Европейците доказаха, че съперниците им грешат. След нахлуването на Русия

Европейците потвърдиха, че противниците им бъркат. След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година европейските държавни управления и жители показват взаимност с Украйна и единение в личните си редици.

Това мощно проевропейско въодушевление ще бъде подложено на тестване през идващите месеци. Но освен съветската дезинформация, опасенията за цената на живота или миграцията могат да го подкопаят. Колективният отговор на Европейски Съюз и държавите-членки на войната на Русия ще повлияе на настройките на жителите в Европа и на имиджа на Европа в чужбина. Доколко те утвърждават или подкопават европейските полезности ще дефинира тяхната надеждност и легитимност.

Няма място за разпределяне

Европейската общност е мощно привързана към Европа и оптимистично настроена за бъдещето на Европейски Съюз, съгласно последните изследвания на публичното мнение. Правителствата на множеството държави-членки на Европейски Съюз са ясно проевропейски настроени - с единственото изключение на Унгария (и смесени послания от Полша и България).

През миналата година държавните управления на четири страни (Чехия, Дания, Словакия, Словения) демонстрираха възходяща обвързаност към Европа, до момента в който единствено в една (България) държавното управление стана по-скептично по отношение на изгодите от европейския план.

, взаимна самодейност на Европейския съвет за външна политика (ECFR) и Европейската културна фондация (ECF), изследва по какъв начин Европа дава отговор на провокациите, които войната на Русия против Украйна съставлява за европейските полезности. Констатациите би трябвало да насърчат водачите на Европейски Съюз и държавите-членки да премислят метода, по който приказват и мислят за Европа.

Подценен риск

На въпрос по какъв начин Европа би трябвало да им помогне, украинските чиновници нормално приканват за оръжия и муниции. Разбираемо е, че единствено военната техника се счита за незабавна разлика на бойното поле. Но колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкоз по-важно ще става да се подсигурява, че европейската поддръжка остава допустима за европейските жители и безапелационна за украинците. Това ще изисква мощно " европейско възприятие ", в случай че заемем израза от Робер Шуман, един от архитектите на интеграцията на Европа след 1945 година

Ръководителите на Европейски Съюз и държавите-членки като цяло признават рисковете, свързани с съветската дезинформация и възходящите опасения за разноските за живот и миграцията измежду европейците. Те в действителност биха могли да повлияят надълбоко на европейските настроения и дружно с това на европейската поддръжка за Украйна. Добре е, че Европейски Съюз и водачите на държавите-членки подхващат ограничения за справяне с тези закани.

Въпреки това се подценява по какъв начин съветската просвета, медии и жители също могат да подкопаят европейските настроения. Във връзка с това водачите на Европейски Съюз и държавите-членки са изправени пред разнообразни алтернативи.

Култура на опозиция

Начинът, по който водачите на Европейски Съюз и държавите-членки реагират на тези алтернативи, може или да оправдае, или да опровергае имиджа им - както в очите на личните им жители, по този начин и в очите на останалия свят. Европа може да се окаже надеждна, мирна и мощна. Или може да даде причини за тези, които настояват, че е лицемерна, нападателна и слаба.

За да избегнат последния сюжет, водачите на Европейски Съюз и държавите-членки би трябвало да възвърнат доверието в либерализма и в личните си жители.

Първо, те би трябвало да бъдат доста внимателни в връзките си с съветската просвета в Европа. Докато войната продължава, в Европа не би трябвало да има място за съветски създатели, които в някаква степен са свързани с съветската страна. Обаче би трябвало да се извърви дълъг път, с цел да се каже, че цялата съветска просвета би трябвало да бъде спряна - както оферират някои в Киев и в по-радикалните държави-членки на Европейски Съюз.

Второ, Европейски Съюз и неговите държави-членки би трябвало да показват, че са място, където може да се организира плуралистичен спор. Фокусирането прекалено много върху възбраната на съветски медии и преследването на подправени вести слага Европа в отбранителна позиция. Вместо просто да се оплаква от съветската агитация и да прибягва до ограничения, които наподобяват като цензура, Европа би трябвало да се приготви да се включи в борбата на разкази и да я завоюва.

И най-после, европейските водачи би трябвало да се опълчват на черно-бялата изразителност - и вместо това да гледат на хората като на съдружници. Те би трябвало да признаят, че не всички руснаци носят идентична отговорност за войната в Украйна и че беларуските жители не са същите като режима на Лукашенко. Всъщност доста съветски и беларуски жители могат да се окажат потребни съдружници в прекратяването на войната в Украйна.

Високи залози

Войната в Украйна слага на тестване уговорката на Европа за неприкритост, многообразие, независимост, взаимност и персонална отговорност. Залогът не е единствено имиджът на Европа в очите на света и на самите европейци. Единството на Европа и поддръжката на Европейски Съюз за Украйна също са заложени на карта.

Андре Вилкенс е шеф на Европейската културна фондация (ECF) в Амстердам.

Павел Зерка е старши политически помощник в Европейския съвет за външна политика (ECFR) и създател на European Sentiment Compass.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.