години съм полагала толкоз старания в някои сфери на живота си (като да върша ястия с доста сирене), че съм станала познавач. А в други сфери (като да управлявам тревогата си) непрекъснато поставям старания и нападам казуса от разнообразни ъгли.
Това пътешестване продължава цялостен живот, само че се укротявам с обстоятелството, че всеки ден узнавам по нещо и пораствам, а това ми носи успокоение.
С какво съм се борила? В какви неистини за себе си съм вярвала дълги години?
Списъкът е километричен. Всъщност е толкоз дълъг, че взех решение да посветя по една глава на всяка неистина. Всяка глава в тази книга стартира с една неистина, в която съм вярвала, и продължава с роман за метода, по който тази неистина ме е възпирала и наранявала, а в някои случаи ме е карала да контузвам други хора. Но откакто осъзнах тези неистини, те към този момент нямат мощ над мен. Ще споделя с теб какви промени направих, с цел да преодолея компликациите – някои неща трансформирах вечно, а с други се клатушкам в безконечен танц сред мен и неизменимите ми подозрения в себе си.
Какви са подозренията ми? Е, ето някои от най-големите и най-лошите в случаен ред. Надявам се да те окуражат. Надявам се концепциите да са ти потребни. И повече от всичко се надявам, че ще възприемеш концепцията, че можеш да станеш каквато и която си поискаш, скъпа моя приятелко. А в най-тежките дни ще си спомниш, че без значение дали изминаваш сантиметър, или километър, значимо е само да вървиш напред.
С любов,
Рейч
Това са гръмките уводни думи към книгата ми – онази част, в която ти изяснявам какво се надявам да откриеш в нея. Тук ще посочи желанията си и в случай че към този момент си се навила да продължиш с четенето, в този момент още повече ще разпаля нетърпението ти. Този пролог е значим и за теб, която в този момент си застанала в книжарницата и се опитваш да решиш дали да купиш тази книга, или пък „ Магията на подреждането “, и долните редове ще ти дадат отговора. Така де, това малко встъпление е натоварено с много огромна отговорност, само че да започваме.
Тази книга е отдадена на няколко мъчителни неистини и една значима истина.
Истината ли? В последна сметка ти и единствено ти решаваш в какъв човек ще се превърнеш, както и за личното си благополучие. Това е посланието.
Не ме разбирай неправилно. Ще ти опиша стотици занимателни, шантави, смущаващи, тъжни или безумни истории, само че всяка от тях се свежда до една истина, почтена за Пинтерест: животът ти зависи единствено от теб.
Но в никакъв случай няма да повярваш на тази истина, в случай че първо не схванеш лъжите, които ти пречат. Много е значимо да си наясно, че сама избираш щастието си и имаш надзор над личния си живот. В такива неща се вкопчваме крепко с две ръце и си слагаме на таблото със известия, с цел да ни подсещат... само че има и друго, което би трябвало да проумееш.
Необходимо е да разпознаваш и методично да рушиш всяка неистина, която цялостен живот си си повтаряла.
Защо?
Защото няма по какъв начин да стигнеш някъде другаде, да се превърнеш в нов човек, в случай че първо не си дадеш сметка къде се намираш в този момент. Разгледаш ли непредубедено към този момент построените ти възгледи за себе си, ще постигнеш скъпо себепознание.
Вярвала ли си в миналото, че не си задоволително добра? Че не си задоволително слаба? Че не е допустимо някой да те обича? Че си неприятна майка? Вярвала ли си, че заслужаваш да се отнасят зле с теб? Че в никакъв случай в нищо няма да успееш?
Всичко това са неистини.
Все неистини, които се поддържат от обществото, от медиите, фамилията, в което сме израсли, или в действителност от самия Дявол, само че може и да приказвам по този начин единствено тъй като съм почитател на петдесятничеството. Тези неистини са рискови и имат унищожителен резултат върху дейностите и достолепието ни. Рядко чуваме лъжите, които сме си построили за себе си, тъй като от дълги години звучат толкоз мощно в ушите ни, че са се трансформирали в бял звук. Думи на ненавист ни обстрелват всекидневно, а ние даже не си даваме сметка за съществуването им. Ключът към самоусъвършенстването е да разпознаем лъжите за себе си, които сме възприели. Ако успеем да открием корена на бремето си и в същото време си дадем сметка, че ние фактически сме способни да ги надвием, тогава можем да сменим напълно курса на живота си.
Именно това е задачата на всичко, което върша. Затова подкрепям уебсайт и изяснявам по какъв начин да украсим масата, по какъв начин да възпитаме добре децата си или по какъв начин да заздравим брака си. Именно по тази причина изнамерих трийсет разнообразни метода да почистиш пералнята си, преди да науча и почитателите си да го вършат. Затова знам какво е идеалното съответствие сред балсамов оцет и цитрусов сок за необикновено вкусно задушено месо. Естествено, затрупвам необятен набор от тематики в интернет, само че в последна сметка всички те се обобщават в следното: това са другите страни от живота ми и аз желая да ги правя добре. Статиите демонстрират по какъв начин пораствам и се изучавам и ми се желае да доближават до от ден на ден дами и да ги предизвикват. Предполагам, че в случай че бях запалена по домашното образование на деца, плетенето, фотографията или макраме, щях да употребявам тези занимания, с цел да се модернизирам и да вдъхновя и приятелките си. Но това не ме влече. Падам си по тематиките на лайфстайла, по тази причина съм се заела да пиша публикации в тази област.
В началото на кариерата ми обаче си дадох сметка, че доста дами преглеждат начин на живот фотоси и ги вземат за мостри, към които би трябвало да се стремят. Постигането на множеството е невероятно – следващата неистина, която ни пробутват, и по тази причина си сложих за цел да съм почтена още през цялото време. Заклех се да съм неподправена и откровена и за всяка фантастично изпипана фотография на кексче, която правехме, споделях своя фотография с изкривена физиономия. Ако отидех на някое шикозно събитие като „ Оскарите “, гледах да обезщетявам със публикация за битката ми да отслабна и своя фотография с двайсет кг от горната страна. Говоря за всичко: за проблемите на брака ми, за следродилната меланхолия, за ревността, страха, гнева и възприятието, че съм грозна, че нищо не коствам и никой не ме обича. Опитвах се да съм изцяло открита и да демонстрирам коя съм и от кое място пристигам. Честно, най-голяма известност ми донесе една фотография, която пуснах в интернет, със стриите по отпуснатия ми стомах. И все пак...
И все пак към момента получавам известия. Жени от целия свят не престават да ми пишат имейли и да ме питат по какъв начин съумявам да се оправя с всичко, когато на тях им е толкоз мъчно. Усещам болката в писмата им. Чувам срама в думите, с които разказват личните си неволи, и сърцето ме боли.
Затова им давам отговор. На всяка споделям, че е красива и мощна. Наричам ги воини, неустрашими, бойци. Казвам им да не се отхвърлят. Струва ми се, че това са подобаващи думи към една изцяло непозната жена. Но освен това желая да кажа. Не това бих споделила на сестра си, когато е засегната, или на най-хубавата си другарка. Не това бих желала да кажа на своето по-младо аз. Защото поддържам и предизвиквам най-близките си... само че изрично отхвърлям да ги чувам по какъв начин мрънкат.
Истината е, че фактически си мощна, неустрашима и войник... и ти го споделям, тъй като желая сама да видиш тези качества у себе си. Искам да те хвана за раменете и да те разтреса, до момента в който зъбите ти не стартират да тракат. Искам да се заглеждам в теб, до момента в който не намериш куража да ме погледнеш в очите и да откриеш своя отговор. Искам да викам с все мощ, до момента в който не схванеш тази едничка велика истина: ти контролираш личния си живот. Полага ти се един-единствен живот и той минава край теб. Престани да се критикуваш и да му се не види, не оставяй и другите да го вършат. Престани да се задоволяваш с по-малко от това, което заслужаваш. Престани да си купуваш неща, които не можеш да си позволиш, с цел да впечатлиш хора, които даже не харесваш. Престани да потискаш възприятията си с храна, вместо да се справяш с тях. Престани да купуваш любовта на децата си с храна, играчки или другари, тъй като това е по-лесно, в сравнение с да ги възпитаваш. Престани да издевателстваш над тялото и мозъка си. Престани! Просто постави завършек на всичко това. Животът ти би трябвало да е пътешестване от едно неповторимо място до друго, а не въртележка, която те връща все на същото място.
Не е нужно твоят живот да наподобява на моя. Ей, богу, изобщо не е належащо да наподобява на чийто и да е живот, само че би трябвало да е твое лично създание.
Дали ще е мъчно? Несъмнено! Но точно по пътя на най-малкото противодействие си се озовала на дивана с двайсет кг допълнително, до момента в който животът ти минава край теб.
Дали смяната ще стане за една нощ? В никакъв случай! Това е работа за цялостен живот. Ще опиташ нови подходи и способи, някои ще са подобаващи и може би един ще бъде тъкмо попадение, а идващите трийсет и седем ще са цялостен отпадък. А на следващия ден ще се събудиш и ще започнеш още веднъж. И на идващия ден. И на по-следващия.
И ще се проваляш.
Ще се отклоняваш от пътя. Ще изядеш половин торта, когато никой не те гледа, или ще се разкрещиш на брачна половинка си, или цялостен месец ще пиеш прекалено много вино. Ще влезеш в коловозите на рутината, тъй като това е животът и просто по този начин се случва. Но схванеш ли, че ти си онази, която фактически командва, ще се изправиш и ще опиташ още веднъж. И няма да спираш, до момента в който не усетиш, че е по-естествено ти да командваш, в сравнение с да те командват. Това ще се трансформира в естествения ти метод на живот, а ти ще станеш дамата, която би трябвало да бъдеш.
Струва си тъкмо тук, в самото начало, да се запиташ къде е ролята на вярата в цялата работа. Като християнка, са ме възпитавали, че Бог командва, че Бог има проект за живота ми, и до мозъка на костите си имам вяра, че в действителност е по този начин. Вярвам, че Бог обича всички ни абсолютно, само че не мисля, че ние би трябвало да пропиляваме дарбите, които ни е дал, единствено тъй като към този момент сме задобрели. Гъсеницата е страхотна, само че в случай че си спре до такава степен, в случай че реши, че щом е задобряла, това е задоволително, всички ние ще изпуснем красивото творение, в което би се трансформирала тя.
Ти си освен това от това, което към този момент си.
Точно това желая да кажа на дамите, които ми пишат с молба за съвет. Може и да не е елементарно, само че отсам произлиза една хубава истина: ти си освен това от това, което към този момент си, и имаш цялостната независимост да действаш както сметнеш за добре с този факт.
Така ми хрумна и една концепция.
Какво, в случай че напиша цяла книга за всички компликации, през които съм предходна, а след това да изясни стъпките, които ми помогнаха да се оправя? Какво, в случай че опиша за всичките си провали и смущаващи моменти? Какво, в случай че знаеше за най-големия ми позор, че от време на време се нервирам извънредно и викам на децата си? Не просто покачвам звук, не просто се нервирам и ги мъмря строго, а крещя толкоз мощно, че ми се гади, когато се сетя по-късно. Какво, в случай че схванеш, че вероятно имам най-малко три кариеса в устата си, тъй като загивам от боязън да отида на ортодонт? Какво, в случай че приказвам за целулита си или странния тумор като трета гърда, който се настанява сред ръката и естествената ми гърда, когато нося потник? Споменах ли за мазнините по гърба? Или за космите, поникнали от брадавицата на лицето ми? Или за подозренията ми в мен? Какво, в случай че стартира книгата си, като ти споделя, че като стара, като същински пораснал човек, съм се напикавала и нито е било за първи път, нито ще е за финален? И какво, в случай че ти кажа, че макар признанията си – били те смешни, срамни, мъчителни или отвратителни, аз нямам проблем със себе си? Че обичам индивида, който съм, даже когато върша неща, с които не се гордея? И че вероятно е по този начин, тъй като знам, че в последна сметка аз съм виновна за смяната? Аз вземам решение какъв човек ще стана. По Божията благосклонност на следващия ден ще се събудя и ще се изправя пред следващата опция да пребивавам по-добре. По Божията благосклонност трийсет и пет години съм полагала толкоз старания в някои сфери на живота си (като да върша ястия с доста сирене), че съм станала познавач. А в други сфери (като да управлявам тревогата си) непрекъснато поставям старания и нападам казуса от разнообразни ъгли.
Това пътешестване продължава цялостен живот, само че се укротявам с обстоятелството, че всеки ден узнавам по нещо и пораствам, а това ми носи успокоение.
С какво съм се борила? В какви неистини за себе си съм вярвала дълги години?
Списъкът е километричен. Всъщност е толкоз дълъг, че взех решение да посветя по една глава на всяка неистина. Всяка глава в тази книга стартира с една неистина, в която съм вярвала, и продължава с роман за метода, по който тази неистина ме е възпирала и наранявала, а в някои случаи ме е карала да контузвам други хора. Но откакто осъзнах тези неистини, те към този момент нямат мощ над мен. Ще споделя с теб какви промени направих, с цел да преодолея компликациите – някои неща трансформирах вечно, а с други се клатушкам в безконечен танц сред мен и неизменимите ми подозрения в себе си.
Какви са подозренията ми? Е, ето някои от най-големите и най-лошите в случаен ред. Надявам се да те окуражат. Надявам се концепциите да са ти потребни. И повече от всичко се надявам, че ще възприемеш концепцията, че можеш да станеш каквато и която си поискаш, скъпа моя приятелко. А в най-тежките дни ще си спомниш, че без значение дали изминаваш сантиметър, или километър, значимо е само да вървиш напред.
С любов,
Рейч
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ