Foreign Affairs: Ще успее ли Русия да разцепи Европейския съюз?
Европейският съюз би трябвало по всевъзможен начин да се опълчи на сключването на мир в Украйна при изискванията на Русия. Този мир би трябвало да бъде подписан единствено по подобен метод, че да обезпечи провалянето на Москва.
На 26 юли Европейският съюз разгласи газова договорка, целяща да показва непоклатимата решителност на страните членки по отношение на Русия: както следва от съглашението, страните от Европейски Съюз ще понижат потреблението си на газ с 15% сред август и март, което ще помогне за попречване на зимната рецесия, като показват взаимност и ограничи способността на Русия да употребява енергийните доставки на Европейски Съюз като оръжие.
На пръв взор това беше още една проява на единния фронт, който континентът като цяло поддържа от началото на спора в Украйна. В реалност обаче съкращенията са доброволни и има доста изключения в доста обособени страни, които слагат под въпрос какъв брой смислена ще бъде договорката, изключително когато дефицитът на газ визира някои повече от други.
Това написа Натали Точи, шеф на Института по интернационалните връзки в Рим, в публикация, оповестена на 5 август във Foreign Affairs.
Изминаха шест месеца от началото на специфичната военна интервенция на Русия в Украйна и към този момент има признаци, че Европейски Съюз с труд се бори да резервира първичния курс във все по-скъпо струващият спор.
С възходящата инфлация, ескалиращата енергийна рецесия и възходящата опасност от криза, европейските водачи все по-гръмогласно регистрират социално-икономическите, както и политическите и геополитическите последствия от спора. Междувременно зад външния демонстративен консенсус стои тлеещо напрежение по отношение на това по какъв начин да се действа в актуалната среда. Германия да вземем за пример забави обещаната доставка на оръжия за Украйна.
В Италия, където съдружното държавно управление на премиера Марио Драги подаде оставка, има възходяща политическа съпротива против военната поддръжка на Киев измежду популистките партии в страната. И до момента в който пет пакета от наказания бяха утвърдени със светкавична скорост, европейците спорят от седмици за шести, ориентиран против съветския нефт, който беше спрян от домашния „ автократ “ на Европа, унгарския министър председател Виктор Орбан.
На фона на тези провокации се обрисува по-важният въпрос: какъв брой дълго може да се резервира европейското единение пред лицето на спора и до какво може да докара до разпадането на това единение.
Всъщност най-голямата опасност за европейската коалиция може би не е неналичието на прогрес в прекъсването на ескалацията на военните дейности в Украйна, както беше до момента, а сравнителното успокоение в спора, което би могло да разреши на Москва да завоюва някои страни от Европейски Съюз на своя страна по въпроса за принуждаването на Киев към отстъпки, изключително в случай че енергийната рецесия продължи да се утежнява. Парадоксално, поддавайки се на илюзията за мир, Европа и Западът могат в последна сметка да удължат сегашния спор за сметка на всички.
В началната фаза на спора Европейският съюз сподели забележителна увереност. Въпреки че в никакъв случай не е бил фамозен с бързината си, Брюксел съумя да утвърди най-мащабните наказания, налагани в миналото, за броени седмици. Европейските държавни управления бързо ускориха защитата, като Германия разгласи зашеметяващите 100 милиарда евро спомагателни военни разноски, а Европейски Съюз улесни прехвърлянето на оръжия към трета страна за първи път. Европа също се съгласи да даде краткотрайна отбрана на милиони украински жители, в това число независимост на придвижване и работа в целия Европейски Съюз.
А през юни Европейският съвет публично даде на Украйна и Молдова статут на кандидат-членки на Европейски Съюз, а също по този начин даде на Грузия статут на евентуален претендент в очакване на промени. През по-голямата част от пролетта новата динамичност наподобява потвърждаваше изказванието на немския канцлер Олаф Шолц, че съветската спецоперация е Zeitenwende, повратна точка и че европейците са подготвени да се оправят с предизвикването.
Оттогава обаче инерцията в Брюксел понижа. Въпреки че в последна сметка страните от Европейски Съюз се съгласиха да вземем за пример с петролно ембарго за Русия, то ще бъде въведено със забавяне във времето, което може да разреши на Москва да се приспособява.
И макар неотдавнашното съглашение за енергоспестяващо прилагане на газа, действително газово ембарго не се вижда. Всъщност, получи се противоположното - не газовото ембарго на Европейски Съюз за Русия, а Москва спря газа в Европа. Шест страни - България, Дания, Финландия, Латвия, Полша и Холандия, са изцяло откъснати от доставките от Русия. Освен това съветската държавна енергийна компания Газпром фрапантно понижи доставките на газ за останалата част от Европа.
Северен поток 1, най-големият водопровод, който доставя съветски газ в Европа и е значително благосъстоятелност на Газпром, беше краткотрайно затворен за поддръжка през юли. Сега тя е отворена още веднъж, само че износът на газ е понижен до 20% от контрактуваните размери и се чакат нови спирания на хоризонта. Вместо да се съгласи с нови наказания, Европейски Съюз се бори да реши проблемите със съхранението на газ в доста страни и се бори да рационализира потреблението.
За да диверсифицира своите доставки, тя търси нови енергийни партньорства със Съединените щати, Близкия изток, Африка и Кавказ. Според Международния валутен фонд, при положение на цялостно прекъсване на доставките на съветски газ за Европейски Съюз, стопанските системи на някои страни, в това число Чехия, Унгария, Словакия и Италия, могат да се свият с повече от пет %. Зимата ще е студена и скъпа.
Увеличаващият се стопански напън към този момент стартира да има тревожни последствия в европейската политика. В страни като Италия и Франция популистки и десни националистически партии употребяват цената на сегашния спор, с цел да получат социална поддръжка.
Те настояват, че като постановат наказания на Русия и одобряват зелена стратегия, европейските държавни управления и институциите на Европейски Съюз подхранват инфлацията, опустошават промишленостите и унищожават работни места. Тази картина е показана в най-ярките цветове в главните медии.
Още на президентските избори във Франция през април крайнодесните и левите партии реализираха обилни триумфи, резултат, който се повтори и на парламентарните избори през юни. Много по-драматично беше рухването на Драги в Италия през юли, откакто три партии, известни с най-тесни връзки с Кремъл, се отхвърлиха от своята подръжка на съдружното държавно управление, час от което бяха.
Тези събития могат да бъдат единствено предчувстване на това, което следва. Следвайки образеца на Кремъл, доста популистки партии употребяват реторика, която опонира на същинските им планове. Вместо да признаят, че желаят да оставят Украйна на произвола на ориста, водачите на популистки партии като Матео Салвини в Италия споделят, че са за мир, компромис и дипломация.
Популистите изгубиха позиции за известно време заради пандемията, защото тяхната антиваксинационна агитация „ не съумя да впечатли “ жителите на страните от Европейски Съюз. Но спорът в Украйна, комбиниран с енергийната рецесия, им даде златна опция още веднъж да ги укрепят.
С течение на времето тази динамичност може да провокира нов прилив на националистически популизъм, който може да заплаши освен европейското единение, само че и самото битие на Европейския съюз като цяло. Докато една националистическа Европа е допустима, един националистически Европейски Съюз е несъгласие още в термините.
Още по-тревожно за Европейски Съюз е завръщането на старите геополитически разделения. На първо място, това е възходяща бездна сред източната и западната част на континента, като страни, граничещи с Украйна, като балтийските страни и Полша, призоваващи за правдивост посредством наказания и мощна военна поддръжка за Киев, и западноевропейски страни, като например Италия, Франция и Германия, които са склонни да вършат компромис с Русия. Пример за това е спорното изказване на френския президент Еманюел Макрон през юни по отношение на значимостта да не се унижава Русия.
Със задълбочаването на енергийната и икономическата рецесия е по-вероятно страните, които са по-далеч от фронтовите линии, да упорстват за преустановяване на спора. Лидерите на Източна Европа, макар че техните страни също страдат от икономическите последствия, евентуално ще останат твърди в убеждението си, че мирът е вероятен единствено когато Украйна изгони съветските войски от своята територия и съветският президент Владимир Путин понесе отговорност за дейностите си.
Второто разделяне е от север на юг, цепнатина, която съвсем раздра еврозоната по време на рецесията с държавния дълг преди 10 години. С идната криза и евентуално даже стагфлация, разликата в разноските за заеми сред северните и южните държави-членки на Европейски Съюз, изключително сред Германия и Италия, се уголемява. Франция, Испания и Италия, които имат по-малко фискално пространство преди криза, приканват за нова самодейност от Брюксел за попълване на европейския фонд за възобновяване след пандемията и подкрепяне на оправянето с икономическите разноски от спора в Украйна, в това число и скъпия енергиен преход.
Европейска централна банка
Този път обаче Германия, където цените на силата се утроиха и която заради мощната си взаимозависимост от съветски газ е доста по-податлива на съветски енергиен шантаж от доста други страни-членки, надали ще поддържа сходен ход.
Във всеки случай немското държавно управление евентуално ще призове други членове на Европейски Съюз да оказват помощ за облекчение на енергийната рецесия в Германия, вместо да дава лични финансови запаси за решение на икономическите проблеми на други членове. Не е изненадващо, че през юли Германия мощно поддържа съглашението на Европейски Съюз за икономисване на газ.
Точно на това се надяваше Путин. Убеден, че европейските демократични демокрации са слаби и морално корумпирани, съветският водач заложи на догатката, че единството на Запада във връзка с Украйна ще се пропука и в последна сметка ще рухне през идващите месеци.
Играейки на котка и мишка с газа, създавайки световна продоволствена рецесия, „ блокирайки украинския експорт на зърно през Черно море и преследвайки тактиката на изгорената земя в Украйна “, Путин може да се обзаложи, че е единствено въпрос на време Западът, като се стартира от Европа, да се раздира от съпернически напън.
По мнението на Москва, демократичните демокрации имат невисок предел на болежка: те не са в положение да играят обстойно каквато и да е игра, в случай че тя действително има висока обществена или икономическа цена.
Москва е наясно, че глобите нанасят големи вреди на Русия. Путин го призна обществено. Кремъл също знае, че вредите ще порастват с времето. Засега, макар че енергийното обособяване сред Европа и Русия докара до най-тежката енергийна рецесия след петролното ембарго от 1973 година, Русия се радва на извънредно високите цени на петрола и газа. Но когато Европа се откаже от съветските изкопаеми горива – както посредством диверсификация на енергийните си източници, по този начин и посредством ускорение на прехода към чиста сила – тя в последна сметка ще излезе от тази рецесия по-силна.
Напротив, макар доста възхваляваните нови връзки на Москва с Пекин, на Китай ще са нужни години, с цел да размени Европейски Съюз като пазар за съветски въглеводороди и заради редица аргументи Китай надали ще бъде толкоз рентабилен за Москва, колкото Европа. Също по този начин е мъчно да си представим, че Китай влага в енергийния преход на Русия: дълготрайното икономическо бъдеще на Русия е тъмно.
Путин би трябвало да признае тази действителност, само че неговите калкулации евентуално са, че Европа ще се разпадне първа, поради нейното нежно единение. Вътрешният напън върху континента ще му разреши да реализира военните си цели в Украйна и може би рано или късно да се върне към нормалния си бизнес с Европа или най-малко с някои европейски страни.
Според мнението на Кремъл раздялите и слабостта на Европа ще попречат на реализацията на дълготраен сюжет, при който Русия поема стратегическите, икономическите и политическите разноски за своята специфична интервенция.
Владимир Путин
С всеки спомагателен месец на спор рискът от европейско разцепление нараства и първите предупредителни знаци към този момент се появиха. Но доста ще зависи от хода на самия спор.
Ако спорът продължи в настоящия си тип, може да се разчита на единството на Европейски Съюз: макар енергийната рецесия и икономическите премеждия, породени от нея, както и политическото и геополитическото напрежение, което ще провокира, европейците надали ще се отдръпват тяхната поддръжка за Украйна.
За Европейски Съюз обаче ще бъде по-трудно да продължи този курс, счита Точи, в случай че Москва се застъпва за договаряния и преустановяване на огъня. По този метод най-големият риск, пред който са изправени европейските водачи, е прикрит: в случай че интервенциите на Русия в Украйна пропаднат и Москва стартира да загатва за някакъв тип компромис или помирение, европейците могат да бъдат хванати в капан.
Подобна вероятност, въпреки и като опция, която би трябвало да се употребява, евентуално би била подла опасност: за Москва това би било просто метод да завоюва време, с цел да се приготви за идващия кръг от военни дейности след няколко месеца. И в случай че някои страни поддържат сходен ход, това може в допълнение да разцепи Европейски Съюз, макар че ще помогне на Кремъл да удължи въоръжения спор.
От своя страна Точи приканва Запада да покаже същинската си резистентност и да удвои поддръжката си за Киев тъкмо когато боевете в Украйна спрат заради съветската отмалялост. По този метод Европейски Съюз ще може освен да подсигурява провалянето на Москва, само че и да обезпечи действителна победа на Киев.
Изкушението да се откри компромис с Русия обаче ще бъде мощно, изключително като се има поради, че той ще бъде разгласен евентуално на фона на възходящия обществен, стопански, политически и геополитически напън върху континента. Ако намаляването на насилието в Украйна съвпадне с възходящата енергийна рецесия в Европа, това може да докара до обстоятелството, че европейските водачи освен ще стартират да спорят и се двоумят, само че като цяло ще има разделяне сред тях.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На 26 юли Европейският съюз разгласи газова договорка, целяща да показва непоклатимата решителност на страните членки по отношение на Русия: както следва от съглашението, страните от Европейски Съюз ще понижат потреблението си на газ с 15% сред август и март, което ще помогне за попречване на зимната рецесия, като показват взаимност и ограничи способността на Русия да употребява енергийните доставки на Европейски Съюз като оръжие.
На пръв взор това беше още една проява на единния фронт, който континентът като цяло поддържа от началото на спора в Украйна. В реалност обаче съкращенията са доброволни и има доста изключения в доста обособени страни, които слагат под въпрос какъв брой смислена ще бъде договорката, изключително когато дефицитът на газ визира някои повече от други.
Това написа Натали Точи, шеф на Института по интернационалните връзки в Рим, в публикация, оповестена на 5 август във Foreign Affairs.
Изминаха шест месеца от началото на специфичната военна интервенция на Русия в Украйна и към този момент има признаци, че Европейски Съюз с труд се бори да резервира първичния курс във все по-скъпо струващият спор.
С възходящата инфлация, ескалиращата енергийна рецесия и възходящата опасност от криза, европейските водачи все по-гръмогласно регистрират социално-икономическите, както и политическите и геополитическите последствия от спора. Междувременно зад външния демонстративен консенсус стои тлеещо напрежение по отношение на това по какъв начин да се действа в актуалната среда. Германия да вземем за пример забави обещаната доставка на оръжия за Украйна.
В Италия, където съдружното държавно управление на премиера Марио Драги подаде оставка, има възходяща политическа съпротива против военната поддръжка на Киев измежду популистките партии в страната. И до момента в който пет пакета от наказания бяха утвърдени със светкавична скорост, европейците спорят от седмици за шести, ориентиран против съветския нефт, който беше спрян от домашния „ автократ “ на Европа, унгарския министър председател Виктор Орбан.
На фона на тези провокации се обрисува по-важният въпрос: какъв брой дълго може да се резервира европейското единение пред лицето на спора и до какво може да докара до разпадането на това единение.
Всъщност най-голямата опасност за европейската коалиция може би не е неналичието на прогрес в прекъсването на ескалацията на военните дейности в Украйна, както беше до момента, а сравнителното успокоение в спора, което би могло да разреши на Москва да завоюва някои страни от Европейски Съюз на своя страна по въпроса за принуждаването на Киев към отстъпки, изключително в случай че енергийната рецесия продължи да се утежнява. Парадоксално, поддавайки се на илюзията за мир, Европа и Западът могат в последна сметка да удължат сегашния спор за сметка на всички.
В началната фаза на спора Европейският съюз сподели забележителна увереност. Въпреки че в никакъв случай не е бил фамозен с бързината си, Брюксел съумя да утвърди най-мащабните наказания, налагани в миналото, за броени седмици. Европейските държавни управления бързо ускориха защитата, като Германия разгласи зашеметяващите 100 милиарда евро спомагателни военни разноски, а Европейски Съюз улесни прехвърлянето на оръжия към трета страна за първи път. Европа също се съгласи да даде краткотрайна отбрана на милиони украински жители, в това число независимост на придвижване и работа в целия Европейски Съюз.
А през юни Европейският съвет публично даде на Украйна и Молдова статут на кандидат-членки на Европейски Съюз, а също по този начин даде на Грузия статут на евентуален претендент в очакване на промени. През по-голямата част от пролетта новата динамичност наподобява потвърждаваше изказванието на немския канцлер Олаф Шолц, че съветската спецоперация е Zeitenwende, повратна точка и че европейците са подготвени да се оправят с предизвикването.
Оттогава обаче инерцията в Брюксел понижа. Въпреки че в последна сметка страните от Европейски Съюз се съгласиха да вземем за пример с петролно ембарго за Русия, то ще бъде въведено със забавяне във времето, което може да разреши на Москва да се приспособява.
И макар неотдавнашното съглашение за енергоспестяващо прилагане на газа, действително газово ембарго не се вижда. Всъщност, получи се противоположното - не газовото ембарго на Европейски Съюз за Русия, а Москва спря газа в Европа. Шест страни - България, Дания, Финландия, Латвия, Полша и Холандия, са изцяло откъснати от доставките от Русия. Освен това съветската държавна енергийна компания Газпром фрапантно понижи доставките на газ за останалата част от Европа.
Северен поток 1, най-големият водопровод, който доставя съветски газ в Европа и е значително благосъстоятелност на Газпром, беше краткотрайно затворен за поддръжка през юли. Сега тя е отворена още веднъж, само че износът на газ е понижен до 20% от контрактуваните размери и се чакат нови спирания на хоризонта. Вместо да се съгласи с нови наказания, Европейски Съюз се бори да реши проблемите със съхранението на газ в доста страни и се бори да рационализира потреблението.
За да диверсифицира своите доставки, тя търси нови енергийни партньорства със Съединените щати, Близкия изток, Африка и Кавказ. Според Международния валутен фонд, при положение на цялостно прекъсване на доставките на съветски газ за Европейски Съюз, стопанските системи на някои страни, в това число Чехия, Унгария, Словакия и Италия, могат да се свият с повече от пет %. Зимата ще е студена и скъпа.
Увеличаващият се стопански напън към този момент стартира да има тревожни последствия в европейската политика. В страни като Италия и Франция популистки и десни националистически партии употребяват цената на сегашния спор, с цел да получат социална поддръжка.
Те настояват, че като постановат наказания на Русия и одобряват зелена стратегия, европейските държавни управления и институциите на Европейски Съюз подхранват инфлацията, опустошават промишленостите и унищожават работни места. Тази картина е показана в най-ярките цветове в главните медии.
Още на президентските избори във Франция през април крайнодесните и левите партии реализираха обилни триумфи, резултат, който се повтори и на парламентарните избори през юни. Много по-драматично беше рухването на Драги в Италия през юли, откакто три партии, известни с най-тесни връзки с Кремъл, се отхвърлиха от своята подръжка на съдружното държавно управление, час от което бяха.
Тези събития могат да бъдат единствено предчувстване на това, което следва. Следвайки образеца на Кремъл, доста популистки партии употребяват реторика, която опонира на същинските им планове. Вместо да признаят, че желаят да оставят Украйна на произвола на ориста, водачите на популистки партии като Матео Салвини в Италия споделят, че са за мир, компромис и дипломация.
Популистите изгубиха позиции за известно време заради пандемията, защото тяхната антиваксинационна агитация „ не съумя да впечатли “ жителите на страните от Европейски Съюз. Но спорът в Украйна, комбиниран с енергийната рецесия, им даде златна опция още веднъж да ги укрепят.
С течение на времето тази динамичност може да провокира нов прилив на националистически популизъм, който може да заплаши освен европейското единение, само че и самото битие на Европейския съюз като цяло. Докато една националистическа Европа е допустима, един националистически Европейски Съюз е несъгласие още в термините.
Още по-тревожно за Европейски Съюз е завръщането на старите геополитически разделения. На първо място, това е възходяща бездна сред източната и западната част на континента, като страни, граничещи с Украйна, като балтийските страни и Полша, призоваващи за правдивост посредством наказания и мощна военна поддръжка за Киев, и западноевропейски страни, като например Италия, Франция и Германия, които са склонни да вършат компромис с Русия. Пример за това е спорното изказване на френския президент Еманюел Макрон през юни по отношение на значимостта да не се унижава Русия.
Със задълбочаването на енергийната и икономическата рецесия е по-вероятно страните, които са по-далеч от фронтовите линии, да упорстват за преустановяване на спора. Лидерите на Източна Европа, макар че техните страни също страдат от икономическите последствия, евентуално ще останат твърди в убеждението си, че мирът е вероятен единствено когато Украйна изгони съветските войски от своята територия и съветският президент Владимир Путин понесе отговорност за дейностите си.
Второто разделяне е от север на юг, цепнатина, която съвсем раздра еврозоната по време на рецесията с държавния дълг преди 10 години. С идната криза и евентуално даже стагфлация, разликата в разноските за заеми сред северните и южните държави-членки на Европейски Съюз, изключително сред Германия и Италия, се уголемява. Франция, Испания и Италия, които имат по-малко фискално пространство преди криза, приканват за нова самодейност от Брюксел за попълване на европейския фонд за възобновяване след пандемията и подкрепяне на оправянето с икономическите разноски от спора в Украйна, в това число и скъпия енергиен преход.
Европейска централна банка
Този път обаче Германия, където цените на силата се утроиха и която заради мощната си взаимозависимост от съветски газ е доста по-податлива на съветски енергиен шантаж от доста други страни-членки, надали ще поддържа сходен ход.
Във всеки случай немското държавно управление евентуално ще призове други членове на Европейски Съюз да оказват помощ за облекчение на енергийната рецесия в Германия, вместо да дава лични финансови запаси за решение на икономическите проблеми на други членове. Не е изненадващо, че през юли Германия мощно поддържа съглашението на Европейски Съюз за икономисване на газ.
Точно на това се надяваше Путин. Убеден, че европейските демократични демокрации са слаби и морално корумпирани, съветският водач заложи на догатката, че единството на Запада във връзка с Украйна ще се пропука и в последна сметка ще рухне през идващите месеци.
Играейки на котка и мишка с газа, създавайки световна продоволствена рецесия, „ блокирайки украинския експорт на зърно през Черно море и преследвайки тактиката на изгорената земя в Украйна “, Путин може да се обзаложи, че е единствено въпрос на време Западът, като се стартира от Европа, да се раздира от съпернически напън.
По мнението на Москва, демократичните демокрации имат невисок предел на болежка: те не са в положение да играят обстойно каквато и да е игра, в случай че тя действително има висока обществена или икономическа цена.
Москва е наясно, че глобите нанасят големи вреди на Русия. Путин го призна обществено. Кремъл също знае, че вредите ще порастват с времето. Засега, макар че енергийното обособяване сред Европа и Русия докара до най-тежката енергийна рецесия след петролното ембарго от 1973 година, Русия се радва на извънредно високите цени на петрола и газа. Но когато Европа се откаже от съветските изкопаеми горива – както посредством диверсификация на енергийните си източници, по този начин и посредством ускорение на прехода към чиста сила – тя в последна сметка ще излезе от тази рецесия по-силна.
Напротив, макар доста възхваляваните нови връзки на Москва с Пекин, на Китай ще са нужни години, с цел да размени Европейски Съюз като пазар за съветски въглеводороди и заради редица аргументи Китай надали ще бъде толкоз рентабилен за Москва, колкото Европа. Също по този начин е мъчно да си представим, че Китай влага в енергийния преход на Русия: дълготрайното икономическо бъдеще на Русия е тъмно.
Путин би трябвало да признае тази действителност, само че неговите калкулации евентуално са, че Европа ще се разпадне първа, поради нейното нежно единение. Вътрешният напън върху континента ще му разреши да реализира военните си цели в Украйна и може би рано или късно да се върне към нормалния си бизнес с Европа или най-малко с някои европейски страни.
Според мнението на Кремъл раздялите и слабостта на Европа ще попречат на реализацията на дълготраен сюжет, при който Русия поема стратегическите, икономическите и политическите разноски за своята специфична интервенция.
Владимир Путин
С всеки спомагателен месец на спор рискът от европейско разцепление нараства и първите предупредителни знаци към този момент се появиха. Но доста ще зависи от хода на самия спор.
Ако спорът продължи в настоящия си тип, може да се разчита на единството на Европейски Съюз: макар енергийната рецесия и икономическите премеждия, породени от нея, както и политическото и геополитическото напрежение, което ще провокира, европейците надали ще се отдръпват тяхната поддръжка за Украйна.
За Европейски Съюз обаче ще бъде по-трудно да продължи този курс, счита Точи, в случай че Москва се застъпва за договаряния и преустановяване на огъня. По този метод най-големият риск, пред който са изправени европейските водачи, е прикрит: в случай че интервенциите на Русия в Украйна пропаднат и Москва стартира да загатва за някакъв тип компромис или помирение, европейците могат да бъдат хванати в капан.
Подобна вероятност, въпреки и като опция, която би трябвало да се употребява, евентуално би била подла опасност: за Москва това би било просто метод да завоюва време, с цел да се приготви за идващия кръг от военни дейности след няколко месеца. И в случай че някои страни поддържат сходен ход, това може в допълнение да разцепи Европейски Съюз, макар че ще помогне на Кремъл да удължи въоръжения спор.
От своя страна Точи приканва Запада да покаже същинската си резистентност и да удвои поддръжката си за Киев тъкмо когато боевете в Украйна спрат заради съветската отмалялост. По този метод Европейски Съюз ще може освен да подсигурява провалянето на Москва, само че и да обезпечи действителна победа на Киев.
Изкушението да се откри компромис с Русия обаче ще бъде мощно, изключително като се има поради, че той ще бъде разгласен евентуално на фона на възходящия обществен, стопански, политически и геополитически напън върху континента. Ако намаляването на насилието в Украйна съвпадне с възходящата енергийна рецесия в Европа, това може да докара до обстоятелството, че европейските водачи освен ще стартират да спорят и се двоумят, само че като цяло ще има разделяне сред тях.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ