Оскотяваме бавно, неусетно почти
- Евростат: България е водач по смъртност в Европейски Съюз
- Централно разузнавателно управление на САЩ: България е трета по смъртност в света
- 60% от територията на България става демографска пустиня до 2030 година
Дори в този момент знам, че огромна част от четящите това ще вдигнат плещи и ще си кажат „ и кво от тва?! “ и ще минат на нещо „ по-интересно “, нещо фешън или с голи женски гърди на фотографията. А други… те изобщо няма и да го прочетат, те непосредствено са отишли на голите гърди.
Няма по какъв начин да съм неутрален, когато става дума за тази тематика, само че ще се опитам да съм оптимално подобен (пък колкото ми се удаде), по тази причина ще подобавам с повече примери; дано те са красноречиви, дано всеки си прави изводи, както може.
„ За 30 години – от 2001 до 2030 година, популацията в България ще намалее с 1 450 000 души “. В същото време популацията на Земята пораства стремглаво. Какво значи това? Че освобождаваме място за другите? Вероятно все някой би трябвало да го направи.
На фона на това следя нещо, което също ще се опитам да илюстрирам с образци.
Тази вест коства ли ви се неприятна, рискова, скандална: „ Намаляват парите за лекуване на пациенти с инсулт “? Тази вест, все още, в който пиша това, е четена 542 пъти. Новината „ Антония Петрова роди “ е четена 7306 пъти. Една до друга стоят, еднообразно позициониране имат. Добре. Разбирам кое е приоритет. Само да не слушаме след това отново мрънкането на драгия четец: „ Защо публицистите не пишат за съществени неща? Защо единствено простотии? “ Имате избор. Вие си го вършиме.
Да разбирам ли, че тематиката със смъртността и изгубването не ни интересува? Мисля, че не е баш по този начин, тъй като самите вести за обезлюдяване събират доста четения и мнения. Но зацикляме на равнище: „ Съсипàха я тая страна “, ругатня, две и продължаваме. Когато се заприказва за аргументите – нула интерес; същото е и когато се заприказва за решенията – отново нула интерес. Ами… никой няма да пристигна с вълшебна пръчица, както желаете.
Да, да, знам, че на всички места по света се четат и търсят такива fast food вести, само че в множеството към този момент развити страни се четат И такива вести, а не САМО такива вести. Съответно въпросните страни са към този момент развити. Не върша изводи, единствено споделям обстоятелства. И аз обичам понякога да хапвам в McDonald’s, само че освен там, всеки ден.
Аз персонално считам, че това е признак на казуса „ Нищо не зависи от мен “ и последвалата незаинтересованост. Щом нищо не зависи от мен, то по-добре да не се товаря със съществени неща, я да го карам по инерция, я кви готини какички има на тая фотография, я да я отворя, я някаква сякаш известна споделила нещо, друга я снимали в мола, какъв брой забавно, тъкмо ще си запълня времето до риалити шоуто по малкия екран.
.jpg )
Pixabay
Въпросният признак върви дружно с още един, отново роден от възприятието за беззащитност и безгласност – експанзията. Два признака на една болест. Агресията избива по разнообразни способи – един път в пердах на улицата, различен път в пердах у дома, трети път – в плямпане из интернет. Домашното принуждение в България не се счита за проблем, тъй като то все на някой различен се случва и като цяло се свежда до разбора: „ Щом се трепят, значи са некви отпадъци, дреме ми за тях! “
В материала „ Възрастна жена измъчвана и държана под ключ от щерка си в къща на ужасите “, в който е разказано по какъв начин 85-годишна жена е била измъчвана от щерка си и е била на ръба на гибелта, можем да забележим излива на „ националното въодушевление “ в мнения на драги читатели, които са заключили: „ Хвърляйте я на кучетата. Това не е човек! “ (По адрес на избавената 85-годишна), както и: „ Изкукало семейство, другите им отговорни “ (Никъде в материала не се загатва някой някого да обвинява).
А олигофренския синдром: „ Ти си баси тъпака, щото имаш друго от мойто мнение! “, без мотивиране или доводи, даже няма да го разясня, това е най-низшата форма на битие (мишкуване) в интернет.
Стигаме до случая с убийството в „ Банишора “. Стандартен случай на домашно принуждение. Стана някакъв инстикт в последно време, когато се чуят думите „ домашно принуждение “, някои хора да вършат следната неуместна връзка в мозъка си: домашно принуждение – Истанбулска спогодба – джендъри и педали – ооо, тия ни пробутват педалска агитация. Ето ви резултата – още една убита, до момента в който вие – бранителите на нещо си, дето и вие не знаете какво е, си пиете ракията у дома, на топло (е, в случай че си жена, може и да си отнесла шамар-два, само че се ядва – най-малко си жива, нали! Жива електорална единица, подготвена да попива още от устите-тоалетни на псевдополитиците, които се забавляват на твой гръб).
GettyImages
За илюстрация, ще употребявам откъс на Елица Грозданова – от стената ѝ във Фейсбук, от 22 ноември 2018 година: „ Днес се возих на такси и около тематиката за нетолерантните водачи (изразът е мой, таксиджията ги назова „ капути “) стигнахме до експанзията по пътищата и оттова – до домашното принуждение. Та го питах дали бие жена си и отговорът беше: „ Е, по какъв начин другояче ще разбере, че не съм педал “.
Без коментар…
В случая с убитата Калина експанзията избива по следния метод: жертвата е определяна от драгия четец като курва, която си го е търсела. И второ: не политиците (което би било разбираемо, гадно, само че разбираемо), а елементарните хора започнаха да политизират случая, само че по тъп и профански метод. Говорят за това, че по този начин ставало, тъй като има „ народна власт “, седесарите били отговорни, държавното управление е отговорно, Костов е отговорен. Чакам напълно лудите да изпълзят, с цел да кажат, че е международна интрига за изтриване на България. Че се заличава България, е правилно, само че не извън, както май установихме малко нагоре.
Понеже ми писна да дублирам едно и също нещо, ще изтъквам един наш четец – Цветомир Димитров: „ Домашното принуждение е същото каквото е било и преди 50-те и през 60-те и през 70-те и през 80-те. Ама тогава нямаше Novini.bg, bTV и Facebook, които да ви осведомят за всяко ликвидиране и всеки побой, а по единствения агитационен канал ви съобщаваха, че в страната всичко е цветя и рози. Мислете малко с тия кратуни “.
Политизирането на сходни случаи приказва за няколко евентуални аргументи у пишещите: 1. някой им плаща; 2. надяват се някой да им плати; 3. това са хора със съществени проблеми.
Порових се малко и открих, че всяка, безусловно всяка вест може да се трансформира в поле за профанизирана политизация. Дори и новината: „ Ексзвезда на порното: Станах християнски просветител “ е станала поле за политически мнения. Аз не знам какво да кажа повече по въпроса…
Апатията и гневът са същите, които ни докараха ситуацията, в което един предприемач се усеща недостижим и разорава предпазените дюни, тъй като му пречат на гледката. Не-до-се-га-ем! Запомнете го това! То е поради нас – апатичните. Ще потърси ли някой отговорност от хората, които са създали „ грешката “ да дефинират предпазена държавна благосъстоятелност за земеделска земя? Аз залагам на „ не “. Апатията ще се обади и ще каже, че няма смисъл, всички са такива, някой от властта е бил, все тая.
Все тая, да, пуснете си тв приемника, да не си изпуснете риалити шоуто, то е къде-къде по-важно. А в това време може да разгледате новото дупе на Галена.
Имам една добра вест за вас: „ Мързелът може да избави типовете от изгубване “. Изследването е основано към този момент единствено на мекотели, но… тъкмо това не мисля, че е проблем, нали?
P.S. Изчезващият народ, един от най-болните в Европа, който още веднъж и още веднъж мрънка, че докторите са нещастници, дава отговор ето по този начин на нашата анкета „ Какви превантивни ограничения взимате при грипна зараза? “:
30% - Пия алкохол и хапвам чесън (най-много от всички);
23% - Нищо специално…
- Централно разузнавателно управление на САЩ: България е трета по смъртност в света
- 60% от територията на България става демографска пустиня до 2030 година
Дори в този момент знам, че огромна част от четящите това ще вдигнат плещи и ще си кажат „ и кво от тва?! “ и ще минат на нещо „ по-интересно “, нещо фешън или с голи женски гърди на фотографията. А други… те изобщо няма и да го прочетат, те непосредствено са отишли на голите гърди.
Няма по какъв начин да съм неутрален, когато става дума за тази тематика, само че ще се опитам да съм оптимално подобен (пък колкото ми се удаде), по тази причина ще подобавам с повече примери; дано те са красноречиви, дано всеки си прави изводи, както може.
„ За 30 години – от 2001 до 2030 година, популацията в България ще намалее с 1 450 000 души “. В същото време популацията на Земята пораства стремглаво. Какво значи това? Че освобождаваме място за другите? Вероятно все някой би трябвало да го направи.
На фона на това следя нещо, което също ще се опитам да илюстрирам с образци.
Тази вест коства ли ви се неприятна, рискова, скандална: „ Намаляват парите за лекуване на пациенти с инсулт “? Тази вест, все още, в който пиша това, е четена 542 пъти. Новината „ Антония Петрова роди “ е четена 7306 пъти. Една до друга стоят, еднообразно позициониране имат. Добре. Разбирам кое е приоритет. Само да не слушаме след това отново мрънкането на драгия четец: „ Защо публицистите не пишат за съществени неща? Защо единствено простотии? “ Имате избор. Вие си го вършиме.
Да разбирам ли, че тематиката със смъртността и изгубването не ни интересува? Мисля, че не е баш по този начин, тъй като самите вести за обезлюдяване събират доста четения и мнения. Но зацикляме на равнище: „ Съсипàха я тая страна “, ругатня, две и продължаваме. Когато се заприказва за аргументите – нула интерес; същото е и когато се заприказва за решенията – отново нула интерес. Ами… никой няма да пристигна с вълшебна пръчица, както желаете.
Да, да, знам, че на всички места по света се четат и търсят такива fast food вести, само че в множеството към този момент развити страни се четат И такива вести, а не САМО такива вести. Съответно въпросните страни са към този момент развити. Не върша изводи, единствено споделям обстоятелства. И аз обичам понякога да хапвам в McDonald’s, само че освен там, всеки ден.
Аз персонално считам, че това е признак на казуса „ Нищо не зависи от мен “ и последвалата незаинтересованост. Щом нищо не зависи от мен, то по-добре да не се товаря със съществени неща, я да го карам по инерция, я кви готини какички има на тая фотография, я да я отворя, я някаква сякаш известна споделила нещо, друга я снимали в мола, какъв брой забавно, тъкмо ще си запълня времето до риалити шоуто по малкия екран.
Pixabay
Въпросният признак върви дружно с още един, отново роден от възприятието за беззащитност и безгласност – експанзията. Два признака на една болест. Агресията избива по разнообразни способи – един път в пердах на улицата, различен път в пердах у дома, трети път – в плямпане из интернет. Домашното принуждение в България не се счита за проблем, тъй като то все на някой различен се случва и като цяло се свежда до разбора: „ Щом се трепят, значи са некви отпадъци, дреме ми за тях! “
В материала „ Възрастна жена измъчвана и държана под ключ от щерка си в къща на ужасите “, в който е разказано по какъв начин 85-годишна жена е била измъчвана от щерка си и е била на ръба на гибелта, можем да забележим излива на „ националното въодушевление “ в мнения на драги читатели, които са заключили: „ Хвърляйте я на кучетата. Това не е човек! “ (По адрес на избавената 85-годишна), както и: „ Изкукало семейство, другите им отговорни “ (Никъде в материала не се загатва някой някого да обвинява).
А олигофренския синдром: „ Ти си баси тъпака, щото имаш друго от мойто мнение! “, без мотивиране или доводи, даже няма да го разясня, това е най-низшата форма на битие (мишкуване) в интернет.
Стигаме до случая с убийството в „ Банишора “. Стандартен случай на домашно принуждение. Стана някакъв инстикт в последно време, когато се чуят думите „ домашно принуждение “, някои хора да вършат следната неуместна връзка в мозъка си: домашно принуждение – Истанбулска спогодба – джендъри и педали – ооо, тия ни пробутват педалска агитация. Ето ви резултата – още една убита, до момента в който вие – бранителите на нещо си, дето и вие не знаете какво е, си пиете ракията у дома, на топло (е, в случай че си жена, може и да си отнесла шамар-два, само че се ядва – най-малко си жива, нали! Жива електорална единица, подготвена да попива още от устите-тоалетни на псевдополитиците, които се забавляват на твой гръб).
GettyImages
За илюстрация, ще употребявам откъс на Елица Грозданова – от стената ѝ във Фейсбук, от 22 ноември 2018 година: „ Днес се возих на такси и около тематиката за нетолерантните водачи (изразът е мой, таксиджията ги назова „ капути “) стигнахме до експанзията по пътищата и оттова – до домашното принуждение. Та го питах дали бие жена си и отговорът беше: „ Е, по какъв начин другояче ще разбере, че не съм педал “.
Без коментар…
В случая с убитата Калина експанзията избива по следния метод: жертвата е определяна от драгия четец като курва, която си го е търсела. И второ: не политиците (което би било разбираемо, гадно, само че разбираемо), а елементарните хора започнаха да политизират случая, само че по тъп и профански метод. Говорят за това, че по този начин ставало, тъй като има „ народна власт “, седесарите били отговорни, държавното управление е отговорно, Костов е отговорен. Чакам напълно лудите да изпълзят, с цел да кажат, че е международна интрига за изтриване на България. Че се заличава България, е правилно, само че не извън, както май установихме малко нагоре.
Понеже ми писна да дублирам едно и също нещо, ще изтъквам един наш четец – Цветомир Димитров: „ Домашното принуждение е същото каквото е било и преди 50-те и през 60-те и през 70-те и през 80-те. Ама тогава нямаше Novini.bg, bTV и Facebook, които да ви осведомят за всяко ликвидиране и всеки побой, а по единствения агитационен канал ви съобщаваха, че в страната всичко е цветя и рози. Мислете малко с тия кратуни “.
Политизирането на сходни случаи приказва за няколко евентуални аргументи у пишещите: 1. някой им плаща; 2. надяват се някой да им плати; 3. това са хора със съществени проблеми.
Порових се малко и открих, че всяка, безусловно всяка вест може да се трансформира в поле за профанизирана политизация. Дори и новината: „ Ексзвезда на порното: Станах християнски просветител “ е станала поле за политически мнения. Аз не знам какво да кажа повече по въпроса…
Апатията и гневът са същите, които ни докараха ситуацията, в което един предприемач се усеща недостижим и разорава предпазените дюни, тъй като му пречат на гледката. Не-до-се-га-ем! Запомнете го това! То е поради нас – апатичните. Ще потърси ли някой отговорност от хората, които са създали „ грешката “ да дефинират предпазена държавна благосъстоятелност за земеделска земя? Аз залагам на „ не “. Апатията ще се обади и ще каже, че няма смисъл, всички са такива, някой от властта е бил, все тая.
Все тая, да, пуснете си тв приемника, да не си изпуснете риалити шоуто, то е къде-къде по-важно. А в това време може да разгледате новото дупе на Галена.
Имам една добра вест за вас: „ Мързелът може да избави типовете от изгубване “. Изследването е основано към този момент единствено на мекотели, но… тъкмо това не мисля, че е проблем, нали?
P.S. Изчезващият народ, един от най-болните в Европа, който още веднъж и още веднъж мрънка, че докторите са нещастници, дава отговор ето по този начин на нашата анкета „ Какви превантивни ограничения взимате при грипна зараза? “:
30% - Пия алкохол и хапвам чесън (най-много от всички);
23% - Нищо специално…
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ