Дейселблум: Еврозоната се възстанови напълно след кризата с еврото
Еврозоната се възвърне изцяло след рецесията с еврото и към този момент година и половина бележи стопански напредък, съобщи ръководителят на Еврогрупата Йерун Дейделблум в доклада на резултатите от работата си пред комисията по стопански и парични въпроси на Европейския парламент. Това съобщи ТАСС.
„ Еврозоната изцяло се възвърне от рецесията и се върнахме към резистентен напредък. Днес, за пръв път след 10 години, еврозоната в продължение на 18 месеца е в зона на резистентен растеж”, сподели Дейселблум. „ Разбира се, този резултат изискваше обилни обществени и политически разноски, само че всички старания бяха стопански възнаградени”.
Дейселблум акцентира „ триумфите на подхванатите от Гърция промени за консолидация на бюджета, които са били изцяло възнаградени икономически”.
„ Според Еврогрупата, тази страна ще може да излезе от интернационалната стратегия за макрофинансова помощ и да се върне на финансовите пазари до лятото на 2018”, сподели Дейселблум.
Мандатът на Дейселбулм отпред на Еврогрупата изтича на 13 януари 2018. Той ще бъде завещан на поста от финансовия министър на Португалия Марио Сентено.
Кризата на държавния дълг в еврозоната стартира през 2010, когато Европейската комисия откри подправена информация в статистическите данни на гръцкото държавно управление за нивото на бюджетния недостиг в страната, който вместо оповестените 6% надхвърляше 12 на 100.
Последвалият скандал провокира верижна реакция в еврозоната и докара до рецесия, сложила под подозрение самото битие на европейската валута, чийто позиции към този момент бяха подкопани от международната финансова рецесия през 2008-2009.
Причина за рецесията с държавния дълг станаха дейностите на държавните управления в страните от еврозоната, които в разгара на международната финансова рецесия даваха милиардни държавни гаранции на европейски банки, с цел да избегнат серия от верижни банкрути в Европа.
По този метод банките съумяха да се закрепят, само че в бюджетите на страните от еврозоната зейна голяма дупка, която държавните управления, обичайно се пробваха да компенсират с приемане на търговски заеми от същите тези банки.
В резултат систематичните финансови проблеми и тежестта на необслужваните заеми просто бяха трансферирани от банките към държавните бюджети, довело през 2010 до рецесия на държавния дълг, с който еврозоната стартира да се бори посредством политика на бюджетна спестовност.
Редактор: Деница Райкова
„ Еврозоната изцяло се възвърне от рецесията и се върнахме към резистентен напредък. Днес, за пръв път след 10 години, еврозоната в продължение на 18 месеца е в зона на резистентен растеж”, сподели Дейселблум. „ Разбира се, този резултат изискваше обилни обществени и политически разноски, само че всички старания бяха стопански възнаградени”.
Дейселблум акцентира „ триумфите на подхванатите от Гърция промени за консолидация на бюджета, които са били изцяло възнаградени икономически”.
„ Според Еврогрупата, тази страна ще може да излезе от интернационалната стратегия за макрофинансова помощ и да се върне на финансовите пазари до лятото на 2018”, сподели Дейселблум.
Мандатът на Дейселбулм отпред на Еврогрупата изтича на 13 януари 2018. Той ще бъде завещан на поста от финансовия министър на Португалия Марио Сентено.
Кризата на държавния дълг в еврозоната стартира през 2010, когато Европейската комисия откри подправена информация в статистическите данни на гръцкото държавно управление за нивото на бюджетния недостиг в страната, който вместо оповестените 6% надхвърляше 12 на 100.
Последвалият скандал провокира верижна реакция в еврозоната и докара до рецесия, сложила под подозрение самото битие на европейската валута, чийто позиции към този момент бяха подкопани от международната финансова рецесия през 2008-2009.
Причина за рецесията с държавния дълг станаха дейностите на държавните управления в страните от еврозоната, които в разгара на международната финансова рецесия даваха милиардни държавни гаранции на европейски банки, с цел да избегнат серия от верижни банкрути в Европа.
По този метод банките съумяха да се закрепят, само че в бюджетите на страните от еврозоната зейна голяма дупка, която държавните управления, обичайно се пробваха да компенсират с приемане на търговски заеми от същите тези банки.
В резултат систематичните финансови проблеми и тежестта на необслужваните заеми просто бяха трансферирани от банките към държавните бюджети, довело през 2010 до рецесия на държавния дълг, с който еврозоната стартира да се бори посредством политика на бюджетна спестовност.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ